КНЯЗ БОРИС I

1. КНЯЗ БОРИС I Новото начало

2. План • Името Борис I Михаил. • Покръстването. • Българската църква. • Славянската писменост в България. • Още нещо...

3. Името Борис I Михаил • Цар Борис I Михаил е български хан от 852 г. и цар от 864 г. до 889 г. В печатите му, намерени край с. Балши, Албания, има надпис, който гласи, че неговата титла е "архонт (владетел) на България". Името Борис-Михаил е само историографско понятие. В нито един извор владетелят не е наречен и с двете си имена. След официалния акт на Покръстването Борис приема името Михаил и запазва само него. Той е син на Пресиян, баща на княз Владимир-Расате и на цар Симеон I.

4. Името Борис I Михаил

5. Покръстването • Според старо предание, синът на хан Пресиан - Борис, приел властта над славянобългарската държава през 852 г. на р. Брегалница, Македония. Някои езиковеди считат, че името му произлиза от старотюркското „бьори“ (вълк), а други от алтайската дума „барс“ (тигър). В 852 г. е засвидетелствано българско пратеничество в двора на крал Лудвиг Немски в Майнц. Изворите не съобщават каква е причината за това пратеничество, но се е наложило мнението, че Борис, като наследник на баща си хан Пресиян, е проводил дипломати, за да потвърдят, че ще се придържа към съществуващия мирен договор между България и Източнофранкското кралство. Всъщност е напълно възможно Борис да е заел трона по-късно от тази дата до 855 г., когато безспорно присъства в изворите. • Интересното е, че до времето на българското Покръстване делата на този владетел остават почти напълно скрити за нас. Разполагаме само с някои непълни и дори неясни податки за военни конфликти на българите с Източнофранкското кралство, Византия и Хърватия. Византийският император Константин Багрянородни пише накратко за един неуспешен поход на Борис в съседното княжество Сърбия, при който престолонаследникът Владимир попада във вражески плен. Тогава от скръб по сина си Борис се вижда принуден да сключи мир.

6. Покръстването • Борис наследява една обширна държава, която е типична средновековна монархия и се отличава от другите европейски държави само по своята религия. Християнството се оказва не само шанс за приобщаване към другите християнски държави, но и за консолидиране на двата етнически елемента в държавата — славяни и българи. • През 862 г.-863 г. - Борис I сключва военен съюз с крал Лудвиг Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от папата в Рим. • За да разруши съюза, Византия, в коалиция с Великоморавия и Хърватско, през 863 г. започва война срещу България. За Борис I тази война е неуспешна и това разклаща значително политическото господство на българите в среднодунавските земи.

7. Покръстването • В отговор на молбите на Ростислав през есента на 863 г. Византия нахлува отново в българските земи. Заетите на запад български войски не могли да окажат сериозен отпор на Византия. Започват мирни преговори и в последствие е сключен мирен договор между България и Византия, като Борис I се задължава да разтрогне съюза си с немския крал Лудовиг и да приеме християнството от духовниците на Цариградската патриаршия заедно с народа си. • Българският владетел приема християнството тайно, за да избегне засилването на съпротивата на народа. В. Гюзелев е изказал теория, че Борис се е покръстил на големия християнски празник Кръстовден (14 септември) 865 г. В подкрепа на тази теза е надписът от албанското село Балши, в което се съобщава, че покръстването се е състояло през 6374 г. от сътворението не света, което съответства на периода 1 септември 865 - 31 август 866 г. Българският владетел приема името на своя "духовен отец" - василевс Михаил III. Освен това той приема славянската титла княз. Било въведено и християнско по произход и византийско по произход законодателство.

8. Покръстването • Непосредствено след покръстването избухва бунт в средите на българските боляри. Техните основни опасения са от засилващото се византийско влияние. Борис I потушава бунта и заповядва да бъдат екзекутирани водачите на бунта заедно с всичките им синове - общо петдесет и двама души. Широко разпространената версия, че са били избити цели родове, по всяка вероятност не отговаря на истината.

9. Българската църква • Отказът на Византия и на Константинополската патриаршия да признае самостоятелна българска църква принуждава княз Борис I да търси сближение с папата в Рим. Български пратеници занасят списък с 115 въпроса до папата и са посрещнати с голяма радост. Отговорите на папа Николай I - 105 на брой, съставени от Анастасий Библиотекар са прости и ясни. Основният въпрос на българския владетел е относно ръкополагането на главата на българската църква за патриарх. В България са изпратени кардинал Формоза Портуенски, епископ Павел Популонски и свещеници. Борис спира своя избор за архиепископ на България върху кардинал Формоза Портуенски, бъдещ папа в периода 891 – 896.

10. Българската църква • През 867 г. български пратеници пристигат в Рим с молбата папата да назначи Формоза. Папа Николай I отказва. На 13 ноември 867 г. Николай I умира и новият папа Адриан II още по-решително се противопоставя на назначаването на кардинал Формоза за глава на Българската църква. В България са изпратени други двама епископи - Гримуалд Полимартийски и Доминик Тривенски. Папата предлага на Борис да избере архиепископ на България между тях и Павел Популонски. Борис отправя ултимативно искане за български архиепископ да бъде ръкоположен дякон Марин или някой от кардиналите на папата. Въпросът е не толкова до конкретната личност, а до това кой ще определи главата на българската църква. И това искане на Борис е отхвърлено. Този отказ се оказва съдбоносен за българо-римските отношения. Борис отново започва преговори с Константинопол.

11. Българската църква Древен Рим Константинопол

12. Българската църква • На Осмия вселенски събор (869-870), на извънредно заседание, състояло се след закриването на събора на 4 март 870 г. българският църковен въпрос е решен чрез компромис - учредява се български църковен диоцез, начело на който е поставен гръкът Георги, с титла "митрополит на Дръстър" (дн. Силистра) (870- ок. 886 г.), със седалище в Плиска, директно подчинен на Константинополската патриаршия. Папските пратеници получават голям подкуп и са изпратени обратно в Рим. Българската църква има 7 митрополии и е устроена по византийски модел, като са възприети духовните санове хартофилакс, синкел, екзарх. само църковникът е сан с български произход.

13. Българската църква • През 879 г. на патриаршеския престол в Цариград сяда за втори път патриарх Фотий и свиква нов църковен събор. На 24 декември 879 г. Фотиевият събор постановява, че Цариградската патриаршия повече няма да ръкополага в България, дори да бъде отправена подобна молба. На практика това означава, че Българската църква става автокефална. Начело на българската църква застава Йосиф, архиепископ и първи български патриарх, който провежда прославянската политика на Борис и по-късно на Симеон.

14. Славянската писменост в България • По същото време Борис приема радушно учениците на Кирил и Методий - Наум, Ангеларий и Климент, и изпраща Климент Охридски като епископ в Охрид, който ще създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. През 893 г. Климент е заменен в Охрид от Наум. Борис, както и Симеон, следят за насаждането на славянския църковен елемент и в Охрид. С тяхната поддръжка българските епископи в Македония разпространяват там славянската писменост без спънки от страна на официалните гръцки предстоятели.

15. Славянската писменост в България • След продължително 36-годишно управление през 889 г. княз Борис се отказва доброволно от престола и се оттегля в манастир. Борис е имал четирима сина: Владимир-Расате, Гавраил, Симеон и Яков. За свой наследник посочил първородния си син Владимир-Расате. • Неумелата антивизантийска политика на княз Владимир-Расате, съпроводена с опит за езическа реставрация принудила княз Борис I да напусне манастира и да предприеме решителни мерки. Той свалил Владимир-Расате от престола, ослепил го и го хвърлил в затвора. Непосредствено след това свикал народен събор, на който оповестил възкачването на третия си син Симеон на престола и преместването на столицата от Плиска във Велики Преслав.

16. Още нещо... • Борис I има голям принос във въвеждането и разпространяването на българската писменост, като приема учениците на Кирил и Методий през 886 г.

17. Изготвил: Дениз Нури, 88-ма група Ф-к номер 652138