Западноевропейски регион

1. Западноевропейски регион Владислав КУЛЕВ Георги АРНАУДОВ Ха клас

2. Съдържание • 1. Географско положение, граници иголемина на региона • 2. Оценка на природната среда • 2.1 Релеф • 2.2 Полезни изкопаеми • 2.3 Води • 3. Население 4. Стопанство • 4.1 Първичен сектор • 4.2 Вторичен сектор • 4.3 Третичен сектор • 4.4 Място на региона в световното стопанство • 5. Държави и техните столици

3. Географско положение, граници иголемина на региона • Включва 24 страни, 16 от които – членки на ЕС. Широк излаз на Средиземно, Северно и Балтийско море. Отворен към Атлантическия океан – улеснен контакт с останалите страни в цял свят, вкл. Япония и САЩ. Голямо значение за връзките на страните в региона имат тунелът Ла Манш и каналът Рейн – Майн – Дунав. • Граници: север – Северно море; запад – Атлантически океан; юг – Средиземно море; изток – Прибалтийските страни (Естония, Литва, Латвия, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Балкснките страни без Гърция). • Големина – прибл. 4 млн. кв. км.

4. Оценка на природната среда • Равнинен релеф със стари планини, особено на Британските острови. • Полезни изкопаеми: • нефт и газ – Великобритания, Холандия и Франция; • въглища – Рурски басейн (Германия), Уелски и Нюкясълски (Великобритания); • железни руди – Лотарингия (Франция) и Швеция; • цветни метали – Германия, Франция, Испания и Италия; • калиеви соли – Германия и Франция. • Води: • реки – Рейн, Сена, Лоара, Гарона, По (Италия), Дунав; • езера – Болсена, Тразименско езеро, Лаго ди Гарда, Лаго ди Маджоре, Лаго ди Комо; Венерн (Швеция); най-богата на езера страна - Финландия, неслучайно наричана “Страната на хилядите езера”.

6. Население • Население - около 400 млн. души. Една от най-гъсто населените части на света - средно 100 души / кв. км. Най-гъсто населена е Малта (1267 души / кв. км), следвана от Холандия и Белгия (>300), а с най-малка гъстота е Норвегия (13,6). • Като цяло регионът е високо урбанизиран, около 75% от населението живее в градовете. Голям брой градски агломерации. • Нисък естествен прираст на населението. Естественото му движение влияе върху възрастовата структура от стационарен тип. Най-висок във Ирландия (14.3%), най-нисък в Германия - отрицателен, водещ до застаряване на населението. Продължителност на живот - 75-80 г. • Като цяло Западна Европа се стреми да ограничи потока от имигранти със система от мерки. • Преобладава индо-европейското езиково семейство. Най-многобройни са германските (немци, англичани, холандци, шведи) и романските народи (италианци, французи, испанци).

7. Стопанство • Първичен сектор. Земеделие: • Високопроизводително земеделие, задоволяващо нуждите от хранителни продукти. Животновъдството е водещо във всички страни. Големи износители на мляко, месо, грозде и др. Добре развито зърнопроизводство - пшеница (40%), царевица, ечемик, овес, картофи. Водещи технически култури - захарно цвекло (Франция, Германия, Италия), маслини (Испания, Гърция, Италия), слънчоглед, лен, памук. Важно значение в южните части има лозарството. Отглеждат се още цитрусови култури, нар, бадем.

8. Стопанство • Вторичен сектор. Промишленост: • Добре развити енергетика, металургия, текстилна промишленост. В северните и южните части важно значение имат хидроенергийните ресурси. Франция е водеща в атомната енергетика. Всестранно развито машиностроене - автомомобилостроене (Рено, Ситроен - Франция; Фолскваген - Германия; Волво - Швеция), корабостроене (Великобритания, Норвегия, Португалия, Франция, Германия, Италия), самолетостроене (Франция). Химическа промишленост - фармацевтика (Швейцария), синтетичен каучук (Франция), бои, лакове, пластмаси (Германия), минерални торове (Белгия), целулозно-хартиена промишленост (Швеция, Финландия, Норвегия). Лека промишленост - със стари традиции е текстилната промишленост (Великобритания, Франция, Италия), рибоконсервна промишленост (предимно в Норвегия, Исландия, Великобритания, Испания).

10. Стопанство • Третичен сектор: • богат на туристически ресурси. Туризмът е основно перо на доходи за много страни (Италия, Франция, Швейцария, Испания и др.). За развитието му допринасят високият жизнен стандарт на населението и високото ниво на урбанизация. • бързо развиващо се стопанство поради добре развития транспорт (воден, въздушен, сухоземен). Налични магистрали с Изт. Европа и Азия от международно значение. Големи пристанища - Хавър, Марсилия (Франция), Антверпен (Белгия), Хамбург (Германия), Лисабон (Португалия), Барселона (Испания), Генуа (Италия). Най-големи летища - Франкфурт на Майн, Лондон, Париж. Най-дълга железопътна мрежа - Белгия. • особено важно значение имат добре развитите телекомуникации - бърза и качествена информация. Стабилната финансова сфера пък позволява движението на капиталите. • Развитието на стопанството в Западноевропейския регион е насочено към рационално използване на ресурсите на отделните страни за по-ефективно производство. Голямо значение имат съвместните производства, чиито изделия носят етикета: произведено в Европа. • Място в световното стопанство: • първо място по добив на пшеница; • водещ в атомната енергетика; • първо място по добив на стомана; • световен производител на машинно оборудване, металорежещи машини, ковашко-пресово оборудване и оптика; • най-голямото пристанище в света – Ротердам.

13. Държави и техните столици • Австрия – Виена • Андора – Андора ла Веля • Белгия – Брюксел • Великобритания – Лондон • Германия – Берлин • Гърция – Атина • Дания – Копенхаген • Лихтенщайн – Вадуц • Люксембург – Люксембург • Малта – Валета • Нидерландия – Амстердам • Ватикан, Монако, Сан Марино (град-държави) • Норвегия – Осло • Ирландия – Дъблин • Исландия – Рейкявик • Испания – Мадрид • Италия – Рим • Португалия – Лисабон • Финландия – Хелзинки • Франция – Париж • Швейцария – Берн • Швеция – Стокхолм