1 / 22

Изготвяне на оценка на природно ресурсния потенциал, като фактор за стопанското развитие

Изготвяне на оценка на природно ресурсния потенциал, като фактор за стопанското развитие. Енергийни ресурси. Значение и особености на отрасъла. Егергетиката - промишлен отрасъл, включващ: добив на енергийни източници - уран, въглища, нефт, газ, торф и др.,

Download Presentation

Изготвяне на оценка на природно ресурсния потенциал, като фактор за стопанското развитие

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Изготвяне на оценка на природно ресурсния потенциал, като фактор за стопанското развитие Енергийни ресурси

  2. Значение и особености на отрасъла Егергетиката - промишлен отрасъл, включващ: • добив на енергийни източници - уран, въглища, нефт, газ, торф и др., • преработващи отрасли и дейности - производство на електроенергия и топлоенергия. Значението на отрасъла за стопанството и бита на хората е oгромно.

  3. Природните фактори - наличие на енергоресурси и възможности за тяхната експлоатация; Основна част от енергоресурсите – въглища; Ограничени запаси от нефт, земен газ и уранова руда. Ограничени хидроенергийни ресурси; Социално-икономически фактори за развитието на енергетиката - търсене на електроенергия и топлоенергия; Основен потребител на електроенергия - отрасли от тежката индустрия. Условия и фактори за развитие и териториално разпределение на енергетиката

  4. Добив на въглища в България по години: 1879г. - 914,6т 1970г. - 31,411млн.т 1919г. - 582430т 1980г. - 31,571млн.т 1929г. - 1,6518млн.т 1990г. - 31,675млн.т 1939г. - 2,214млн.т 1995г. - 30,830млн.т 1960г. - 1,7147млн.т 1999г. - 29,808млн.т

  5. Добив на въглища в България по видове:

  6. Запаси от въглища по видове:

  7. Черни въглища • Едва 0,4% от запасите в натура и 1,7% от запасите в условно гориво; • Високо пепелно съдържание (около 30%) и ниско съдържание на влага - 0,3%. Добив - край град Твърдица; • Обогатяват се на място; • За производство на кокс в Кремиковци; • За гориво в ТЕЦ”Сливен”; • До скоро черни въглища се добиват край Белоградчик и Връшка чука; • Разкрито находище на черни въглища - край село Вранино /Каварна/, - “Добруджански басейн”. Запасите му - 1,2млрд. т (около 25% от общите за страната).

  8. Кафяви въглища • През последните 10 години бърз спад на добива - ограничени запаси; • Калоричност: 3000 – 5000 ккал/т; • Съдържание на влага и пепел - около 20%; • Запаси им в натура - около 10% от общите запаси на въглища, а в условно гориво - около 13%; • Около 70% от добива - Бобов дол; • Бърз спад на добива в Перник - ограничени запаси и нерентабилност.

  9. Лигнитни въглища • С най-голямо значение за страната; • Запаси - около 91% от общите запаси на въглища. • Нискокалорични (1200 – 1600 ккал на тон въглища); • Много примеси - влага, пепел, сяра и др.; • Добив: “Марица-Изток”, “Марбас”, Софийския басейн (Кътина, Чукурово, Алдомировци, Храбърско и др.), мина “Канина” (Гоце Делчев), мина “Бистрица (Кюстендилско) и др.

  10. Антрацитни въглища • С най-висока калоричност (6000 – 7000 ккал/т); • Незначителни запаси (0,2% от натуралните и 0,55 от запасите в условно топливо); • 0,1% от общия добив у нас; • Единствено експлоатирано находище - край Своге; • Обогатяване на гара Томпсън; • Използване в химическата промишленост, като гориво в стъкларните заводи и др.; • Находище и край Белоградчик, но с малки запаси.

  11. България - относително богата на уранова руда. Находища - предимно в Северозападна България (Искърски пролом) и Югозападна България. Уранова руда

  12. Нефт • Ограничено значение за енергийния баланс на България; • Добив - осигурява едва 3% от горивата в електро- и топлоцентралите. • Запаси – 20 млн.т; • Годишно използване в “Нефтохим” - около 10 млн.т; • Добив България - от 1951г. (в Тюленово и Шабла); • От 1962г. - край Долни Дъбник и Гиген (Плевенско) • От 1975г. - край Долни Луковит (Ловешко); • През 80-те години - начало на експлоатация и на находището край село Бохот (Плевенско). • Най-ново находище - край село Селановци (Врачанско); • След 1989г. България отпуска концесии за проучване и нефтодобив по Черноморското крайбрежие.

  13. Нефт Ограничените запаси на нефт налагат годишен внос - около 10 млн.т - Русия, Узбекистан, Казахстан и Арабските страни.

  14. Земен газ (природен газ) • С най-висока калоричност (около 14000 ккал/т.); • Екологично чисто гориво; • Използване - за битови нужди и като гориво в ТЕЦ (около 7% от използваното гориво в централите); • Незначителни запаси - едва около 2 млрд.м3; • Находища - в Предбалкана (устието на река Камчия, с. Чирен, с. Деветаки, с. Бутан и с. Селановци); • В началото на 80-те години - до 190 млн. м3; • Понастоящем – 10 млн. м3; • Увеличаване на вноса; • Годишен внос - около 4 млрд. м3 - по газопровод от Украйна.

  15. Земен газ (природен газ) Използване в химическата промишленост; Гориво в транспорта, бита, строителната и порцеланово-фаянсовата промишленост.

  16. Териториална организация на електропроизводството • Неравномерно разпределено; • Северна България разчита основно на електроенергията, добивана в АЕЦ ”Козлодуй” и ТЕЦ в Русе и Варна. • Основната част - в Южна България (запаси от въглища и по-голямата част от хидроенергийните ресурси).

  17. Електропроизводство и топлопроизводство • Вторичен стопански сектор; • Електроенергията и топлоенергията – бърз пренос на значителни разстояния; • Трансформиране в механична, светлинна и други видове енергия; • Основа на формираните териториално- производствени комплекси; • Важно стопанско и социално значение.

  18. Електропроизводителни райони • Софийско-Пернишки: ТЕЦ в София, Перник, Бобовдол и ВЕЦ в Пирин и Рила. • Маришки район - ТЕЦ в Хасково, Пазарджик, Димитровград и Пловдив. • Родопски район - ВЕЦ и ПАВЕЦ по реките Арда, Въча, Асеница, Чепинска и Доспат. • Дунавски район - формиран на базата на АЕЦ ”Козлодуй” и ТЕЦ в Русе, Видин, Свищов и Силистра.

  19. Производство на електроенергия по години 1939 г. - 266 млн. квтч 1985 г. - 41,6 млрд. квтч 1970 г. - 19,5 млрд. квтч 1995 г. - 41,8 млрд. квтч 1975 г. - 25,2 млрд. квтч 1998 г. - 42,8 млрд. квтч

  20. Проблеми и перспективи пред отрасъла • Основни проблеми пред енергетиката - суровини. • Замърсяване на природната среда -около 75% от всички замърсители на почвите, водите и въздуха в страната - вещества, отделени при производство на електроенергия. • Необходимост от технологично обновяване и структурни промени.

  21. Оценка • Ограничените енергийни ресурси на България - основен фактор за отвореност на енергийната ѝ система към Балканите и страните от Източна Европа. • Внос на нефт, газ, въглища и ядрено гориво - оскъпява производството в отрасъла. • Внос - около 100% от необходимия нефт и газ за страната, около 15% от необходимите въглища.

  22. Внос на електроенергия от Украйна (около 4-5 млрд. квтч годишно); • Износ (около 3 млрд. квтч) - за Турция, Гърция, Македония и Югославия. • Произвежданата електроенергия в България – използва се почти 1/3 за тежката индустрия. • Разходи за горива и енергия при производството на единица продукция в тежката ни индустрия - около 3 пъти по-високи от тези в Австрия, Франция, Япония и други развити страни. • Специфични видове транспорт - тръбопроводен, електропроводи и др. Влияние върху цената на крайния ѝ продукт.

More Related