ДЕЙСТВИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА Конвенцията влезе в сила на 3 май 2008 г.

1. ДЕЕСПОСОБНОСТ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ СПОРЕД КОНВЕНЦИЯТА НА ООН ЗА ПРАВАТА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ д-р Атанас СлавовБългарски център за нестопанско правоАнализът е изработен по проект: “Самостоятелност и отговорност: истинското бъдеще за хората с увреждания”, изпълняван от Български център за нестопанско право и подкрепен от Фондация „Отворено общество”

2. ДЕЙСТВИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА • Конвенцията влезе в сила на 3 май 2008 г. • Към май месец 2011 г. е ратифицирана от 100 държави като 61страни са ратифицирали и Допълнителния протокол • На 23. 12. 2010 година Конвенцията е ратифицирана от Европейския съюз • Над половината държави – членки на ЕС са ратифицирали Конвенцията • България подписва Конвенцията на 27 септември 2007 г., а на 18 декември 2008 г. - и Допълнителния протокол към нея

3. ДЕЙСТВИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА • Конвенцията не прогласява нови човешки права. • Конвенцията като нов правен инструмент, който изрично да предвиди задълженията, механизмите и минимални стандарти, които държавите следва да предприемат, за да осигурят равни човешки права • Хората с увреждания са равнопоставени субекти на права, а не обекти на социална грижа • От медицинския модел на разбиране на увреждането към равни права и социално включване

4. ДЕЙСТВИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА • Въпреки че не е ратифицирана от България, Конвенцията следва да се прилага от българските институции като част от правото на ЕС. Това прилагане ще е функционално ограничено (чл. 216, ал. 2ДФЕС) • Ратифицирането на Конвенцията не би следвало да води до колизия с конституционни норми, поради отвореността към и съгласуваността на Конституцията с международноправните инструменти по правата на човека.

5. ПРАВОСПОСОБНОСТ И ДЕЕСПОСОБНОСТ НА ХОРТА С УВРЕЖДАНИЯ - ЧЛ.12 • Държавите следва да признаят и гарантират чрез съответните механизми, че хората с увреждания могат да придобиват права и да ги упражняват самостоятелно, на равна основа с другите хора във всички аспекти на живота. • Държавите, следва да предприемат подходящи мерки, за да осигурят на хората с увреждания подкрепата, от която те биха могли да се нуждаят, за да упражняват правата си самостоятелно. Тези мерки и механизми следва да: • зачитат волята и предпочитанията на лицата; • бъдат пропорционални и съобразени със състоянието на конкретния човек; • бъдат срочни и да подлежат на периодично преразглеждане от компетентен и независим орган или съд

6. ПРАВОСПОСОБНОСТ И ДЕЕСПОСОБНОСТ • Промяна в парадигмата: волята на лицата с увреждания при упражняване на собствените им права не може да бъдеформирана и изразенаот други хора. • Съществуващите системи на настойничество и попечителство, основани на заместващо вземане на решения следва да бъдат заменени от механизми, основаващи се на подкрепящо вземане на решения. • Да се признае пълната и равна възможност на всички граждани, включително и на тези с тежки и множествени увреждания чрез лични действия да упражняват правата си.

7. ПРАВОСПОСОБНОСТ И ДЕЕСПОСОБНОСТ • Преценява се способността на лицата да изразяват своята воля и намерение за извършването или неизвършването на определено действие. • Осигурява се адекватна подкрепа при вземане на решение, включително подходящи гаранции и предпазни мерки • Настойничеството и попечителството като мерки за защита на лицата с интелектуални увреждания или психически заболявания не са пропорционално съобразени с особеностите на състоянието на конкретния индивид.

8. НЕОБХОДИМИ ПРОМЕНИ НА ПРАВНАТА УРЕДБА • В уредбата на запрещението, настойничеството и попечителството • Моделиране на настойничеството/попечителството като мярка, която съответства на степента на увреждане на лицето и неговата нужда от подкрепа • Регламентиране на алтернативни форми на застъпничество и подкрепакато използването на пълномощни и други напътстващи документи, изразяващи волята на лицата и изготвени от тях с оглед на евентуална невъзможност на вземане на решения

9. НЕОБХОДИМИ ПРОМЕНИ • Индивидуална оценка на възможностите и ресурсите на конкретното лице с увреждане и предоставяне на мерки за подкрепа само по отношение на задачите и дейностите, които то няма ресурс да осъществява. • Мерките за защита на лицата с интелектуални увреждания и психически проблеми, следва да бъдат пропорционални, с определен срок и задължение за преразглеждането им от независим орган или съд.

10. УЧАСТИЕ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ И ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ – ЧЛ. 29 • Конституционно ограничение за упражняване на активното и пасивното избирателно право за лицата, поставени под запрещение • Необходимо е конформно и систематично тълкуване на Конституцията и на Конвенцищта • Не е задължителна конституционна промяна преди ратификацията

11. НЕОБХОДИМИ ПРОМЕНИ • Усъвършенстване на специалния режим и създаване на подкрепяща среда за гласуване на избиратели с различни видове увреждане (не само на опорно-двигателния апарат или на зрението) • Гласуването с придружител да не зависи от преценката на председателя на секционната избирателната комисия, както и от наличието на удостоверение от ТЕЛК • Гласуване с подвижна избирателна урна • Информацията за изборния процес да се предоставя в достъпен формат за хората с различни видове увреждане

12. Благодарим Ви за вниманието! Български център за нестопанско право www.bcnl.org Тел. 981 66 17 и 988 81 66