Download
1 / 12
E N D
`` ЧиПрОвЦи `` ИзГоТвИлИ:Венислава и Мирослава 11а
Чипровският край е бил заселен още от времето на траките. По стратегическите височини в района има останки от тракийски и римски крепости, свързани с рудодобива и правенето на злато. И досега историците изпадат в почуда как на толкова малка територия в подножието на Западна Стара планина по тясната долина на две буйни реки, даващи начало на гордата Огоста, може да се зачене и роди толкова значима човешка дейност. Точно тук се кипри прочутото Чипровци, наричано някога "цветето на България" през неговия златен век – ХVІІ в.
Тогава българското селище се прочува в България и Европа с големия рудодобив, с ценната книжнина, която просветени мъже създавали в него, с международния престиж на майсторите златари – в техните творения специалистите откриват сложно художествено мислене, което ги доближава до най-добрите образци, създавани по това време в Италия.В лето 1688 свободолюбивите планинци дават своята кръв, своя дан в борбата за национална свобода в Чипровското въстание, когато Чипровци, Копиловци, Клисура, Железна… се превръщат в пепелище, за да възкръснат отново…
Първото светско и висше училище в българските земи се открива през 1624г. отново в Чипровци! Повече от два века царство България го няма на географската карта, но Чипровци съществува на картите на европейските пътешественици.. Още през времето на Втората българска държава град Чипровци е оживено рударско селище, имащо значителни свободи и привилегии. Неслучайно в богатите феодални имения на българските боляри Соймировичи след османското нашествие се събира голяма част от българската аристокрация. Чипровското сребро се е търсело на венецианската борса, а търговията с прочутите сребърни „чипровски чаши" е цъфтяла по целия Балкански полуостров. Златарски произведения от чипровски майстори се намират в редица сбирки на български музеи, съкровищниците на най-големите балкански манастири, както и в сбирките на влашките и унгарските владетели.
Чипровската планина е най-високият дял на Западна Стара планина, простира се от прохода „Св. Никола” до седловината между „Дебели рът” и „Сировичница” и е с дължина около 35 км. Главното било продължава от вр.”Миджур”/2168м/ на изток до вр. „Мартинова чука” /2026м/, след което завива остро на югоизток, за да образува характерна дъга. Голяма част от него е покрита с обширни боровинкови полета, привличащи през лятото неуморими берачи. Северните склонове са стръмни и гористи, от тях водят началото си Огоста и река Лом, докато южните са полегати и слабо залесени. Чипровският дял от Западна Стара планина е неизвестен за туристите, но това е и неговото очарование - той ги очаква със своята красота и неповторимост.
Чипровската планина - през лятото поляните са изпъстрени с диви ягоди, малини, къпини, а по високите части на планината - вр.Тррите чуки, седловината Прокоп и подножието на Мартинова чука с цели полета от боровинки. При влажно време е пълно с десетки видове гъби На много места има хубави извори. От върховете се разкриват невероятни гледки на запад към Белоградчишките скали и приличащите на застинали морски вълни карстови хълмове "Гламите"; на северозапад към долината на р. Лом; на север към Широка планина, скалната група Стовци, чак до р. Дунав; на изток към язовир Монтана и извисяващата се над него мощна снага на Врачанския балкан;
на югоизток към Берковския балкан с връх Ком, китната чипровска котловина и скалните венци на вр. Копрен и Трите чуки, на юг към вр. Миджур, и вр. Мартинова чука, на югозапад към старопланинските върхове Обов и Свети Никола и резервата Чупрене. Биологичното разнообразие на Чипровския дял на Западна Стара планина е изключително голямо. Редица растителни и животински видове тук са обявени за защитени и присъстват в „Червената книга на България”.
От растенията това са: жълт планински крем (Lilium jankae), лиотообхващаш стрептопус, планински божур, нарцесовидна съсенка, кръглолистна росянка, черодръжково шапиче, жълтениково шапиче, хуеция, крапсиев лазерпициум, сръбска рамонда / Ramonda serbica /… Последното се среща само в ждрелото на река Огоста при с. Митровци.Растението може да се възстанови напълно дори след като е престояло година и половина без почва и вода. От птиците защитени са 14 видa в това число – скалният орел и червеногърбата сврачка /, 5 вида бозайници и един вид влечуго – живородният гущер.
Чипровският край се гордее и със своите 5 вековни дървета, намиращи се в с.Железна, Белимел и Челюстница. Двете най-стари от тях – цер и дъб – са на над 300 год. и с обиколка на ствола повече от 4 метра.
В общината е застъпено картофопроизводството. По-голяма част от селскостопанския фонд земя (135806 дка) се заема от естествените ливади (41141 дка). Голям е делът на високопланинските пасища и мерите (53371 дка). Трайните насаждения са 7791 дка, нивите - 20612 дка. От животните най-много са овцете (6811), следват козите (3974) и най-малко крави (264).
КрАй Използвана Информация : http://www.chiprovtsi.bg/ http://images.google.bg/i http://www.chiprovtzi.hit.bg/
