170 likes | 338 Views
УСКОРЕНАТА ГАЗИФИКАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И ОГРОМЕН ПОТЕНЦИАЛ. Светослав Иванов Зам. изп. директор “Овергаз Инк.” АД. София, 18.06.20 10 г. Г a зификацията – инструмент на нисковъглеродната и ефективна енергетика. Ползи за обществото в периода 1995-2009 г.
E N D
УСКОРЕНАТА ГАЗИФИКАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И ОГРОМЕН ПОТЕНЦИАЛ Светослав Иванов Зам. изп. директор “Овергаз Инк.” АД София, 18.06.2010 г.
Гaзификацията – инструмент на нисковъглеродната и ефективна енергетика Ползи за обществото в периода 1995-2009 г. • Българските потребители на енергия са спестили над 1 млрд. евро; • Спестено отделянето на над 3 000 000 tCO2eq. Природният газ е ефективен инструмент за нисковъглеродната енергетика при най-добро съотношение разходи/ползи.
Къде сме ние по ефективност? ? ? ? ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ ПРОИЗВОДСТВО НА ЕНЕРГИЯ
Къде сме ние по ефективност? Губим над 50 % от вложената първична енергия – в ЕС малко над 30 %: • КЕП/ПЕП В България 48%; • КЕП/ПЕП в EU 27 64%; Енергийната интензивност на икономиката: • В България 1 016 kgoe/1000 EUR БВП; • В EU 27 169 kgoe/1000 EUR БВП;
Сравнение на българския газов пазар със средното ниво в ЕС • Средното потребление на природен газ на глава от населението в България е между 2,5 и 4 пъти по-ниско спрямо страните в ЕС; • В страните от ЕС - 11 % от използваната от домакинствата енергия е електрическа, докато при българските домакинства тя е 40 %; • Природният газ заема едва 11 % в структурата на крайното енергопотребление в България, докато средното ниво за страните от ЕС надхвърля 24 %; • Средно около 39 % от използвания в ЕС природен газ се използва от домакинствата и едва около 40 % от индустрията. В България индустрията и част от електроенергетиката използват 97 % от природният газ.
Как изглежда сравнението на газовата инфраструктура в България и в останалите членки на ЕС • Средна дължина на газова инфраструктура на кв. км. - в България е 10 пъти по-малка спрямо ЕС; • Средна дължина на газова инфраструктура на глава от населението - в България е близо 7 пъти по-малко спрямо страните от ЕС; • Газовата инфраструктура в България е изградена до едва около 25 % от българските общини, а в страните от ЕС до над 70 %. В България съществува огромен потенциал за реализиране на икономии на енергия и на разходи за енергия чрез масово развитие на градската газификация.
Национална програма за ускорена газификация Индикативни цели: • Газификация на 11 % от населението на страната в следващият петгодишен период – 2010 – 2014 г. и 30 % до 2020 г.; • Газификация на всички индустриални и обществено-административни потребители на енергия във всички населени места, до 3-та година от изграждането на местната газоразпределителна и преносна инфраструктура • Газификация на всички нови индустриални мощности и новостроящи се жилищни сгради.
Национална програма за ускорена газификация Параметри: • Домакинства използващи природен газ в 2014 г. – 300 000, а в 2020 – 900 000; • Новоизградени преносни газопроводи до 2020 – 3000 км на обща стойност около 400 млн. евро – т.е. средно по 275 км/год. или 23 км/месец; • Инвестиции в разпределителни мрежи до 2020 г. – около 1 млрд. евро; • Инвестиции в газови инсталации и уреди до 2020 г. – около 1,5 млрд. евро; • Увеличение на потреблението на природен газ в страната до около 6 млрд. куб.м, което е около 750 куб.м/глава, т.е. близко до средното ЕС.
Ползите • Всеки нов 1 % участие на газа в структурата на КЕП води до намаляване на отделяния CO2с 1 %; • Всеки нов 0.5 % участие на газа в структурата на КЕП води до намаляване на потребената първична енергия с около 1 %.
Потенциалните източници за финансиране на програмата не засягат по никакъв начин държавният бюджет • Финансиране на преносната инфраструктура – приходи от транзит, финансови институции, фондове и програми за финансиране на енергийна инфраструктура, публично частно партньорство; • Финансиране на газоразпределителна инфраструктура - изцяло от частни инвеститори; • Финансиране на инсталациите на клиентите - фондове за енергийна ефективност, схемите за търговия с емисии, лизингови компании, финансови институции.
Необходимите мерки • Утвърждаване на план за развитие на преносната мрежа или на алтернативен на сегашния модел; • Облекчаване на процедурите за подготовка и строителство на газоразпределителната инфраструктура и на газовите инсталации на клиентите; • Разработване на схеми за зелени инвестиции и целево насочване на приходите от продажбата на въглеродни продукти в стимулиране на газификацията на домакинствата; • Подходяща пазарна среда.
NOTA BENE -Подходяща пазарна среда Подходяща пазарна среда = свободен пазар с минимално участие на държавата • Не е необходимо много творчество. Просто трябва да спазваме утвърдените в семейството на ЕС правила
КАК БЪЛГАРИЯ ИЗПЪЛНЯВА СВОИТЕ АНГАЖИМЕНТИ ЗА СВОБОДЕН ПАЗАР??? • По директива пазарът е свободен: • От 2004 за големи индустриални потребители; • От 01.07.2007 за всички. • “De jure” в Българияпазарът е свободен: • От 2004 за големи индустриални потребители; • От 01.07.2007 за всички. • “De facto” в България пазарът никога не е бил освобождаван.
“De jure”регулиране 8 % “de facto”- 100 % • Монополния търговец иска да бъде регулиран на 100 % и ДКЕВР не му отказва; • Монополния търговец отчита загуби; • Монополния търговец използва регулирането от ДКЕВР като инструмент за компенсиране на валутния риск... От това губят потребителите.
Либерилизацията приключи преди да е започнала Новата наредбаза регулиране на цените на природния газ: • Регулиране на цената на природния газ за всички клиенти; • Стимулира кръстосано субсидиране между сезонни и равномерни потребители; • Затвърждава държавния монопол във всички сегменти на газовия пазар в България.
Какво пропускаме от забавата на газификацията? • Харчим годишно над 500 млн. евро повече за енергия; • Отделяме годишно над 2 000 000 tCO2eq повече; • Пропускаме възможност за привличане на инвестиции в газова инфарструктура по 12 000 000 евро на месец; • Няколко хиляди дългосрочни работни места.