Защитени природни обекти в България

1. Защитени природни обекти в България На Любомира Адреева 7в 2008г.

2. Съдържание • Резерват “Сребърна” • Резерват “Силкосня” • Резерват “Калиакра” • Резерват “Камчия” • Резерват “Ропотамо” • Национален парк “Витоша” • Национален парк “Рила” • Национален парк “Пирин” • Пещера Магура • Пещера Леденика • Ягодинска пещера • Пещера Дяволското гърло

3. Сребърна е резерват разположен край село Сребърна на 18 км. западно от град Силистра и на 2 км. от река Дунав. Той обхваща ез. Сребърна и неговите околности. Резерватът се намира на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка. Видовете представляващи най-голям интерес са Kъдроглавия пеликан, Бялата чапла, Нощната чапла, Червената чапла, Блестящя ибис, Белия лопатар. Местността е обявена за резерват през 1948 г. Резерват “Сребърна”

4. Резерват “Силкосия” Силкосия с площ от 396,5 ха се намира край село Кости в Странджа планина. Обявен на 29 юни 1933 г, Силкосия е първият резерват в България. Притежава значително растително богатство: 260 вида висши, 16 бр.реликтни и 3 ендемични растения. Създаден преди всичко за съхранение на впечатляващите горски формации от разновъзрастна буково-горунова и чисто букова гора с подлес от зеленика и други вечнозелени храсти.

5. Резерват “Калиакра” Калиакра е резерват разположен на нос Калиакра и околната акватория. Създаден е за опазване на характерна степна растителност, обиталищата на белокорместия тюлен и някои видове птици. Тюленът – монах живее единствено по черноморските брегове. Освен в тази част на страната това застрашено от изчезване животно се среща и в района на Маслен нос .На територията на резервата има много исторически забележителности. На носа се е намирал тракийският град Тиризис, като крепостта продължава да съществува през византийския период и по време на средновековната българска държава.

6. Резерват “Камчия” • Камчия е биосферен резерват, разположен край устието на река Камчия. Създаден е за опазване на лонгозната гора, както и някои видове риби, птици и бозайници. Част от територията на резервата периодично се залива с вода, в резултат на което имаме съобщества от влаголюбива растителност. Наред с тази растителност, по пясъчните дюни имаме разнообразие от различни псамофитни видове. В резервата Камчия се наблюдава най-богатата растителност в Европа.

7. Резерват “Ропотамо” Ропотамо е създаден през 1992 г. Разполага се по най-долното течение на река Ропотамо. Резерватът включва в себе си съществуващите преди това природен парк “Ропотамо” (резерват “Водни лилии”), резерватите “Змийски остров”, “Аркутино” и “Морски пелин”. Общата площ днес е 1001 ха. Основна задача е опазването на бялата водна лилия, редица видове растения, птици и др. При вливането на река Ропотамо в Черно море се е образувал лиман, като в него навлиза и морска вода.

8. Национален парк “Витоша” Витоша е единствената купеста планина у нас, като билото и е образувано от най-високите и разположени близко един до друг върхове - Черни връх и Резньовете. Типични за нея са каменните реки, образувани от изветрянето на скалите и бавното им придвижване към долините в резултат на гравитацията на течащите води.Боянският водопад е една от забележителностите на Витоша. Образуван е от Боянска река в андезитния пояс на планината. Височината му е 15 метра и е особено красив през пролетта.

9. Национален парк “Рила” Паркът е обявен на 24 февруари 1992 година, като народен, с цел да се запазят естествени комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, имащи световно значение за науката и културата. На 15 октомври 1999 година е прекатегоризиран в национален. Национален парк “Рила” е разположен в Рила планина в западната част на България. Паркът включва безлесните части по билото на планината и част от горските иглолистни комплекси под него.

10. Национален парк “Пирин” Пирин винаги е била обожествявана планина. Когато в древността славяните заселват планината те я оприличават на своя бог Перун, откъдето идва и името й. Той заема около 4000 ха в северния дял на Пирин.Това е най-красивата, най-величествената и най-посещавана част от планината. Релефът на парка е с подчертано алпийски характер – най-високата точка е връх Вихрен – 2915 м. Флората и фауната на парка са истинско богатство - в Червената книга са включени 113 вида, 42 от които са защитени от закона.

11. Пещера Магурата Пещерата Магурасе намира в северозападна България, на около 180 kм от София. Отстои на 17 км от гр. Белоградчик, 1.5 км от село Рабиша, и на 35 км югозападно от гр.Видин.Издълбана е във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Една от най-големите пещери в България - обща дължина на откритите досега галерии е около 2500 м.Състои се от главна галерия, ориентирана в посока югоизток - северозапад и три странични разклонения. Отделните зали имат колосални размери - дължина над 200 м,ширина повече от 50 м и височина над 20 м.

12. Пещера Леденика Пещерата Леденика се намира в северозападния – Стрешерски дял на Врачанската планина. Първата зала е Преддверието. Няколко метра човек трябва да се движи ниско наведен през прохода "Плъзнята", за да стигне до малката зала, която има почти кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в Голямата зала. Тук всичко е величествено и неповторимо, като се започне от Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга и много други. От голямата зала през железни мостове преминаваме през Малката и Голямата пропасти, през коридора “Завеските”, за да стигнем до не по-малко красивата “Бяла зала”.

13. Ягодинската пещера Ягодинската се намира в непосредствена близост до Ягодина. Дълга е 10.5 км и е разположена на три етажа, от които само най-ниският трети е електрифициран — за туристите в него е изградена 1100-метрова пътека, чрез прокопаване на изкуствени вход и изход.Благоустроеният етаж има постоянна температура 6°C, влажността варира около 91%. Пещерата е изключително богата на пещерни образувания, повечето от които могат да се видят и на благоустроения етаж.

14. Пещера Дяволското гърло Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формиранa в следствие пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на север от Триград. Основната й част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера. От входа е направена изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад до повърхността.

15. http://rezervati.free.bg/http://www.bg-parks.net/main.php