Икономикс на световното стопанство

1. Икономикс на световното стопанство УНСС 2007

2. Икономикс на световното стопанство Икономикс на световното стопанство е раздел на икономикс Изучава механизмите, мотивите, и ефектите от координацията на решенията на фирмите, домакинствата и държавите при решаването на основните икономически проблеми • Микроикономикс на световното стопанство – изследва посочената проблематика от гледна точка на ефектите върху отделните икономически субекти – фирми, домакинства и държави - международна търговия - международен бизнес • Макроикономикс на световното стопанство – изследва посочената проблематика от гледна точка на ефектите върху националните стопанства и световната икономика като цяло - световна финансова система - институционален механизъм на световното стопанство

3. Основни икономически проблеми: Ефективност в алокацията Ефективност в мотивацията Ефективност в разпределението на оскъдните ресурси Основни проблеми на теорията на международната търговия: ефективност в алокацията, в мотивацията и в разпределението на оскъдните ресурси в отделните страни в рамките на световното стопанство. Основните икономически проблеми в теорията на международната търговия

4. Основни проблеми на теорията на международната търговия • Ефективност валокацията – какви продукти и услуги се търгуват на международните пазарии кои са фундаменталните закони на международната алокация на ресурсите и търговските потоци? – Как международната търговия допринася за ефективната алокация на оскъдните ресурси? • Ефективност вмотивацията – по какви цени се разменят продуктите и услугите в световното стопанство, иликакви са условията на търговията? – Как международната търговия допринася за мотивацията за ефективно използване на оскъдните ресурси? • Ефективност в разпределението– какви изгоди носи международната търговия и какви са техните източници? Как тези изгоди се разпределят между участниците в международната търговия? – Каква е ролята на международната търговия за справедливото разпределение на продуктите и услугите?

5. Защо отделните национални икономики търгуват помежду си? Отговорът на меркантилистите: • Златото (парите) е иманентна форма на богатството • Количеството на златото в света е фиксирано в кратък период • Повече злато може да се придобие чрез износ • Протекционизмът допринася за растежа на националната икономика

6. Защо отделните национални икономики търгуват помежду си? Отговорътна Адам Смит: • Специализацията повишава производителността на труда • По-високата производителност създава абсолютни предимства в производството и търговията • Свободната търговия облагодетелства и купувачите, и продавачите

7. Защо отделните национални икономики търгуват помежду си? Отговорът на Дейвид Рикардо: • Специализацията се развива на основата на относителната производителност • Сравнителните предимства впроизводството и търговията увеличават производствените възможности на търгуващите нации • Арбитражът има тенденция да изравнява цените в световното стопанство • Свободната търговия облагодетелства всички страни в световното стопанство

8. Арбитраж и Спекулация Пазар на “неща” в Зо Пазар на “неща” в Оз P P S POз PЗo D D S Q QЗo QOз Q Изместване на предлагането към пазара на Оз Изместване на търсенето към пазара на Зо внос износ Търсенето и предлагането се изместват към по-привлекателния пазар до елиминирането на различията в цената

9. Изгоди от търговията Пазарът на “неща” в Оз допълнителна изгода за местните купувачи = d+e Допълнителна изгода за местните продавачи = -d S D P S a a 4 Po= 4 d e b Pw = 2 } c внос = 28 D Qs =16 Qd = 44 Qo = 30 С търговия: световна цена = 2; Qo= 16, Q внос = 28, Q = 44 Потребителски излишък = a+d+e Излишък на производителя = c Q Без търговия: цената в Оз = 4; Q = 30 Потребителски излишък = a излишък на производителя = b

10. Изгоди от търговията Допълнителна изгода за местния купувач = -i Допълнителна изгода за местния продавач = i + j Пазарът на “неща” в Зо P износ = 28 S S } h P = 2 j i f 1.5 Pz = 1.5 D g D g Q 50 78 Qz = 60 С търговия: P = 2; Q = 78 Потребителски излишък = h = f – i Излишък на производителя = g + i + j Без търговия: P = 1.5; Q = 60 Потребителски излишък = f Излишък на производителя = g

11. Изгоди от търговията Общо: + e + j

12. Изгоди от търговията Производители В Оз Потребители в Оз Потребители в Зо Производители в Зо Излишък преди търговията h + i g a c + d Общо: + e + j Излишък след търговията d + e + a c h g + I + j

13. Свободна търговия и протекционизъм Протекционизъм – политика на ограничения на вноса, обикновено с цел да бъдат защитени местните производители в отраслите, в които те са заплашени от чужда конкуренция

14. Свободна търговия и протекционизъм Изгодите от международната търговия в сравнение с изолационизма, не са още доказателство за предимствата на свободната търговия пред протекционизма

15. Ограничения на търговията Мита – такси, с които по правило се облага вносът на чужди стоки и услуги. Обикновено те се въвеждат с цел да се оскъпят вносните стоки в сравнение с местните и да се генерира валута за сметка на чужденците Немитнически бариери – всички форми на ограничение на търговията, освен митата

16. Статични ефекти от митата a – изгода за местния производител P S a + b + c + d – загуба за купувача Pd c – приходи за държавата Pt a } t b c } d Pw D } b + d – нетна загуба за обществото M Dt b – загуба за купувача поради Изместване на търсенето към местните производители - производствен ефект Sd St Q Dd d–загуба за потребителя поради свиването на потреблението – потребителски ефект

17. Статичен ефект от квотите a – изгода за производителя Sd P Dd a + b + c + d – загуба за купувача Sq c– трансфер от местните купувачи към някого другиго Pq b + d – загуба за страната a b c d Pw } q Qs Qd Qdq Q Qsq

18. Свободна търговия и протекционизъм “Ако трябва да формулираме кредото на икономиста, то със сигурност би съдържало следните твърдения: • Аз разбирам принципа на сравнителните предимства и • Аз подкрепям свободната търговия” Пол Кругман

19. Международен бизнес и международни корпорации Международни (мултинационални, транснационални, глобални) корпорации - фирми, които осъществяват дейността си в повече от една страна Видове международна експанзия на бизнеса: • международна търговия • преки задгранични инвестиции (FDI) – инвестиции, които предполагат контрол върху процеса на вземане на решения (статистически – собственост върху повече от 10% от акционерния капитал на фирмата в чужбина) • съвместни предприятия (joint ventures) • неакционерни форми на експанзия – лицензи, франчайзинг, международни контракти за извършване на определена дейност (мениджърски, маркетингови контракти, “доставка” на заводи “под ключ”, договори за поддоставки и т.н.) • портфейлни инвестиции – инвестиции, насочени към постигане на по-висока доходност от капитала (статистически – собственост върху по-малко от 10% от капитала в чуждите фирми)

20. Видове преки задгранични инвестиции според тяхната насоченост • Инвестиции за експлоатация на природни ресурси • Инвестиции, насочени към разширяване на пазара • Инвестиции, насочени към по-ефективно използване на ресурсите • Стратегически инвестиции – насочени към засилване и развитие на конкурентните предимства на фирмата-инвеститор

21. Международна макроикономика УНСС 2007

22. Внос М изземвания добавки Износ Х Държавни покупки G Данъци Т Разходи за покупка на крайни продукти и услуги Макроикономически кръгооборот AE Инвестиции І Крайни продукти и услуги Макроикономическо равновесие I + G + X = S + T + M (I - S) = (T - G) + (M - X) Спестявания S домакинства фирми Производствени фактори Първични доходи

23. Платежен баланс • ПБ – регистър на всички транзакции (покупки и продажби на продукти, услуги и активи)между местни и чужди граждани и институции в продължение на определен период от време • Кредитни транзакции – отразяват притока на чужда валута в страната • Дебитни транзакции – отразяват изтичането на валута от страната

24. Текуща сметка(current account balance) • Баланс на търговията с осезаеми стоки • Баланс на търговията с продукти и услуги • Баланс на потоците от продукти, услуги и доходи • Текуща сметка

25. Капиталова сметка(financial account balance) • Частни инвестиции • Други неофициални инвестиционни потоци

26. Платежен баланс • Текуща сметка • Капиталова сметка • Промени в официалните международни резерви

27. Валутен пазар • Валутен пазар – световни институции за размяна на валута • Спотов пазар – пазари на валута с незабавна доставка • Форуърден пазар – пазари на валута, при които доставката трябва да се осъществи в някакъв бъдещ момент

28. Валутен пазар • Арбитраж – процес, в който участниците се стремят към реализиране на печалба от различията в цените на една и съща стока (валута) на различни пазари • Спекулация – начин за реализиране на печалба при съзнателно поемане на рискова позиция • Хеджинг – начин за избягване на валутен риск

29. Валутен пазар Търсене на чужда валута = предлагане на национална валута A P на € в $ Pна $ в € Ε > 1 C B B E = 1 E < 1 C A Q $ Q € Предлагане на € Търсене на $

30. Макроикономическа политика в отворена икономика Фиксиран валутен курс и пълна капиталова мобилност Фискална експанзия iнараства Приток на чужда валута ЦБ купува чужда валута за да поддържа фиксирания курс MS нараства (чуждата валута се купува с местна валута) IS’ i IS LM се измества надясно докато се елиминира причината за притока на валута LM LM’ Установява се ново равновесие при същото равнище на лихвения процент, но при по- високо равнище на дохода Y Извод: при фиксиран валутен курс и пълна капиталова мобилност, фискалната политика е ефективна

31. Макроикономическа политика в отворена икономика Фиксиран валутен курс и пълна капиталова мобилност Парична експанзия iспада От страната изтича валута ЦБ продава валута MS се свива LM LM’ i IS LM се измества наляво Извод – при фиксиран валутен курс и пълна капиталова мобилност паричната политика не е ефективна Y

32. Макроикономическа политика в отворена икономика Фиксиран валутен курс и пълна капиталова немобилност Фискална експанзия Y нараства Нараства вносът (М) и публиката се нуждае от повече валута ЦБ продава валута MS се свива IS’ i IS LM се измества наляво докато се елиминира факторът, предизвикал промяната Новото равновесие се постига при старото равнище на дохода, но при по-висок лихвен процент LM’ LM Y Извод: при фиксиран валутен курс и капиталова немобилност Фискалната политика е неефективна

33. Макроикономическа политика в отворена икономика Фиксиран валутен курс и пълна капиталова немобилност Парична експанзия Доходът нараства Нарастват покупките на вносни стоки ЦБ продава валута MS се свива LM LM’ i IS LM се измества наляво Извод: при фиксиран валутен курс и пълна капиталова немобилност паричната политика не е ефективна Y

34. Макроикономическа политика в отворена икономика Плаващ валутен курс и пълна капиталова мобилност Фискална експанзия i нараства и привлича чужд капитал Предлагането на чужда валута нараства и местната валута поскъпва Вносът нараства, а износът се свива i IS IS се измества наляво Извод: при плаващ валутен курс и пълна капиталова мобилност фискалната политика не е ефективна LM Y

35. Макроикономическа политика в отворена икономика Плаващ валутен курс и пълна капиталова мобилност Парична експанзия LM LM’ Лихвеният процент спада и от страната изтича капитал Местната валута поевтинява Вносът спада, а износът расте i IS IS се измества надясно докато се елиминира факторът, предизвикал нарушаването на равновесието Извод: при плаващ валутен курс и пълна капиталова мобилност, паричната политика е ефективна IS’ Y

36. Макроикономическа политика в отворена икономика Плаващ валутен курс и пълна капиталова немобилност Фискална експанзия IS’’ Доходът нараства и нараства търсенето на вносни стоки и на валута Чуждата валута поскъпва, а местната поевтинява Износът нараства, а вносът спада IS’ i IS IS се измества надясно Извод: при плаващ валутен курс и пълна капиталова немобилност, фискалната експанзия води до нарастване и на дохода, и на лихвените проценти LM Y

37. Макроикономическа политика в отворена икономика Плаващ валутен курс и пълна капиталова немобилност Парична експанзия Доходът нараства и нараства търсенето на вносни стоки и валута чуждата валута поскъпва, а местната поевтинява Износът нараства, а вносът спада LM i LM’ IS IS се измества надясно IS’ Извод: при плаващ валутен курс и пълна капиталова немобилност, паричната политика е ефективна Y

38. Пари УНСС 2007

39. ПАРИ Коренът на злото не е в парите, а в липсата им Общоприето средство за обръщение и за обслужване на отложени плащания

40. Функции на парите • средство за размяна • средство за съизмерване на относителните цени • средство за натрупване • средство за обслужване на отложени плащания

41. Парично предлагане Същински пари • монети • банкноти • разплащателни сметки • туристически чекове Квази пари MV = PQ

42. Парично предлагане • M1 • M2 = M1 + малки срочни депозити (до две години), които могат да се изтеглят без предизвестие, спестовни депозити • M3 = М2 + по-дългосрочни депозити, платимата в по-отложен период валута • L = M3 + краткосрочни ДЦК, облигации и банкови менителници

43. Фактори, от които зависи v • лихвен процент • доходи от ценни книжа • инфлационни очаквания • ефективност на функционирането на финансовата система • структурни промени във финансовата система

44. Парично търсене • Парично търсене – количеството ликвидност, с което публиката желае да разполага в зависимост от лихвеното равнище и други равни условия • Мотиви за търсене на пари: • Транзакционен • Осигурителен • Спекулативен (предпочитание за ликвидност)

45. Равновесие на паричния пазар i MS MD M/P

46. Фактори, от които зависи паричното търсене • номинален БВП • текущи обеми на транзакциите • очаквания за доходност от ценни книжа и от реалния сектор, за цените на недвижимите имоти, за инфлация, за Y, за i • честота на плащанията • синхронизация на плащанията • богатството

47. Финансови институции • Банкови: • Централна Банка • Търговски банки • Небанкови: • Застрахователни • Пенсионни • Инвестиционни • Ипотечни • Брокерски • Взаимни фондове

48. Търговски банки • Баланс на търговска банка пасив актив кредити депозити резерви

49. Дървото, на което растат пари Депозитен мултипликатор – Максимална възможност за увеличаване на паричната маса при нарастване на резервите на банковата система

50. Депозитен мултипликатор 1000 лв. нови резерви влизат в ТБ “А” Резерви (сигурност) 1000 + 800 + 640 + 512 + … 200 Заеми (доход) 800 r = ΔD/ ΔR 160 640 128 512