1 / 21

Раздел II 2. Хидрология на урбанизираните територии

Раздел II 2. Хидрология на урбанизираните територии. Тема 10 Определяне на дъждовните водни количества Моделиране на дъждовния отток в канализационните мрежи Линейни хидрографи Влияние на площта на водосборната област Влияние на посоката и скоростта на вятъра.

Download Presentation

Раздел II 2. Хидрология на урбанизираните територии

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Раздел II2. Хидрология на урбанизираните територии Тема 10 Определяне на дъждовните водни количества • Моделиране на дъждовния отток в канализационните мрежи • Линейни хидрографи • Влияние на площта на водосборната област • Влияние на посоката и скоростта на вятъра

  2. 10.1. Моделиране на дъждовния отток в канализационните мрежи • Моделирането на дъждовния отток се свежда до прилагането на концепции и методи за построяване на хидрографи в определени сечения на канализационната мрежа: • Концепции – приети схващания (идеи) и предпоставки относно условията за формиране на хидрографите, апроксимиращи в една или друга степен сложните взаимни връзки между факторите, влияещи върху формирането на дъждовния отток • Методи – средства за създаване на графични или числени зависимости, отразяващи приетата концепция • Върху формирането и параметрите на дъждовния отток влияят следните фактори: • Метеорологични – хиетографа на дъжда, посока и скорост на дъждовния облак (вятъра), размери и структура на дъждовния облак • Топографски – текстура и наклон на терена, вид и разположение на теренните покрития, филтрационни характеристики на пропускливите покрития • Параметри на канализационната мрежа – общ обем и обезпеченост; вид, обем, брой и раположение на ревизионните шахти; брой, разположение и функционално състояние на дъждоприемните шахти; геометрични и хидравлични характеристики

  3. 10.1. Моделиране на дъждовния отток в канализационните мрежи Схема, илюстрираща пътя на трансформация на дъждовния валеж (хиетограф) в дъждовен отток (хидрограф) в канализационната мрежа

  4. 10.1. Моделиране на дъждовния отток в канализационните мрежи • Съвременните подходи при проектиране и реконструкции на канализационни мрежи са основани на стремежа да бъде намалено водното количество, постъпващо в мрежата, чрез т.н. “контрол на мястотото на генериране” (“source control”) на дъждовния отток • Това се постига чрез: • Повърхностно задържане в специално устроени временни (напълвани само при интензивен дъжд) или постоянни басейни (паркинги, терени за отдих и забавления, езера) в урбанизираната територия • Насочване на дъждовните води от покриви или непропускливи терени в специално устроени подземни дренажи или повърхностни попивни канавки и басейни • Насочване на дъждовния отток от непропускливи терени към такива с пропускливи повърхностни покрития • Конструиране на дъждозадържателни резервоари по канализационната мрежа (виж Тема 24) • На следващия слайд са илюстрирани двете основни концепции за управление на дъждовния отток – “класическа” и “source control”

  5. 10.1. Моделиране на дъждовния отток в канализационните мрежи

  6. 10.2. Линейни хидрографи • Концепцията за линеен хидрограф включва приемането на следните опростяващи предпоставки: • Водосбор с приблизително правоъгълна форма • Терен с еднородно повърхностно покритие (ψ = const.) • Постоянен наклон на терена • Постоянна скорост на водата в канализационния колектор - vk • Дъжд с постоянна интензивност върху целия водосбор - q • Дъждовният облак е неподвижен и покрива целия водосбор

  7. 10.2. Линейни хидрографи • Тогава дъждовното водно количество - Q в крайното (долното) сечение на колектора може да се определи със следния израз, базиран на представата за протичането на физичния процес на формирането на Q: Q = q.F. ψ = q.B.L.ψ= q.B.vk.t. ψ = k.t,(1) където 0 < t < tот; tот = L/vk; k = q.B.vk.ψ = const. • При t >tотизразът за Q приема вида: Q = k.tот = const. (2) • Зависимостите (1) и (2) са аналитични изрази на линейния хидрограф, чиято форма и размери зависят и от продължителността на дъжда – tд (виж следващия слайд)

  8. 10.2. Линейни хидрографи Линейни хидрографи при различни съотношения на tот и tд

  9. 10.3. Влияние на площта на водосборната област • Дъждовните облаци рядко имат еднородна структура върху цялата водосборна област • Особено нееднородни са т.н. ”кумулоси” (cumulunimbus) – кумулативни облаци (облаци с натрупване на енергия и водна маса), предизвикващи много интензивни дъждове, особено под центъра на облака (виж слайда в ляво)

  10. 10.3. Влияние на площта на водосборната област • Слоестите облаци също не са еднородни, което се отразява и на валежното поле – то се променя във времето и пространството

  11. 10.3. Влияние на площта на водосборната област • Неравномерността на валежа по площ се отразява с т.н. “фактор на редуциране на площта” - η (area reduction factor – ARF) • Един от най-ранните опити за определяне на фактора η е този на Fruhling (1894), който предлага следната емпирична формула, базирана на приеманията за формата на водосбора и разпределението на дъжда върху нея, както е показано на фигурата в ляво: ix = imax .[1 – 0,0091(x)0,5] или η = 1 – 0,005.(r)0,5 • Тогава Q = qmax. F.ψ.η

  12. 10.3. Влияние на площта на водосборната област • Друг подход (използван в Англия) за отразяване на влиянието на площта върху дъждовното водно количество е манипулиране на оразмерителния хиетограф чрез т.н. “заглаждащ филтър” - μ (smoothing filter) – функция за трансформиране на оразмерителния хиетограф • На фигурата по-долу е илюстрирана принципно тази трансформация при хиетограф тип “Чикаго” μ = 0,1615.A0,405.60/∆t pt’ = μ.pt+1 +(1 - 2 μ).pt + μ.pt+1

  13. 10.4. Влияние на посоката и скоростта на вятъра • Динамично променящото се във времето и пространството поле на дъждовната интензивност зависи от посоката и скоростта на вятъра, който предизвиква движението на дъждовните облаци • Динамиката на полето на дъждовната интензивност се отразява и на формирането на дъждовното водно количество в съответните сечения на канализационните колектори • Следователно, дъждовното водно количество зависи и от посоката и скоростта на вятъра • За илюстриране на това влияние тук ще бъдат разгледани следните два основни (екстремални, крайни) случая чрез използване на линейни хидрографи (виж следващите слайдове): • Посоката на движение на облака съвпада с тази на отпадъчната дъждовна вода в основния (главния) канализационен колектор • Посоката на движение на облака е противоположна на тази на отпадъчната дъждовна вода в основния (главния) канализационен колектор

  14. 10.4. Влияние на посоката и скоростта на вятъра Схема за илюстриране на влиянието на посоката и скоростта на вятъра върху формиране на хидрографа в крайното долно сечение на главния канализационен колектор при съвпадане на посоката на вятъра с тази в канализационния колектор

  15. 10.4. Влияние на посоката и скоростта на вятъра Схема, илюстрираща влиянието на посоката и скоростта на вятъра върху формата и размерите на линейния хидрограф 1 – при неподвижен облак върху цялата водосборна област; 2 – при облак с дължина l по-голяма от дължината Lна водосбора; 3 - при облак с дължина l равна на дължината Lна водосбора; 4 - при облак с дължина l по-малка от дължината Lна водосбора

  16. 10.4. Влияние на посоката и скоростта на вятъра Схема, илюстрираща влиянието на посоката и скоростта на вятъра върху формата и размерите на линейния хидрограф 1 – при неподвижен облак върху цялата водосборна област; 5 – при облак с дължина l по-голяма от дължината Lна водосбора; 6 - при облак с дължина l по-малка от дължината Lна водосбора

  17. 10.4. Влияние на посоката и скоростта на вятъра Схема, илюстрираща влиянието на посоката и скоростта на вятъра върху формата и размерите на линейния хидрограф 1 – при неподвижен облак върху цялата водосборна област; 7 – при облак с дължина l по-голяма от дължината Lна водосбора; 8 - при облак с дължина l по-малка от дължината Lна водосбора

  18. 10.4. Влияние на посоката и скоростта на вятъра Схема за илюстриране на влиянието на посоката и скоростта на вятъра върху формиране на хидрографа в крайното долно сечение на главния канализационен колектор при противоположни посоки на вятъра и на водата в канализационния колектор

  19. 10.4. Влияние на посоката и скоростта на вятъра Схема, илюстрираща влиянието на посоката и скоростта на вятъра върху формата и размерите на линейния хидрограф 1 – при неподвижен облак върху цялата водосборна област; 1’ – при облак с дължина l по-голяма от удвоената дължина 2Lна водосбора; 2 - при облак с дължина l равна на (1 до 2).L; 3 - при облак с дължина l по-малка от дължината Lна водосбора

  20. 10.4. Влияние на посоката и скоростта на вятъра Графики, получени чрез симулационни изследвания на реалнен обект с програмен продукт, илюстриращи влиянието на посоката и скоростта на вятъра върху формата и размерите на симулираните хидрографи

  21. 10.4. Влияние на посоката и скоростта на вятъра Основни изводи: • При неподвижен облак, покриващ целия водосбор, се получава максимално възможно за случая водно количество Q0 • Отношението на редуцираното водно количество Q и максималното водно количество Q0 може да се разглежда и като фактор на редукция ηна площта на водосбора F, т.е.η = Q/ Q0 • Отношението на скоростта на облака vд и тази на оттичане на водата в колектора vк влияе на фактора на редукция на площта η, като при vд > vк се достига по-бързо до максималното водно количество Q0и обратно • При посока на вятъра, съвпадаща с посоката на оттичане на дъждовните води в колектора, се получава по-голямо максимално водно количество Qили Q0в сравнение със случая с противоположни посоки на движение на облака и водата в колектора • При дължина на облака lпо-малка от дължината на водосбора L се получава по-малко водно количество Qв сравнение със случая при който l > L, независимо от скоростта и посоката на вятъра

More Related