Стъкла-състав,видове и свойства

1. Изготвил:Илиана Костадинова Козанова №0466024 Стъкла-състав,видове и свойства

2. Стъклото, в чистата си форма, е прозрачен, относително здрав, твърд, инертен и биологически неактивен материал, който може да бъде оформен в много гладка непропусклива повърхност. Стъклото, обаче, е крехко и се чупи на остри парчета. Тези свойства могат да се модифицират или дори да се променят напълно с добавянето на други съставки или чрез топлинна обработка.

3. Стъклата са хомогенни аморфни материали, произвеждани при бързо охлаждане на подходящ разтопен вискозен материал, при което не се оставя време за образуването на подредена кристална решетка. Стъклата могат да бъдат направени от много материали, въпреки че обикновено се използват само няколко вида.

4. Главна съставна част на стъклото е силициевият диоксид, SiO2 (55-80%). Той се внася с кварцовия пясък. Две други съставки се добавят към пясъка при производството на стъкло Na2CO3 или K2CO3. Калцинираната сода-Na2CO3, спомага за по – лесно топене и избистряне на стъкломасата. Това прави стъклото водоразтворимо.което е нежелателно, затова се добавя вар -CaO. Съдържанието на CaO в стъклото е от 6 до 11 % за различните видове стъкла.

5. За едновременно внасяне на Al2O3, SiO2 и алкални оксиди, се използват и фелдшпат-миниум, борна киселина и боракс, фосфорна киселина;фосфати и др, Добавят се и различни избистрители, обезцветители, оцветители и ускорители (CaF2).

6. Съставът на редица видове стъкла може да бъде изразен с общата формула: Me2O.RO.6SiO2 , където групата Me2O представлява оксиди на алкални метали (Na2O, K2O, Li2O), а групата RO – оксиди на алкалоземни метали (CaO, BaO и MgO), а също оксиди на оловото, цинка и други метали.Силициевият диоксид може да бъде заменен частично или напълно от Ba2O3, Al2O3 и P2O5.

7. Повечето видове стъкла, употребявани за производство на строителни и битови изделия, имат състава Na2O.CaO.6SiO2 и съдържат известни количесва Al2O3 и MgO. При замяна на Na2O с K2O се увеличава блясъкът и прозрачността на стълкото, подобрява се неговата обработвяемост и се намалява склонността му към разстъкляване. Калиевото стъкло се употребява за изготвяне на оптически изделия, химически и кристални съдове и др.

8. При внасяне на PbO в стъклото се понижава неговата температура на топене, увеличава се блясъкът му, нараства коефициентът му на пречупване на светлината, а също и плътността му. Оловното стъкло се подава лесно на шлифоване и полиране. То се употребява за изработване на скъпи съдове, изкуствени скъпоценни камъни и др. PbO може да бъде заменен частично с бариев оксид.

9. За увеличаване на химичната и термична устойчивост на стъклото се внасят ZnO и B-оксид. Метали и метлани оксиди се добавят към стъклото при производството му за промяна на цвета. Никелът, в зависимост от концентрацията, предизвиква синьо, виолетово и дори черно оцветяване. Добавянето на титан създава жълто-кафяво стъкло. Златото, в много ниски концентрации (около 0,001%), придава на стъклото цвят на рубин, Уранът (0,1 до 2,0%) придава на стъклото флуоресцентно жълт или зелен цвят. Радиоактивността на урановото стъкло не е опасна, но при стриване на прах може да бъде канцерогенен.

10. Състав на някои видове стъкло

11. Стъклените изделия притежават ценни свойства – прозрачност, малка топлопроводност, незначителен коефициент на термично разширение, химическа устойчивост, и се отличават с добри диелектрични и оптически показатли, благодарение на което се използват широко в техниката и в домакинството. Стъклените изделия могат да се изготвят чрез издуване, изтегляне, отливане, валцуване и пресуване. Стъклото се подава на рязане, пробиване, шлифоване, полиране и други видове механическо обработване. Стъклените изделия са много разнообразни.

12. Криванасветлопропускливостнапрозрачнокварцовостъкло с дебелинанаобразеца 10 mm