1 / 26

Доц. д-р Цветанка Панчева Марина Василева

Дигитализираното книжовно наследство, съхранявано в Националната библиотека - достъпно и чрез Европеана. Доц. д-р Цветанка Панчева Марина Василева. Дигитализацията на документите в Националната библиотека.

shaw
Download Presentation

Доц. д-р Цветанка Панчева Марина Василева

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Дигитализираното книжовно наследство, съхранявано в Националната библиотека - достъпно и чрез Европеана Доц. д-р Цветанка Панчева Марина Василева

  2. Дигитализацията на документите в Националната библиотека Приоритети, свързани с опазването и достъпа до националното книжовно наследство: • Притежава всички видове документи, определени от ЕК като книжовно културно наследство; • Притежава най-големите по обем колекции на книжовното наследство (което показват и данните от проведеното изследване на ББИА, май-окт. 2011 г.), включително най-често търсените продължаващи издания за периода на Възраждането и след Освобождението; • Притежава уникални чуждоезикови колекции, съдържащи сведения за българската история и култура – османотурски, арабски, персийски, гръцки и др.; • Притежава уникална колекция от архивни документи, свързани с Освобождението на България и изграждането на новата държава, със стопанското развитие на страната ни, просветата и културата, с освободителните борби на българите в Македония и Одринско, с политически личности, включително представители на българската емиграция след Втората световна война и мн. др.; • Притежава колекция от портрети и снимки, които илюстрират не само отделни етапи от развитието на българската история, но и проследяват усъвършенстването на фотографското изкуство в Европа и на Балканите; • Притежава колекции от редки и ценни графични и картографски издания.

  3. Общи данни за дигитализацията в Националната библиотека • Общ брой дигитализирани заглавия документи – около 2 200; • Общ обем на дигитализираните документи – около 232 000 файла; • Дигитализирани видове документи: • Славянски ръкописи и старопечатни книги – 195 • Други ръкописи и старопечатни книги – ориенталски, гръцки и др. – 220 • Архивни документи и снимки на БИА – около 1 600 • Графични и картографски издания – 105 • Български продължаващи издания – 94 заглавия вестници и списания

  4. Дигитализацията на документите в Националната библиотека • Проект BG0046 „Дигитализация и запазване на писменото наследство на България” (С финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез Финансовия Механизъм на ЕИП) • Дигитализирани общо 214 документа във 51 350 файла. • Високото качество на сканираните оригинали; • Подробни метаданни на български език, като част от тях са представени и на английски език; • Допълнително са прикачени текстови файлове с информация за документите; • Пълен и безплатен достъп чрез интернет страницата на Националната библиотека www.nationallibrary.bg  в рубриката „Дигитална библиотека” и съответните раздели: Българският ХІV век / The Bulgarian Fourteenth Century; Сиджили/Sijills ; Целокупна България / United Bulgaria. • Подготвя се достъп за Европейска библиотека и Европеана на дигитализираните документи по проекта – достъпни са 70 славянски ръкописа, изпратени са метаданните за 189 сиджила. • Осигуряване устойчивост на проекта чрез: • продължаване дигитализирането на същите видове документи; • достъп чрез Европеана.

  5. Достъп до дигитализираните документи 1. Чрез Интернет страницата на Националната библиотека www.nationallibrary.bg 2. Чрез портала на Европейската библиотека (The European Library)- агрегатор на националните библиотеки в Европа за Европеана www.theeuropeanlibrary.org 3. Чрез Световната дигитална библиотека (WDL) предстои

  6. Достъп до дигитализираните документи - 1. • Дигитална библиотека • за всички дигитални колекции на Националната библиотека • Електронен каталог COBISS/OPAC • на този етап само за колекцията “Български старопечатни книги”

  7. Достъп до дигитализираните документи - 2. • Чрез Европейската библиотека (The European Library) за Европеана 1 етап: • участие в проект TEL+ със славянски ръкописи, албум за София, архивни документи (Васил Левски), отделни броеве периодични издания; • участие във виртуалната изложба Reading Europe със славянски и арабски ръкописи, славянски кирилски печатни книги. 2 етап: Участие с отделни дигитализирани колекции - ръкописи, сиджили и др.

  8. Reading Europe

  9. Reading Europe

  10. Достъп до дигитализираните документи - Втори етап • Достъпни са данните за всички дигитализирани до началото на 2012 г. документи от колекциите: • “Славянски ръкописи” (53 заглавия); • “Българският ХІV век” (17 заглавия). • Готови са данните за колекциите: • “Сиджили” (189); • “Български старопечатни книги” (81); • Подготвят се колекциите: • “Картографски издания” (32); • “Целокупна България” (продължаващи издания) – подбрани заглавия за тестване. • Предстои подготовка на данните за: • Колекции на БИА – архивни документи, снимки и портрети – подбрани документи; • Други колекции.

  11. Сиджил – Добрич • <TextVar length="255" field="CALL_NUMBER" id="1056704">R 48</TextVar> • <TextVar length="255" field="DIMENSIONS" id="1056716">45,5-46 х 16,5-17 см</TextVar> • <Memo field="CONTENT" id="247">Посоченият по-горе кадия на Хаджиоглу пазаръ назначава за [изпълняващ длъжността] мевляна ес-сеййид Лютфуллах ефенди, считано от 1 джемазиюлахър (11.V.1815) г. (л. 4а). • По-късно, считано от 1 зилхидже 1230 (4.ХІ.1815) г. (л. 13 б), като кадия е назначен мевляна ес-сеййид Мехмед Хафъз Садък бин Сюлейман ел-Юскюдари. Той преназначава като [изпълняващ длъжността] мевляна ес-сеййид Лютфуллах ефенди. Името на Лютфуллах ефенди като изпълняващ длъжността, заедно с неговия печат, се появява на заверка под Опис на махалите на Хаджиоглу пазаръ и на селата във връзка с данъците "авариз" и "бедел-и нузул" (л. 32а). • Името пък на ес-сеййид ел-хадж Хафъз Мехмед Садък, като кадия на Хаджиоглу пазаръ, заедно с неговия печат, откриваме при заверка в началото на л. 39б. Непосредствено под нея, като кадия е отбелязан Ибрахим, който, считано от 1 джемазиюлахър 1232 г. назначава за [изпълняващ длъжността] мевляна сеййид Ибрахим ефенди. Последният, заедно с неговият печат, се появява на заверка след ферман от 1-10 джемазиюлевел 1233 г. (л. 54а). • На следващата страница (л. 54 б) откриваме, че кадията Ибрахим назначава мевляна ес-сеййид Лютфуллах ефенди, чието име и печат в качеството на изпълняващ длъжността кадия откриваме и на л. 57 б (най-отгоре). На същата страница като кадия, считано от 1 зилхидже 1233 г. е назначен мевляна хафъз Ахмед бин Мустафа Янийеви. Негова заверка с печат откриваме на л. 70 б. Като кадия на Хаджиоглу пазаръ след наследствен опис от 25 джемазиюлахър 1236 г. е отбелязан Мустафа (л. 78а). Последна заверка и печат на представител на кадийската институция в града откриваме на л. 80 б, където като изпълняващ длъжността е отбелязан Мустафа. • Сиджилът включва хюджети, наследствени описи, тевзи дефтери, илями, султански документи и др. Между тях: пет отметки от 15 реджеб (18.ІV.1821) г., направени на основание на издадени фермани и заповеди, във връзка с подсигуряването с муниции и топове на крепостите в Силистра, Исакча и Браила (л. 80а); други отметки от 7 реджеб 1232 г. във връзка със строежа на крепостта Хърсово (л. 40 б); два фермана от 4 и от 18 ребиюлахър 1231 (4.ІІІ. и 18.ІІІ.1816) г. за осигуряването на строителни материали по изграждането на крепостта в Хърсово (л. 21а-ІІ и 21 б); ферман от 1 ребиюлахър 1231 (31.І.1816) г. за осигуряването на румелийската войска (sag kol) с 44583,5 глави дребен добитък (л. 21а-І); ферман от 21-30 реджеб 1236 (24.ІV.-3.V.1821) г. за вълнения в Ефляк и Богдан (Влашко и Молдова) и за тяхното бързо разпространение сред раята в някои кази на санджак Агрибуз (л. 80 б) и др.</Memo> • <TextVar length="255" field="TITLE" id="1056719">Сиджил - Добрич</TextVar> • <TextVar length="255" field="TITLE_EN" id="1056720">Sijill - Dobrich</TextVar> • <TextVar length="200" field="LANGUAGE" id="1054944">ota</TextVar> • <TextVar length="200" field="EUROPEANA_TYPE" id="1054948">TEXT</TextVar> • <TextVar length="200" field="RELATION" id="1054949">Сиджили / Sijills</TextVar> • <TextVar length="200" field="IDENTIFIER" id="1054950">R_48</TextVar>

  12. Подготовка на данните за включване в Европеана 1. Използвани нормативни документи, свързани с подготовка на метаданните 1.1. Europeana Semantic Elements (ESE). Specification version3.4; 1.2. Metadata Mapping & Normalisation Guidelines for the Europeana Semantic Elements version2.1; 1.3. Guidelines for Europeana:rights metadata element version4.0; 1.4. Криейтив Комънс лицензи за "Съзидателно Споделяне“ - (Creative Commons, CC) на данни в Европеана.

  13. Подготовка на данните за включване в Европеана 1.5. Information and documentation – The Dublin Core Metadata Element Set - ISO 15 836=БДС ISO 15836: Информация и документация. Множество от елементи метаданни Dublin Core 1.6. Използване на контролирани списъци за: • Кодове на езиците ISO 639-2; • Контролиран списък на организациите-доставчици на данни; • Контролирани речници за представяне на данни за полетата: предмет-тип-обхват и др.

  14. Подготовка на данните за включване в Европеана 2. Избор на права на ползване в Европеана на нашите данни От посочените в Криейтив Комънс признаци: • BY („признание“) — необходимо е авторът да се укаже по обичайния начин и на обичайното за носителя място • NC („некомерсиално“) — не се разрешава употребата за комерсиални цели • ND („без производни произведения“) — не се разрешават промени • SA („сподели споделеното“) — всяка променена версия може да се разпространява само съгласно условията на същия договор на Националната библиотека избра: BY NC SA

  15. Подготовка на данните за включване в Европеана 3. Стъпки за синхронизиране на метаданните • Включване на допълнителни полета, задължителни за метаданните в Европеана – език;тип/предмет/обхват; Европеана –права; връзка с колекцията, към която принадлежат; идентификатор и др.; • Преработка на данните в някои от съществуващите полета; • Редакция на метаданните с цел унифицирано представяне; • Преизграждане на документния масив след изграждане, попълване и редакция на полетата; • Извеждане на XML формат; • Подбор и подготовка на thumbnail за визуализация на метаданните.

  16. Подготовка на данните за включване в Европеана 4. Възникнали затруднения при създаване на XML формата • Голям брой полета, отразяващи спецификата на оригиналния документ, които нямат точен аналог в Dublin Core; • Данни, въведени в едно поле, които се отнасят към различни полета в Dublin Core; • Различни наименования на полета в различните колекции, изискващи попълването на идентична информация; • Липса на контролирани речници за стандартизирано попълване на определена информация.

  17. “Единство в многообразието” – приносът на Националната библиотека за представяне на книжовното наследство на България в Европеана • Видово разнообразие на представените документи: • Ръкописи • Старопечатни книги • Архивни документи • Снимки и портрети • Периодични издания • Карти и албуми • Уникалност на документите • Според съдържанието, което предлагат и значението му за българската история; • Единствен екземпляр (за част от документите). • Двуезични метаданни (на български и английски език) – за част от документите

  18. Препоръката на ЕК за българското присъствие в Европеана – въпроси за дискусия Индикативна цел до 2015 г. за България – 267 000 обекта в Европеана • Необходимо е изграждането на организационни структури за управление, координация и синхронизиране на процесите по дигитализация и предоставяне на данни за Европеана от страна на съответните министерства; • Необходимо е ориентировъчно разпределение на възможните обеми за дигитализирани обекти между различните културни, научни и образователни институции, предлагащи данни за Европеана съобразно: • Брой на обектите на културното наследство, които съхраняват; • Обем на дигиталните копия; • Технологични възможности; • Ресурсна осигуреност – финанси и щат. • Необходимо е финансиране на целеви програми за дигитализация на културното наследство (инвестиции в техника и софтуер; в дигитализация, трайно архивиране и осигуряване на достъп до дигиталните обекти на книжовното наследство чрез национални и международни портали, привличане на квалифициран персонал, допълнителна квалификация на персонала и др.)

  19. Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” • При съществуващия капацитет Националната библиотека до края на 2015 г. е в състояние да предостави данни за минимум 2 000 дигитални обекта (в обем до 200 000 файла) • Особеност на книжовното наследство - един дигитален обект може да има много голям обем: • до 600 файла - за ръкописи • до 20 000 файла - за продължаващи издания

  20. Благодаря за вниманието! • За контакти: • z.pancheva@nationallibrary.bg • m.vasileva@nationallibrary.bg

More Related