Стихове за нас

1. Стихове за нас ПОЗНАЙ КОЙ Е АВТОР НА СТИХОВЕТЕ.......

2. Кой е ...? Прощавай, синко, много здраве,едничка рожба на светът;така съдбата нам направисин с майка да се разделят.[...]Душата ти не ще забравитова, що ти хортувах аз.Върви, носи си много здравеи споменувай пак за нас.

3. Стани, стани юнак балкански,от сън дълбок се събуди,срещу народа отоманскити българите поведи![...] Къде си, върна ти любов народна?Къде блестиш ти, искра любородна?Я силен пламък ти пламни,та буен огън разпалина младите в сърцата,да тръгнат по гората.[...] ???

5. ??? Не пей ми се. И защо ли да пея в тез години аз в каквито живея! Как ся пеят славни песни за стари, тамо, дето днешните са заспали? Как се слави древна мудрост, юнашство, тамо дето днес от тях е сирашство? Пеял бил съм и стихове нареждал, коя полза и каква ли надежда, като няма кой да слуша, разбира туй, що пея, туй, що дрънкам на лира? - Като няма в труд поету награда, чезне песен, фантазия отпада.

6. Видиш ли долу в полето, дет ся мержеят, чернеят дестина дръвя върбови? Там било село Бисерча в стари години, отколе, там се родила, живяла мамина мила Гергана.   Гергана, пиле шарено, Гергана, кротко агненце, кат бисер между мъниста тя била между момите; първо и либе Никола - вакло огиче пред стадо помежду селски ергени!..... Изворът на Белоногата

8. ПролетноВечната стара история!Пролет отново цъфти,главната аудиторияпак е разкрила врати.И като весели птичета,сякаш в радостен сън,млади момчета, момичета,с вик изсипват се навън.В шумната майска виелицаврътна се мойта глава,после пък изневиделица “Търси се!” глас изрева. ???

9. Явно човекът за яденетърсеше само купон,но си личеше, че гладен е,по страховития тон!Смешно ми стана и хубавов младия пролетен шум,смешно ми стана. И глупавонещо дойде ми на ум.Казах си: Ех, да би можело тук да застана и аз,Търси се! - силно, тревожнода им извикам на глас. Търсят се коли загубенивъв факултетния двор,търсят се погледи влюбени,търси се пламенен спор,търси се чувство, обхваналонякога някой си млад.Търси се нещо, останало20 години назад! ???

11. ПРИСПИВНА ПЕСНИЧКА Там в тилилейската, там във злодейскатагъсто гъстейска горастраннно чудовище има леговищескрито в една пещера.Стъпва със лапища... Спъва се в трапища.В трънища и във бодли.Скъса си вече всички чорапища.Левият крак го боли.То е страхотнище! Но е самотнище...Тъй си живее без шум.Хем е чудовище, хем е тъжовище,дето си плаче на ум.

12. Туй Торбаланище спи под юрганище -сто килограма листа.Носи си гащерки. Храни се с мащерки...С никакви други неща.Нито е лошаво, нито е рошавоДаже е с хлътнал корем.Даже очищата, даже ушищатаса му човешки съвсем.Само че, само че... Някакво камъчесчупи му предния зъб -както си хрускаше, както закускаше -и си умира от скръб.

13. То е суетище... И е поетище.Дращи скалата със нож.Киха и пише си стихчета- кихчета -хремаво в дългата нощ.Свърши си всичките хапчета- лапчетаМъчи го грипът свиреп.В девет куплетчета - сто епитетчета:всичките те са за теб.Ах, туй чудовище пази съкровище...Някой ще каже: дрън-дрън.Скривай сълзичките, стискай очичките,за да го видиш на сън. ???

15. Нощ над града Когато нощем улиците жадно на стъпки хиляди шума изпият, изгрява месецът и става хладно. Студени струи плажовете мият. И месецът, като крило на птица, небето, звездното, гребе нататък и всяка от звездите е зеница, в морето скрила своя отпечатък. Помислило за риби то звездите, ги люшка като корабчета златни, поемат ги в ръцете си вълните и скриват ги във свойта необятност.

16. Лятото изтече... Лятото изтече като пееща вода. Тежко ми е - колко много, много пих от нея. Бели стъпки, нежни като котешка следа, още за червената му песен пеят. Мислите ми тръгнаха след него по света. Може би не ще успея вече да ги върна. В дланите ми плаче невидяна есента, моли ме поне веднъж да я прегърна. Но не мога - аз на лятото обрекла се веднъж ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна. То ще дойде пак с коси от топъл дъжд, пак дъхът му цветен ще ме парне. ???

18. БЕЗНАДЕЖДЕН СЛУЧАЙ Компетентните поколения се напъват да ни научат на това, че не си за мене. Ние сме безнадежден случай. Колко пъти? Един ли? Сто ли? -ни разделяха с думи тежки? Ти си моето слабоволие. Аз съм твойта любима грешка. И пак горестно се прегръщаме под заслона на ветровете! (Всяка недостроена къща ни е ласка от райсъвета.) Заприличали сме на хора, дето вечно си губят ключа. Няма да го намерим скоро. Още сме безнадежден случай.

19. Да е лято, само да е лято!Топло и зеленокато горски мъх,да струи тревата -силна, некосена -искам да е лятодо последен дъх.Да е тихо, тихо над земята, на кравайче свито времето да спи, да звучи в нивята пеещото жито -нека да е лято милиони дни. Да е лято! Още да е лято -дълго като зима, топло като гръд, тежко като злато, звънко като рима, вечно да е лято -за последен път. ??? ЛЯТО

21. Надежда Ако можех да имам едно магазинче със две полички ,бих продавал ... познайте какво ?- Надежда ! Надежда за всички ."Купете ! С отстъпка за вас !Всеки трябва надежда да има ! "И на всеки бих давал аз , колкото трябва за трима.А на тоз , който няма парии само отвънка поглежда ,бих му дал, без да плаща дори,всичката своя надежда. ???

23. “...Много мили неща аз разлюбих,дори погледа кротък на мама.Имах всичко... и всичко загубих -няма щастие, щастие няма!...”“Пътека” Тихо е, тихо е, тихо е и стоя, и мълча пак в мечти. Няма те никога, никъде... Тишина, самота и звезди... Тежка е, тежка разлъката в тия безводни далечни гори, обичта, жаждата, мъката ме гори, ме гори, ме гори... “Самота”

24. Негово Величество Човекът Той цехове има - зали просторни, с послушни лакеи - машини и дни. Тук всяка трудност е негов затворник зад крепости яки - заводски стени. На труда по закона под свое владичество събрал всички радости, безсмъртен навеки, Бди и твори той - Негово Величество Човекът! Кой казва, че мойта Родина е бедна на крепости, зали, разкошни дворци? Кой казва, че тя е на място последно, без владетел велик, без велики творци? Кой? ...

25. Приключи кампанията “Голямото четене”! Българските читатели избраха крайното подреждане на романите-финалисти е: Иван Вазов Антон Дончев Димитър Димов Димитър Талев Антоан дьо Сент Екзюпери Михаил Булгаков Дж. Р. Р. Толкин Димитър Димов Джон Стайнбек Александър Дюма Дъглас Адамс Габриел Гарсия Маркес