Въведение в НАТУРА 2000 (Емералд) Андрей Ковачев СДП БАЛКАНИ

1. b Въведение в НАТУРА 2000 (Емералд) Андрей Ковачев СДП БАЛКАНИ

2. Конвенция за биологичното разнообразие • Основна политически цел за страните от ЕС • спиране на намаляването на биоразнообразието до 2010 година

3. Конвенция за опазване на европейската дива флора и фауна и природни местообитания (Бернска конвенция) – мрежата Емералд • Европейски директиви - Директива за птиците и Директива за природните местообитания • Основна цел на европейските директиви: • поддържане и / или възстановяване на благоприятното природозащитно състояние на защитените природни местообитания и видове

4. Благоприятенконсервационен статус е: • За природни местообитанияне намаляване/влошаване, където е необходимо увеличаване/възстановяване на: географското разпространението и екологичните вариации, заеманата площ, качеството на местообитанията (характерни видове, структура и функции) • За видове не намаляване/влошаване, където е необходимо увеличаване/възстановяване на: географското разпространение и генетичните вариации, размера и състоянието на популациите, площа на подходящите местообитания, качеството на местообитанията (структура и функции)

5. Мрежата НАТУРА 2000 основен инструмент на Европейският съюз За опазване и възстановяване на благоприятното природозащитно състояние на видовете и местообитанията И За постигане целта 2010

6. Управление на мрежата НАТУРА 2000

7. Механизми: Активно управление: планове за управление, конретни дейности за поддържане или възстановяване на благоприятния статус Превантивна защита: ограничения и оценка на въздействията на дейности върху защитените зони

8. Активно управление • Планове за управление – подготвена проекто наредба • Агроекологична мярка – дейности за опазване на местообитания и видове свързани със земеделието и животновъдството

9. Превантивна защита • Опазване на зоните от увреждане – чл. 6 (2) на Директивата за местообитанията, пренесено чрез въвеждане на ограничения в заповедите за обявяване • Самостоятелни оценки за въздействие върху защитените зони - съгласно чл. 6 (3) и (4) на Директивата за местообитанията и чл. 31-33 на ЗБР

10. Превантивна защита – чл. 6 (2) • опазване от увреждане • Прилага се от датата на научно определяне на зоната • Заповеди за забрани на дейности по чл. 19 на ЗБР • Режими в заповедите за обявяване – задължително включване на всички дейности не подлежащи на оценки за съвместимост. Компенсиране за земеделски земи и гори – при налагащи се ограничения върху сегашни ползвания. Желания за промяна на ползването не се компенсират. • Преди стартиране на оценките за съвместимост по чл. 6(3) съответстващи на тях оценки в рамките на ОВОС и ЕО

11. Принципи за оценката за съвместимост • Прилага се от датата на членство в ЕС • Принцип на предпазливостта – опазване на потенциалните зони и приемане на най-лошия възможен сценарий за въздействията до доказване на обратното • Предотвратяване на значителните въздействия • Оценка на алтернативни решения • Изключения за проекти с преобладаващ обществен интерес с прилагане на подходяща компенсация, но само при доказана липса на алтернативи • За приоритетни местообитания и видове само изключения свързани с човешкото здраве, обществената сигурност и благоприятни въздействия върху околната среда

12. Начини за компенсиране при изключения: • Създаване на местообитания • Подобряване на съществуващи местообитания • Преместване на индивиди / популации • ! Осигуряване на дълготрайност на мерките чрез управление/ защита на местата и наблюдение на ефективността на мярката

13. Финансиране на НАТУРА 2000 • Структурни фондове - инфраструктура • Програма околна среда – планове за управление, конкретни дейности • Ос 2 от селскостопанската политика – развитие на селските райони

14. Зони от НАТУРА 2000 в обхвата на проекта

17. Местообитания на влажните зони, реките и речните брегове • 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Мagnopotamion или Hydrocharition • *Панонски солени степи и солени блата • 91E0 *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno- Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) (черна и бяла топола, върби, елша) • 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris) (летен дъб и полски ясен)

18. Видове на влажните зони, реките и речните брегове • Четирилистно разковниче (Marsilea quadrifolia) • Ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis) • Бисерна мида (Unio crassus) • Южен гребенест тритон (Triturus karelinii) • Дунавски гребенест тритон (Triturus dobrogicus) • Червенокоремна бумка (Bombina bombina) • Жълтокоремна бумка (Bombina variegata) • Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) • Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis) • Горчивка (Rhodeus sericeus amarus) • Обикновен щипок (Cobitis taenia) • Распер (Aspius aspius) • Белопера кротушка (Gobio albipinnatus) • Украинска минога (Eudontomyzon mariae) • Видра (Lutra lutra)

19. Видра

20. Блатна костенурка

21. Жълтокоремна бумка Червенокоремна бумка

22. Южен гребенест тритон

23. Черна мряна

24. Кротушка

25. Горчивка

26. Щипок

27. БКС на видове и местообитания на влажните зони, реките и бреговете им - връзка с програмите и дейностите за развитие/възможни отрицателни въздействия • Естествен хидрологичен режим – воден баланс при стоящи водоеми и влажни зони, режим на заливане на крайречни влажни зони, средни водни количества и скорост на течението при реки - всички видове частно водоползване и хидротехническо строителство, корекции на реките • Състояние на бреговете и крайбрежните зони – корекции на реки, опазване на 200 метров буфер от застрояване/урбанизация на бреговете • Наличие на прегради на речните течения – прагове и бентове • Прочистване на речните корита от дървесна растителност, пряко унищожение на крайречни гори • Добив на инертни материали от речните легла

28. Местообитания на скалите и скалистите места • 6110 *Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi • 6240 *Субпанонски степни тревни съобщества • 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове • 8310 Неблагоустроени пещери

29. Видове на скалите и скалистите места • Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi) • Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros) • Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) • Южен подковонос (Rhinolophus euryale) • Подковонос на блази (Rhinolophus blasii) • Остроух нощник (Myotis blythii) • Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi) • Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) • Трицветен нощник (Myotis emarginatus) • Голям нощник (Myotis myotis)

30. БКС на скалите и скалистите местообитания ии видовете им • Пряко унищожаване на местообитанията (кариери) връзка с програмите и дейностите за развитие/възможни отрицателни въздействия • Параметри за прилепи – посещаемост на пещерите, алпинизъм, интензивни човешки дейности (кариери, строителство и т.н.) в близост до пещерите и скалите със скални ниши и цепнатини – връзка с програмите и дейностите за развитие/възможни отрицателни въздействия • Безпокойство на други видове (птици) – както при прилепи, но и в допълнение делтапланеризъм, туристически пътеки до скалите – връзка с програмите и дейностите за развитие/възможни отрицателни въздействия

31. Местообитания на горите • 91I0 *Евро-сибирски степни гори с Quercus spp. (гори от цер върху льос) • 91М0 Балкано-панонски термофилни дъбови гори (гори от цер, благун, зимен дъб, без тези върху льос) • 91H0 *Панонски гори с Quercus pubescens (гори откосмат дъб) • 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа

32. Видове на горите • Голям сечко (Cerambyx cerdo) • Буков сечко (Morimus funereus) • Алпийска розалия (Rosalia alpina) • Бръмбър рогач (Lucanus cervus) • Бръмбар отшелник (Osmoderma eremita) • Шипоoпашата костенурка (Testudo hermanni) • Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) • Пъстър смок (Elaphe quatuorlineata sauromates) • Малко прилепче (Barbastella barbastellus) • Остроух нощник (Myotis blythii) • Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) • Трицветен нощник (Myotis emarginatus) • Голям нощник (Myotis myotis) • Вълк (Canis lupus)

33. Бръмбар рогач

34. Алпийска розалия

35. БКС на видове и местообитания в горите • Параметри за гори и видове (без едрите хищници) – площ на местообитанията, естествено възобновяване без машинна обработка, средна възраст на горите в зоната, опазване на старите гори от човешки въздействия, осигуряване на минимална площ стари гори, минимални количества на престаряващи живи дървета и стояща/лежаща мъртва дървесина, не използване на химически и бактериални методи на борба с вредителите, липса на пожари. Връзка с програмите за местно развитие/възможни отрицателни въздействия при пряко унищожаване на горски местообитания. • Параметри за едри хищници – урбанизация, линейна инфраструктура, интензивност на човешкото присъствие (горски пътища, туристически и други пътеки) – връзка с програмите за местно развитие/възможни отрицателни въздействия

36. Местообитания на районите със селскостопанско ползване – ливади, пасища, храсталаци • 40C0 Понто-сарматски широколистни храстчета • 6240 *Субпанонски степни тревни съобщества • 6250 *Панонски льосови степни тревни съобщества • 6510 Низинни сенокосни ливади

37. Видове на районите със селскостопанско ползване – ливади, пасища, храсталаци, овощни и зеленчучкови градини, лозя, ниви • Бръмбар отшелник (Osmoderma eremita) • Шипоoпашата костенурка (Testudo hermanni) • Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) • Пъстър смок (Elaphe quatuorlineata sauromates) • Лалугер (Spermophilus citellus) • Обикновен (голям) хомяк (Mesocricetus newtoni) • Степен пор (Mustela eversmannii) • Пъстър пор (Vormela peregusna) • Подковонос на Мехели, Maлък подковонос, Голям подковонос, Южен подковонос, Подковонос на блази, Малко прилепче, Остроух нощник, Дългокрил прилеп, Дългопръст нощник, Трицветен нощник, Голям нощник

38. Степен пор

39. Пъстър пор

40. Лалугер

41. Шипоопашата костенурка

42. Поддържане и/или възстановяване на Благоприятния консервационен статус на видовете и местообитанията в териториите със селскостопанско ползване

43. Пасища, ливади и храсталаци • Склоп на дървесно храстова растителност над 20% и под 60% покритие за всеки 1 хектар (изключение около 5% за всеки 4 хектара при едновременно опазване на лалугера) при разредени гори и храсталаци, пасища и ливади. • Не се разчиства трайна дървесно храстова растителност от видове с дългогодишни стъбла и формиращи корони над 2 метра височина, освен ако покритието им не нарасне над 60% • Не се разчиства пионерна храстова растителност от ниски храсти не ставащи високи повече от 2 метра или без дългогодишни стъбла, когато под общо покритие на дървесно храстовата растителност под 20% (5% при лалугера) за всеки 1 хектар • Площ на откритите местообитания в гъстите склопени гори и храсталаци - не намалява и не по-малко от 5 % от всеки 5 хектара.

44. Пасища, ливади и храсталаци • Интензивност на пашата в пасищата – екстензивна. • Интензивност на коситбата в ливадите - окосяване на минимум 50 % от площтавсяка, но не повече от веднъж годишно. • При лалугер поддържане на височина на тревата под 15 см • Без машинна обработка на почвата и машинно (с храсторези) разчистване от дървесно храстова растителност. • Ръчно косене или с косачки снабдени с предпазители, които да не допускат попадане на ювенилни костенурки на мястото (2,5-3см) на режещите части. • Преди косене и разчистване на растителност винаги да се събират всички индивиди костенурки и да се връщат след привършване на дейностите. • Не се извършва поливане.

45. Овощни градини • Покритие на дървесно храстова растителност - най – малко 10 % покритие на групи или синури на всеки 1 хектар. • Липса на огради непреодолими за малки видове животни. • Да се спазват методите за биологично производство. • Междуредията да се поддържат затревени. • Редовете се управляват чрез мулчиране. • Гъстотата на засаждане е екстензивна според вида на насажденията. • Периодична плитка обработка до 5 см може да се извършва през неактивния сезон за костенурките – ноември – февруари. • При затревяване с бобови с плитка коренова система се създава подходяща хранителна база за костенурките.

46. Овощни градини • При създаване на нови насаждения или обновяване на стари и нужда от дълбока оран последната се извършва в периода април – май с предварително премахване на високата растителност и внимателно събиране и временно преместване на костенурките от полигона непосредствено преди извършване на дейността. • Преди използване на всякакъв вид техника временно да се преместват до насаждението намиращите се в него костенурки. • Опазване на стари хралупести дървета

47. Лозя • Покритие на дървесно храстова растителност - най – малко 10 % покритие на групи или синури на всеки 1 хектар. • Липса на огради непреодолими за малки видове животни. • Да се спазват методите за биологично производство. • Борбата срещу плевелите в междуредията и подбряването на почвената влага и плодородие да се основава на минимална механична почвена и да става чрез мулчиране, засяване на култури,внасяне на компост. Извън сезона май – средата на септември да се избягват дълбоки почвени обработки. • При създаване на нови лозя риголването да се извършва до 15 септември, като преди това се събират всички индивиди и да се пускат след приключване на работата. • Окопавания на лозите в редовете да не се извършва машинно.

48. Лозя • Поддържането на почвената повърхност да става чрез пролетно затревяване с тревни смески с участие на бобови растения (например грахово-овесена смеска). • Винаги непосредствено преди машинни обработки (риголване преди засаждане на ново лозе, обработка на почвата, събиране на грозде, слагане на колове) да се събират всички индивиди и да се пускат след приключване на работата.

49. Ниви • Оставяне на не по-малко от 5% от всеки 4 хектара да са заети от трайно неразоравани тревни ивициза опазване на лалугера

50. Общи изисквания към химизацията • Не се ползват: • изкуствени торове; • естествени торове над допустимите за добра земеделска практика; • хербициди, с изключение на тези разрешени за използване при сертифициране на биологично произведени храни.