Download
1 / 29
E N D
Баба Вида • Средновековната крепост Вида e разположена на големия завой на брега на р. Дунав в североизточната част на град Видин.Историята му е на повече от 2000 години, като преминава през различни строителни периоди: античен (I - IV в.), български (Х - ХIV в.), османски (XV - XIX в.) Реставрационната дейност е от ХХ в.Строежът на Баба Вида е започнал върху основите на римския укрепен наблюдателен пункт Бонония, който от своя страна вероятно е възникнала върху основите на заварено тракийско селище в началото на I в. Бонония е съществувал върху част от сегашния град от средата на I век до края на VI. Наблюдатерният пункт е бил част от Дунавската граница на Римската империя. Останките от отбранителните съоражения са запазени на различни места във Видин до днес. Най-добре са се съхранили основите на североизточната ъглова кула, които по-късно били вградени в Баба Вида. Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство (X в.). Във византийските хроники е вписано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от Василий II. От постройките от този период днес са останали сравнително малко. Най-запазена е стената и кулите, които са разположени към река Дунав. По време на почти цялото Второ българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение на крепостта има по времето на цар Иван Срацимир. По време на неговото управление той обитава Видинската крепост. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид близък до този, който има и днес. Голяма част от сградите построени по това време са останали неразрушени. По това време Бдин е столица отначало на княжество (от втората половина на 13-ти век), а от втората половина на 14-ти век – и на независимо Търновско царство. Градежът е характерен за тази епоха - камъни и тухли споявани с хоросан. При полагането им в стените на замъка не е спазван някакъв определен ред.
Основният план на замъка не е претърпял големи изменения. Той заема площ 9,5 дка, обиколен със защитен ров с ширина 12 и дълбочина 6 м. Крепостта има форма близка до квадрат, ориентиран с ъглиге си по световните посоки, със страна около 70 м. Състои се от две стени – вътрешната е висока, с дебелина 2,2 м. и с 9 кули – 4 ъглови и 5 странични и външна, която е по-ниска, свързана с 2 кули. Между двете стени се образува почти незастроен външен двор. Заградената от вътрешната стена площ е застроена с прикрепени към нея засводени помещения, които обкръжават малък вътрешен двор. Това била жилищната част на замъка. Помещенията са разположени на два етажа. Достъпът до горната тераса е осигурен с вити стълби и една рампа за изтегляне на оръдия, както и чрез дървени стълби в някои от кулите. Баба Вида има един вход - от северната страна, където се намира входната кула. Над заобикалящия крепостта ров има каменен мост, който някога е бил дървен подвижен. Ровът е бил запълван в миналото с вода от Дунав. След входната кула се преминава в първия вътрешен двор. Кръгла каменна стълба води към втория вътрешен двор. В средновековието този вътрешен двор е бил по-обширен, в него се е издигала еднокорабна църква, сграда с масивен градеж и двуделна паянтова постройка. Тези градежи са били разрушени при изграждането на складове и караули в края на XVII – началото на XVIII в. Като начало на първия средновековен строителен период се приема Х в. От тогава е запазен големият югоизточен бастион. Превръщането на средновековното укрепление в зъмак е станало още при първите владетели на Бдинското княжество. Окончателното разширение е при цар Иван Срацимир, чието име е свързано с главната кула на замъка. Външните зидове на замъка също са от средновековния строителен период – по фасадите ясно се различават бойниците от този период.
Срацимировата кула (XIII - XIV в.) е най-добре съхранената от средновековния български строителен период. Висока е 16 м. По стените й са запазени много тухлени орнаменти. Смятало се е, че един от тях представлява надпис “Шишман”. Близо до тази кула е бил тайният изход на замъка.От XV в. замъкът изпълнява само защитни функции. Той е бил отново преустроен в края на XVII – началото на XVIII в., когато появата на огнестрелното оръжие поставя нови изисквания към този род съоръжения. Дострояват се още един ред помещения около вътрешния двор. Средновековните бойници са запълнени с каменен градеж, зъберите са оформени с нови бойници. От края на XVIII до началото на XiX в. са тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена, както и покривите на кулите. През този период е построена и стрелковата тераса. Това е земен слой с дебелина около 5 м. насипан върху каменните покриви на помещенията. От тази епоха са и тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена заедо с брустверите за далекобойни оръдия и покривите на кулите. Българските кули, както и стените на Баба Вида са завършвали оригинално със зъбери. През 60-те г. на XX в. те са реставрирани като отчетливо е показана разликата между оригиналните и реставрираните части. Оттук се е разкривала панорамна гледка към целия град и Дунава. Вижда се сградата на синагогата, строена през 1894 г. Кулите са били разделени на етажи. Долните са били ползвани за складове,а горните-като наблюдателници и по време на сражения.
Живял някога мощен български болярин,който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери - Вида Кула и Гъмза, разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри - Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза - нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра - Вида, останала сама цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – “Баба Вида” или “Бабини Видини кули”. План на крепостта Легенди
Хълмът Царевец се намира във Велико Търново. Той е главната крепост на средновековния Търновград, в центъра на който се издигат царският и патриаршеският дворец.Първото селище, построено на хълма Царевец, датира от късния халколит (4200 г.пр.Хр.). То продължава своето развитие през къснобронзовата епоха (ІV - ІІ в.пр.Хр.) и желязната епоха (ХІІІ - І в.пр.Хр.), когато негови обитатели са траките. През V - VІІ в.н.е. на мястото на тракийското селище се намира Зикидева - най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Бива унищожен по време на аваро - славянските нашествия през VІІ в.През ІХ в. на мястото на ранновизантийската крепост възниква старобългарско селище, което се развива и разраства по време на Първата българска държава и особено в епохата на византийското владичество. През ХІІ в. селището е вече укрепено , а във вътрешността му са построени болярски жилищен комплекс и няколко християнски култови сгради.Археологическите разкопки на Царевец започват през 1886 г. от чешкия учен Карел Шкорпил и продължават през 1893 и 1900 г., но липсата на система и организация им придава частичен характер. След 1905 г. предприетите разкопки от възобновеното археологическо дружество в Търново се извършват частично и с прекъсване поради липса на средства. През 1930 г. са направени разкопки, които предшестват възстановяването на Балдуиновата кула. Царевец
През 1932-1934 г. е реставрирана първата порта от главния вход, а през 1935 г. е направено изследване на водоснабдяването на Царевец и Трапезица. След 1946 г. започват системни археологически проучвания на двореца на българските царе от Втората българска държава. През 1958 и 1959 г. тогавашният Окръжен исторически музей започва проучвания на крепостната система на Царевец. Създаденият през 1974 г. филиал на Археологическия институт към БАН започва цялостно проучване на вътрешната крепост на Царевец. В резултат на разкопките вече е натрупан огромен археологически материал, на базата на който могат да се правят по-точни изводи и заключения, отнасящи се до градоустройството и архитектурата, крепостната система, материалната и духовната култура и социалната структура на населението.Укрепителната система на средновековната крепост Царевград-Търнов е сложно устроена. Тя се състои от околовръстни стени, опасващи целия хълм, и други напречни, спускащи се перпендикулярно към реката. Крепостната стена по скалния венец на Царевец, дебела 2,4 м, а на някои места стигаща до 3,6 м, има бойници и кули. Тя е проучена главно от 1958 до 1963 г. Установи се, че в строителството и са съществували три периода: първи, отнасящ се към ранновизантинската епоха с най-ранните строежи, датирани към началото на V-VIв.; втори - към първата половина на XII в., значително преди 1185 г.; трети - вероятно към XIII в., тъй като през периода на Втората българска държава околовръстната крепостна стена търпяла чести поправки и разширения, които непрекъснато я преобразявали.При археологически разкопки през 1977-1978 г. в кв. "Асенов" около църквата "Св. Четиридесет мъченици" се откри крепостна стена покрай реката, дебела 2,7 м, с бойни кули към Янтра и една кула кладенец.В крепостта на хълма Царевец можело да се проникне през три входа. Главният вход заемал най-западната част на хълма. Изграден е върху тесен скален масив, нарочно пресечен за създаване на допълнително охранително съоръжение. Макар и естествено труднодостъпен, входът бил снабден с три последователни порти Пред първата порта над Сечената скала имало дървен подвижен мост, запазен до 1864 г. и бойна кула над портата. Възстановена е без кулата през 1932-1934 г. по проект на арх. Александър Ращенов. Втората порта се намира на 18 м след първата, където са установени основи на четириъгълна кула, запазени до 1910 г. Третата порта на главния вход се издигала на 45 м след втората и съществувала до 1889 г. Тя била изградена върху основите на по-стара порта от крепостната стена от I-VI в. Третата порта е реставрирана през 1971 г. Вторият вход на крепостта Царевец е Малката порта (Асеновата) на северозападната крепостна стена. Чрез нея се осъществявала връзката между Царевец, Трапезица и Новия град. Над Малката порта се издигала кула на два етажа. Вратата била двукрила, дървена, обкована с големи железни гвоздеи. Малката порта и кулата над нея са реставрирани през 1975 г.
Северно от югоизточната бойна кула се намирал третият вход за крепостта - Френкхисарската порта. Тя служела за връзка с квартала на франките, към който водел широк 2,5-метров път, запазен до 1910 г.В югоизточния край на крепостта Царевец - най-лесно достъпното място на хълма - се издигала бойна кула, охраняваща Френкхисарската порта, и голямо водохранилище до р. Янтра. Тази кула е свързана с името на латинския император Балдуин, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Известна е като Балдуинова кула. Реставрирана е през 1930-1932 г. по проект на арх. Александър Рашенов. На 700 м от главния вход в северна посока, там, където се събират източната и северозападната крепостни стени, хълмът Царевец завършва със силно издадена над Янтра скала, известна като Лобна скала. От нея през ХI-ХIV в. били хвърляни в Янтра предателите на родината.Укрепеният средновековен град на хълма Царевец бил гъсто застроен. При археологическите проучвания са открити още над 370 жилищни и стопански сгради, 22 църкви(4 от които са ранновизантийски) и 4 манастирски комплекса. Освен представителите на феодалната класа - царе, боляри и духовенство - на Царевец е живяло и многобройно обикновено население, което обслужвало феодалната класа. Една част от него са били занаятчии, търговци, земеделци. Затова свидетелстват големият брой жилища и стопански постройки около царския дворец, Патриаршията, на северозападния и източния склон. Приблизителният брой на населението на Царевец през XII-XIV в. е 3000 - 3200 души.При застрояването на хълма се забелязва градоустройствена мисъл при изграждане на отделните части. Различават се няколко квартала, от които най-типичен по своя вид за Царевец е кварталът около Патриаршията. Неговите сгради са гъсто прилепени една до друга и една над друга, групирани около 3 църкви. Българските жилища са няколко типа - малки, каменни надземни жилища и двустайни или многостайни къщи на един или два етажа. Голямото болярско селище (северно от двореца) е оформено като самостоятелен архитектурен ансамбъл. Манастирските комплекси, от които най-характерни са тези около югоизточната кула и при Лобната скала, са строени с вътрешен двор и сгради, обединени от манастирската църква. Входовете на крепостта и околните и градски части са свързани с оформена улична мрежа. Централната улица свързвала главния вход с царския дворец. Тя се разклонявала на две: към Малката порта на Новия град, неговите църкви и манастирски комплекси, и към Лобната скала. Друга улица минавала покрай източната крепостна стена и свързвала южния вход на двореца със сградите в югоизточната част на Царевец. От главния вход голяма улица водела покрай южната крепостна стена през квартала около Балдуиновата кула към Френкхисар. Независимо от гъстата застроеност на хълма са оставени места и за малки площади - северно от двореца и източно от третата порта. Археологическите разкопки на Царевец дадоха възможност основно да бъдат проучени двата самостоятелни архитектурни комплекса - царският и патриаршеският дворец.
Дворецът на българските царе Издигал се в централната част на крепостта Царевец. Представлявал самостоятелен ансамбъл, ограден с крепостни стени и бойни кули, и заемал площ 4872 кв.м. По своя план и устройство той е "затворен архитектурен комплекс". Главният вход бил в северната част, допълнително укрепена от три високи бойни кули, една от които се издигала над входа. На южната страна се намирал друг вход, водещ за стопанската и домакинската част на комплекса. Над него се издигала четвъртита кула. Отделните сгради на двореца затваряли обширен вътрешен двор, в чиято западна половина се намираДвли тронната зала, приемните и служебните помещения на двореца. Покрай източната крепостна стена били разположени жилищните и работните помещения, а над тях в стръмния склон - избите. В югозападната част били кухните - пещите, трапезарията и складовите помещения за обслужващия персонал. В източната част на вътрешния двор се издигала дворцовата църква "Св. Петка" ("Св. Параскева"). Царският дворец такъв, какъвто е достигнал до нас, е строен на няколко етапа: първи - в края на XI в. или началото на XII в., когато върху основите на ранновизантий ските сгради съществувал болярският дом на Асеновци. След въстанието срещу византийците той бил преустроен в дворец, унищожен покъсно от пожар; втори - през XIII в., когато по време на царуването на Иван Асен II дворецът бил възстановен в източната и западната половина и били извършени разширения; трета - през XIV в., когато по време на царуването на Иван Александър била преустроена представителната сграда. Дворецът на българските царе съществувал на Царевец по време на целия двувековен период на възстановената българска държава. При падането на Търновград под турско робство на 17 юли 1393 г. той бил опожарен и разрушен. Археологическите разкопки на двореца вече са приключени. Част от откритите уникални образци от средновековните художествени занаяти - златарство, грънчарство, каменоделство, гравьорство и др., са показани в археологическата експозиция "Велико Търново - столица на България - ХII - ХIV в."
Това е вторият голям архитектурен комплекс на Царевец, заемащ площ около 3000 кв.м. При разкопките от 1960 до 1965 г. се установи, че Патриаршията, също както и царският дворец, била самостоятелна крепост във вид на неправилен многоъгълник, ограден с крепостни стени, порти и кули. Входът се намирал на западната страна - подсилен с две последователни врати. От юг и север се издигали две бойни кули. Също там, долепени до крепостната стена, се издигали жилищните, стопанските и служебните помещения. В централната част, на най-високото място, се извисявала патриаршеската църква "Възнесение Господне". Тя е построена върху основите на раннохристиянска църква, датирана от края на V и началото на VI в., представляваща трикорабна базилика с една апсида. Патриаршеската църква е строена на два етапа: първи - в началото на XIII в. като еднокорабна църква с полуцилиндричен свод, и втори - през XIV в., когато е извършено разширението и преустройството и в кръстокуполна, триапсидна църква с два притвора. До южната стена са открити три помещения, средното от които е кула звънарница - рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите.Патриаршеската църква била богато украсена отвътре и отвън. При разкопките са открити много декоративни панички и четирилистни розети, разноцветно украсени, и хиляди късове от стенна мазилка със стенописи. По-нататъшното проучване, реставриране и консервиране на средновековните паметници на хълма Царевец, както и подготовката за тяхното експониране протичат във връзка с изпълнение на приетата още през 1978 г. програма "Велико Търново-1300", която включва два основни етапа -първия до 1981 г. и втория до 1994 г. От научните и творческите институти на хълма Царевец през първия етап (до 1985 г.) по проекти на архитектите Боян Кузупов, Илия Левтеров и Теофил Теофилов са възстановени портите, крепостните стени, патриаршеската църква "Св. Възнесение Господне", наричана "църква на патриаршеския град Търнов" и "майка на българските църкви", и кулата звънарница към нея. Възстановяването на Патриаршеската църква бе извършено въз основа на данните от археологическите проучвания и сведенията от средновековните документи (карти, миниатюри) и след общественото обсъждане на направените на място макети. Декоративно-художественото оформяне на интериора на Патриаршеската църква е дело на художника Теофан Сокеров. Тъй като Патриаршеската църква е пълна реконструкция, тя не е стенописана по църковния канон. Българската патриаршия
Особена роля за емоционалното възприемане на стенописите и цялостната атмосфера в интериора на Патриаршеската църква играят специалното осветление и озвучаване. Реализацията на стенописите е дело освен на художника Теофан Сокеров и на неговите помощници художниците Иван Иванов, Иван Василев, Кольо Йончев и Найден Найденов. Патриаршеската църква, един от обектите на 800-годишния юбилей от въстанието на Асеновци, освобождението от византийско робство и възобновяване на българската държава, е отворена за посещение през ноември 1985 г. Освен работата по Патриаршеската църква е извършена и консервация на жилищните и други помещения около Патриаршията. Възстановителните работи на хълма Царевец в общи линии са приключили през 1985 г. Предстои все още работа по довършване на разкопките и консервацията на южния склон на Царевец, който ще се свърже с мястото около югоизточната бойна кула, и по реставрацията на главния вход на царския дворец. За по-емоционално и впечатляващо въздействие върху посетителите на архитектурно-музейния резерват 'Царевец" е осъществена и аудио-визуална програма "Царев град-Търнов - звук и светлина" - вечерен светлинно-звуков спектакъл, чрез който на фона на оригиналния декор на крепостта се възкресява атмосферата на средновековния Търнов град.
План на крепостта Легенда разказва, че там в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни предмети - златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там встрани започвала галерия. Когато римляните се оттегляли, отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре. Легенди
Плиска Плиска е първата българска столица. Основана е вероятно върху основите на старо славянско селище.В продължение на цели два века от основаването на българската държава през 681 до 893 г. градът е главното политическо, военно, културно и икономическо средище. Наред с това обаче Плиска е и сред най - внушителните паметници на средновековното европейско градостроителство. Древната столица е построена в полето, няма естествена защита и затова е опасана с три отбранителни пояса. Първият, който ограждал Външния град, е бил дълбок земен ров с висок насип. Вторият е бил направен от огромни плочи, образуващи висока около 2,5 м. крепостна стена . Във всички стени е имало по 2 петоъгълни кули и порта. Главният вход е бил на източната крепостна стена. Третият пояс е бил тухлено укрепление, защитаващо цитаделата. Целият комплекс е разположен върху площ от 23 кв. км.Изследователите на древната българска столица са отбелязали три етапа в нейното изграждане. Дворецът на хан Крум построен върху 500 кв. м. е сред най-забележителните паметници от първия етап. Интерес представляват тайните входове, по които обитателите му са можели да напуснат незабелязано града. Дворецът е разполагал с голямо водохранилище и модерни за времето си бани.
Изключително мащабното строителство, разгърнато през втория етап от изграждането на Плиска се свързва с името на хан Омуртаг (814 - 831), който има най-големи заслуги за превръщането на Плиска в един от големите източноевропейски ранносредновековни центрове.. Сред паметниците на неговото царуване са крепостните стени, т. нар. малък дворец с жилищата за членовете на ханското семейство, новите бани със сложна отоплителна инсталация, два езически храма и изключително пищно декорираната Тронна палата. Големият дворец е най - добре запазената сграда във Вътрешния град. Тронната палата на българските владетели е била официална представителна сграда и се е ползвала за съвета на кана, за тържествени приеми на чужди пратеничества и пиршества. Тук е бил и неговият трон. Размерите на двореца са 52 на 26.5 м. Третият строителен етап е оставил за историята раннохристиянски култови сгради с внушителни размери. Най-забележителният архитектурен паметник от това време е Голямата базилика. Със своите 2920 кв. м. тя била най - голямата християнска църква на Балканския полуостров. Огромната трикорабна базилика, дълга 100 м. и широка 30 м. е била оградена от голям манастир със сложна архитектура. Плиска е градът, в който българите са покръстени в християнската вяра. Тук през 886 г. княз Борис I e приел учениците на създателите на славянската писменост братята Кирил и Методий.
Легенда за деваташларитеДевташларите са най-интересните и най-загадъчните паметници от ранното средновековие в България. Почти всички легенди свързват появата им със строежа на постройка в стария град на тогавашното село Абоба (дн. Плиска). Според една от тях някой си цар Салмон заповядал да издигнат голяма каменна постройка, след завършването на която изпратил вестоносци да съобщят на пътуващите към града доставчици на камък да разтоварят колите там, където ги е заварила заповедта, и да наредят камъните за спомен. Според друга легенда камъните били носени на гръб от жени великани също за някаква постройка в стария град, а според трето предание те били донесени от "джидове" (исполини). Легенди
Крепостният град Плиска се намира на 28 км. североизточно от град Шумен и на 2 км от съвременният град Плиска. Разкритите останки са консервирани и по същество представляват музей на открито Планове
Средновековната крепост Цепина се намира северозападно от село Дорково, в североизточния край на Чепинската котловина, на висок и скалист конусовиден връх от рида Каркария на Баташката планина, с надморска височина 1136 м. Върхът е ограден от изток с Метошкото дере, на запад - Костин дол, на север - Каркарийското дере. Единствено достъпен е от юг, където в подножието на крепостта е бил разположен същинския град. Първото писмено сведение за крепостта Цепина е от 1220 г. Това е една дарствена грамота (сигилий) на деспот Алекси Слав, дадена на манастира "Св.Богоромица" в гр. Мелник. Някои автори привеждат аргументи в полза на наименуването й като Чепина, но в туристическата литература се използа Цепина, което име е придобило гражданственост.Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най - високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1,5 дка. Стените му са запазени до височина от 2,5 м. Външният крепостен зид, е запазен до височина от 6 м. и е с дебелина 3 м. В крепостта са открити и проучени останките на три църкви и четири дълбоки водохранилища (щерни), достигащи на дълбочина до 10 м. Цепина
От едната църква произхождат двата мраморни олтарни релефа на апостолите Петър и Павел, изложени в Ермитажа в Санкт Петербург. Основите на вътрешните и външните крепостни стени, както и основите на църквите и четирите водохранилища са реставрирани и консервирани и привличат множество туристи.През средновековието Цепина е една от най - известните родопски крепости. Влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. През XI век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян (197-1207) Цепина отново е върната в пределите на Българската държава. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим.В периода 1246 - 1254 г. Цепина е владение на никейския император Йоан Дука Ватаций, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. крепостта е завладяна от османските нашественици.
Легенди • "Легенда за Изабела'' "На 1август 1206 г. в Кричим, Алекси Слав - син на Тамара, сестра на цар Калоян се сгодява за дъщерята на латинския император Хенри - Изабела. През есента на 1206 г. се състояла сватбата в престолния град Константинапол. Невръстната 13 годишна Изабела заминала с чичо си и една придворна дама за Цепина. Когато хубавото, знатно девойче, пристигнало в дома на своя съпруг, на пътната врата била майката на Алекси Слав - Тамара. Девойчето погледнало крепостта и казало на френски, за да не го разберат другите, а само придружаващите го:- Боже мой, тук сигурно ще бъде моя гроб! Тамара, (нямаща понятие от френски) отчела думите на Изабела за благословия и отговорила:- Амин, дай Боже!Младата, невръстна съпруга прекарвала по-голямата част от времето си, разхождайки се из съседните гори, посещавала близкия връх Каркария, където се качвала на кулата и прекарвала там дълги часове. След няколко месеца Изабела се разболяла и ненавършила година от омъжването се починала. По нейно желание тя била погребана на съседния връх, та при изгрев слънще първите лъчи да озаряват най-напред нейния гроб''.
Планове Най - удобен изходен пункт за крепостта е с. Дорково, Ракитовско. От град Ракитово до селото са 7 км, а от последното до крепостта се стига по 6-километров асфалтов път. За пешеходни туристи най-подходящото е да слязат на ж.п. гара Цепина на теснолинейната ж.п. линия Септември - Добринище, откъдето крепостта отстои на около 3:30 ч. В туристическата хижа под крепостта (на 300м. / 10 мин.) е създаден музей, в който има уредена експозиция с материали от археологическите разкопки и проучвания.
Средновековната крепост Урвич се намира в Панчаревския пролом (в землището на днешното село Панчарево) на река Искър, разделящ Плана планина от най-западната издънка на Средна гора - Лозенската планина. Разположена е на Лозенския рид Средобърдие, на канара, оградена от три страни от водите на Искъра.Историческите сведения (начина на построяване на стените, различни находки) сочат, че е построена през ХIII в. по времето на Втората Българска Държава. Днес запазени са части от крепостната стена, достигащи височина 6 м., както и части от зида на разположената в крепостта църква „Св. Илия” Съществуват две версии за произхода на името. Според първата крепостта е наречена на името на местен болярин – Урвич. Според втората е наречена така, заради местоположението си - от „урва”, „урвище”.Първите сведения за крепостта са дадени от Паисий Хилендарски в своята История. Отдадено е значение на ролята и при защитата на Втората българска държава. Предание разказва, че тук е водил последните си битки цар Иван Шишман, наричан от местното население цар Ясен. На него е кръстен и панорамния път в подножието на Витоша - от Бояна, през Драгалевци и Бистрица за Панчарево - „Цар Ясенов път“, чрез който Урвич е установявал постоянна връзка с витошките крепости „Бистрица“ и „Батил“ - Бояна. Според запазените легенди, благодарение на това, че е опасана от всички страни от река искър, крепостта дълго време издържала на неприятелската обсада, докато един ден Ведена, селянка от Бистрица, за да спаси детето си, показала тайния вход към крепостта. Урвич
Народът проклел предателката и тя се вкаменила. И днес, ако пътникът погледне към левия бряг на река Ведена (над нея минава Дяволският мост), ще види вкаменената й, прегърнала дете фигура. Скалната композиция се нарича Стърчиков камък.Всъщност крепостта „Урвич“ е част от т. нар. „Урвички крепостен комплекс”, в който влизат още и манастира „Св. Никола - Летни“, останките от крепостната черква „Св. Илия“ и Кокалянския манастир.Предполага се че по течението на р. „Искър” е имало редица от крепости и наблюдателни пунктове, поддържащи връзка помежду си чрез визуални сигнали. Останките на някои от тях са откриваеми и днес – освен „Урвич”, „Европейското Кале”, наречено така на едноименния връх и „Равулското кале”, намиращо се на връх „Голяма Равуля – 1019 м. н. в. Крепостта е свързана и със зората на туристическото движение в България. При излет до крепостта Урвич, през 1889 година, Алеко Константинов с група приятели поставят началото на организирания туризъм в България, основавайки Урвич клуб.
Легенда Легенда за предаването на крепостта Урвич .Населението от цялата околност е строило каменната крепост над стръмната урва. Турците били удивени от храбростта на защитниците й и дирели път как да завладеят тая твърдина. Нейното превземане откривало път към София, затова султанът бързал и често пришпорвал пашата. като не могли чрез бой и победа, решили с хитрост да опитат или чрез предателство някакво.Една жена от село Бистрица пасла стадото си и с гордост поглеждала към Урвичката крепост - сама работила дълго време на укрепителната стена и знаела тайната врата, през която нощно време слизали към Искъра да налеят вода и да я занесат на смелите бранители на крепостта. Всички строители се клели да не издават тайната врата, дори и на страшни мъки да ги подложат.Жената държала в ръцете си невръстно дете, което заплакало. Тъкмо тогава пашата обикалял тия места и оглеждал твърдата крепост, що му задавала толкова грижи и ядове. По рева на детето той открил овчарката. Поздравил я той с добър ден, а тя му отвърнала с дал бог добро. После пашата рекъл:- Не бой се, булка, нищо лошо няма да ти сторя, ако ми кажеш истината - ти помага ли, когато поправяхте стените на Урвич?- Па помагах, целият народ помага и работи там.- Посочи ми тогава вратата, през която слизат нощя за вода на Искъра.Стреснала се жената. Тръпки я побили при мисълта да престъпи клетвата, която дала - да запази в тайна вратата към Искъра.- Ако не ми кажеш, ще те блъсна заедно с детето ти в пропастта - заплашил я пашата.- Не знам, аго, не мога да кажа, клела съм се да пазя тайна - проплакала жената. - Не знаеш, не искаш, клела си се! - извикал свирепо пашата и заповядал на войниците си да я хвърлят в пропастта. - Стойте! Ще кажа, бог да ме убие - извикала жената и посочила витата скала. - Ей оттам...Пашата наредил да пуснат жената и се спуснал надолу по сипея, а след него и войниците му.Ведена, така се казвала овчарката, останала горе при стадото си, притискала детето до гърдите си и се молела Богу да прости греха, който сторила заради детето си. Цяла нощ не мигнала, а сутринта чула страшни писъци и олелия откъм крепостта.
Войските на българския цар, защитниците на крепостта, доловили навреме предателството и успели да се измъкнат през нощта из обсадата. По стръмната пътека за манастира "Архангел Михаил" забегнали към Самоков и Доспейското кале, което и досега се знае като "Шишмановото кале", а върхът - Шишманица, уж там загинал Иван Шишман. А турците превзели и разбили Урвичката крепост - останали само руините. Предателката Ведена се вкаменила с детето си над самия бряг на реката, която оттогава нарекли Ведина река.В село Бистрица, което днес е квартал на София, и досега разказват за предателството на някогашната им съселянка Ведена. Според техния спомен, когато Ведена предала калето, цар Шишман и войниците му усетили, че ще се случи нещо лошо - от няколко дни турците били спрели натиска. Съгледвачите на царя, които обикаляли из полето да узнаят силите на нападателите и намеренията им, видели пашата да разговаря с овчарката и тя с ръка да сочи към крепостта. Разбрали предателството и побързали да се вмъкнат по тайния път в Урвич, та донесли видяното на царя. Той повикал болярите си и им рекъл:- Не ще можем повече да държим Урвичката крепост, защото е предадена на турците тайната врата към Искъра. Ако я залостим, ще удържим крепостта още някой и друг ден, но ще измрем за вода. Трябва да бягаме и да се спасяваме, да спасим и войниците. Затова тайно ще се измъкнем в тъмното, ще се изтеглим към Самоков и там ще дадем силен отпор на турците.Болярите се съгласили с думите на цар Иван Шишман. Взели царските съкровища и знаци и ги закопали в скалата под Градището, а после пробили планината и пуснали водите на река Искър да минават направо. Водата заляла дупката със съкровищата, заличила я напълно. Царят заедно с всички защитници се измъкнал тайно и избягали, но накъде - никой не знае. По тия места повече боеве не са се водили. Може турците да са ги настигнали някъде из планината и там да са посекли царя, да са разбили цялата царска войска и да са завладели България.
Самуилова крепост (Охрид) Самуилова крепост е средновековна крепост, обграждала столицата на Първото българско царство Охрид, днес Република Македония, по-късно наречена в чест на цар Самуил. Днес Самуиловата крепост е една от основните забележителности на Охрид. История [редактиране] Съвременен изглед към крепостта Още през 5 век римските хронисти споменават Охрид като град с крепостни стени, който като и другите римски градове на Балканите са отбранява от набезите на номадските племена по време на Великото преселение на народите 4 и 5 век. През 479 година укрепеният Охрид отбива обсадата на готския крал Теодорих.През следващите векове Византия използва същите крепостни стени и вероятно ги поправя и разширява. По време на заселването на славяните Охридската крепост не претърпява големи щети. След завладяването на Източна България от византийския император Йоан Цимисхий съпротивата на българските боляри срещу византийското нашествие се пренася в западните краища на страната. Не след дълго Комитопулите застават начело на българската съпротива, и едва след смъртта на последния законен цар на България Роман през 997 г. Самуил се обявява за български цар и получава кралска корона от папа Григорий V (996-999). След неколкократно местене на столицата от Видин, Средец и Скопие най-накрая цар Самуил избира Охрид за престолен град на българската държава и започва да обновява крепостните стени на града, с оглед на стратегическото му значение за държавата. Днешнатата форма на крепостта датира от времето на Самуил, въпреки че според историческите извори през вековете тя е разрушавана и повторно възстановявана от византийци и османлии. Най-високата част на Охрид е обхваната от централните зидове на крепостта, които имат височина от 10 до 16 метра, и няколко отбранителни кули. Едниният край от външната стена се спуска косо на запад до брега на Охридското езеро при местността "Лабино". Другият край тръгва на изток, преминава през външната "Горна порта", обхваща по-ниската височина на Охридския рид в месността "Дебой" и оттук продължава на юг и косо се спуска към езерото. По крепостта се виждат следи от чести поправки. Под частично разрушения външен слой на вътрешните зидове се забелязват хоризонтални слоеве тухли с византийска форма. В стените на "Горната порта" са взидани много камъни с гръцки надписи, добивани от античните сгради, с каквито терена наоколо е препълнен. След независимостта на Република Македония през 1991 година Самуиловата крепост започва поетапно да се възстановява, като дори се изграждат цели разрушени участъци от нея. Днес крепостта е един от символите на града и основна туристическа забележителност.
