ПРАВИЛАТА В СЕМЕЙСТВОТО И ГРАНИЦИ ПРИ ОБЩУВАНЕ С ДЕТЕТО

1. ПРАВИЛАТА В СЕМЕЙСТВОТО И ГРАНИЦИ ПРИ ОБЩУВАНЕ С ДЕТЕТО Как да въведем правила за малкото дете? Какви са границите в общуването с детето? Ролята на майката и бащата при въвеждането на правила и граници в общуването с детето.

2. Детето от 0 до 3 годишна възраст Майката започва да общува с бебто още веднага след раждането, дори преди това. Храненето през няколко часа, къпането, обличането не са само рутинни действия задоволяващи базовите нужди на детето, а средства за общуване. Така се изгражда привързаността един към друг.

3. Детето от 0 до 3 годишна възраст. • Бебето отчита докосваненето на майката и бащата, гласовете, визуалният контакт, движението около него. Общуването е на емоционално - сетивно ниво.

4. Детето от 0 до 3- годишна възраст. • Бебето не познава езика, но отчита тона на гласа, вибрациите, а след 4-тия месец – и погледа, мимиките и жестовете на майката. Плачът на бебето е единственият начин то да изрази недоволство, така че да се разпознае, че има някакъв проблем. Колкото е по-голяма тревогата на бебето,толкова по-силен е неговият плач. Постепенно майката и бащата започват да различават „сигналите за тревога“.

5. Детето от 0 до 3- годишна възраст. • Различно е когато бебето започва да навлиза в езика - разпознава някои от думите, опитва се да говори. Тялото му става подвижно - то сяда, лази, играе и търси повече внимание. Общуването се променя. Езикът започва да се използва по-често в игрите и то реагира при определени думи и звуци. Започва да ги разпознава и разганичава.

6. Детето от 0 до 3- годишна възраст. • Следи погледа и гласа на майката и бащата. Силно въздействие имат високият тон на гласа и укорителният поглед. Ще забележите, че когато започнете да се отдалечавате от него и то ви загуби от поглед ще започне да плаче и чувайки гласа ви ще се успокоява. Важно е действията в този период да бъдат премерени.

7. Детето от 0 до 3- годишна възраст. • За да се движи в пространствотосамунеобходимивъзрастните, коитода гонаправляват и да гопредупреждават за опасностите. Дории след прохождането, до вторатагодина дететоима нужда да бъдепридружавано от възрастен, като то самотода може да намаляваили увеличавадистанциятас придружителя. Започва да експериментира, като се отдалечава – например тичайкислед топка. За дететосветът не е опасен и всичко е много интересно. Възрастните не могат да го убедят в противното или да спраттоваестественовлечение. Могат да го пазят, катоотстраняватопаснипредмети в дома си, а навънса в непосредственаблизост до него.

8. Детето от 0 до 3 - годишна възраст. • Използвайки думата „ не“ майката и бащата започват да въвеждат граници и да обясняват с думи ,че има опасност. Но на детето му трябва много време за да се убеди в това. Наказанията, порицанията и забраните не могат да бъдат разбрани от детето на тази възраст, поради неговата психична незрялост.

9. Детето от 0 до 3 - годишна възраст. • На 18 – 24 - месечна възраст започват да се въвеждат първите ганици и те се отнасят до сигурността и безопасността на детето.

10. Детето от 0 до 3 - годишна възраст. • Поради своята психична незрялост то ще отреагира на Вашата тревога с тревога и на гнева Ви с гняв. Ако му се скарате, че е счупило любимата Ви ваза с цветя или силно щипе и скубе косите на съседското дете, то ще се разплаче гневно, а на следващия ден ще повтори всичко отначало.

11. Детето от 0 до 3 - годишна възраст. • Поради липсата на думи детето не може да обясни какво му се случва и пред какво затруднение е изправено. Пред същите трудности са изпавени и родителите. От това, че трябва да се отгатне, а не винаги е възможно, до това какви са нуждите на детето и какво е неговото затруднение.

12. Детето от 0 до 3 - годишна възраст. • До 3-годишна възрастдетето не правивръзка между действие и последствия. Не отчитасмисъла на думите и Вашитеезикови послания. Възприема конкретните думи и ги свързва с конкретни действия. Когатообяснявате е необходимо постоянство и внимание. Така например, дори да Ви е послушало веднъжда не пипаконтактите, не се знаедали няма да опита отновоследващияпът. Необходимо е Вашетовнимание - когатодетето се храни, играеили е на разходка. Не разчитайте,чещебъдетечути от детето, след катостемуобясниливсичко.

13. Детето от 0 до 3 - годишна възраст. • Колкото повече са забраните от майката и бащата, колкото по-често използвате в езика си думата „не“, толкова по-интензивно ще се съпротивлява детето – сякаш привиква към нея. Търсете различни думи, така че то да се почувства разбрано. Използвайте думата „не“ когато се отнася до неговата безопасност.

14. Детето от 0 до 3 - годишна възраст. • Правилата във всяко семейство са различни. Детето прави всичко онова, което вижда като поведение на майката и бащата и следва техния ежедневен режим. Правилата в семейството произхождат от вътрешните граници на мъжа и жената, на майката и бащата. Те са строго индивидуални. Правилата се създават от членовете на семейството и се въвеждат от майката и бащата.

15. Детето от 0 до 3 - годишна възраст. Правилата са необходими и са онези значими граници, които ни правят социални същества още от най-ранна детска възраст. За да се научи да зачита правилата, детето има нужда да бъде убедено в значението им, както и да може да протестира и опонира понякога.

16. Детето от 3 до 8 - годишна възраст • По думите на френската психоаналитичка Фр. Долто „Родителите трябва да знаят, че каквото и да правят, давайки най- доброто от себе си, те винаги ще правят грешки в очите на децата. Дори най-любящият родител, в даден момент, може да стане причина за някакво страдание у детето.“

17. Детето от 3 до 8 - годишна възраст • Ако с израстването детето продължава да се стреми непременно да угоди на родителите си и смята,че те винаги са прави, такова дете е в затруднение. Колкото по-способно е да показва враждебност - да опонира, да се противопоставя на родителя - редуваща се с обич към своите родители, толкова по-добро е неговото душевно състояние. Така то започва да има собствена позиция.

18. Какви правила да поставяме на детето? • Капанът в отношенията между родителите и деца е невъзможността да се признаят истинските потребности на детето, една от които е свободата. Дали си е изяло всичко, дали се е изакало, дали се храни с плодове или с чипс и повечко бонбони, но по-важното е да се даде сигурност и самостоятелност на детето възможно най-рано.

19. Какви правила да поставяме на детето? • Ние поставяме на децата си много от своите напълно излишни изисквания. • Нека оставим детето възможно най-свободно,като му оставим само рамката, с най- необходимите за неговата сигурност, правила и когато се опита да ги наруши, то ще установи от опит, че са неизбежни, а не са направени просто „за да го тормозят“.

20. Как да поставяме правила на детето? • Колкото по-често родителите са раздразнителни спрямо детето си - срязват го, критикуват го - толкова по-скоро децата стигат до обобщението: „ Не ме обичат.“ Или, по-точно, те могат да чуят думите, но не и да разберат техния смисъл. Децата имат собствено „емоционално счетоводство“. Тонът е по-важен от думите и ако е рязък, сърдит или просто строг, изводът е винаги еднозначен: „Не ме обичат, не ме приемат“.

21. Използвана литература • Франсоаз Долто, „Всичко е език“, изд. Колибри 2006 г. • Франсоаз Долто, „Основни етапи на детството“, изд. Колибри 2009 г. • Юлия Гипенрейтер, „Как да общуваме с детето“, изд. Колибри 2007 г.

22. Благодаря за вниманието! Елена Топалова- психолог, психотерапевт http://topalova-therapy.com elikomisarova@yahoo.com 0898 913 416 гр. Пловдив, ул. Екзарх Йосиф 17