1 / 55

Платформи за е-обучение с отворен код ( OS LMS)

Платформи за е-обучение с отворен код ( OS LMS). Катедра “Информационни технологии” ФМИ, СУ “Св. Кл. Охридски” Национален семинар по електронно обучение София, 26 май, 2005. Съдържание. Същност на платформите с отворен код

holt
Download Presentation

Платформи за е-обучение с отворен код ( OS LMS)

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Платформи за е-обучение с отворен код (OS LMS) Катедра “Информационни технологии” ФМИ, СУ “Св. Кл. Охридски” Национален семинар по електронно обучение София, 26 май, 2005

  2. Съдържание • Същностна платформите с отворен код • Организации, поддържащи и развиващи платформи за е-обучение с отворен код • Политика на Европейската комисия относно платформите с отворен код • Силни и слаби страни на платформите с отворен код • Факти, практики и резултати от използването на платформи за е-обучение с отворен код във висшето образование • Тенденции, прогнози и предизвикателства относно използването на платформи за е-обучение с отворен код • Обобщение и изводи

  3. Същност (1) • Отворен код (Open source), Програмно осигуряване с отворен код (Open sourcesoftware) – разпространява се с лиценз, позволяващ на потребителя свободно използване, промяна и (задължително) разпространение както на програмното осигуряване, така и на изходните кодове. • Синоним на свободно или безплатно програмно осигуряване (free software).

  4. Същност (2) • Отвореният код (ОК)донесе съвременната ИКТ революция – Интернет, Web, GNU, Линукс, и много други. • Възникнал през 60-те и 70-те години на миналия век, днес се превърна отсофтуерен в социален феномен с огромно значение за бизнеса и обществото.

  5. Принципи • Универсалност – отвореният характер го прави приложим навсякъде • Общностна ангажираност – базиран на идеите за свободен обмен на идеи и за съвместна работа • Общностна значимост – базиран на идеи, значими за обществото, а не за отделния индивид • Непрекъснато доказване – постоянен групов анализ на резултатите

  6. Форми • Отворено съдържание – свободен достъп до всякакъв вид информация • Отворена култура – свободен достъп до културното наследство • Отворено правителство – свободен достъп до услуги за гражданите • Отворено управление – свободен достъп на гражданите до управлението • Отворена политика – свободен достъп на гражданите до политиката и политиците • Отворено проектиране – свободен достъп на всички при проектирането на различни артефакти • . . .

  7. Разпространение • Най-масово във Франция, Германия, Швейцария – в множество министерства и ведомства • Активно се внедрява в Англия и Испания – в публичната администрация • Богат опит в северно-европейските страни – в публичния сектор • Много силно движение в Бразилия и Латинска Америка

  8. Политика на Европейската Kомисия относно платформите с отворен код • Ясно деклариран приоритет с оглед interoperability, сигурност, редуциране на разходите, прозрачност, стандарти • Подкрепата на OSS в Европа има ясен социо-политически характер • ЕК финасира изследвания за използването на OSS в програмите IST and IDABC (Interoperable Delivery of European eGovernment Services to public Administrations, Businesses and Citizens) http://europa.eu.int/idabc/en/chapter/470 • Call 4: Adoption of Open Source Software • Call 8: Action line targeting explicitly F/OSS • eLearning Portal: http://www.elearningeuropa.info/

  9. Организации, поддържащи и развиващи платформи за е-обучение с отворен код • SIG Open Source Software for E-Learning in Europe (OSSEE) (http://www.ossite.org) • Project JOIN– за подпомагане на Европейски организации за внедряване на платформи за е-обучение с отворен код • OpenSource Portfolio Initiative (OSPI) http://www.theospi.org/ • OSS Watchhttp://www.oss-watch.ac.uk/

  10. Системи с отворен код в образованието • Операционни системи (Линукс, BSD) • Офис приложения (Open Office) • Интернет услуги (ел. поща, Уеб и др. – ThunderBird, FireFox, …) • Бази от данни (MySQL) • Управленски информационни системи • Платформи за е-обучение • Инструментални средства и среди за обучение

  11. Някои платформи за е-обучение с отворен код • .LRN http://www.collaboraid.biz/products/dotlrn • ATutor http://www.atutor.ca • Bodington http://bodington.org • CampusSource http://www.campussource.de/ • Claroline http://www.claroline.net/ • EduZope http://www.eduzope.org/ • ILIAS http://www.ilias.uni-koeln.de/ios/index.html • Manhattan http://manhattan.sourceforge.net • Moodle http://www.moodle.org • OpenUSS http://openuss.sourceforge.net/openuss/index.html • Spaghetti Learning http://www.spaghettilearning.com • uPortal http://mis105.mis.udel.edu/ja-sig/uportal/

  12. Силни страни (1) • Одит и прозрачност – всеки може да разгледа всички технически детайли на системата • Отвореност, която води до съревнование • Гъвкавост, управляемост, свобода, собственост • Системите с отворен код имат по-дълъг живот • Прогнозируеми и много по-ниски цени • Собствеността и ангажирането на потребителя води до по-голяма мотивация, което увеличава качеството • Свободният обмен на идеи и съвместният начин на работа увеличават иновативнотта • Преносимост и съвместимост

  13. Силни страни (2) • Стимулират иновативността в образователните технологии • Осигуряват избор и разнообразие от педагогически подходи и практики • Поддържат и осигуряват разнообразие от учебни контексти и възможности • Могат напълно да се пригодят към нуждите на конкретната институция

  14. Слаби страни • Разходи за преход от наличните към нови системи с отворен код • Необходимост от високо квалифицирани специалисти • Липса на достатъчно опит и практика • Слабости с качеството на документацията и поддръжката

  15. Митове за отворения код • Има нужда от персонал, който да поправя грешките. Няма нужда от такъв персонал. Практиката на отворения код позволява много лесно поправяне на грешки. • Няма професионална поддръжка. Днес всеки проект с отворен код включва такава. • Системите с отворен код се създават от тийнейджъри. Днешните системи с отворен код се създават от високо квалифицирани професионалисти. • Системите с отворен код не са с високо качество. Днес има много примери за обратното. • По-малко внимание се отделя на сигурността На практика е точно обратното.

  16. Факти, практики и резултати от използването на платформи за е-обучение с отворен код • Moodle срещу Blackboard – статистическо проучване на университета Хумболдт, САЩ Обща оценка: Без предпочитания – 42.9%Предпочитат Moodle - 35.7% Предпочитат Blackboard - 21.4%

  17. Опит на ФМИ с платформи за е-обучение с отворен код Инсталиране и експериментиране с шест OS платформи(e-learning.fmi.uni-sofia.bg) • ATutor • Moodle • Spaghetti Learning • ILIAS • Manhattan • BODINGTON

  18. Сравнителна характеристика на три от платформите:Moodle, ATutor, ILIAS

  19. Комуникационни средства

  20. Средства за обучаемите

  21. Средства за администриране

  22. Средства за преподавателя, свързани с провеждане на курс

  23. Разработка на обучението / стандарти

  24. Хардуер / Софтуер

  25. Цени / Лицензни политики

  26. Тенденции, прогнози и предизвикателства • Все по-широк обхват на системите с ОК • Основно направление на изследванията – нови архитектури и стандарти • Все по-голямо внимание се отделя на анализ на нуждите и използваемостта • Системите с ОК се превръщат в културен и социален феномен • Основните проблеми са свързани със създаването на общоприемливи бизнес модели и правни практики

  27. Обобщение • Системите с отворен код в обучението са реалност и с много предимства • Съществува впечатляващо разнообразие от висококачествени платформи за е-обучение • Съществува професионална поддръжка за редица платформи за е-обучение с отворен код

  28. ДЕМО:MOODLE

  29. Разработване и провеждане на курс с Moodle • Надежност и устойчивост на системата • Простота и интуитивност на работата ? • Гъвкавост и възможност за поетапно настройване на курса (според уменията на преподавателя) • Вградени педагогически подходи за активно учене (дейностен подход) • Добри възможности за комуникация в рамките на курса • Богати възможности за обратна връзка и оценяване • Проследяване на работата и напредъка на студентите във всеки един момент

  30. Moodle-портал на Катедра ИТ

  31. Регистрация на студенти за курс

  32. Настройка на курса – изглед за преподавателя

  33. Настройка на курса – изглед за студента

  34. Създаване и редактиране - ресурси

  35. Създаване и редактиране – дейности (активно учене)

  36. Интуитивна и логично проектирана работа с ресурсите за курса

  37. “Лекция” (1)

  38. “Лекция” (2)

  39. Задание

  40. Комуникация – Форуми (1)

  41. Комуникация – Форуми (2)

  42. Профил на студент

  43. Мониторинг на активността на студент

  44. Мониторинг на изпълнение на заданията (на студент и общо)

  45. “Дневник” на оценките

  46. Идентифицирани слаби страни • В комуникацията – липса на въртрешна система за електронна поща и за кратки съобщения • Проблеми, които могат да произтекат от използваните външни e-mail адреси • Трудно изпращне на общ e-mail до всички студенти в курса • Чат-а в системата е добър, но не е private • Студентите не знаят това, ако не им се каже изрично

  47. Други (неизползвани) възможности • Разработка на интерактивни “програмирани” уроци • Разработване, провеждане и (автоматизирано) оценяване на различни видове тестове • Студентско портфолио • По-пълно оползотворяване на заложените основни педагогически подходи в системата - дейностен и проектно-базиран • Създаване на SCORM-обекти • Работно пространство за създаване и публикуване на студентски продукти • ....

More Related