СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕНДЕНЦИИ В НЕБАНКОВИЯ ФИНАНСОВ СЕКТОР В БЪЛГАРИЯ Панел: Капиталов пазар

1. СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ “ДИМИТЪР ЦЕНОВ”, 16 – 17 октомври 2010 г., гр. Свищов д-р Надя Велинова Директор Дирекция “Регулаторна политика и пазарни анализи” Милен Манев Старши експерт отдел “Пазарни анализи” КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕНДЕНЦИИ В НЕБАНКОВИЯ ФИНАНСОВ СЕКТОР В БЪЛГАРИЯПанел: Капиталов пазар

2. Представяне на българския капиталов пазар • Структура и участници • Състояние • Новите регулации – нови правила на играта след кризата. Архитектура на Общоевропейската система за финансов надзор (роля и функции на ESMA). • Необходимост от законодателни промени на българският капиталов пазар • Тенденции и предизвикателства на финансовите пазари в Европа и България Съдържание на представянето

3. Представяне на българския капиталов пазар

4. Сред различните пазарни участници във финансовия сектор, доминираща роля по размер на активите заемат търговските банки; Регулацията в България е базирана на основа на Функционалния подход. Описание на българския капиталов пазар

5. Институционална рамка на българския капиталов пазар

6. Членство на фондовата борса: • Членове на БФБ са инвестиционни посредници и банки; • Изисквания според Правилника на БФБ – да са получили лиценз от КФН или БНБ, да се членове на ЦД, да притежават минимален брой акции на БФБ, да имат сключен договор с борсов посредник; • Видове членство – постоянно и асоциирано; • Принцип на равенството между постояни и асоциирани членове – достъп до информация и участие в търговията. • Характеристика на дейността на членовете на БФБ София АД: • Инвестиционните посредници са юридически лица; • Имат издаден лиценз от КФН за извършване на инвестиционни услуги и дейности – сключват сделки с финансови инструменти за своя или за чужда сметка, управляват портфейли, поемат емисии финансови инструменти, дават инвестиционни консултации; • Рискова дейност – изисква сложна организация, спазване на капиталова адекватност, спазване на редица вътрешни правила; • Носят отговорност за сключването на сделките съобразно подадено от клиента нареждане. Участници на капиталовия пазар (1)

7. Колективна инвестиционна схема е: • Предприятие, организирано като инвестиционно дружество, фонд от договорен тип или дялов тръст; • Инвестира в ценни книжа, инструменти на паричния пазар, както и в други ликвидни финансови активи, парични средства, набрани чрез предлагане на дялове; • Действа на принципа на разпределение на риска; • По искане на акционерите, съответно на притежателите на дялове, изкупува обратно своите акции или дялове по цена, основаваща се на нетната стойност на активите му. Участници на капиталовия пазар (3)

8. Инвестиционно дружество е: • Акционерно дружество, което е получило лиценз от КФН, чийто предмет на дейност е инвестиране в ценни книжа и други ликвидни активи на парични средства, набрани чрез публично предлагане на акции, и което действа на принципа на разпределение на риска; • Видове инвестиционни дружества – от отворен и затворен тип, изключителен предмет на дейност; • Дейността му се управлява от управляващо дружество (при отворения тип); • Задължение за обратно изкупуване на акциите – за тези от отворен тип. • Договорният фонд е обособено имущество с цел колективно инвестиране в ценни книжа и други ликвидни финансови активи на парични средства, набрани чрез публично предлагане на дялове, което се осъществява на принципа на разпределение на риска, от управляващо дружество. • Дяловете от фонда дават право на част от имуществото, ликвидационен дял и право на обратно изкупуване. • Цената на обратно изкупуване на дяловете се определя от управляващото дружество. Участници на капиталовия пазар (4)

9. Управляващо дружество е: • Акционерно дружество, което е получило лиценз от КФН да управлява дейността на колективни инвестиционни схеми и инвестиционни дружества от затворен тип; • Има изключителен предмет на дейност; • Дружеството взема инвестиционни решения и дава нареждания, които се изпълняват от упълномощен инвестиционен посредник; • Има установени специални изисквания за вътрешна организация, сключване на договор с инвестиционен консултант и отчетност в дейността. Участници на капиталовия пазар (2)

10. Акционерно дружество със специална инвестиционна цел е: • Акционерно дружество, което инвестира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти или във вземания (секюритизация на недвижими имоти и вземания) • Има предмет на дейност: • набиране на средства чрез издаване на ценни книжа; • покупка на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им, или покупко-продажба на вземания. • "Секюритизация" е дейност, при която вещни права върху недвижими имоти или права върху парични вземания, се материализират в ценни книжа, предлагани публично. • АДСИЦ са вид публични дружества, акциите им се търгуват на фондовата борса. В тази връзка, този тип дружества: • Не може да осъществява пряко дейностите по експлоатация и поддръжка на придобитите недвижими имоти или събиране на придобитите вземания; • Използва услугите предоставяни от Обслужващи дружества; • Разпределя 90 % от печалбата си като дивидент; Участници на капиталовия пазар (5)

11. Емитент е лице, задължено по ценните книжа • Които издава или е издало чрез първично публично педлагане, включително при учредяване на дружеството; • Които са приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа. • Публично е акционерно дружество със седалище в Република България, което: • Е издало акции при условията на първично публично предлагане, или • Има вписана в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа на КФН емисия от акции с цел търговия на регулиран пазар, или • Има повече от 10 000 акционери в последния ден на две последователни календарни години • В случаите на преобразуване съгласно Търговския закон, в което участва поне едно публично дружество, новоучреденото и приемащото дружество или дружества също са публични. • Институционални инвеститори на капиталовия пазар са застрахователни компании, пенсионноосигурителни дружества, фондове за допълнително задължително и добровоно пенсионно осигуряване, търговски банки, лизингови компании и др. Участници на капиталовия пазар (6)

12. Взаимодействие на участниците на капиталовия пазар

13. Състояние на капиталовия пазар (1) • Броят на инвестиционните посредници и публични дружества/ емитенти остава относително стабилен за периода 2005-2009; • За същия период броят на управляващите дружества, взаимни фондове и АДСИЦ са се увеличили значително;

14. Състояние на капиталовия пазар (2) • Сумата на активите под управление на инвестиционните посредници и КИС се увеличават с постоянен темп за периода 2005-2007; • След пика си през 2007 г., активите на инвестиционните посредници и КИС, са близо 2 пъти по-малко през 2009 г. в сравнение с 2007 година. Това се дължи на глобалната финансова криза, намаляване на ликвидността на финансовите пазари и понижаване на увереността на инвеститорите; • Активите на АДСИЦ се увеличават непрекъснато за целия разглеждан период, независимо от икономическите и финансовите фактори;

15. Състояние на капиталовия пазар (3) • Активите на инвестиционните посредници спадат през 2008 и 2009 година поради ограничения инвеститорски интерес; • Делът на КИС отчитат леко увеличение, което може да се приеме като положителен сигнал за стабилизиране на инвестиционния климат на финансовите пазари; • АДСИЦ са увеличили активите през 2009 г., въпреки че това не е довело до увеличаване на относителния им дял в структурата на финансовото посредничество за същата година;

16. Състояние на капиталовия пазар (4) • Има рязко намаляване на небанковите финансови посредници чрез капиталовия пазар през последната година в сравнение с 2007 година. В края на 2009 г. пазарната капитализация на БФБ е по-малка, отколкото през 2005 г.; • Низходяща тенденция се наблюдава и в застрахователния сектор, като следствие от намаляване на вътрешното търсене и по-голяма несигурност на доходите на домакинствата; • Нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване нарастнаха в резултат от увеличаване на приноса на брутните приходи и постигнат положителна доходност за управление на активи.

17. Новите регулации – новите правила на играта след кризата. Архитектура на Общоевропейската система за финансов надзор (роля и функции на ESMA).

18. Архитектура на Общоевропейската система за финансов надзор

19. Необходимост от създаване на “орган на Общността, отговорен за подпомагането на прилагането на процес на хармонизация”; Необходимост от ефективен контрол върху системния и пруденциалния риск; Задача на Европейските надзорни органи (ЕНО) ще бъде да подпомагат националните органи в последователното прилагане на разпоредбите на Общността; В същото време обаче основната работа по текущия надзор ще продължи да бъде на национално равнище, като националните надзорни органи ще продължат да бъдат отговорни за надзора на отделните предприятия. Защо е необходима промяна в архитектурата на финансовия надзор?

20. Целта на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) ще бъде да: • Предотвратява или намалява системните рискове във финансовата система, за да се избегнат случаите на мащабни финансови сътресения; • Подпомага безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар; • Осигурява устойчивия принос на финансовия сектор за икономическия растеж. • За тази цел ЕССР ще отговаря за извършването на пруденциален надзор на макроравнище върху финансовата система в цялата Общност (определена като всички финансови институции, пазари и пазарни инфраструктури). Надзор на макроравнище (1)

21. ЕССР ще има следните задачи: • Да определя и/или при необходимост да събира и анализира цялата съответна информация; • Да идентифицира и категоризира такива рискове; • Да издава предупреждения, когато рисковете се считат за значителни; • Да издава препоръки за оздравителни мерки, когато това е целесъобразно; • Да следи за предприемането на последващи действия вследствие на предупрежденията и препоръките; • Да осъществява тясно сътрудничество с Европейската система за финансово сътрудничество (ЕСФН) и при необходимост да предоставя на ЕНО нужната за осъществяването на техните задължения информация относно системните рискове; • Да координира дейността си с международните институции, и по-специално с Международния валутен фонд и със Съвета за финансова стабилност, а също и със съответните органи от трети страни по въпроси, свързани с пруденциалния надзор на макроравнище; • Да осъществява други подобни задачи, предвидени в законодателството на Общността. Надзор на макроравнище (2)

22. ЕССР ще има следните правомощия: • Да изисква индивидуална, обобщена или обща информация от ЕНО във връзка с финансовите институции; ако ЕНО не разполагат с изискваните данни или не ги предоставят своевременно, ЕССР може да изисква данните от националните надзорни органи, от националните централни банки или от други органи на държавите-членки; • Да издава предупреждения и препоръки от общ или специфичен характер, насочени към Общността като цяло (Комисията), към една или група от държави-членки, един или повече ЕНО, или национален(и) надзорен(и) орган(и). Надзор на макроравнище (3)

23. Целта на Европейските надзорни органи (ЕНО) ще бъде да допринасят за: • Подобряването на функционирането на вътрешния пазар, в т.ч. по-специално високо, ефективно и последователно ниво на регулиране и надзор; • Защитата на: вложителите и инвеститорите (ЕБО), притежателите на полици и други бенефициенти (ЕОЗППО) и инвеститорите (ЕОЦКП); • Осигуряването на цялостност, ефикасност и нормално функциониране на финансовите пазари; • Поддържането на стабилността на финансовата система; • Засилването на международната координация на надзора. Надзор на микроравнище (1)

24. ЕНО ще имат следните задачи: • Да допринасят за установяването на висококачествени общи регулаторни и надзорни стандарти и практики, по-специално чрез представянето на становища (изисквани или не) пред институциите на Общността, както и чрез разработване на насоки, препоръки и проекти на технически стандарти; • Да допринасят за последователното прилагане на законодателството на Общността, по-специално чрез принос към общата култура на надзор, като осигуряват последователно, ефективно и работещо прилагане на законодателството, чрез предотвратяване на регулаторния арбитраж, чрез действия за посредничество и уреждане на разногласия между компетентните органи, чрез насърчаване на съгласуваното функциониране на колегиумите на надзорните органи и вземане на мерки в извънредни ситуации; • Да улесняват делегирането на задачи и задължения между компетентните органи; • Да си сътрудничат тясно с ЕССР, по-специално като предоставят на ЕССР необходимата информация за изпълнение на неговите задачи и като осигуряват подходящи последващи действия в отговор на предупрежденията и препоръките на ЕССР; • Да извършват сравнителен анализ на компетентните органи, да засилят съгласуваността в резултатите от надзора; • Да наблюдават и оценяват пазарното развитие в областта на своята компетентност; • Да изпълняват всякакви други конкретни задачи, предвидени в регламентите или в законодателството на Общността. Надзор на микроравнище (2)

25. ЕНО ще имат правомощия да: • Разработват проекти на технически стандарти и да ги предават на Комисията за одобрение, частично или с изменения (Комисията е предложила процедура по комитология, която не включва участието на Парламента, противно на обичайната практика); • Издават насоки и препоръки, насочени към компетентните органи или финансови институции; • Издават препоръки, предназначени за компетентните органи, относно необходимите действия за спазване на правото на Общността; • Вземат самостоятелни решения, насочени към компетентните органи: • Които изискват от тях да предприемат необходимите действия във връзка с рискове, които могат да застрашат правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансовата система или на част от нея, като гарантират, че финансовите институции и компетентните органи изпълняват изискванията, предвидени в това законодателство, при условие че Комисията е приела решение, насочено към един от ЕНО, с което определя наличието на извънредна ситуация; • Които изискват компетентните органи да предприемат конкретно действие или да се въздържат от действия с цел уреждане на разногласия във връзка с процедурата или същността на действие или бездействие на друг компетентен орган; Надзор на микроравнище (3)

26. ЕНО ще имат правомощия да: • Вземат самостоятелни решения, насочени към финансовите институции, в случай, че националните компетентни органи не са спазили: • Решение на Комисията за придържане към правото на Общността; • Решение на един от ЕНО в извънредна ситуация, в случай, че Комисията е приела решение за наличието на извънредна ситуация; • Решение на един от ЕНО за уреждане на разногласия. • Издават становища за Парламента, Съвета или Комисията. • ЕНО гарантира, че решенията, приети във връзка с извънредни ситуации или с уреждането на разногласия, не засягат по никакъв начин фискалните задължения на държавите-членки. Ако държава-членка счита, че фискалните ѝ задължения са засегнати, и в случай че решението е подкрепено, тя може да поиска от Съвета да гласува и да реши с квалифицирано мнозинство дали решението да остане в сила, или да бъде отменено. Надзор на микроравнище (4)

27. Всеки Европейски надзорен орган се състой от: • Съвет на надзорните органи; • Управителен съвет; • Председател; • Изпълнителен директор. • Освен това се създава единен Апелативен съвет за трите Еврропейски надзорни органи; Вътрешна организация на Европейските надзорни органи (1)

28. Основеният орган за вземане на решение на всеки Европейски надзорен орган ще бъде Надзорният съвет, който ще включва ръководителите на съответните национални надзорни органи, както и Председателя на съответния Орган; Председателят ръководи заседанията на Надзорният съвет и на Управителния съвет и е представител на Органа; Оперативното управление на всеки Орган ще бъде поверено на Изпълнителен директор. Вътрешна организация на Европейските надзорни органи (2)

29. Необходимост от законодателни промени на българския капиталов пазар

30. Закон за публичното предлагане на ценни книжа (обнародван през 1999 г.), с този закон се уреждат: • публичното предлагане на ценни книжа, издаването и разпореждането с безналични ценни книжа, включително извън случаите на публично предлагане, както и ограниченията относно разпореждането с ценни книжа, издадени чрез непублично предлагане; • дейността на Централния депозитар, на инвестиционните и управляващите дружества, както и условията за извършване на тези дейности; • изискванията към публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа; • изискванията към лицата, които управляват и контролират лицата по т. 2 и 3, както и към лицата, притежаващи 10 или повече от 10 на сто от гласовете на общото събрание на лицата по т. 2 и 3; • държавният надзор за осигуряване спазването на този закон. Законодателна рамка (1)

31. Закон за дружествата със специална инвестиционна цел (обнародван през 2003 г.) • Този закон урежда отношенията, свързани със секюритизацията на недвижими имоти и вземания посредством дружества, получили лиценз за извършване на дейноста като дружества със специална инвестиционна цел, както учредяването, дейността и прекратяването им; • Законът има за цел да създаде условия за развитие на инвестирането чрез секюритизация на недвижими имоти и вземания и за развитие на капиталовия пазар, и да осигури защита на интересите на инвеститорите в дружествата със специално инвестиционна цел. Законодателна рамка (2)

32. Закон за Комисията за финансов надзор (обнародван през 2003 г.) • Този закон урежда създаването, обхвата, устройството, функциите и дейността на Комисията за финансов надзор • Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (обнародван през 2006 г.) с този закон се уреждат: • Мерките срещу пазарните злоупотреби, свързани с финансови инструменти. Пазарни злоупотреби са търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара на финансови инструменти. • Целите на този закон са: • предотвратяване и разкриване на пазарните злоупотреби; • повишаване на общественото доверие в пазара на финансови инструменти; • осигуряване на своевременно и пълно разкриване на информация на инвеститорите; • създаване на условия за развитието на справедлив, прозрачен и ефективен пазар на финансови инструменти. Законодателна рамка (3)

33. Закон за пазарите на финансови инструменти (обнародван през 2007 г.) с този закон се уреждат: • дейността на инвестиционните посредници и регулираните пазари на финансови инструменти; • изискванията към лицата, които управляват и контролират лицата по т. 1, както и към лицата, които притежават квалифицирано участие в лицата по т. 1; • държавният надзор за осигуряване спазването на този закон. • Закон за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати (обнародван през 2007 г.) с този закон се определят: • Правилата за упражняване на допълнителен надзор над поднадзорните лица, които са част от финансовия конгломерат; • Допълнителният надзор върху поднадзорните лица, които са част от финансов конгломерат, се упражнява едновременно с надзора над банковия сектор, над застрахователния сектор и над сектора за инвестиционни услуги. • Наредби на Комисията за финансов надзор; • Правила на БФБ – София АД Законодателна рамка (4)

34. Изменения и допълнения в Закона за дружествата със специална инвестиционна цел; Изменения и допълнения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа; Проект за изменение на Наредба 35; Проект за изменение на Наредба 38. Предложени промени

35. Намаляване административната тежест спрямо поднадзорните лица (предвижда се на одобрение да подлежат само управляващите ги обслужващи дружества, както и такива, чиито възнаграждения могат да засегнат интересите на миноритарните инвеститори, или извършват строителство или събиране на вземания); Повишаване ефективността на работата на дружествата (предвижда се възможност тези дружества да извършват инвестиции в недвижими имоти на територията на целия ЕС); Подобряване контрола и защитата на инвеститорите. Изменения и допълнения в Закона за дружествата със специална инвестиционна цел

36. Координиране на законови, подзаконови и административно разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране и прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК). Основните изменения са насочени към: • Режимът на сливания на колективните инвестиционни схеми; • Въвеждане на структури от типа главна – захранваща колективна инвестиционна схема; • Въвеждане на пълен пъспорт за управляващите дружества; • Изменена е процедурата по нотификация, както и информацията предоставяна на инвеститорите. • Организационните изисквания, конфликта на интереси, ръковоството на дейността, управлението на риска и съдържанието на договора между депозитаря и управляващото дружество; • Някои клаузи отнасящи се до сливането на фондове, структурата главен – захранващ фонд и процедурата по нотификация. Изменения и допълнения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа

37. Изменение в разпоредбите за собствения капитал на инвестиционните посредници; Въвеждат се нови изисквания за хибридните капиталови инструменти; Осъществяване на консолидиран надзор; Изменение в разпоредбите за големите експозиции, експозициите към един клиент или група свързани клиенти; Въвеждане на изисквания свързани със секюритизацията, с управлението на риска, свързан с ликвидността, използването на външна кредитна оценка; Технически корекции. Проект за изменение на Наредба 35

38. Облекчаване на реда за сключване на договори за предоставяне на инвестиционни услуги чрез дистанционен способ; Облекчаване на режима за одобряване на рекламни материали; Облекчаване на работата на звеното за вътрешен контол в инвестиционния посредник; Облекчаване на работата на звената за управление на риска и вътршен одит; Облекчаване на системата за водене на отчетност; Технически корекции. Проект за изменение на Наредба 38

39. Тенденции и предизвикателства на финансовите пазари в Европа

40. Кредитните агенции очакват нивото на кредитно неизпълнение да спадне до края на 2010 г., което може да омаловажи сериозността на настоящата криза без да се осъзнае необходимостта от финансови реформи, т.е. съществува риск, че спешно необходимите регулаторни мерки не са изцяло взети под внимание или са имплементирани по неподходящ начин; • Не са незначителни рискове за ново влошаване на пазара на ценни книжа. Предизвикателствата пред него са: • Несигурността по отношение на възстановяването на световната икономика; • Очакванията за двоен спад в някои европейски страни; • Нарастването на европейския суверенен риск. • При деривативните пазари, по-специално в сегмента суверенни суапове за кредитно неизпълнение (CDS), се очаква, че пазарите ще продължат да тестват дали страните в затруднено положение и някои финансови институции ще успеят да постигнат обявените бюджетни цели и дългови равнища; Тенденциивъв финансовия сектор в Европа (1)

41. Забелязва се, че банките все още разчитат на финансиране от Европейската централна банка (ЕЦБ) за суми, които значително превишават тези, наблюдавани в периода след фалита на Леман; Нефинансови предприятия с добър кредитен рейтинг нямат проблем с предоговарянето на задълженията си, докато това не е така за компаниите с влошена кредитна история; Банките от своя страна се очаква да предприемат мерки за повишаване на ликвидната си позиция, което е последица от очакавани промени в нормативната уредба; Последната тенденция ще окаже съществени последици върху финансирането на корпоративния сектор; Тенденциивъв финансовия сектор в Европа (2)

42. Секторът на секюритизация е хибридна форма между банковото и небанково посредничество, който беше най-сериозно засегнат при започването на финансовата криза; Общността започна да търси комбинация от пазарни и регулаторни промени, които да съживят пазара за секюритизация, както и мерки, които да намалят ефекта от информационната асиметрия и стимулират създаването на нови финансови иновации; В монента не са на лице необходимите, но не и достатъчни условия за обзаруване на балон (bubble)– високи оценки и бърз растеж на кредитите в частния сектор/ значителни инвестиции в отделни класове активи; Значителният конкурентен натиск върху участниците на финансовите пазари, се очаква да създадат стимули за консолидация с евентуално увеличаване на концентрацията на дейности и рискове, както и създаване на финансови нововъведения; Пазарите за финансови продукти на едро и на дребно трябва внимателно да се следят поради нарастващата тенденция на прехвърляне на рискове към инвеститори на дребно с използването на нови сложни финансови продукти. Тенденциивъв финансовия сектор в Европа (3)

43. Волатилността на пазара на дялови ценни книжа се нормализира, след повишените си нива през май и юни тази година; От края на юни 2010 г. се наблюдават признаци на по-ниска рискова чувствителност, както на пазарите на държавни облигации така и на фондовите пазари, вследствие на прилагането на амбициозни корекции във фискална политика на повечето страни от ЕС и обявяването на вълната на стрес-тестове в европейските финансови институции, чиито резултати бяха оповестени в края на юли тази година. Европейски тенденции имащи отражение и върху българската практика (1)

44. Европейски тенденции имащи отражение и върху българската практика (1) Използването на средства, предоставени от Европейската Централна Банка (ЕЦБ) е намаляло значително, но все още остава на нива, при които се използва термина " системно управлявана финансова криза"; Цялата финансова система и в частност банковия сектор, все още значително разчита на помощта, предоставяна от Европейската Централна Банка (ЕЦБ); • 44

45. Секторът на хедж фондовете се е консолидирал. Използването на този тип стратегия е носочено към предприемане на мерки за привличане на допълнителни капитали: прилагане на по-благоприятна политика за обратно изкупуване на дяловете от инвеститорите, предлагане участие в такива хедж стратегии чрез борсово търгувани фондове, договорни фондове и инвестиционни дружества. Това позволява достъп на дребни инвеститори до тези сложни финансови продукти, което може да породи съществено несъвпадение между очакваната и реализираната доходност от тях; Европейски тенденции имащи отражение и върху българската практика (2)

46. Европейски тенденции имащи отражение и върху българската практика (2) Колективните инвестиционни схеми продължават да привличат нетните парични средства след най-ниската си достигната точка през последното тримесечие на 2009 г. Тази тенденция се забелязва във всички страни членки, с изключение на Гърция, Франция, Португалия и Испания. Инвестирането в алтернативни схеми е за сметка на изтегляне на ресурс от пазара на парични инструменти; • 46

47. Европейски тенденции имащи отражение и върху българската практика (2) Броят на новоучредените борсово търгувани фондове в Европа е по-голям от този в САЩ за второто тримесечие на 2009 г. При повечето от тези схеми се забелязва, че те попадат в обхвата на режима за прозрачност, съгласно Директивата за Пазарите на финансови инструменти (MiFID). В същото време броят на борсово търгуваните продукти (Exchange Traded Funds, Exchange Traded Commodities и Exchange Traded Notes) се очаква да нарасне значително през 2010 г.; • 47

48. Високо честотната търговия (High Frequency Trading) може функционално да помогне на инвестиционните посредници (системните участници), пред които няма изисквания за предварително и последващо разкриване на информация (Dark pool activity); Въпреки съживяването на инвестициите и продабжата на активи в сектора на дяловото инвестиране (Private equity) от втората половина на 2009 г., може да заключим, че този пазар е в застой още от първото тримесечие на 2009 г. Причина за това е необходимостта от предоставяне на заемни средства от банковата система, който източник е силно ограничен към момента; Броят и общата стойност на сливанията и придобиванията (M&A) рязко спадат и достигат своето дъно през второто тримесечие на 2010 г.; Европейски тенденции имащи отражение и върху българската практика (3)

49. Забелязват се слаби сигнали за съживяване на пазара за първично публично предлагане през последното тримесечие на 2009 г., както и през първото и второто тримесечие на 2010 г.; Фондовите борси в Европа изпреварват тези от Америка по обем на първично публично предлаганите на ценни книжа за втори път от края на 2008 г. Европейски тенденции имащи отражение и върху българската практика (4)

50. Въпроси