1 / 27

Поведение при черепно-мозъчна травма в спешния център Д-р Владимир Атанасов началник на Спешно отделение към УМБАЛ “Ц.Йо

Поведение при черепно-мозъчна травма в спешния център Д-р Владимир Атанасов началник на Спешно отделение към УМБАЛ “Ц.Йоанна – ИСУЛ”. ЦЕЛИ:. определяне тежестта на ЧМТ; идентифциране на пациентите, състоянието на които може да се влоши; установяване на анатомична диагноза;

nariko
Download Presentation

Поведение при черепно-мозъчна травма в спешния център Д-р Владимир Атанасов началник на Спешно отделение към УМБАЛ “Ц.Йо

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Поведение при черепно-мозъчна травма в спешния центърД-р Владимир Атанасовначалник на Спешно отделение към УМБАЛ “Ц.Йоанна – ИСУЛ”

  2. ЦЕЛИ: • определяне тежестта на ЧМТ; • идентифциране на пациентите, състоянието на които може да се влоши; • установяване на анатомична диагноза; • предпазване и/или корекция • на хипоксията и/или хипотензията; • предотвратяване на вторичните мозъчни увреди; • продължаваща идентификация и третиране на съпътстващите увреди.

  3. ТОВА СЕ ПОСТИГА ПОСРЕДСТВОМ: • последователни прегледи, вкл. и неврологични; • краниографии и КТ; • поддържане на дихателните пътища и вентилацията; • флуидна ресуститация; • корекция на повишеното интракра-ниално налягане.

  4. НЕВРОЛОГИЧНИЯТ ПРЕГЛЕД В СПЕШНОТО ОТДЕЛЕНИЕ ТРЯБВА ДА Е ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПОДРОБЕН – ДОКОЛКОТО ТРАВМИТЕ НА БОЛНИЯ ПОЗВОЛЯВАТ ТОВА.

  5. ВАЖНО Е НЕВРОЛОГИЧНИЯТ СТАТУС ДА СЕ ПОВТАРЯ ПЕРИОДИЧНО ОСОБЕНО КОГАТО НА ПАЦИЕНТА СЕ ИЗВЪРШВАТ ДИАГНОСТИЧНИ МЕРОПРИЯТИЯ С ПО-ГОЛЯМА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ ВЪВ ВРЕМЕТО.

  6. ОТ ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ Е ПРИЛАГАНЕТО НА СЕДАТИВНИ И/ИЛИ МИОРЕЛАКСИРАЩИ ЛС, КОИТО ЗАМЪГЛЯВАТ НЕВРОЛОГИЧНАТА КАРТИНА!

  7. ПОНИЖАВАНЕ НА GCS С ПОВЕЧЕ ОТ 2 ТОЧКИ ПРЕДСТАВЛЯВА СЕРИОЗНО ВЛОШАВАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА БОЛНИЯ И ИЗИСКВА НЕЗАБАВНА КОРЕКЦИЯ АКО ПОСЛЕДНАТА Е ВЪЗМОЖНА!

  8. ПРИ ПАЦИЕНТИ С GCS = 15 ИМА 1,5 % ТЕЖКА ИНТРАКРАНИАЛНА УВРЕДА!

  9. НЕ Е ДОПУСТИМО ДА СЕ ПРИЛАГАТ МИДРИАТИЦИ С ЦЕЛ ОГЛЕЖДАНЕ НА ОЧНОТО ДЪНО! • Meyer 1920 год описа за пръв път синдрома на транстенториалното вклиняване: • - нарушено съзнание • - СЪЩЕСТРАННА ДИЛАТАЦИЯ НА ЗЕНИЦАТА и • - контралатерална хемипареза или хемиплегия, • КОЕТО ГОВОРИ ЗА ХЕМИСФЕРНА ЛЕЗИЯ, НАЛАГАЩА ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ!!!

  10. ДИАГНОСТИЧНИ МЕРОПРИЯТИЯ • В СПЕШНИЯ ЦЕНТЪРПЪРВОНАЧАЛНИТЕ ДИАГНОСТИЧНИ МЕРОПРИЯТИЯ СА КРАНИОГРАФИИТЕ И КТ. • ПОНАСТОЯЩЕМ, ПОРАДИ РЕДИЦА ОСОБЕНОСТИ МРИ НЕ Е СРЕДСТВО НА ИЗБОР В ОСТРИЯ ПЕРИОД НА ЧМТ.

  11. ПАЦИЕНТИ, КОИТО СА ХЕМОДИНАМИЧНО НЕСТАБИЛНИ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ СКЕНИРАТ! • ТОВА ОСОБЕНО СЕ ОТНАСЯ ЗА БОЛНИ В ШОК. • КТ ИЗСЛЕДВАНЕ ПРИ ТАКИВА БОЛНИ СЕ ИЗВЪРШВА НЕЗАБАВНО СЛЕД СТАБИЛИЗИРАНЕ, ВКЛ. И ОПЕРАТИВНО, НА ХЕМОДИНАМИКАТА.

  12. ПОКАЗАНИЯ ЗА КТ • Всички болни в кома • Болни с нарушения в съзнанието • Епи припадък непосредствено СЛЕД травмата • Наличие на огнищна неврологична симптоматика • Наличие на фрактура • Изтичане на кръв от ухото

  13. ОТНОСИТЕЛЕН РИСК ЗА ИНТРАКАРАНИАЛНА ТРАВМА СЛЕД ЗАКРИТА ЧМТ: НИСЪК РИСКУМЕРЕН РИСКВИСОК РИСК Асимптомни Нарушения в психиката Сопор, кома Умерено силно главоболие Силно главоболие Огнищни неврологич- Рани по скалпа Алкохол, наркотици ни симптоми Липса на фактори от Посттравмени припадъци Нарушено съзнание умерен и висок риск Продължително повръщане По-малки от 2-год възраст Съчетана травма Лицева травма

  14. КТ е абнормен при 13,2 % с GCS = 15 т; 24,2 % с GCS = 14 т; 37,5 % с GCS = 13 т

  15. “TALK AND DETERIORATE” и “TALK AND DIE” • ПРЕДСТАВЛЯВАТ 10 –15 % ОТ БОЛНИТЕ С ЧМТ. • Klauber et all 1989 год: “Намаляването на смъртността при болните с ЧМТ не е за сметка на зрелищното спасяване на тези с висок риск във водещи болници, а се дължи на предотвратяване на влошаването на тези, които първоначално изглеждат да са с нисък риск. Най-вероятно нивото на наблюдение и реанимация както по време на доболничния етап, така и след хоспитализацията им е било незадоволително... ”

  16. В БОЛНИЦАТА ПРОДЪЛЖАВАТ РЕАНИМАЦИОННИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ • следи се оксигенацията и при първа възможност се определя кръвно-газовия състав на кръвта; • ако болния не е бил интубиран досега при показания, то това става сега при пристигането му; • ако не може да се интубира, най-бързия и безопасен начин е крикотироидотомията. Трахеостомията е изоставена като изискваща повече време. • често интубацията се осъществява на фона на използване на седативни и миорелаксанти с краткотрайно действие; • монтира се пулс-оксиметър за мониториране на оксигенацията; • стабилизира се кръвното налягяне с обем-заместваща терапия и кръвни продукти; • при необходимост и липса на противопоказания се дават симпатомиметици;

  17. В БОЛНИЦАТА ПРОДЪЛЖАВАТ РЕАНИМАЦИОННИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ • Започва се контрола на повишеното интракраниално налягане чрез: - диуреза – Манитол, Фуроземид; - хипервентилация за постигане РаСО2 20 – 25mm Hg КОНТРОЛ НА ВИСОКОТО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ ПРИ ХИПЕРТОНИЦИ • За високото кръвно налягане може да е отговорно повишеното интракраниално налягане! • Клонидин /Хлофазолин/ има дълъг полуживот и трудно се титрира; • Понастоящем се препоръчват β-блокери, но понякога те дават парадоксален ефект – хипертензия.

  18. КОНТРОЛ НА ВИСОКОТО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ ПРИ ХИПЕРТОНИЦИ • Високото кръвно налягане може да е отговор на повишеното интракраниално налягане! • Клонидин /Хлофазолин/ има дълъг полуживот и трудно се титрира; • Понастоящем се препоръчват β-блокери, но понякога те дават парадоксален ефект – хипертензия.

  19. ПАЦИЕНТИ С ПСИХИЧНИ НАРУШЕНИЯ • често те са възрастни болни; • делирът при тях обикновено е вследствие на органично заболяване, което НЯМА връзка с травмата на главата – като миокарден инфаркт, дехидратация, сепсис, остър хирургичен корем; • когато се изключи при тях ЧМТ, трябва да се търси друга причина за делира! • Пациенти, хронично употребяващи психотропни ЛС или седативни са изложени по-често на риск от ЧМТ; • Наркоманите, особено венозните, са изложени по-често на риск от инфекции на ЦНС; • Най-честите причини за психични нарушения с токсична етиология са: - интоксикация с алкохол; - интоксикация с кокаин; - алкохолна абстиненция

  20. СЕДИРАНЕ НА ПАЦИЕНТ С ТРАВМА • УБЕДЕТЕ СЕ, ЧЕ СЪСТОЯНИЕТО НА ПАЦИЕНТА НЕ СЕ ОБУСЛАВЯ ОТ ОСТРА БОЛКА! • УСПОКОЙТЕ ПАЦИЕНТА • ОКОЛНАТА СРЕДА НЕ ТРЯБВА ДА ДРАЗНИ ПАЦИЕНТА • УБЕДЕТЕ СЕ, ЧЕ СЪСТОЯНИЕТО НА ПАЦИЕНТА НЕ СЕ ОБУСЛАВЯ ОТ ХИПОКСЕМИЯ!

  21. ПРИ НЕСТАБИЛНА ХЕМОДИНАМИКА И ЛИПСА НА АЛЕРГИЯ СЕ ДАВА ХАЛОПЕРИДОЛ 5 mg i.v. • ПРИ СТАБИЛНА ХЕМОДИНАМИКА И ЛИПСА НА АЛЕРГИЯ СЕ ДАВА ДИАЗЕПАМ или МИДАЗОЛАМ 5 mg i.v. • ПРИ ХЕМОДИНАМИЧНО НЕСТАБИЛНИ ПАЦИЕНТИ С ДИХАТЕЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ – ИНТУБАЦИЯ

  22. УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ • 40 – 50 % ОТ БОЛНИТЕ С ТЕЖКА ЧМТ СА С НИВА НА НА АЛКОХОЛ В КРЪВТА • ЧЕСТО ТЕЖКИ ТРАВМИ СЕ ПРИПИСВАТ НА АЛКОХОЛНА ИНТОКСИКАЦИЯ • ТАКИВА ПАЦИЕНТИ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗСЛЕДВАТ ЩАТЕЛНО НЕВРОЛОГИЧНО И ДА СЕ НАБЛЮДАВАТ • ПРИ ТЯХ: - винаги е запазена зеничната реакция на светлина; - ЛИПСВА огнищна неврологична симптоматика - дихателната честота е намалена, докато при болни с ЧМТ тя е УСКОРЕНА; - хиперрефлексията ЛИПСВА

  23. НЕОБХОДИМО Е ДА СЕ ИЗСЛЕДВА НИВОТО НА АЛКОХОЛ В КРЪВТА • ПРИ УСТАНОВЯВАНЕ НА ТАКОВА НИВО ПРИ БОЛЕН В СОПОР ИЛИ КОМА Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ТЪРСИ ДРУГА ПРИЧИНА ЗА ТОВА!

  24. ВСИЧКИ БОЛНИ С АЛКОХОЛНА ИНТОКСИКАЦИЯ СЕ • НАБЛЮДАВАТ ЩАТЕЛНО. • ПАЦИЕНТ, КОЙТО НЕ СЕ ПОДОБРЯВА В ХОДА НА НАБЛЮДЕНИЕТО ИЛИ СЕ ВЛОШАВА Е НЕОБХОДИМО ДА БЪДЕ НЕЗАБАВНО СКЕНИРАН!

  25. ПОКАЗАНИЯ ЗА ПРЕВЕЖДАНЕ В НЕВРОХИРУРГИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ • Болни с КТ лезия, дължаща се на получената ЧМТ; • Продължаваща кома (GCS< 8) след проведена реанимация; • Нарушения в съзнанието, продължаващи повече от 4 часа; • Влошаване състоянието на болния (понижаване на GCS с 1т за говор/моторен отговор или 2 т за отваряне на очите); • Прогресираща огнищна неврологична симптоматика; • Припадък без ПЪЛНО възстановяване след него; • Депресионна фрактура; • Налично или подозиращо се проникващо нараняване; • Ликворея или други симптоми на фрактура на черепната основа

  26. ИЗПИСВАНЕ НА БОЛНИЯ ОТ СПЕШНОТО ОТДЕЛЕНИЕ: • Болния може да бъде изписан от спешното отделение САМО ако е в ПЪЛНО СЪЗНАНИЕ; • Има пълнолетен близък, който може и има желание да наблюдава болния в продължение на поне 24 часа; • Има лесен достъп до телефон; • Дома на болния е в подходяща близост до лечебно заведение; • Болният и неговите близки трябва да бъдат уведомени, че състоянието на болния може да се промени и информирани за поведението, което трябва да спазват;

  27. ИЗПИСВАНЕ НА БОЛНИЯ ОТ СПЕШНОТО ОТДЕЛЕНИЕ • Болният след ЧМТ трябва да се изписва от спешното отделение след като му е обяснено какви са последиците от нея – главоболие, световъртеж, аносмия, паметови нарушения; • На болния трябва да се дадат съвети относно продължаване на служебните му ангажименти, управление на МПС, спорт и др.; • На болния трябва да му бъде обяднено че не трябва да употребява алкохол, седативни ЛС и психотропни вещества/наркотици; • Личният лекар на болния трябва да бъде уведомен във вербал-на или писмена форма относно състоянието на пациента му.

More Related