Приказка за вълшебника

1. Приказка за вълшебника • Някога по нашитеземибродел един вълшебник. Престорил се бил на съвсемобикновенчовек. Казвал, че се е родил в Стражица, чеобича да пише книги, да слуша Моцарт и да се радва на цвететоподрумче. Но вълшебстватаму били велики. Той разбирал езика на птиците, животните, дори и на каменнитемостове. В душатамуникнелипрекраснидуми и той гидарявал на хората. Децатаполучавали от него чудесниприказки – за ИжоМижо, Клан-недоклан, запросенотозърно и бивола, за житенатапитка, засълзата на лястовичката…Вземете ли в ръценякоя от книгитему, катонасънщестигнетебяластълбасъсзлатни перила. Тръгнете смело по нея. Тящевизаведе в царството, нарисувано от ЛюбенЗидаров в приказката " Майчинасълза ". Там може да срещнетеВълшебника. Веднагаще го познаете. На раменетему е кацналалястовичката, … • Но ако пак не смогнетеотведнъж да намерите вълшебника, попитайте за него. Все ще се намери кой да ви го покаже: • - Ето го. Тоя там е Ангел Каралийчев. • Величка Настрадинова

2. Ангел Каралийчев Извънкласно четене 2 клас

3. Ангел Каралийчев е роден на 21.08.1902 г. в гр. Стражица, обл. В. Търново. • Той е написал за тях много книги с приказки и разказчета, повестите "Тошко Африкански" и "Ането", събрал е български народни легенди, басни... Сред най-хубавото, което ни е оставил, са приказките на различни народи, сладкодумно преразказани. • Писателят е починал през 1972 година в София.

4. Творчеството на Ангел Каралийчев • Най-малките читатели и днес с интерес четат сборниците „Българскинародни приказки", „Житената питка", „Топлата рькавичка", „Имало едно време", „Торбата с лъжите" (приказки за Хитър Петър) и др. • По-големите поглъщат страница след страница от неговата „Съкровищница", в която са събрани приказки от цял свят приемат със сърцето си авторовите послания на християнские му творби, поместени в сборника “Приказки за белия свят“, дълбоко в съзнанието си съхраняват образите на легендарните герои от сборниците „Крали Марко", „Камбаната на свободата" или пък от двата тома „Историята като приказка", в които писателят възкресява важни моменти от нашето минало и се прекланя пред олтара на Отечеството. Първият том „ЗЕМЯТА НА БЪЛГАРИТЕ" е посветена на България и завършва с думите: • „ Земя на българите, родино моя, на колене стоя пред теб и целувам твоята корава невидима десница."

5. Познай приказката • Един дървар, като минавал край някакъв бодлив и трънлив храст, чул шумолене. Надникнал в клонака и що да види - едно малко, рунтаво мече се заплело в тръните, напряга сили, скимти, ръмжи, но не може да се измъкне. Дърварят посегнал, раздвоил тръните, от­качил уплашеното мече, помилвал го по главата и го пуснал да си ходи. А мечката била наблизо върху съсед­ната канара. Тя видяла всичко, сринала се от канарата - и право при дърваря. “Мечката и лошата дума”

6. Познай приказката • Тръгнала си питката назад. Свършила си работата, иде си у дома. Не минала през гората, ами заобиколила по долината. • -Ами вълкът, бабо? • - Вълкът, клекнал сред гората, чака питката да се върне и трака със зъби от студ. • - Пустата питка, колко е хитрушка. “Житената питка”

7. Познай приказката • Един жесток цар изкарал закон да бъдат погубени всич­ки стари хора. • - Каква полза от тях - казал той, - нито орат, нито жънат, нито дърва секат. Само ядат хляб и се пречкат вкъщи. По-добре ще живеем без тях. • Запретнали се царските палачи. Всичките стари хора минали под нож. Останал само един старец … “Старите хора”

8. Познай приказката • - Кой плаче там? Момиче или момче? Ако е момиче, ела при баба, ако си момче - махай се! • - Момиче съм, бабо - отвърнала сиротинката. • - Тогава по-скоро ела! • Като наближило, момичето попитало: • - Защо не искаш момче, бабичко? • - Защото ми трябва шетачка, а момчетата не умеят да шетат вкъщи. “Златното момиче”

9. Познай приказката • Когато Галинка се зажени, нейната майка поръчваше на старите сватове: • - Мамината дъщеричка не бива да се трепе, тя не е научена да работи. Пазете ми я. Не й давайте метлата къщата и двора да мете, защото ще си напраши очите. Не й давайте менците вода да носи от чешмата, защото нейното рамо е крехко и не е научено да мъкне пълни менци. Сложете под главата й пухена възглавничка, защото тя е научена да спи на мекичко. “Който не работи, не трябва да яде”

10. Познай приказката • Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата. • - Какво правиш тука? - попита го баща му. • - Копаня дълбая - отвърна момчето. “Дядо и внуче”

11. Ако намерите и прочетецялата „Есенна приказка", ще разберете защо е толкова тъжно славейчето, как му помага мравката и как то й се отблагодарява. Есенна приказка • Славейчето се нажали, хвръкна навътре в гората и кацна на една лешникова вейка над горския път... Въздъхна. Мъката, която се беше натрупала в душата му, натежа. То отвори уста и запя, но песента му беше толкова жална, че разплака белия камък, който стоеше забит край пътя. Едри каменни сълзи затупкаха в прахта и без малко щяха да удавят една тънконога мравка, която случайно минаваше оттам. • - Защо плачеш, камъко?- попита тя. • - Славейчето ме разплака. Питай него.

12. 1. Прочетете началото на приказката „Лястовичката” от Ангел Каралийчев. Ако ви харесва, потърсете я и я прочетете цялата. Лястовичката • Някога в едно село живееше малко момиче със светли очи, което разбираше гласа на птиците. То ходеше облечено с вълнено сукманче и бяла като сняг риза. Край селото шуртеше бистро кладенче, от чиято вода бобът увираше завчас.От кладенчето натаък се ширеше незнайна вековна гора, където лятно време гукаха гугутки, а зимно време виеха гладни вълци. • Веднъж майката на момичето рече: • - Тичай, чедо, до кладенчето за вода, да сварим едно гърне боб, че татко ти ще се върне довечера гладен като вълк.

13. Още от творчеството на Ангел Каралийчев Ангел Каралийчев, РанБосилек и Емилян Станев, 1954 г. За тези, които обичат книгата

14. В томчетосасъбранинай-добритеприказки от ненадминатиябългарскиразказвач Ангел Каралийчев, създал един истинскивълшебен свят. В него славнимомциспасяватпрекраснидевойки, юначнипетлетапобеждават без страх свирепивълци, врабченцамечтаят за пъстрипремени, гущерчета и змии притежаватнесметни богатства, в рекитетекатразноцветни води и ако си с добро сърце, като се окъпеш в тях, ставашзлатен.

15. „Съкровищница” • Събира в едно едни от най-хубавите приказки на прочутия разказвач Ангел Каралийчев. Това са приказки, с които са израснали поколения българи. Те са изпълнени с много мъдрост, разказват за смели и достойни постъпки и ни учат на доброта...

16. Жадна да видикакво става по света, маймункатаТошко напуска родната си джунгла. Самолетът, в който тайно се промъква, я довежда в България, а съдбата - в дома на дядоТодоран. Верен на природата си, Тошко се втурва смело да опознаеновото си обкръжение. Но лесно ли е да бъдеш послушен и кротък, когатоотвътре те гризевечнотомаймунсколюбопитство?

17. В книгатачитателитеще се запознаят с едни от най-привликателните герои на Ангел Каралийчев - Ането и ТошкоАфрикански. Ането живее в малка къщуркасъс своя дядо и едноюначно пате. Тя е послушно момиченце и се грижи за дядо си и за домакинството. Ала един ден се загубва в гората... • МаймункатаТошко напуска своята родна джунгла и попада в еднобългарско село. Опитвайки се да опознаеновото си обкръжение, маймункатаправипакотст след пакост... • Въпрекичеса много разлимни, Ането и Тошкопреживяват низ от вънуващи приключения!

18. “ Паничка мед” http://www.decata.info/2b/starnet/media/med.htm http://www.decata.info/2b/starnet/media/pani4ka.htm • Да се забавляваме и да учим • Решете кръстословицата

19. Използваналитература и интернет ресурси: Ангел Каралийчев, Български народни приказки, изд. Хермес http://biblio.detstvoto.com http://www.knigabg.com http://www.decata.info/ С вълшебника Ангел Каралийчев ви срещна: Аничка ПетковаОУ “”Иван Вазов” - Видин