Народни будители

1. Народни будители

2. На 1-ви ноември се чества ‚,Деня на народните будители.“ Сред тях са добри и силни писатели, революционери и учители. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. За първи път празникът е честван неофициално в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.

3. Сред най-известните будители са: • Софроний Врачански • Паисий Хилендарски • Найден Геров • Неофиит Рилски • Васил Априлов • Петър Берон • Иван Богоров • Добри Чинтулов

4. Васил Априлов Васил Априлов е роден на 21 юли 1789 година в Габрово. През 1835 година, с помощта на Неофит Рилски, Васил Априлов отваря първото чисто българско взаимно училище в България. Значението му за развитието на българската етнография се определя главно от активната му организаторска и посредническа дейност сред българската интелигенция за събирането на етнографски и фолклорни материали. Издирва в България свои сътрудници чрез кореспонденция и ги насърчава в събирането на народни песни и други. Васил Априлов умира на 2 октомври 1847 година в Галац на път за Одеса, като завещава на габровската община значителна сума за строеж на ново училище — Априловската гимназия.

5. Петър Берон ПетърБерон е български просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ, лекар и естественик. Роден 1795 г. в град Котел. Учи в местно килийно училище, после се хваща на работа. Двайсетинагодишен отива в Букурещ, където учи в добро гръцко училище, а по-късно с помощта от сънародници — в различни университети в Европа. Става лекар, но се отдава и на научни занимания. Петър Берон дарява средства за подкрепа на много български училища. През 1824 г. Издава първия буквар наречен още „Рибен буквар“. Наречен е така заради изобразените в края на книгата кит и делфин Това е първият български буквар изобщо, и е издаден от Берон в Брашов.Учи медицина в Хайделберг и Мюнхен. Също владее и девет езика. .Петър Берон е намерен удушен на 21 март 1871 г. в имението си до Крайова, Румъния.

6. Иван Богоров Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово. Учи в родния си град, във Велика народна школа на вселенската патриаршия. На 19 години учи в Ришельовския лицей в Одеса. Учил е медицина и химия. Учителствува в Стара Загора и Шумен. Иван Богоров написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „Първичка българска граматика“.Автор е на много български вестнци, списания и „Упътване за български език“ и „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“. По време на Руско-турската война служи като преводач.

7. Добри Чинтулов Добри Чинтулов е роден през 1822 г. в град Сливен. Първите си 16 години прекарва в родния си град, като посещавал гръцкото училище, защото тогава в България не е имало училище, в което да се преподава на български. След време той основава и читалище в родния си град. Пише и разпространява патриотично-революционни стихове. Някои от тях добиват голяма популярност, което предизвиква ненавистта на туркофилските и гръкоманските среди, които даже извършват покушение над него. Всичко това го принуждава да се премести да учителства в Ямбол като главен учител до 1861 г. След 1874г . Чинтулов напуска училищетопоради проблеми със зрението.

8. Софроний Врачански Стойко Владиславов е роден през 1739 година в Котел. Учи в килийно училище в родния си. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в Котел. Голямо влияние върху дейността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис. През 1794 година става монах в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний. През 1803 година Софроний Врачански заминава за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видмите представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период.

9. Паисий Хилендарски Пайсий Хилендарски е известен с написаната си книга „История славянобългарска“, вписванията в хилендарските кондики и някои писма. Роден е през 1722 г. в Самоковската епархия, най-вероятно в Банско. Според неговите думи не е учил „нито граматика, нито светски науки“, вероятно имайки предвид годините до замонашването си. През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали и започва да пише българската история, която завършва през 1762 в Зографския манастир.При обиколките си из българските земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е починал на път за Света гора в селището Амбелино.

10. Найден Геров Найден Геров е роден на 23 февруари 1823 година в Копривщица.Учи в килийното училище на баща си, в гръцко училище в Пловдив през 1834–1836 година, отново в Копривщица от 1836 година — при Неофит Рилски. Завършва Ришельовския лицей през 1845 година. По това време издава известни книги.През 1846–1850 година e преподавател в откритото от него двукласно училище. То е наречено „Свети Кирил и Свети Методий“. По инициатива на Найден Геров за първи път на 11 май 1851 година в Епархийското училище „Свети Кирил и Методий“ в Пловдив се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. През 1854 година публикува на руски език в Одеса сборника „Писма от България. Найден Геров умира в Пловдив на 9 октомври 1900 година, на 77 години.

11. Неофит Рилски През 1827 година Неофит започва да преподава в Самоков, където известно време е секретар на епископ Игнатий. След Одринския мир от 1829 година епископът е убит и Неофит се връща в Рилския манастир. Там той работи като учител до 1833 година, когато част от манастира изгаря. Там среща търновския митрополит, който по искане на Васил Априлов го изпраща в Букурещ, за да изучи алилодидактическата метода в тамошното гръцко училище. Той му възлага и трудната задача да съчини учебници за проектираното от Априлов взаимно училище в Габрово. През 1834 година Неофит се връща в България и на 2 януари 1835 година първото габровско взаимно училище отваря своите врати.През 1836 година създава първия български глобус.През този период Неофит Рилски издава множество учебници и учебни пособия, намерили широко приложение в просветната дейност в страната. От 1852 година до края на живота си се посвещава на книжовна дейност в Рилския манастир. .

12. Приготвил: Денис Христов Христов 4 клас Град София Училище: 56 СОУ „Проф. Костантин Иречек“