Посрещане на руските войски в Казъл Агач

1. Елховският крайв борбата за Съединението на Княжество България и Източна Румелия и неговото утвърждаванеДобринка Костова Етнографско-археологически музей-Елхово

2. Посрещане на руските войски в Казъл Агач Кръстю Върбанов – учител /спомени/:„На цялото селище хората излизаха: мъже, жени, деца, булки, моми, старци и всички все пременени и се тълпяха към църквата. Много викове „Ура” и радост .... Руските войници на коне бяха пред нас . Мъже и жени целуваха дрехите на московците, целуваха и конете Московците бяха засмени. Видях като се изправи даскал Костадин Дончев, който на висок глас каза: “Здраствуйте братушки, мили освободители!” и заплака. Жени разчупваха бели хлябове, и посрещаха свободата. “

3. На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война 1877–1878. Според договора се създава автономно, трибутарно българско княжество с християнско правителство и народна милиция. Вилата, в която е подписан Санстефанския мирен договор Подписване на Санстефанския мирен договор от граф Игнатиев

4. Берлински конгрес Съдбата на България е решена безнито един български представител. Участници, решили съдбата на България : Великобритания:Бенджамин Дизраели, Роберт Гаскойн-Сесил, Одо Ръсел , Австро-Унгария: Андраши, Алойс Граф Кароли, Хайнрих Карл фон Хаймерле , Германия: Ото фон Бисмарк, Бернхард Ернст фон Бюлов, Хлодвиг цу ХоенлоеШилингсфюрст , Италия: Луиджи Корти, Едуардо до Лоней, Русия: Александър Горчаков, Пьотър Шувалов, Барон д'Убри, Франция:Уилиям Анри Уадингтон, Сен Валие, Пол Депри Османска империя: Александър-паша Каратеодори, Карл Детроа, Садуллах бей, Мъкртич Хримиян Румъния: Михаил Когълничану, Йон Братиану, Гърция:Теодорос Делигянис, Петрос Браилас-Арменис Сърбия: Йован Ристич Черна гора: неизвестен представител

5. Граници на България след Берлинския конгрес Казъл-агач

6. Александър  Богориди /Алеко паша/е назначен за генерал-губернатор на автономната област Източна Румелия Александър Богориди е роден в Цариград през 1822 г. Той е най-малкият син на един от най-влиятелните хора в Османската империя - княз Стефан Богориди. Александър Богориди заема високи държавнически постове в Османската империя - член на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите, дипломатически агент в Молдова, член на дипломатическата мисия в Лондон, посланик във Виена (1876 - 1877). Умира в Париж през 1910 г. Алеко Богориди е правнук на Софроний Врачански

7. Източна Румелия Паспорт на поданик на   Източна Румелия, написан на български, турски  и френски език

8. Сериозна пречка за възстановяванетона турския феодализъм в българските земи са действията на Временното руско управление в Княжество България и Източна Румелия Княз Александър Дондуков -Корсаков оглавява Временното руско управление в България

9. Печат на Казълагачески окръжен съд

10. Първи администратори на Казъл-Агач, назначени от Временното руско управление поручик Александър ДмитриевичМаслов -офицер от Първа туркестанска артилерийска бригада окръжен началник на окръг Казъл-Агач до 9 .ХІ. 1878 Атанас Илиев председател на Окръжен съвет на окръг Казъл-Агач 21.VІІ.1878 - 9.ХІ.1878 окръжен и околийски началник на окръг и околия Казъл-Агач 9.ХІ.1878 - 31.V.1879

12. Димитър Йонков

13. Гимнастически дружества Военизирани стрелкови отряди от българи-доброволци,създадени в Източна Румелия след Берлинския конгрес, с цел физическото закаляване на членуващите и подготвка на населението за териториална отбрана. Гимнастическите дружества изиграли ролята на национална гвардия, като в техните редове за кратко време били обучени над 100 000 души. Печат на Централното настоятелство на гимнастическите дружества в Южна България

14. Вестник “Българско знаме”, 1879 г., Сливен вестник за политически и книжовни новини , с либерални тенденции 2 март 1879 г. – Казъл - Агач “При това с радост ви известявам, че се състави тук Гимнастическо Дружество, което брои вече доволно членове, не само от окружното село , но также и из околните села. Няколко учители по гимнастика вече са пристигнали и деятелно следват работата по обучението. На всякой праздник по пладне звонът на черковната камбана призовава членовете на гимнастическото дружество, които веднага се събират на хубавото поле на запад от селото до реката Тунджа и стройно понечват своята работа , която е назначена не само за укреплението на здравето, но и да приготвя крепки мишщи за да противодействува против онези, които би се опитали да отнемат даруваната нам златна свобода.”

15. Първият Директорат на Източна Румелия - Пловдив, 1879 г. Адолф Шмит- генерален директор на финансите на Източна Румелия Седнали от ляво на дясно: Йоаким Груев- директор на народното просвещение и вероизповеданията, Гаврил Кръстевич -главен секретар и директор на вътрешните дела, Александър Богориди - генерал-губернатор, генерал Виктор Виталис - началник на милицията и жандармерията, Тодор Кесяков - директор на правосъдието. Прави: Неизвестен руски офицер, д-р Адолф Шмит- директор на финансите, Георги Вълкович- директор на земеделието търговията и общите сгради , неизвестен руски офицер.

16. Вестник “Българско знаме” 10март 1879 г., СливенВестник за политически и книжовни новини ,с либерални тенденции. - ДОПИСКА ОТ КАЗЪЛ АГАЧ ЗА ДВИЖЕНИЕТО И ВЪЛНЕНИЯТА ПРОТИВ ШМИДТ 2 март 1879 г., Казъл Агач “На 27 того, тук бе се разпръснал слух, че Г- н Шмидт, директорът на финансите , бил в Ямбол и вечерта щял да бъде в Елхово. Това известие предизвикало да се съберат всички вдовици от тук и от близките села, за да посрещнат и попитат г-н Шмидт защо иде и какво има да поави тук. За добра чест новината излезе безопасна и едва вечерта късно нещастните жени се разпръснали по къщите”

17. През април 1879 г. в Пловдив се събират представители на всичките 16 южнобългарски окръга, за да обмислят мерки за съединение на Княжество България и Източна Румелия и за подобрение на положението в страната. Представител от Казъл-агач е Атанас Илиев. Атанас Илиев Учител, общественик, фолклорист,администратор, действителен член на БАН от 1900 г. Завършва гимназия в гр. Табор в Чехия през 1871 г., и славянска филология в Прага през 1974 г. Учител е в Стара Загора 1874-1875 г., в Горна Оряховица 1878 г. и София 1888-1892 г. Директор на Девическата гимназия в Стара Загора 1892-1900 г., 1903-1905 г. Председател на Окръжен съвет Елхово от 21 юли 1878 г. до 9 ноември 1878 г. и Околийски началник на Елхово от 9 ноември 1878 г., до 31 май 1879 г.Окръжен управител на Стара Загора 1884 -1885 г., Шумен 1885 -1886 г., Началник на училищния отдел при Българската екзархия в Цариград 1900-1903 г. Атанас Илиев е депутат в V-то ВНС 1911 г. Награден от Временното руско управление със Сребърен медал “ЗА УСЪРДИЕ”, за носене на гърди на Станиславска лента.

18. Израз на протест срещу разделянето на Източна Румелия от Княжество България било и изпращането на делегати за Великото народно събрание в Търново през същия месец. От Казъл-агачески окръг бил изпратен като най-подходящ учителят Тодор Петков Духдев. Сграда на Учредителното събрание във Велико Търново, където е създаденаТърновската конституция

19. Според Органическия устав на Източна Румелия, областта се дели в административно отношение на 6 департамента (префектури, окръзи) и 28 кантона (околии): Административно-териториално деление на Източна Румелия 1879-1885г. • Пловдивски департамент (Пловдивски, Конушки (център - гр. Станимака), Овчехълмски (център - с. Голямо Конаре), Сърненогорски (център - с. Брезово), Стремска, Рупчоска (център - с. Чепеларе) • Татарпазарджишки департамент (Татарпазарджишки, Панагюрски, Пещерски, Ихтимански) • Старозагорски департамент (Старозагорски, Чирпански, Казанлъшки, Новозагорски, Сейменски) • Хасковски департамент (Хасковски, Харманлийски, Хаджиелески, Кърджалийски) • Сливенски департамент (Сливенски, Котленски, Каваклийски, Ямболски, Къзъл-агашки) • Бургаски департамент (Бургаски, Анхиалски (Анхиало-Месемврийски), Айтоски, Карнобатски) . Казъл Агач .

20. Желязко Петков Жетварски Околийски началник на околия Къзъл-агач от 4 юни 1879 г. През 1878 г. участва в боевете на Шипка като опълченец. От май 1878 г. до юни 1879 г. е Председател на Административния окръжен съвет - Стара Загора, а от 4.VІ.1879 г. е Околийски началник на Казъл-агаческа околия. Заповед / Приказ/ на Алеко Богориди за назначаване на Желязко Петков за околийски началник на Казъл-ачашка колия

21. Съединението на Кнажество България и Източна Румелия 6.IX.1885г. - едно от най-достойните и бележити събития в новата история на България. Нов етап в развитието на България . Съединението е само българско дело - без никакви външни подбудители, поддръжници и защитници Телеграма от княз Александър І до Петко Каравелов, министър-председател на Княжество България, за приемането и подкрепа на Съединението. Варна, 6 септ. 1885 г. Телеграма от Временното правителство в Пловдив до княз Александър І за провъзгласяване на Съединението. Пловдив, 6 септ. 1885 г. Прокламация за съставяне на Временно правителство в Пловдив. Пловдив, 6 септ. 1885 г.

23. Със заповед на главнокомандуващия майор Данаил Николаев са определени четири пункта за съсредоточаване на войските: Харманли, Търново-Сеймен /Симеоновгард/, Ямбол и Казъл-агач /Елхово/. Майор Данаил Николаев (1852-1942), главнокомандващ на Източнорумелийската милиция, един от главните участници в Съединението Обявена е мобилизация, на която откликва и населението на Елховския край. 8-ми наборен окръг на Източно румелийската милиция, обхващащ Ямболска, Елховска и Тополовградска околии, събира 664 души. Към войсковите части се присъединяват бивши опълченци и участници в гимнастическите стрелкови дружества

24. Обявена е мобилизация , на която откликва и населението на Елховския край. 8-ми наборен окръг на Източно румелийската милиция, обхващащ: Ямболска, Елховска и Тополовградска околии, събира 664 души. Широко се развива и доброволческото движение. Към войсковите части се присъединяват бивши опълченци и участници в гимнастическите стрелкови дружества.

25. В първитедни след Съединението на границата пристига конният доброволчески отряд иа стария войвода ПанайотХитов. В средата на октомври в Елхово се установявадоброволческият ескадрон, организиран от ДимитърКуртев - председател на Опьлченското дружество вСливен. Към тези доброволчески отряди, които охраняват границата, се присъединяват десетки доброволци Елхово и от околните села на елховския край.

26. Ямболският отряд е формиран със заповед №4 от 9 септември 1885 г. с щаб в Ямбол. За пръв началник на отряда е назначен майор Димитър Филов, за началник на щаба - капитан Радко Димитриев При създаването на Ямболския отряд в състава му влизат следните изторумелийски дружини : • Първа Пловдивска дружина с командир капитан Рачо Николаев • Втора Пловдивска дружина с командир капитан Димитър Мосинов • Четвърта Пловдивска дружина с командир капитан Георги Николаев • Казанлъшка дружина с командир капитан Кръстю Маринов • Старозагорска дружина с командир капитан Жейно Жейнов • Сливенска дружина с командир капитан Георги Паничерски • Ямболска дружина с командир капитан Христофор Драндаревски • Татар Пазарджишка дружина с командир капитан Рихард Лео Александър фон Мах През втората половина на септември към Ямболския отряд са включени 12 дружини от Княжество България. Общата му численост е 22 060 души. генерал Радко Димитриев

27. Генерал-лейтенант Георги Абаджиев е роден на 22 юли 1859 г. в Ески Заара / дн. Стара Загора /. През Руско-турската война (1877-1878) Георги Абаджиев е опълченец в VII- а Опълченска дружина. След войната постъпва във Военното училище в София. Завършва в първия випуск през 1879 г. и е произведен в офицерско звание подпоручик. На 9 юли 1881 година е повишен в поручик и на 7 септември 1885 г. е зачислен в VI- а Старозагорска дружина. На 9 септември 1885 г. е повишен в звание капитан, на 17 април [1887] г. в майор.На 2 август 1891 г. е повишен в звание подполковник, на 14 февруари 1900 г. е в полковник. Назначен за командир на XXI- и пехотен Средногорски полк. Последователно e командир на XVIII- и пехотен Етърски полк и на II- а бригада от VII- а пехотна Рилска дивизия.Командир на Първа бригада от V- а пехотна Дунавска дивизия по време на Балканската война (1912–13). На 14 септември 1913 година е повишен в генералско звание -генерал-майор.През Първата световна война (1915-1918) е началник на XII- а пехотна Сборна дивизия, а по-късно на Бургаския укрепен район.На 14 май 1937 година е повишен в звание генерал-лейтенант.Генерал-лейтенантГеорги Абаджиев умира на 21 февруари 1940 година в София. Генерал-лейтенант Георги Абаджиев

28. “капитан Георги Абаджиев Дневник на един румелийски офицер Дневникът съдържа 116 страници. Съдържанието му е повече от личен характер. Авторът му , офицер от 6-а Старозагорска дружина, тогава капитан е записвал на отделни листи и тетрадки всичките си впечатления и всеки такъв лист или тетрадка е изпращал на семейството си. Това е заменяло писането на отделни писма. От тях домашните му са научавали всичко за него. Запазено е стилно-езиковото своеобразие на речта, характерна за онова време.

29. “Дневник на един румелийски офицер“капитанГеорги Абаджиев 10 септември 1885 г., вторник, Н. Загора – Ямбол Както във време на тръгването, тъй и през цялото пътуване, войниците бяха извънредно весели и всичкото време пееха. Един от железнопътните компански чиновници, чужденец, се произнесе, че както сега, тъй и в турско време, колкото войска с превозвал, не бил виждал такъв дух у войници, които отиват на война 14  септ., събота, Ямбол - Къзъл Агач. Днес е Кръстовден Тази вечер в 5 час. трите дружини - Ст/аро/загорската, Пазарджишката и Пловдивската - заминахме за г. Къзъл Агач. Началник на колоната беше командирът на Пазарджишката дружина капитан фон Мах 15 септ., неделя, г. Къзъл Агач Заведоха ни на бивак над града, към страната, обърната към неприятеля, близо до болницата Св. Пантелеймон; там мястото е високо и сухо 13        септ., петък, г. Ямбол Днес имахме височайши преглед. Нег. Вие. Княз Александър пристигна в Ямбол на съмнало и в 10 час. пр. пл. ни направи преглед.

30. “Дневник на един румелийски офицер“капитанГеорги Абаджиев 16  септ.,понеделник, г. К. Агач От днес се захвана редовното обучение на ротите, по шест часа в ден - от 7 до 10 час. пр. пл. и от 3 до 6 час. сл. пл. Тази вечер в 8 час. пристигна в Къзъл Агач началника на Ямболския отряд майор Филов, Димитър; тук ще остане занапред щаба на отряда 26 септ., четвъртък, г. К. Агач Тази сутрин станахме много рано, построихме частите, приехме си знамената и всички/те/ четири дружини отидохме зад града край р. Тунджа, където построени в каре бяхме готови кьм 8 часа. Дойдоха свещениците, а след тях и началникът на отряда със свитата си. Закълнахме се, извърши се и водосвет, след което началникът на отряда поздрави частите. Върнахме се обратно на бивака в 9 час. 30 мин. 25 септ., сряда, г. К. Агач В днешното предобедно учение се занимавахме преимуществено с хватки с пушката и маршировка. После пладне имахме само 1 1/2 час учение, за да дадем възможност на войниците да се почистят, операт и почистят пушките

31. “Дневник на един румелийски офицер“капитанГеорги Абаджиев 26        септ., четвъртък, г. К. Агач Днес се научихме, че началството било решило за през зимата да ни разквартирова по околните села така: нашата - Ст/ аро/загорска - дружина в с. Хасан Беглии, Казанлъшката в г. Каваклии, Пазарджишката в г. Къзъл Агач и Пловдивската неизвестно где. Нам не ни беше приятно, че ще ни пратят в с. Хасан Беглии, понеже завчера бяхме ходили в това село, което е много малко селце, повечето къщи са плетени като землянки и колиби. Има само няколко къщи, покрити с керемиди, които едвам ще са достатъчни за квартири на офицерите. Тази вечер се получи заповед по отряда, с която се назначават две роти от Ст/аро/загорската дружина за прикритие на батареята, която се изпраща от тук в авангарда на отряда в с. Срем. През нощта кое спах - кое не, едно от радост, че на нашата дружина се доверява пазенето на топовете и друго, че размишлявах и попрочетах за мерките, които трябва да се вземат с двете роти за запазването на батареята във време на похода.

32. Димитър Йонков

33. Дислокацията на Ямболския отряд е завършена. Авангардът на отряда наброява около 3000 бойци ; 8 оръдия и включва 8-а Ямболска дружина, 7-ма Сливенска, 6-та Старозагорска и 1 учебен ескадрон на ротмистър Никушев. В състава на главните сили, които се съсредоточават в Ямбол и Елхово влизат 1,3 и 4 Пловдивски дружини, 5-а Казанлъшка, 8-ми пехотен Приморски полк, 4 батареи от 2-и артилерийски полк, 2 ескадрона от 1-ви конен полк и 2 пионерки роти - 8400 бойци и 24 оръдия. Общата численост на Ямболския отряд възлиза на 11400 души - 1/4 от общата численост на мобилизираната действуваща армия, 300 саби и 32 оръдия.

34. “Дневник на един румелийски офицер“капитанГеорги Абаджиев 27 и 28 еептем., петък и събота, г. К. Агач - с. Срем Ротите бяха готови в 10 час. сутринта. Тръгнахме в 10 час. 30 мин. Едната трета от пътя отпътувахме благополучно. Оттам нататък той беше съвсем лош и развален. Пътуването на артилерия мо него беше много затрудиително. На много места пътят беше така измит от дъждовете и пороите, щото бяха се образували долове, дълбоки до коляно и повече. На всички такива места войниците от 1-а рота, която беше в авангарда, оставяха пушките и с торби на гърбовете, ако и изморени от пътя, усърдно работеха с лопатите и копачите, щото самият Козеров се произнесе, че из толкова балкани е вървял, но по такъв лош път не е минавал и не е виждал толкова бързо да се поправя от пехота (не сапьори). Още по-чудно му се показа, че всички без разлика подофицери работиха наравно с войниците, без да ги някой заставя. Между офицерите на сремската позиция беше и учителят Шкорпил (по народност чех като кореспондент. Шкорпил беше съвсем просто облечен и обут с цървули.

35. “Дневник на един румелийски офицер“капитанГеорги Абаджиев 6 окт., неделя, г. Ямбол - г. К. Агач В К. Агач бяха пристигнали военните инженери Жеко Велчев, Георги Вазов и Матей Андреев, за да укрепяват околностите на К. Агач. Днес, ако и да беше неделя, една дружина работеше при с. Хасан Беглии, в околностите на което село беше избраната позиция С работата се разпореждаше капитан Андреев. Местността била снимана от капитан Радко Димитриев. Той бил нанесъл на плана и разните редути, люнети, батареи и стрелкови окопи, които отбелязал и на местността с по една веха. Видяхме плана и разгледахме самата местност. Тази последната е много вълниста и ще може да се укрепи, като се построят много укрепления. Нам се показа, че разните постройки са добре разположени по отношение на избягване да остане необстрелвано пространство. Беше изоставена само една продълговата височина срещу десния ни фланг, перпендикулярна нему и командваща на повечето от нашите височини. На крайния наш десен фланг има една висока могила, която ние укрепяваме и която допира до въпросната височина. 7 окт., понеделник, г. К. Агач Преди пладне нашата дружина имаше учение.Една дружина и половина пак беше на работа по укрепяването при с. Хасан Беглии.

36. Фортификационни съоръжения в елховския край с. Изгрев - люнет гр. Елхово - люнет с. Изгрев - бастион с. Пчела - бастион

37. “Дневник на един румелийски офицер“капитанГеорги Абаджиев Това твърде много ще затруднява пренасянето, както хлябът от новопостроените ни в К. Агач походни фурни, тъй и другите припаси от Ямбол. Работата за два дни беше доста напреднала. На пехотинците помагат и ги ръководят войниците от пионерната рота, която завчера, в събота, се премести от К. Агач на бивака на квартири в с. Хасан Беглии. Вечерта на бивака разговора ни с капитаните Маринов и Клатнов беше все върху удобствата и неудобствата на избраната позиция. Освен това Клатнов, като запознат с тези места (той беше известен ловец), казваше, че тук зиме става голяма кал, при това р. Тунджа се разливала и съобщенията на г. К. Агач със с. Хасан Беглии ставали с лодки. 8 окт., вторник, г. К. Агач С нас заедно дойде на работа и Айтоската дружина; всякой ден ходеха на работа по две дружини, понеже било заповядано всичките укрепления да бъдат свършени за една седмица, а те са на 16 пункта. Капитан Андреев разпореди работата; на нашата дружина се падна да почне наново един редут за пехота с няколко оръдия, разбит на най-предната възвишеност към с. Шахлии. Той разпредели работниците, заповядахме на взводните подофицери и отделенните началници да следят щото всички да работят и работата тръгна успешно, но почвата много трудно се работеше

38. “Дневник на един румелийски офицер“капитанГеорги Абаджиев 9 окт., сряда, г. К. Агач Нашият бивак при К. Агач се отличаваше още и с това, че имаше змии в голямо изобилие. Не беше рядкост да се намери сутрин някому под възглавницата да се е свила голяма змия. Случаи на ухапване обаче нямаше Около 8 час. сл. пл. заваля слаб дъжд, който през нощта се усили твърде много и ни намокри до костите. Землянките ни са покрити със слама и връз нея насипано с пръст. От дъжда пръстта се разкипна и вътре захвана да тече рядка кал. Наставахме, избрахме си по едно местенце, дето капи сравнително по-малко; всякой събра дрехите си, седна връз тях и се наметна е мушамата или шинела си. В такова положение прекарахме нощта в шегувания, главно с д-р Пашмаганов, който тази нощ за пръв път нощува на бивака. 10 и 11 октомври, четвъртък и петък, г. К. Агач -с. Шахлии Из пътя беше много кално и трудно се пътуваше. Пристигнахме в с. Шахлии в 6 час. сл. пл. и се разположихме по квартири как да е, само за да пренощуваме, а оставихме да се уреждаме на другия ден. Повечето офицери се поместихме временно в къщата на кмета. Вечеряхме яйца и спахме спокойно.

39. “Дневник на един румелийски офицер“капитанГеорги Абаджиев От К. Агач, през Шахлии, до Срем имаше построена полска телеграфна линия, от която имаше станция в Шахлии. Като се любувахме на тънките походни телеграфни стълбчета, спомних си войната през 1877-78 год. и се радвах, че доживяхме да видим да имаме и ние наша войска с всички специални и помощни части. В Румелийската милиция подобни работи, разбира се, че нямаше. В с. Шахлии имаше и складове за сено и ечмик за целия отряд. От утре ще наченем оттук да ходим да работим по укрепяване позицията при с. Хасан Беглии. След обед обиколихме местността по посока към с. Срем, дето е авангарда на отряда, и определихме местата, където. ще поставяме постове. На лявата страна слязохме до рекичката, която се влива в Тунджа. Ходихме на две воденици. Времето беше хубаво, слънце грееше. До водениците имаше зеленчукови градини 17 окт„, четвъртък, с. Шахлии Днес ходихме на работа. Има заповед да се работи и в празнични дни, за да се свърши по-скоро укрепяването на позицията Хасан-Беглии. Войниците се много изпотрепаха и вече им омръзна тази работа, която няма свършване.

40. Сърбия  недоволна от осъщественото Съединение  на Княжество България с Източна Румелия , обявява война на България на 2 ноември 1885 г. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия Манифест за обявяване на Сръбско-българската война. Пловдив, 2 ноем. 1885 г.

41. “Дневник на един румелийски офицер“капитанГеорги Абаджиев Радостта ни беше голяма, че ще ни се падне случая да научим на ум и разум тези прасета и че това ще бъде първата крачка за по-скорошното ни излизане от неопределеното положение, в което се намирахме. В 3 час. сл. пл. дружината беше построена и дружинният командир с няколко думи обяви на войниците новината, като им пожела всяка минута да бъдат готови за поход. Войниците посрещнаха съобщението с ентусиазъм Всички изобщо днес сме много радостни и силно наежени против сърбите. Иначе не можеше и да бъде, понеже постъпката им е много подла и не съседска 2 ноем., събота, с. Шахлии Според всички симптоми войната със Сърбия е неизбежна. Изглежда като че ли Турция се примири с положението, а Сърбия - славянска Сърбия - не дава да се уголеми България в 11 часа дружинният командир събра всички офицери и ни обяви току-що полученото екстрено предписание от началника на Ямболския отряд, в което се съобщаваше, че днес в 6 час. пр. пл. Сърбия обявила война на България.

42. Телеграма от командира на източния корпус подполковник Николаев до началника на полка в Ямбол за пренасочване на войсковите части към западната граница. 4 ноем. 1885 г. Със заповед на началника на Ямболския отряд същият ден започва изтеглянето на дислоцираните в Елховско войскови части към сръбско - българската граница , а доброволците и граничната милиция остават да охраняват турската граница.

44. Решителната победа на българската армия вСръбско-българската война стана главна причина за международното признаване на Съединението.

45. С Топханенския акт от 24март1886 г. Съединениетона България е признато и от Турция. България се превръща в сериозен фактор на Балканите. През първото десетилетие след своето Освобождение българският народ води борба за запазване на свободата и своята целокупността. Гордост за нас е, че населениетона Елховския край не остава чуждо на тази борба. Със скромния си принос в нея то още веднъж засвидетелствува своя борчески дух и своето несломимото свободолюбие.