Българската емиграция в Англия ( Лондон и Брайтън ) и Гърция (o стров Родос )

1. Българската емиграция в Англия(ЛондониБрайтън)иГърция (oстров Родос) Др. Евгения Маркова Институт за изследване на трудовия живот, ЛондонЛондонски столичен университет Институт “Отворено общество” – София 21.09.2010

2. Българите в Англия: ЛондониБрайтън • Проучванетoe сбългари, пристигнали в Обединеното кралство от 1989 г. насам; • Проведено е в два периода – 2005 и 2009 г.

3. Легални пътища за блгари на трудовия пазар в Обединеното кралство • от 1994 г. - българи и румънци могат да получават визи за самонаети съгласно Договора за асоцииране към Европейската общност (ECAA); • Схемата за сезонни селскостопански работници (SAWS); • от 2002 г. – Секторната схема (SBS); • Програмата за висококвалифицирани мигранти (HSMP)

4. Българсконаселение в Обединеното кралство, 2001, 2004, 2005, 2007‑първо тримесечие на 2009 г.

5. Oгомноизследователскоиполитическовнимание към гражданите на A8 държавиприсъединилите се през 2004 г. (най-вече Полша) • мигрантите от останалите източноевропейски държави, вкл. България остават сравнително невидими и пренебрегвани от изследователите с известни изключения(COMPAS 2006;Queen Mary University 2005; 2008).

6. Места на проучването • Проучванетоот 2009 г. е sъсредоточено в Лондон; • Проучването от 2005 г. е ограничено географски до Югоизточна Англия (Брайтън & Хоув) и лондонските общини Хакни и Хароу; • Хакни – източна община; население над 200 000; евероятно етническо разнообразие (Етническия индекс на GLA я поставя трета по етническоразнообразие в Обединеното кралство);1/4 отнаселениетo “Черно или Черно от Британски произход” . • Хароу - крайна западна лондонска община; 200 000 жители; най-големи групи - родените в Индия (12 400) и Кения (10 250), като около 2 040 са родени в Източна Европа; • Брайтън & Хоув - нa бреганaАтлантическияokean; място с относително ниско етническо разнообразие и предимно бяло население.

7. Профил на българските мигранти • Над три четвърти от анкетираните са женени или живеят на семейни начала. Един на петима от 2005 г. и един от шести ма от 2009 г. имат партньори, които живеят вБългария; • Две трети от 2009 г. имат непълнолетни деца (под 18 години); децата на 78% живеят с тях в Обединеното кралство; • Само малка част от българите в извадката от 2005 г. имат непълнолетни деца; нa повече от 40% живеят с партньора им в България; • Сравнително добре образовани - повече от половината cа завършили най-малко средно или полувисше образование, а 52% от извадката от 2005 г. и 37% от тази от 2009 г. са завършили университет.

8. Година на пристигане на българите в Обединеното кралство (2009)

9. Текущ законен статут на българските имигранти

10. Причини за идване в Обединеното кралство • “Push” : икономически причини, следваниот sемейни причини, брак и образование;извадката от 2009 г. - забавени заплати, понякога с повече от шест месеца; • “Pull”: присъствие на роднини и приятели; наличността на (липсата на нужда от) виза; ‘достъпен начин за легално пребиваване’ (self-employment scheme); щедра социална ролитика (социални помощи)

11. Владеене на език при пристигане • Почти две трети от интервюираните вдвете извадки (повечеот 2005) съобщават никакво“ или „основно“ ниво на владеене на английски език при пристигане.

12. Децата и невладеенето на езика „Съвсем в началото синът ми не знаеше и дума английски в училище. Децата започнаха да го тормозят. Той получи психическа травма, докато се адаптира към училището. Тогава учителката обясни на класа, че той не е глупав, а просто не говори езика, и това помогна. Спряха да го тормозят. Знам за други русначета и източноевропейчета в училищата в Брайтън и Хоув, които са били безмилостно тормозени от съучениците си poradineznaenenaezika. Децата sami се делят на групи в училище според езика, който говорят.“

13. Текуща трудова заетост • Pо-високи нивана текуща трудова заетост сред българите интервюиранипрез 2005 г. спрямо тезипрез 2009 г.; • Средният период на безработица е месец (сегашната икономическа ситуация): по-малко работа в почистването и строителството; почти незасегнато е здравеопазването.

14. Легален статут • Четирима работят нелегално: 2005. • Седмина работят в нарушение на посетителския си статут: 2009 (здравеопазването - чистене, битовите услуги, строителството, хотелиерството и ресторантьорството)

15. Месечно заплащане на българските имигранти (%)

16. Изпращане на пари • Повечето българи в извадката от 2009 г. казват, че изпращат пари в България, нo самo от време на време, когато и ако има нужда от помощта им; • Тези, които го правят по редовно, изпращат парите на възрастни родители и деца, останали в родината; • Парите се използват главно за насъщни нужди като храна, лекарства и битови сметки.

17. Планове за връщане в България • Като цяло около три четвърти (73%, n=63) от българите в извадката от2005: възнамеряват в даден момент да се върнат в Bulgaria. • Българите, живеещи в Брайтън, по-често желаят да се върнат (странното е, че са най-малко приобщени към България), отколкото сънародниците им в Лондон. Те също така се чувстват най-малко приобщени към Обединеното кралство, квартала и града. • Xора с малки деца и партньори в Обединеното кралство съобщават, че планират да се установят за по-постоянно в страната или поне докато децата им не завършат училище и не си намерят работа.

18. Дати за завръщането • малко от българите, посочили, че възнамеряват да се завърнат, считат, че това завръщане е скорошно; • 13 души в извадката от 2009 г. очакватв рамките на две до три години. • Повече от половината в двете извадки заявяват, че не знаят кога, а други 13% (n=8) в извадката от 2005 г. и 18% (n=17) в тази от 2009 г. очакват, че няма да се завърнат, докато не се пенсионират.

19. Някои от интервюираните през 2009 г. описват момента на завръщането си в България като „Стоя заради партньора си, иначе не ми харесва“, „Бих се върнал в България само ако нямам друг избор“, „само ако нещата тук наистина се влошат“, „когато децата завършат училище“, „когато животът в България се подобри“.

20. Фактори определящи завръщането • Най-важната причина е подобрената икономическа ситуация в България (46%, n=45); • Семейни и лични причини са другия фактор; • Тези, които са били в Обединеното кралство до 3 години, които са пристигнали по икономически причини и заемат нискоквалифицирани длъжности по-често имат конкретен план за връщане; • Само 16 души (18%) в извадката от 2009 г., пребиваващи в Обединеното кралство между 5 и 10 години, са сигурни, че няма да се завърнат; • Също така всички българи и в двете извадки, пристигнали в Обединеното кралство с цел образование, или не знаят кога ще се завърнат, или не са сигурни дали ще го направят.

21. Българите наoстров Родос • Българската миграция вГърция е проучвана обстойно през 90-те години на ХХ в. (вж. Маркова, 2001; Markova и Sarris, 1997; Markova, 2002a; Markova, 2002b)иначалото на новия век (Hatziprokopiou 2003); • Тези проучвания обаче са ограничени до градската среда на столицата АтинаиСолун; • Малко се знае за миграцията на българи в селските райони на Гърция, далеч от столичния град (една от групитев Kasimis et al., 2001, 2003); • Настоящият доклад прави опит да допринесе за попълването на тази празнота.

22. Някои данни • Преброяванеto oт 2001 г.: броят на родените в чужбина лица в Гърция е 762 191 (около 7% от гръцкото население); • От тях 413 000 са дошли в Гърция да работят, което съответства на 9% от общия брой на трудоспособното население на страната; • Реалният брой на мигрантите се оценява на повече от милион (Zografakis и сътр., 2008), което достига 8% от общия брой на населението и 10% от общия брой на трудоспособното население; • Почти две трети от чуждестранното население е от Албания, България и Румъния. От тези хора, на Албания се падат 57,5% от общия брой, а България е втора с 4,6%.

24. Остров Родос като място на проучването • разположен в jгоизточния край на Гърция, в Eгейскоморе, на 18 кмот бреговата линия на Турция и на около 400 км от Атина (по права линия); • най-големият и най-гъсто населен остров в ном Додеканези (163 острова, само 26 от които са обитаеми); • На него сa 10 от 27-те органа на местната власт, които съставляват ном Додеканези, и над 60% от населениеto на нома (около 180 000 човека, 2001 г. преброяване на населението).

26. Град Родос • Град Родос - най-големият град в региона и столица, както и административен, икономически и финансов център на нома; • има около 55 000 жители (в района на град Родос живеят около 80 000 човека).

28. Остров Родос (1) • Основна икономическа дейност на Родос: туризм (20‑25% от общата заетост), публичeн сектор (20%), търговия (19%), строителство (9%) и транспорт (9%); производствo, основнo храни (6%); cелското стопанство и рибарството също се явяват значителни дейности на острова.

29. Остров Родос (2) • Регионът на Додеканезите - значима входна точка за незаконна миграция (откъм турския бряг); о-в Родос е почти незасегнат; най-засегнати са островите Кос и Сими; • Самият Родос - важна дестинация за неикономически мигранти, по-специално „незаети“ и „пенсионирани“ мигранти от Северна Америка, Северна/Западна Европа и Австралия.

30. Извадката (1) • С осем български мигранти, живеещи на острова, са проведени основани на въпросник пространни интервюта; • други 50 българи са интервюирани посредством съкратена версия на въпросника; • 40 полуструктурирани интервютас местни жители, длъжностни лица и влиятелни личности (кмета на Родос, митрополита, началника на Додеканезката полиция, няколко социални работника в Центъра за подпомагане на заетостта, началника на Статистическата служба за Североизточна Егея в Родос, директора на Родоския синдикаленцентър и ръководителя на Имиграционната служба на острова. • cформирана е и фокус група от местни жители; • Интервютата са проведени между юни 2008 г. и януари 2009 г., както и през есента на 2009 г.

32. Профил на българските мигранти според теренното проучване • Средната възраст в извадката е 36,7 години; • Повечето са със средно образование (n=40); sамо основно образование съобщават 12 души; • Девет души от извадката са пристигнали в Гърция непълнолетни. Обезпокоителното е, че едва четирима от тях са завършили образованието си там; • Прием на България в Европейския съюз: законният статут не е проблем; много са си осигурили право на постоянно пребиваване; • По-голямата част от интервюираните пребивават в Гърция от средно осем години, а на остров Родос – от средно 7. Повечето са пристигнали след 2000 г.

33. Причини за миграцията на острова • “Pull”: „роднини и приятели вече на Родос“; друг основен „привличащ“ фактор са очакванията за по-високи доходи; “да живеят натакъвкрасив и богат остров като Родос”.

34. Намерения за връщане в България • Почти всички в извадката отговориха положително(81%, n=47); • равен брой засегнати и незасегнати от икономическата криза; • Само петима с конкретно намерение за връщане до една годинам за другите - неопределен срок или след 10-15 години; • Млади семейства с деца в училище - по-постоянно установяване.

35. Изпращане на пари Над една трета от българите съобщават, че редовно изпращат пари в България, като средният размер на изпращаните суми възлиза на 150 евро/месец (около 20% от средния месечен доход от 800 евро).

36. сектори на заетост • Kонцентрирани ca в четири сектора – хотелиерство, почистване, строителство и търговия; • Само двама от интервюираните съобщават, че имат собствен бизнес – фотоателие и бакалия, продаваща български стоки; • Никоя от интервюираните жени не живее постоянно в домакинството, където работи; • Не се наблюдава деквалификация.

37. Условия на труд • Naj-dobri yslovia v баровеte и кафенета: месечнитезаплати, варират между € 1,000 и € 1,500, i включват бакшиши (tyristicheski sezon: mai – oktomvri); • V drygite sektori: несправедливо отношение от страна на работодателi, които не плащат нито социални осигуровки, нито действително заработените часове=> пример за разминаване между законния статут на мигрантите и техните условия на труд. „Работодателите не се интересуват дали имаш нужните документи. Те винаги се опитват да спестят пари като ти плащат по-малко“ – 32-годишна българка; • Тринадесет (23%) от работещите българи от извадката съобщават, че от местоработата не им плащат социални осигуровки (чистачи, сервитьорки в кафенета, електротехници и общи работници).

38. Заключения (a) В сравнение с миграцията на българи към Гърция (Атина) през 90-те години на ХХ в., към първото десетилетие на новия българите на Родос демонстрират някои различни миграционни модели: • Делът на мигриралите семейства е значително увеличен (програмите за събиране на семействата, последвали програмите за легализиране от 1998, 2001 и 2005 • Приемането на България в ЕС през 2007 г. : много българи си осигурят статут на постоянно пребиваващи в Гърция; другинавлизат в неформалната икономика, работят без официални трудови договори или социални осигуровки. • Много млади българи понастоящем учат в гръцки училища.

39. Заключения (b) • Особено притеснително е, че някои българи в гимназиална възраст са отишли при родителите си в Гърция преди 10-ина години и, отпадайки от училище, така и не завършват образованието си. • Българите на Родос са с по-ниско ниво на образование спрямо онези в Атина през 90-те години на XX в. Поради това те рядко претърпяват деквалификация. Точно обратното, те натрупват човешки капитал като усвояват нов език и овладяват нови умения (напр. такива за обслужване на клиенти в хотелите).