Български композитори класици

1. Български композитори класици ОУ “Екзарх Антим І” гр. Пловдив край

2. Български композитори класици Панчо Владигеров Петко Стайнов Любомир Пипков Марин Големинов Веселин Стоянов Филип Кутев край За авторите:

3. Пано Владигеров Панчо Влаигеров е виден български композитор, пианист и диригент. В творчеството си Владигеров се опира на песенното и танцовото народно творчество. В българската музика той е основоположник на жанрове като инструменталния концерт, цигулковата соната, миниатюрите за цигулка и пиано, клавирното трио. Съвършеният му оркестров стил го нарежда сред създателите на българската симфонична музика. Най-популярната творба на композитора е “Българска рапсодия Вардар”, която безспорно се числи към българската музикална класика. 1899 - 1978

4. Петко Стайнов Петко Стайнов завършва Дрезденската консерватория с две специалности - композиция и пиано. Завръща се в Казанлък през 1924 г. и създава първата си значителна творба - симфоничната сюита Тракийски танци в три части (1925), впоследствие допълнена с още една част - "Мечкарско" (1926). Преподава пиано в Института за слепи. Петко Стайнов става председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори "Съвременна музика" (1933-1944). В периода 1941-1944 е директор на Народната опера. 1896 - 1977

5. Любомир Пипков Любомир Панайотов Пипков е български композитор. От 1919 г. учи в Музикалното училище в София, в класа по пиано при проф. Хенрих Визнер. През 1926 заминава за Париж, където учи в Еcole normale de musique. През 1932 се завръща в България. Участва в дружеството "Съвременна музика", работи като хормайстор в Софийската народна опера. В периода 1932-1944 г. той пише операта "Янините девет братя", първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда от османското владичество. 1904 - 1974

6. Марин Големинов Марин Големинов завършва Държавната музикална академия в София и след това заминава за Париж. Завършва „Скола Канторум“ със златен медал. От 1943 г. е професор по инструментация и композиция в Българската държавна консерватория. Земал е редица отговорни постове: директор на Софийската народна опера, директор на Консерваторията, член на ръководството на Съюза на българските композитори. Автор е на първият български балет – танцова драма “Нестинарка”. Носител на световната награда “Готфрид фон Хендер” – 1976 г. 1908 - 2000

7. Веселин Стоянов Eдин от основателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (1933). От 1937 преподава музикално-теоретични дисциплини в ДМА, професор по композиция и музикални форми, декан на теоретичния факултет (1952) и ректор на консерваторията (1956 - 1962). Директор на Софийската опера. Автор е на: 3 опери, балет, оперети; на симфонична и камерна музика; 3 концерта за пиано и оркестър; хорови, солови и масови песни; филмова музика и др. Сред утвърдените образци на българската музика у нас и на световните сцени е Гротескната симфонична сюита “Бай Ганьо. 1902 - 1969

8. Филип Кутев Член на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика”. Работи в Бургас, където ръководи и градския самодеен оркестър. През 1935 е преместен на служба в София в VI пехотен полк. През 1951 заедно със своята съпруга Мария Кутева основават ДАНПТ (днес НФА “Ф. Кутев”), с което поставя в България начало на движението “Народни хорове и ансамбли”. Председател е на СБК (1954 - 1972). Носител е на много престижни национални и творчески награди и ордени. Сред шедьоврите на обработки за народен хор са песните: “Лале ли си, зюмбюл ли си”, “Полегнала е Тодора”, “Драгана и Славей”, “Димянинка” и др. 1903 - 1982

9. За авторите: Анна Мария Палешникова – VІ а клас Ванина Станчева – VІ а клас Бояна Златарова – VІ б клас Димо Генов – VІ б клас http://www.ubc-bg.com/bg/composer/268 Учебник по музика за VІ клас – “Аз Буки – Просвета”, автор проф. Пенка Минчева Учебник по музика за VІ клас – “Булвест”, автор Галина Стоянова