Оценката на въздействието на политиките и регулирането в незряла институционална среда

1. Оценката на въздействието на политиките и регулирането в незряла институционална среда Красен Станчев Институт за пазарна икономика (www.ime-bg.org;www.ria-studies.net; www.easibulgaria.org) ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

2. Защо няма анализ на данъчни закони? Преди, по време и преди окончателното приемане на дднъчните закони • Примери за възможни „окончателни” обяснения • а) Няма политическа воля – битува вярата, че „така е решено”; • б) Идеите идват от малцинството, от позицията; • в) Има други събития, които отвличат вниманието. (Не знаем кои са те в чисто политически план, например какви вътрешно-партийните актуалности за различните групи в законодателното събрание, но знаем относително добре кои ва въпросите, привлекли вниманието на пресата и другите медии.) За изминалата седмица такива събития са поне следните: 1. безумна в глупостта си регулативна идея на Съвета за електронни медии; 2. съкращения на водещ персонал в държавните болници; 3. идея на правителството („обсъдена с частния сектор” - ?) за регламентирано нарастване на заплатите според ръста на инфлацията. • г) няма време, бюджетът е внесен късно, макрорамката му бе уточнявана до последния момент, а и след това различни държавни учреждения излизат с различни оценки на макроикономическите показатели за 2006 г. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

3. Възможни неокончателни обяснения • 1. Няма традиция. • 2. Няма финансиране на работата на отделните фракции в парламента, на народни представители и техни помощници, които да се занимават с подобен анализ. • 3. В народното събрание няма отдел за анализи изобщо, в това число и за анализи на фискалната политика. • 4. Фракциите в парламента използват добавените към заплатите 2/3 за други цели, не за анализи (това става само спорадично във ВНС). • 5. От ВНС насам заплатите на народните представители се определят автоматично като три пъти средната работна залата и се индексира също автоматично спрямо инфлацията. Представителите на народа имат на пръв поглед решен проблем с дохода, т.е. нямат личен стимул да мислят с какво им се облага дохода. • 5. Освен това партиите нямат аналитични центрове. По традиция, от изборите през 1994 г. насам програмите за управление се пишат след изборите, най-вече с участието на държавната администрация. • 6. Доброволните съвети (по икономическа политика и култура), които помагаха на президента Стоянов по време на кризата от 1996 и началото на 1997, сега са възстановени като бюджетно прикрепени консултантски тела към президента Първанов. • 7. Според действителното поведение на народните избраници и техните фракции, тази администрация „знае всичко”. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

4. Опит и идеи • 1. През 1995 мнозинството създава аналитичен център към парламента. Той е оглавен от колега и съветник на г-н Александър Лилов от БКП и БСП, чийто Център за стратегически анализи – един от първите в страната „мозъчни тръстове”, think tanks” междувременно е спрял да работи. Аналитичният център се финансира скромно от бюджета на народното събрание, населен е изцяло със членове и симпатизанти на БСП и е приоритетен „клиент” на „Фридрих Еберт Штифтунг”. • 2. Националният център за изследване на обществено мнение (НЦИОМ) е към Народното събрание от 1990 г. Самото съществуване на такова учреждение след възникването на частни социологически агенции още преди изборите от 1990 г. няма никакъв смисъл. (В самото начало прехвърлянето на НЦИОМ към парламента е обосновано от липсата на тази услуга на пазара и от желанието да се демонстрира над.партийност на центъра.) Днес съществуването на НЦИОМ е по-безсмислено дори от това на БТА, БНТ и БНР. • 3. През периода 1990 – 2005 г. другите (освен БСП) партии имат фондации и нещо като мозъчни тръстове, които са: • а) абонати на различни политически фондации от Германия; • б) участват активно в различни „европейски” проекти; • в) относително рядко се занимават на нужното ниво (на теория и конкретност) със стопанска и ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

5. Опит и идеи - 2 • фискална политика; • г) нямат засега авторитет и капацит на носители на ясни политически ценности, но са известни предимно със самопределянето си като принадлежност към различни части на спектъра; • д) в най-добрия случай техните прояви и писания по повод стопанската и фискалната политика са абстрактни и изпълнени с вяра в Доброжеталния диктатор, Добрия цар и Мотивирания политически водач, които ще осъществят в живота техните идеи. • Както показва опита на гравитиращите към БСП институти и анализатори, тези „институти” не са особено полезни след избори. • 4. Граждански организации не се интересуват от разходи и данъци. Има три организации на данъкоплатците. Всичките са организирани от експерти на финансовото министерство. Нито една организация не специализира в установяването на прекомерни и неразумни правителствени разходи. Няма частна група, която да се занимава със наблюдение на меките финансирания от страна на ЕС. • .5. МВФ и ЕС имат предимно разлагаща експертизата роля. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

6. Сложността на анализа на въздействия е в неговата конкретност • Той: • Започва с определението на проблема, който трябва да се реши; • Преминава през разпознаването на отделните членове (групи) и процеси на обществото, които биха били подложени на въздействия от замисляната политика и чиито възможни (и надлежно установени) промени в стимулите на поведение ще преопределят крайния резултат от прилагането й; • И завършва с определянето на съотношението на ползите и разходите и формулиране на решението да се провежда или не въпросната политика в живота. • Никакъв анализ не може да компенсира недостатъците на едно неправилно определение на проблема. • Въздействията са винаги конкретни и трудно предвидими. • Тези на пенсионната политика и на политиката в туризма засягат съвсем различни по характеристика групи и хора. Съответно и емпиричните основания за вземане на решения в тези области са много различни. • Общият критерий е подобен (ползите превишават разходите, разходите по един тип решения могат да са много различни от алтернативата),следователно са общи и понятията (полза, разход и пр.), които помагат да се стигне до решение, но методологията, позволяваща изводи, може да е много специфична. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

7. 1.1. Киргизски опит с регулиране на туризма • Формално погледнато, след 1997 туристическият отрасъл не е предмет на никакви разрешителни режими, на категоризация, на сертификация и пр. • Това е така, защото тогава приетият закон за лицензирането (чл. 3, ал.4) допуска административно регулиране на точен списък от 39 стопански дейности на основата на съображения за: • Национална сигурност; • Осъществяване на правителствен монопол; • Защита на обществения ред; • Защита на околната среда, собствеността, живота и здравето на гражданите. • Но чл. 13 на същия закон казва, че разрешения и лицензи се издават на “заявители, които се съобразяват с нормативните и законодателни изисквания за дадена дейност”. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

8. 1.2. Законови основания на опита за регулиране на туризма в Киргизия • Без да се позовава на каквото и да е законово основание, на 19/11/2002 председателят на Държавния комитет на Киргизката република за туризъм, спорт, младежка политика издава Заповед N 256-O, “За прилагане на нормативни актове”; • С нея се въвеждат 210 изисквания към туристически предприемачи и средства за настаняване и 417 изисквания към персонала, работещ в туризма. • Това са изисквания, произтичащи от закони от преди закона за лицензирането и от стандарти често останали от времето на СССР, в областта на класификацията на туристическите услуги и оператори, техните организации и категоризацията “средствата за настаняване” и квалификацията на персонала. • Заповедта не е публикувана. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

9. 1.3. Обосноваване на регулиране на туризма в Киргизия Преамбюлът на заповедта казва, че • “туризмът е приоритетен отрасъл”, • С нея се създават “предпоставките той да се превърне в действителна (к.м.) индустрия, която да носи не малки, а съществени социално-икономически ползи” Затова – прави се изводът – регулирането тук е “задължително”. Целта на заповедта е да “създаде необходимото равнище на качество и сигурност в използването на туристическия продукт и съответните услуги” в Киргизската Република. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

10. 1.4. Действителната нужда от регулиране • Делът на туризма във БВП на Киргизката република през 2002 се вдига на 3,9% от 2,9% през 2001 г., когато няма регулиране; • В предишния период от 1997 до 1999 този дял е 1,9%, • Брутната добавената стойност (БДС) в туризма през 2001-2002 г. нараства с 50% на година; за периода 1997 – 2000 нарастването е 20%; • По същото време нарастването на БДС в цялата икономика на Киргизия е 10,3 пъти по-ниско отколкото в туризма. • Ръстът на броя на туристите през 2001 г. е 68% (спрямо 2000 г.) и почти такъв през 2002 спрямо 2001. • С други думи: няма никакви признаци на криза и на ниско качество (туристите се увеличават). • Група независими икономисти през юни 2003 правят преглед на тези обстоятелства, изчисляват непосредствените разходи само по сертифицирането на туристическите деятели и обекти (като ги оценят на 5% от приходите от туризъм), сравняват ги с други разходи и ползи и публикуват изследването си. През октомври 2004 г., главният прокурор на републиката, опирайки се правния преглед в това изследване, отменя заповедта. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

11. 2.1. Положението на френските данъкоплатци през 2004 г. Според френската официална статистика (INSEE) през 2004 г. държавните разходи към БВП са били 53.5%. Contribuables Associés – основната организация на данъкоплатците във Франция – пресмята, те са били “освободени” да работят за себе си едва на 16 юли, като преди това са работили средно: • 67 дни за централното правителство (благодарение на равнището на ДДС и облагането на дохода – корпоративен и личен; • 37 дни за органите на местно самоуправление (благодарение на местните данъци и такси и облагането на различни професии); • 80 дни за социалното осигуряване, • 4 дни за ЕС и • 9 дена за покриване на държавни дългове. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

12. 2.2. Защо институционалната среда във Франция може да се смята за незряла? • При нормално състояние на духа да се работи повече от половината време за някой друг означава да намаляват стимулите, желанието за работа и да се засилва желанието за привилегии в преразпределението. • Франция има (в сравнение с повечето страни-членки на ОИСР) най-слаба отчетност на държавните разходи, най-несъвършени процедури за отчитане на ползи и разходи от политика и най-неясни процедури за достъп до обществена информация. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

13. 3.1. Докладът на вътрешния финансов контрол в България • През 2004 нарушенията на финансовата дисциплина са, макар и не съществено, са по-малко от м.г. • По традиция, най-значителни са нарушенията по линия на закона за обществените поръчки: 350 милиона през 2003 г., 329 милиона през 2004. Става въпрос за около 1% от БВП. • Предотвратени са 10% от злоупотребите и са възстановени 10% от разкритото. • Сумарно (макар и юридически не съвсем правилно да се сумират), откритите нарушения са за 571 милиона. 1,5-2% от БВП, колкото е и обемът на “черната” икономика. . ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

14. 3.2. Защо е незряла институционалната среда в България? • Съставянето на пълна картина е много трудно. • Това произтича от непълнотата на отчета. Например, за да знаете колко са значими нарушенията по линия на обществените поръчки, ще трябва да ги сравните с нещо, най-вече с обема на самите поръчки. Но информация за този обем няма. • Друг казус е да се сравняват случаи на злоупотреба, но за това би трябвало да знаете не колко са планираните проверки и с колко е преизпълнен плана (за което има данни), а колко са всички поръчки и да ги сравните с онези, които са донесли нарушения за 329 милиона лева. • Такава отчетност няма, съответно е половинчата и публичността. • Когато няма отчетност и публичност, възниква проблема за контрола върху контролиращия. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

15. 4.1. Катарина Арагонска, Хенри VІІІ и кризата на социалната политика • Известна е историята, според която кралицата не може да роди мъжка рожба (четирите родени момчета умират); кралят иска от папата развод, за да се ожени за Ана Болейн (която да роди законен престолонаследник), но папата отказва да даде разрешение за развод. • Хенри намира решение на проблема като се обявява за глава на църквата в кралството. Донякъде за да избегне влиянието на папата, но най-вече за да събере средства, необходими му за държавни проекти (водене на война и пр.) в условия, които не му позволяват да събира данъци без съгласието на парламента (това е трудно след 1215 г.), той решава да експроприира манастирите. • Годината е 1536-та. Хенри събира почти милион днешни паунда по този начин. • Проблемът е, че по този начин е унищожена обществената солидарност, грижата за бедните, болните, инвалидите и временно изпадналите в беда, които са доброволна работа на манастирите (заедно с обучението както на тези поданици, така и на много други). ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

16. 4.2. 300 г. последици от действията на Хенри VІІІ • През 1536 кралят издава закон, според който общините (на доброволни начала) трябва да поемат функциите на манастирите. • През 1541, след като вижда, че предишната политика “не работи”, той издава нов закон, който изисква “безделниците” и “скитниците” да бъдат дамгосвани с “V”, а ако бъдат хванати втори път – със “S” на челото или бузата, за да бъдат поробени завинаги. След две години действието на този закон е преустановено. Градовете се изпълват с просяци, просячеството се превръща в професия, престъпността расте. • През 1563 г. Елизабет І издава закон, подобен на този от 1536, но с криминализиране на нежеланието на гражданите да дават на общините “пари за бедните”. През следващите 60 години има известни незначителни промени на тези закони. • Те, познати като “законите на Елизабет – за бедните” остават неизменени до средата на ХІХ век. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

17. 4.3. Още 100 г. последици от действията на Хенри VІІІ и Елизабет І През 1832-1833 г. специална правителствена комисия проверява ефективността на “законите за бедните”, изводите са: • Онези, които са на “чиста издръжка” започват да изсмукват системата за помощи, • Онези, които са на временна работа, се опитват да възстановят общественото си положение; • И в двата случая обаче, има тенденция към трайна зависимост от помощите; • Измамите могат да станат неконтролируеми. Комисията по доклада препоръчва прехвърлянето на грижата върху неправителствени организации. По-късно е създадено министерство, което да следи за процесите. През ХХ в. Лойд Джордж и Уинстън Чърчил (тогава либерал) превръщат финансирането на “социалните разходи” в част от данъчната политика. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

18. Общ знаменател за не съвсем зрели обществени обстоятелства • Волята на управляващите, а не последиците за обществото, често са основава за замисляната политиката; • Очевидни последици върху поведението на засегнатите от дадена политика са безпардонно пренебрегнати; • Дългосрочните последици от политическите решения остават незабелязани; много от тези последици са неочаквани. • Пренебрегнати са и елементарни принципи на функциониране на икономиката и обществото; • Възпроизвеждат се условията, които са довели до погрешната политика, включително проблемите на контрола, отчетността и публичността. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

19. Какво може да се прави в незряла среда? • Да не се забравят основните зависимости в обществения и стопанския живот; • Да се работи от гледище на частния интерес и това гледище да се търсят ползите и разходите; • Успоредно да се създават и опосредстват процедурите по формирането на политиката и процедурите за отчетности и публичност; • Първоначалната задача е да се избегнат монументалните стопански нещастия и явно неразумните политики. • Просто да почне да се работи. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

20. Thomas Sowell: характеристики на незрялата среда • Първият урок в учебника на икономистите е, че ресурсите са ограничени, а нуждите – не... • Първият урок в учебника на политиците е: забравете урока на икономистите... • Лорд Актон (1800): “Добрата публична администрация не е нужна заради самата нея, а за сигурността при преследването на най-висшите цели на гражданското общество и частния живот”. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

21. Разликите между политика и пазара (икономика) • Пазарът е доброволно сътрудничество (Людвиг фон Мизес) • Държавата е организация, чрез която всички се опитват да живеят за сметка на другите (Фредерик Бастиа) P.J. O’Rourke – когато търговията се регулира от законодателството, първото, което трябва да бъде купено са САМИТЕ ЗАКОНОДАТЕЛИ Хенри Хазлит: Правителството строи мостове, където е възможно, а бизнесът – където е нужно. Магна Харта (1215 г.), чл. 25: «Нито град, нито отделен човек не ще бъдат занапред принуждавани да строят мостове през реки, освен където вече са построени и ако сами не искат да го правят» • Лао Дзъ (VІ в. пр. е.): “Колкото повече закони и ограничения има, толкова по-бедни стават хората”. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

22. Да не се забравят дългосрочните последици от изборът, който се прави в момента • Във всички човешки действия и избори, се случват много неща, които не са предполагани в момента на замисъла на действието и избора на онова, което се предприема. • Този факт е бил отбелязван от много икономисти след Адам Смит. Бастиа говори за видими и невидими резултати в икономиката. Карл Попър смята, че в обществото действа “закон за непредвидените последици”. Людвиг фон Мизес смята, че неопределеността е част от човешкия живот и действие, че тя остава дори тогава, когато се пресмятат рисковете (рисковете са изчислимата част в неопределеността). • Този принцип произтича от факта, че никой не разполага със знание за веригата от неизброими събития и случайни стечения на обстоятелствата, които биват предизвиквани от изборите, които хората правят всекидневно. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

23. Теоретически основания на съотношението между регулиране и нерегулиране, намеса и ненамеса в естествения ход на нещата • Има два типа икономика – на съзиданието и прехвърлянето. Последната е описана добре от Гордън Тълок (Gordon Tullock). • В нея индивидите, обществото мобилизират ресурси (пари, време и влияние), за да прехвърлят доход от онези, които го произвеждат към други части на обществото. • Чрез пряка експроприация, • Чрез създаване на пречки през съзиданието. Не е задължително намеренията да са преднамерено за експроприация. Очевидно е, че правителствата играят важна роля във всичко това – принуждавайки хората да сменят поведението си и замествайки техните решения със свои. Правителствата не произвеждат нищо. Т.е. те са част от икономиката на прехвърлянето. В условията на представителна демокрация хората могат както да подкрепят, така и да не подкрепят едно или друго поведение на правителството. В нормално състояние всеки предпочита изземването на доход да се случи другиму. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

24. Функциониращ пазар и функционираща солидарност • Пазарът (“пазарната икономика”) функционира, ако и само когато купувачът плаща по-малко, а продавачът получава повече, отколкото очакват, т.е. сделката се осъществява доброволно. • Някой може да каже на Петър да даде на Павел едната от двете си ризи. Това може да се разбира или като заповед, или като съвет. В първия случай имаме солидарност насила, във втория тя е доброволна, естествена. • Адолф Хитлер е обичал да казва, че “най-дълбината основа на всяка мисъл и действие е заповедта”. Зад този възглед стои определено разбиране на човешката природа и отношения. • Адам Смит има противоположен възглед. Според него на “хората е присъщо да разменят”. Те биха произвеждали повече, ако могат да заделят за изразходване по свое усмотрение по-голямата част от дохода, който произвеждат (и обратното). ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

25. Принципни на анализа на ползи и разходи, които следва да се спазват и в зряла, и в незряла институционална среда: І. Стимулите имат решаващо значение • Ползите и разходите от различни човешки решения променят начина на поведение.Например: когато облагате нещо с данък, получавате в крайна сметка по-малко от това нещо, когато субсидирате нещо – получавате повече от него; субсидирате мързел и глупост – получавате повече от тях. • Ако купувачът иска да купи повече от нещо, което продавачът предлага, цената му вероятно ще расте. Ако това се случи, вероятно повече хора ще предлагат същото нещо. В някакъв момент, желанията ще се изравнят, ще се намерят също толкова ценени заместители, но по-евтини. • Цената носи информацията. Няма човешки или правителствен мозък, който да предвиди всички обстоятелства в обществения живот. • Нагаждането към променената информация не става автоматично. Негов инструмент са стимулите. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

26. II. “Няма безплатни обяди” • Фундаментална аксиома на човешкия живот е, че ресурсите са ограничени, а желанията за (блага и услуги) са практически неограничени. • Защото хората не могат да имат толкова блага, колкото искат, те са принудени да избират. • Разходите за придобиването на нещо, ограничават желанието то да се набави. • Алтернативната стойност = стойността + загубата (т.е. това е цената на пропуснатите възможности) ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

27. III. Решенията се вземат винаги на предела, в гранична ситуация • Претеглянето на ползи и разходи е съществено за хората, бизнеса и обществото. • Избори от типа “всичко или нищо” са крайно редки. Никой не може изцяло да замени нуждата си от дрехи с нуждата си за хранене. • Повечето избори за по повод добавки и намалявания на определени блага в определено стечение на обстоятелствата. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

28. IV. Търговията разширява напредъка • Ако сега се върнем към критерия за функциониращ пазар, ще видим, че в основата на размяната е взаимната изгода. • Тя придвижва стоките от онези, които ги ценят по-малко към онези, които ги ценят повече. • Тя позволява на хората да се специализират в онова, което са добри, да създават повече, което помага на другите да потребяват това нещо повече. • Тя позволява на хората да постигат по-ниски разходи за онова, което създават и да търсят нови начини на съзидание. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

29. V. Разходите пречат на търговията • Свободната размяна увеличава сътрудничеството и помага да получим повече от онова, което искаме. • Но това си има своите разходи във средства, време, търсене на ресурси, партньори, за преговори, за сключване на сделки и решаване спорове (когато ги има). • Всичко това създава пречки пред създаването на богатство. Те могат да бъдат естествени или изкуствени. • Доколкото те съществуват, възниква търсене услуги за тяхното преодоляване. Тези услуги започват да се предлагат от посредници, които погрешно биват обвинявани в увеличаване на цената. Не е известен успешен опит посредниците да бъдат премахнати със закон. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

30. VI. Печалбите насочват ресурсите към дейности, които носят доход и увеличават богатството • Ако цената (поради търсенето) е повече от цената на ресурсите за производство на дадено благо, има печалба, защото има желание да се плаща. • Вероятно е производителят и продавачът да пренасочат ресурси от алтернативна употреба, за да задоволят желанието да се плаща. • Ако ресурсите не са насочени към блага (стоки и услуги), които се търсят или се търсят по-малко, разходите ще надвишат цената и ще има загуба.Загубата е наказание, че ресурсите не са насочени към нещо, което се цени. Отговорността за загубите подпомага насочването на ресурси към проекти, които създават благосъстояние. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

31. VII. Хората печелят като помагат на другите • Онези, които печелят повече, защото помагат на другите с услуги и неща, които ценят. Иначе потребителите няма да желаят да плащат. • С други думи, ако някой иска повече доход, той или тя трябва да измислят как да отговорят да нуждите на хората. • Това не задължително изисква “желание да се промени света към по-добро”. Дори простото желание за по-висок доход кара хората да помагат на другите (ако изключим насилственото изземване на доход). ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

32. VIII. Стопанският напредък идва най-вече от търговия, инвестиции, по-добри начини за правене на нещата и по-здравословни учреждения, институции, подпомагащи размяната и частната собственост. • Инвестициите (отказът от потребление) в съзидателни активи и умения повишават възможността да се произвеждат стоки и услуги. • Подобрението на технологиите и откриването на нови ресурси, процеси и организация при по-малко разходи увеличава богатството. • Човешките учреждения, които позволяват това да стане, съдействат на растежа и богатството. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

33. IX. Пазарните цени насочват купувачите и продавачите към дейности, които разширяват общото благосъстояние «Не очакваме да получим обед поради благоразположението на месаря, бираря или хлебаря, а от това, че те следват своите собствени интереси» “…и ако промишлеността се ръководи по начин, че произвежда най-голямата си възможна стойност, той се стреми само към собствената си печалба, но, както в много други случаи, той е воден от една невидима ръка да прокарва цели, които не са част от неговото намерение”. Адам Смит, Богатството на народите, кн ІV, гл 2.. • Това става благодарение пазарните цени, които координират действията на заинтересованите индивиди, ако частната собственост и свободата на размяната са защитени. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

34. БВП в света, според характера на икономиниките ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

35. Income and political stability • Przeworski и Limongi, в“Модернизацията: теория и факти”, World Politics, vol. 49, No 2, януари 1997, публикуват статистика за всички страни (за периода 1950 – 1990 г.) и констатират че: • 1. Демократичните правителства в страните с доход на глава от населението (според ППС) под $1,500 оцеляват не повече от 8 години; • 2. Когато доходът е между $1,500 и $3,000 – 11 годиниs; and • 3. Встраните с доход над $6,000 на глава от населениеторисковете пред демокрацията са много ниски – 500 години. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

36. Седем основни източника на икономически напредък • 1. Правна система, която защитава правата на частна собственостг и изпълнението на договорите по един и същи начин за всички; • 2. Конкурентни пазари, които насочват ресурсите към тяхната най-ефективна употреба и непрекъснато стимулират подобренията и нововъведеденията; • 3.  Ограничено правителствено регулиране; • 4.  Ефективен пазар на капитали, който насочва капиталите към начинания, които създават богатство; • 5. Стабилни пари; • 6. Ниски данъци, които карат хората да произвеждат повече, защото могат да задържат за себе си повече; • 7. Свободна търговия, която позволява продажбата на стоки и услуги, които някой произвежда при относително ниски разходи за добро качество и замяната им срещу стоки и услуги, относително скъпи за производство при дадени условия. • [www.easibulgaria.org ] ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

37. Как се отразява сложността на анализираните обстоятелства в различните страни? • В някои страни има подробни инструкции как да се прилага анализа на ползи и разходи. Например има изисквания за оценка на алтернативи и се предписва търсене на въздействие върху малките и средните предприятия (САЩ). От същия тип е изискването за оценка на МСП на въздействието върху конкурентността във Великобритания, влиянието върху жените и бедните (Ирландия) и това върху аборигенното население, неговите нрави и обичаи (Канада) • Има един вид анализ, който не може да бъде абстрактно определен – анализ на прага на съвместимост. • Когато има съгласие (воля) политиката да се прилага “независимо от разходите”, е нужно да се провери дали изобщо политиката подлежи на приложения (при наличните обстоятелства, ресурси и настроения. Този тип анализ се прилага в ограничени области – национална сигурност, военна повинност, мобилизация и пр. • Колкото по-широко е приложението на този вид анализ (и колкото по-малко въпроси за общия смисъл се задават), толкова по-незряла е институционалната среда. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

38. Задачи на общата координация • Прилагане на еднакви процедури на анализ от всички източници на правена на политика (и законодателство); • Управление и насочване на процеса; • Преглед и инвентаризация на действащата политика и законодателство; • Планиране и провеждане на опростяването, дерегулирането и кодификацията; • Обосноваване на политиката и разработването й, обсъждане и приемане на нормативните актове – при отговор на типови въпроси и унифицирано схващане на понятията; • Съблюдаване на изискванията за публичност и участие; • Учредяване на звено, което наблюдава процеса, прави собствени или поръчва провеждането на анализи, достатъчно авторитетно, за да може да изисква съобразяване с процедурите. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

39. Опит • Такива звена оперират в повечето страни-членки на ОИСР. В Унгария от 1987 г., в Полша и Чехия от преди влизането в ЕС. • В САЩ това е бюрото за управление и бюджет, в Обединеното кралство и Ирландия – Бюрото за подобряване на регулирането. • В Швеция 60% от законопроектите, разработени през 2001 – 2003 са спрени от подобно звено. • Успехите на Холандия (след реформа в края на 90-те) са най-значителни в намаляване разходите по съобразяване и бюджетните разходи - EURO 2,1 милиарда, докато спестените разходи на бизнеса се оценяват на три пъти по-висока сума (See: World Bank, Doing Business in 2004.) ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

40. ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

41. Къде какво може да прочете по-нататък по темата от ИПИ и други организации? • Scott Jacobs, Choices in Impact Analysis: Problem definition, decision criteria, analytical method, European Commission Conference on Impact Assessment in the EU: Innovations, Quality, and Good Regulatory Governance, Brussels, 3 December 2003, p. 1-2, available at: www.regulatoryrefrom.com • Krassen Stanchev et al, IMPACT ASSESSMENT OF GOVERNMENT ORDER N 256/19/11/2002 OF THE STATE COMMITTEE OF THE REPUBLIC OF KYRGYZSTAN FOR TOURISM, SPORTS AND YOUTH POLITICS, In: Contemporary Bulgarian Economic Libertarianism –www.ime.bg/resourcebankeurope ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

42. Къде какво може да прочете по-нататък по темата от ИПИ и други организации? • Office of Management and Budget, USA • http://www.whitehouse.gov/omb/memoranda/rwgmemo.htm • AEI-Brookings Joint Center for Regulatory Studies, USA • http://www.aei.brookings.org/about/default.asp • Cabinet Office - Regulatory Impact Unit, UK • http://www.cabinet-office.gov.uk/regulation/ • OECD – Regulatory Reform • http://www1.oecd.org/subject/regreform/ • OECD, Regulatory Policies  in OECD Countries, From Interventionism to Regulatory Governance, Paris, OECD, 2002. • Институт за пазарна икономика, София (в OECDи другаде ) • http://www.oecd.org/daf/enterprise-development/feed/bul5.pdf • http://www.oecd.org/daf/enterprise-development/feed/bul3.pdf • http://www.ria-studies.net/ [речник на понятията] • http://www.ria-studies.net/[ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НАВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА СЪЗДАВАНЕНА ЗВЕНО ЗАПОДОБРЯВАНЕ НА РЕГУЛИРАНЕТО В БЪЛГАРИЯ ] ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

43. Къде какво може да прочете по-нататък по темата от ИПИ и други организации • В сътрудничество с ИПАЕИ и АУБГ • http://www.ria-studies.net/ [Документи и презентации] • http://www.ria-studies.net/ [Статии по оценка на въздействието на политиката и регулациите] • http://www.ria-studies.net/ [Анализи: • 1. Ползи и разходи от реформата в принудителното изпълнение – от Мартин Димитров и Красен Станчев; • 2. Анализ на въздействието на Наредбата за тур-оператори и и турситическите агенти – от Георги Стоев и Мартин Димитров; • 3. Нормативна уредба и транзакционни разходи в България преди 2000 г. - от Йорданка Ганчева] • Olga Borisova (editor), Policies of RIA. Best Practices and Lessons Drawing in Europe, Blagoevgrad, AUBG, 2003 (също на:www.ria-studies.net or: www.aubg.bg/ria/en/worldwide ). ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

44. Къде какво може да прочете по-нататък по темата от ИПИ и други организации? • http://www.easibulgaria.org/books/gwatney/content.htm [Джеймс Гуортни, Ричард Строуп. Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета. София, ИПИ,1994] • Мансър Олсън. Възход и упадък на нациите. (Икономически растеж, стагфлация и социални ограничения). София, Златорогъ, 2001. • http://www.ria-studies.net/Docs/zakonodatelstvo/SNALast3.pdf [Нов проект за закон за нормативните актове, разработен от министерството на правосъдието с участието на ИПИ и Красен Станчев, като член на работната група] • http://www.ria-studies.net/Docs/zakonodatelstvo/RIA-Decree-COM-1.pdf [Становище, общ коментар и алтернативно предложение на Института за пазарна икономика по повод проект за “Правилник за организация на дейността по подготовка на нормативни и не-нормативни актове на органите на изпълнителната власт”] • SIGMA (OECD), Improving Policy Instruments Through Impact Assessment, SIGMA Paper No 31, 2001 • По повод преразглеждането на Лисабонската стратегия: Improve European and National Regulation: http://europe.eu.int/growthandjobs/areas/fiche03_en.htm • Scott Jacobs, Choices in Impact Analysis: Problem Definition, Decision Criteria, Analytical Method, at: www.regulatoryreform.com ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

45. Къде какво може да прочете по-нататък по темата от ИПИ и други организации? • http://www.qp.gov.bc.ca/statreg/stat/B/00023_01.htm (Budget Transparency and Accountability Act of Canada) • http://www.sice.oas.org/tunit/STAFF_ARTICLE/tav98_trade.asp (Trade, Transparency and Competition) • http://www.homeoffice.gov.uk/docs4/Summary.pdf (Final Regulatory Impact Assessment - Charities Bill), see also:http://www.hmso.gov.uk/psi/consultations/regulations/consultation-document-2004-12.doc • http://www-hoover.stanford.edu/publications/epp/95/95b.html(Judicial Corruption in Developing Countries: Its Causes and Economic Consequences byEdgardo Buscaglia ) • http://www.nao.org.uk/ria/ria_introduction.htm (UK National Accounting Office on RIA) ИПИ/КАШ, 14.11. 2005

46. Къде какво може да прочете по-нататък по темата от ИПИ и други организации? • http://ksgnotes1.harvard.edu/Research/wpaper.nsf/d745629e080d1fe88525698900714934/bfb681975540d65c85256db100739baa/$FILE/TPP.innovationsFinClean.doc (Political Economy of Transparency) • http://rru.worldbank.org/PapersLinks/Innovations-Instruments-Regulation/ (WB instruments to reduce costs of regulation) • Неотдавнашни публикации на български – Сп. “Публична администрация”, №1, 2005 (Живка Станева, Гълъб Донев, Росица Велкова, Иво Маринов, Малина Новкиришка-Стоянова, Жомбор Ковачи, Хайнц Зурек, Карен Хил, Шон Фитцпатрик и Красен Станчев). ИПИ/КАШ, 14.11. 2005