СОФИЯ, 03. 0 4.201 4 “ПРАКТИКА-О.К.” ООД

1. Преобразуване на Висшия ислямски институт Откриване на Български ислямски университет - София РЕЙТИНГОВА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ (Професионално направление “Религия и теология” и „Педагогика на образованието по ....“) СЪСТОЯНИЕ, ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ СОФИЯ, 03.04.2014 “ПРАКТИКА-О.К.” ООД

2. ВОДЕЩА НОВИНА:31 януари 2014 год. ИЗЛЕЗЕ НОВОТО ИЗДАНИЕ НА РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯЗА 2013 ГОДИНА ПРОЕКТ BG051PO001-3.2.04-0001„РАЗВИТИЕ НА РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА”Проектът се осъществява с финансовата подкрепа наОперативна програма „Развитие на човешките ресурси”,съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз

3. За неизбежността на рейтинговите системи • Засиленият интерес към рейтингите във висшето образование и създаването на все повече и разнообразни рейтинги са неизбежен резултат от радикалните промени, очертали се в сферата на висшето образованиевъв всички страни по света : • Масовизирането на висшето образование; • 2. Ориентирането към висшите училища на все по-разнообразен контингент от студенти; • 3. Засилването на конкурентността както вътре в националните системи за висше образование, така и в международен мащаб; • 4. Комерсиализацията на висшето образование и навлизането на пазарни механизми в нея. „Ако рейтингите не съществуват, някой ще ги измисли.” Филип Алтбах Център за изследване на висшето образование, Бостън Колидж (2011)

4. Кому са нужни рейтинговите системи? Потенциалните клиенти на висшите училища – студентите и техните семейства, работодателите – търсят информация, за да могат по-добре да се ориентират сред многообразието от предлаганите програми и да направят във възможно най-голяма степен информиран избор. Всяко висше училище се нуждае от обективни възможности (общоприети критерии и показатели) за съизмерване с останалите висши училища, за да е в състояние да намери своето специфично място на пазара на образователни услуги. Необходимостта от сравнителен поглед върху начина на функциониране на различните висши училища се чувства остро и на политическо ниво при обосноваването и разработването на конкретни политики в областта на висшето образование. „Отрицанието на рейтингите няма да ги премахне. Конкуренцията, необходимостта от съизмерване и неизбежната логика на глобализацията ги прави постоянна част от академичния живот през 21-ви век” -Филип Алтбах

5. Българската рейтингова система Европейската комисия смята, че рейтингите трябва да се отнасят не само до научните постижения, но също и до другите мисии (на висшите училища), които представляват интерес за различните заинтересовани страни (стейкхолдери) и особено за студентите. Поради тази причина Европейската Комисия финансира проект, който да разработи модел за класифициране на европейските висши училища на основата на многообразието от профили и мисии . Комисията също стартира изследване за разработване на глобален многоизмерен рейтинг, базиран на тази класификация, който ще позволи сравняването на сходни институции и няма да завърши с представянето на обща листа на университетите. По-скоро, потребителите ще могат да правят „индивидуални рейтинги”, основани на смятаните от тях за приоритетни измерения и индикатори. Разработената българска рейтингова система е изцяло в унисон с тази постановка

6. Подкрепа за Българската рейтингова система Впечатляваща е подкрепата, която идеята за създаване на рейтинг на българските висши училища получава – като “изключително необходима” или “по-скоро необходима” я оценяват: 82 % от преподавателите, 80 % от бакалаврите, 57 % от магистрите, 78 % от завършилите, 79 % от работодателите, 70 %от общественото мнение. Разработването на рейтинговата система се основава на разбирането, че „качеството на една дейност зависи от цялостната структура и организация на тази дейност”. Затова реалното и забележимо подобряване на качеството на нашето висше образование е възможно само чрез промяна на цялостния начин на неговото управление.

7. Необходимост от визия за развитието на висшето образование и от утвърждаване на нов модел на управление на системата за висше образование и на отделните висши училища Как следва да се съчетава мисията на висшите училища да предават и създават ново знание със задачите им да подготвят студентите за успешна професионална реализация в конкретните социални условия и да допринасят за социално-икономическото развитие на обществото? Рейтинговата система може да функционира като полезен инструмент при правенето на политики във висшето образование само ако е налице ясно дефиниране на неговите цели, приоритети и основни предизвикателства.

8. НОВОТО ИЗДАНИЕ НА РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА – ТРЕТО ПО РЕД В новото си издание Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища (28 университета) по 52 професионални направления на основата на над 70 индикатора, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа на висшите училища и реализацията на завършилите на пазара на труда. За формиране на индикаторите в системата е използвана информация от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, Информационната система на Министерството на образованието и науката, Националния осигурителен институт, международни библиографски бази данни, както и от анкетни проучвания сред студенти, преподаватели, работодатели и служители във висшите училища.

9. КАКВО НОВО? За първи път в новото издание на рейтинговата система е публикувана информация за най-често срещаните професии и длъжности сред завършилите различните професионални направления в различните висши училища. Уеб-порталът на системата е с изцяло обновен дизайн и допълнително разширени функционалности, които позволяват на потребителите да правят различни по обхват и вид класации и сравнения между висшите училища и професионалните направления, както и да проследяват промените и тенденциите в тяхното развитие през годините. В допълнение системата дава достъп до богата информация за специалностите на различни образователно-квалификационните степени, по които отделните висши училища предоставят обучение.

10. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА ИНФОРМАЦИЯ СОБЩ ХАРАКТЕР? Според обновените данни в системата за 2013 година близо 25% от завършилите висше образование в България през последните 5 години не се осигуряват в страната. Делът на безработните сред завършилите е 4,15 %, а средният им осигурителен доход е близо 868 лева. По-малко от половината (46%) наети висшисти работят на позиция, за която се изисква висше образование. Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите в професионалните направления Медицина, Фармация, Стоматология и Военно дело. Студентите в тези направления, наред със студентите по Право, имат и най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование (над 5,30).

11. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА ИНФОРМАЦИЯ СОБЩ ХАРАКТЕР? Сред завършилите най-масовото професионално направлениеИкономика (с над 60 хиляди студенти) безработицата достига 4,5%, делът на заемащите позиции, за които се изисква висше образование е 37 %, а средният осигурителен доход е 871 лева. • Среден месечен осигурителен доход над 1000 лева имат завършилите 10 професионални направления, сред които: • Военно дело, • Информатика и компютърни науки, • Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми, • Математика, • Обществено здраве, • Медицина, • Комуникационна и компютърна техника, • Политически науки, • Металургия, • Електротехника, Електроника и автоматика.

12. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА РЕЙТИНГОВА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА Рейтинговата система на висшите училища в България подпомага потребителите на образователни услуги в избора на висше училище. Актуализираното издание на системата за 2013 година съдържа информация за 51 акредитирани висши училища в България, които предлагат обучение по специалности, разпределени в 52 професионални направления. С оглед на индивидуалните интереси на потребителите системата дава възможност да бъдат правени различни по обхват и вид сравнения и класации на висшите училища по всяко едно от съществуващите професионални направления.

13. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА СТАНДАРТИЗИРАНИ КЛАСАЦИИ Това са класации на висшите училища по избрано професионално направление, изработени от експертен екип на базата на предварително селектирани индикатори. При стандартизираните класации броят на индикаторите и тяхната значимост при определяне на оценката за висшите училища са предварително фиксирани и потребителите не могат да ги променят. Преди да направят този тип класации експертите проучват значимостта на отделните индикатори за различните групи потребители и се съобразяват с качеството на събраната информация и броя и взаимовръзката между подбраните индикатори.

14. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА СОБСТВЕНИ КЛАСАЦИИ / СРАВНЕНИЕ Системата дава възможност на всеки потребител да направи собствена класация с оглед на индивидуалните си приоритети и интереси. Потребителят има възможност сам да избере индикаторите, по които иска да сравни висшите училища в дадено професионално направление и сам да определи значимостта (тежестта) на всеки от тях при формирането на крайната класация СРАВНЕНИЕ Рейтинговата система позволява да правите сравнения не само между висшите училища в избрано професионално направление, но и между различните професионални направления в рамките на българското висше образование, включително и с оглед на реализацията на завършилите на пазара на труда.

15. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА ВИСШИ УЧИЛИЩА В секцията "Висши училища" може да получите информация за избрано висше училище, за застъпените в него професионални направления и специалности, както и за образователните степени, по които то предоставя обучение. Наред с това можете да получите информация за отделните индикатори, отнасящи се до избраното висше училище и за всяко едно от предлаганите от него професионални направления.  Тук ще намерите информация и за развитието на висшето училище по отделните индикатори в различните издания на Рейтинговата система от 2012 година насам.

16. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА МЕТОДОЛОГИЯ • В Рейтинговата система са събрани и обобщени данни за над 70 индикатори, които измерват различни аспекти от дейността на висшите училища, включително: • Учебния процес, • Учебната среда, • Социално-битовите и административни услуги, • Научната работа, • Престижа, • Реализацията на завършилите на пазара на труда. • Тези индикатори са формирани на базата на статистически данни, събрани от различни източници, включително и чрез социологически проучвания. 

17. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА ИНДИКАТОРИ • Рейтинговата система използва 77 различни индикатори, по които могат да се правят сравнения между висшите училища. • Индикаторите са формирани на базата на статистически данни, събрани от различни източници, включително и от социологически проучвания. • Индикаторите са разделени в 6 групи: • Учебен процес; • 2. Научни изследвания; • 3. Учебна среда; • 4. Социално-битови и административни услуги; • 5. Престиж; • 6. Реализация и връзка с пазара на труда. 

18. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА КЛАСАЦИИ В рамките на Рейтинговата система могат да се правят стандартизирани и собствени класации на висшите училища в избрано професионално направление. Класациите се формират на базата на избрани индикатори и придадена им тежест (значимост), с която те участват при формиране на крайната оценка в дадена класация. При стандартизираните класации броят на индикаторите и тяхната значимост при определяне на оценката за висшите училища са предварително фиксирани и потребителите не могат да ги променят. При собствените класации потребителят има възможност сам да избере индикаторите, по които иска да сравни висшите училища в дадено професионално направление и сам да определи значимостта на всеки от тях при формирането на крайната оценка.  

19. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА КАК СЕ ИЗЧИСЛЯВАТ РЕЗУЛТАТИТЕ При изготвянето на рейтинга се използват индикатори в различни мерни единици (брой, оценка по скала, процент, лева и т.н.). Затова се налага стандартизиране на стойностите им по статистическа процедура, наречена z-точки, която ги привежда в един мащаб и едновременно с това запазва наредбата и пропорциите между тях. Стандартизирането се извършва по класически метод, който използва средна претеглена стойност и стандартно отклонение. В класациите крайната оценка за всяко висше училище е представена като резултат по скала от 0 до 100.

20. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА Професионално направление: Религия и теология Класация по рейтинг към 31.01.2014 година

21. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА РЕЙТИНГОВА СИСТЕМА (2014) за направление "Религия и теология Индикатори за направление "Религия и теология" • Учебен процес • 1.1. Участие в стажове 47.67 • 1.2. Интензивност на обучението 30.00 • 1.3. Международна мобилност 11.38 • 1.4. Брой студенти в професионалното направление 703 • 1.5. Среден брой студенти по направление 176

22. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА Индикатори за направление "Религия и теология" 2. Научни изследвания 2.1. Участие на студенти в НИД 47.12 2.2. Съотношение докторанти/студенти 0.00 3. Престиж 3.1. Среден успех от дипломата за завършено средно образование 4.54 3.2. Удовлетвореност от избора 72.97 3.3. Чуждестранни студенти 1.71

23. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА Индикатори за направление "Религия и теология" 4. Реализация и връзка с пазара на труда 4.1. Осигурителен доход на завършилите 622.13 4.2. Безработица сред завършилите 7.53 4.3. Приложение на придобитото висше образование 42.78 4.4. Принос към осигурителната система 63.86 4.5. Съотношение на осигурителния доход на завършилите спрямо средната заплата за областта 0.85 4.6. Очакване за нарастване на нуждата от кадри Няма данни 4.7. Очакване за намаляване на нуждата от кадри Няма данни 4.8. Оценка за теоретичните знания на завършилите Няма данни 4.9. Оценка за прилагането на придобитите знания и умения на практика Няма данни

24. Направление "Религия и теология" ПОДРОБНО РАЗБИВАНЕ ПО ИНДИКАТОРИ

25. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА Направление "Религия и теология" ПОДРОБНО РАЗБИВАНЕ ПО ИНДИКАТОРИ

26. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА Направление "Религия и теология" ПОДРОБНО РАЗБИВАНЕ ПО ИНДИКАТОРИ

27. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА Направление "Религия и теология" ПОДРОБНО РАЗБИВАНЕ ПО ИНДИКАТОРИ

28. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА Направление "Религия и теология" ПОДРОБНО РАЗБИВАНЕ ПО ИНДИКАТОРИ

29. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА Направление "Религия и теология" ПОДРОБНО РАЗБИВАНЕ ПО ИНДИКАТОРИ

30. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА Направление "Религия и теология" ПОДРОБНО РАЗБИВАНЕ ПО ИНДИКАТОРИ

31. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

32. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

33. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

34. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

35. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

36. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

37. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА Направление "Религия и теология" Според обновените данни в системата за 2013 година близо 63,86 % (25 %)от завършилите висше образование в България в направление "Религия и теология" през последните 5 години не се осигуряват в страната. Делът на безработните сред завършилите е 7,53  (4,15) %, а средният им осигурителен доход е близо 622,13 (868,00) лева. По-малко от половината - 42,68 (46) %, наети висшисти работят на позиция, за която се изисква висше образование. Съотношението на осигурителния доход на завършилите спрямо средната заплата за областта, в която работят, е 0,85. Делът на студентите завършили висше образование в направление “Религия и теология” е 0,27 %. Само 23 направления имат дял по-голям от единица. Най-голям е делът на студентите н напрпавление “Икономика” – около 25 %.

38. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА Професионално направление: Педагогика на образованието по ................................ Класация по рейтинг към 31.01.2014 година

39. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА Професионално направление: Педагогика на образованието по ................................

40. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА Професионално направление: Педагогика на образованието по ................................ 4. Реализация и връзка с пазара на труда

41. Професионално направление: Педагогика на образованието по ...

42. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА Професионално направление: Педагогика на образованието по ................................ Къде се намира професионално направление "Педагогика на обучението по..." всред останалите професионални направления в Република България Извършеното от нас търсене на учебна специалност "Педагогика на обучението по религия (Ислям)" показа, че такава учебна специалност не съществува в професионално направление "Педагогика на обучението по..." (Шифър: 1.3). Единствено в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ съществува магистърска специалност "Педагогика на обучението по психология и религия" (редовно и задочно). Съществува и специалност "Образование, култура и религии" в ОКС "бакалавър" и "магистър".

43. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА Професионално направление: Педагогика на образованието по ................................ Според обновените данни в системата за 2013 година близо 65.39 % от завършилите висше образование в България в направление "Педагогика на обучението по..." през последните 5 години не се осигуряват в страната. Делът на безработните сред завършилите е 6,44 %, а средният им осигурителен доход е близо 652.16 лева. По-малко от половината (35.51 %) наети завършили направлението работят на позиция, за която се изисква висше образование. Съотношението на осигурителния доход на завършилите спрямо средната заплата за областта, в която работят, е 0.90. Средният успех от дипломата за завършено средно образование на студентите е 4.57.

44. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

45. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

46. РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА Сравнение на двете професионални направления, заявени от Учредителя за обучение в Българския ислямски университет, с водещите професионални направления по: - не са всред или близо до 10-те професионални направления със среден месечен осигурителен доход над 1000 лева - 652.16 и 622.13 лева; - средният им осигурителен доход е доста далече от средния (868 лева) - съответно 652.16 и 622.13 лева; - не са всред, или близо до 10-те, професионални направления с най-ниска безработица (под 1 %) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90 %) - съответно 6.44 и 7.53 (над 1 %), и 35.51 и 42.78 (под 90 %); - делът на безработните сред завършилите е по-висок от средния за всички направления (4,15 %) - съответно 6.44 и 7.53; - много по-малко от наетите висшисти работят на позиция, за която се изисква висше образование - процентът е много по-нисък от средния (46 %) - съответно 35.51 и 42.78; - не привличат студенти с висок среден успех от дипломата за завършено средно образование (студентите по Право, имат успех над 5,30) - съответно 4.57 и 4.54.

47. ? Имате ли въпроси ? ?

48. Информация за лекторите: Тел. : 02/ 9441806 GSM : 0888/ 984798, 0888/989635 www.praktika-ok.com

49. КРАЙ Благодаря за Вашето внимание!!!