ДЕМОГРАФСКИ ПОКАЗАТЕЛИ

1. ДЕМОГРАФСКИ ПОКАЗАТЕЛИ Доц.д-р Петко Салчев, дм

2. Демографията като наука „Демография” от demos – народ и grapho – пиша Демографията (Demography) е наука за типовете, способите и природата на възпроизводството на населението и факторите, обуславящи и влияещи на тези процеси

3. Структура на демографската наука • Демографска теория • Чиста (формална) демография • Аналитична демография • Историческа демография • Социологическа демография

4. Демографски цикъл • Стационарен стадий • Ранен стадий на нарастване – характеризира се с намаляване на смъртността, при запазена на едни нива на раждаемостта. • Късен стадий на нарастване – смъртността продължава да намалява, но и при раждаемостта има тенденции за намаляване, въпреки че се запазва в по-високи нива от смъртността. • Стационарен стадий – характеризира се с ниски нива на раждаемост и смъртност. • Стадий на намаляване – раждаемостта има по-ниски нива от смъртността.

5. ранен стадий на нарастване стационарен стадий късен стадий на нарастване стадий на намаляване Видове стадии при българското народонаселение

6. Население и възпроизводство на населението • Народонаселение, население - естествена исторически наложена и непрекъснато възобновяваща се в процеса на живота съвкупност от хора, основния материален компонент на човешкото общество • Възпроизводството на населението – това е един от главните процеси на репродукция на обществотои е вероятностен процес, който се образува от маса от случайни, единични събития – раждане и смърт

7. Репродуктивно поведение • психически регулатор на поведението, предразположеност на личността, определяща съгласуваността на цял ред дейности, обусловени от положително или отрицателно отношение към раждането на определен брой деца • готовност към определен резултат от жизненото поведение, възприемането от личността за необходимостта от раждането на един или друг брой деца

8. Демографските показатели основни групи • Според сложността : • прости – отразяващи брой (население, раждания и т.н.) • сложни – изразяващи съотношения (раждаемост, смъртност и т.н.) • интегрални – интегрирането на няколко здравни явления (средна продължителност на предстоящия живот, очаквана продължителност на живот в добро здраве и др.) • Според вида на обекта на изучаване • статични – брой, състав и структура на населението в даден момент • динамични – свързани с витални процеси в човешкия живот или премествания на населението по територия и време.

9. Показатели за статика на населението • Брой на населението • Средногодишен брой на населението Р0 + Р1 Р= ----------------- 2 Където Р0 е числеността на населението в началото на годината, Р1 е числеността на населението в края на годината

10. Брой на населението • налично население по местоживеене (Population de fait) • население по местожителство (Population reference) • население изложено на риск (Population exposee ou risque) – населението сред което има най-голяма вероятност за възникване и развитие на определено заболяване.

11. Демографски преходетапи • традиционен – характеризира се с високи и балансирани нива на раждаемост и смъртност • преходен – характеризира се с намаляване нивото на смъртността при запазване нивото на раждаемостта • устойчив – характеризира се с ниски и балансирани нива на раждаемост и смъртност • застаряване на населението – характеризира се с увеличаване делът на възрастните хора като резултат от снижаване на раждаемостта и увеличаване продължителността на живота • депопулация – характеризира се с висока миграция и смъртност сред хората в активна възраст вследствие на травми, хронични сърдечносъдови заболявания, СПИН, войни и други.

12. Темп на демографско остаряване (Ti) Темпът на нарастване на относителния дял на населението над трудоспособна възраст (според определена възрастова граница за мъжете и жените) спрямо предходната година. Изчислява се в проценти.

13. 9000000 8500000 8000000 7500000 1970 1980 1990 2000 2010 Промени в средногодишния брой на населението в България за периода 1970-2004 г. Източник: World Health Organization, Regional Office for Europe .European health for all database (HFA-DB)

14. Структура на населението • Структура на населението по пол • Структура на населението по възраст • Анализ на съотношението на зависимите контингенти • Структура на население под, във и над трудоспособна възраст • Анализ на относителните дялове на лицата от 0-14 г., 15-49 г. и над 50 г • Етнически състави, религия, ползван майчин език • Структура на населението по образование

15. Структура на населението по пол Население към 31.12. по години и пол Източник: НСИ,2006

16. Структура на населението по възраст Класификации на възрастта • Класификация според СЗО • 0-14 г. – детска възраст • 15-44 г. – млада възраст • 45-59 г. – средна (зряла) възраст • 60-74 г. – възрастни хора • 75-89 г. – стари хора (старческа възраст) • Над 90 г. – дълголетие • Класификация за нуждите на образованието и здравеопазването • До 1 г. – кърмаческа възраст • 1-3 г. – ранна детска възраст • 4-6 г. – предучилищна възраст • 7-14 г. – училищна възраст

17. Структурата на населението по възраст може да се характеризира по четири основни начина • Чрез построяване и анализ на възрастова пирамида • Чрез съотношението на зависимите контингенти ( съотношението на децата и лицата над 65 години към трудоспособното население) • Чрез съпоставяне на относителните дялове на лицата в трите основни групи 0-14 години, 15-49 год. и над 50 години. • Чрез относителните дялове на лицата над 60 г. или над 65 г.

18. Построяване и анализ на възрастова пирамида

19. Анализ на съотношението на зависимите контингенти • Коефициентът на възрастова зависимост (V) показва броя на лицата от населението в „зависимите" възрасти (населението под 15 и на 65 и повече години) на 100 лица от населението в „независимите" възрасти (от 15 до 64 години). Изчислява се в проценти.

20. Структура на население под, във и над трудоспособна възраст Източник: НСИ,2006

21. Коефициенти на зависимост 2000-2005 г. Източник: Хр. Митрева, НОИ, 2006

22. Анализ на относителните дялове на лицата от 0-14 г., 15-49 г. и над 50 г. • Прогресивен тип – лицата във възрастта 0-14 г. са над30% от общия брой население, а тези над 50 години са под 20%; • Стационарен тип – броя на лицата и в двете възрастови групи 0-14 г. и над 50 г. са приблизително равни и процентното им отношение спрямо общия брой на населението е съответно 25% към 25%; • Регресивен тип –лицата във възрастовата група 0-14 г. съставляват под 20% от общия брой на населението, а тези над 50 години – повече от 30%.

23. Коефициентът на демографско заместване Отношението между броя на населението във вливащата се възрастова група 15-19 г. и излизащата група 60-64 г. от трудоспособния контингент.

24. Анализ на относителния дял на лицата над 60 или 65 години

25. Брачност и бракоразводност • Коефициентът за брачност (b) показва броя на сключените бракове на 1 000 души от населението. Изчислява се (в промили) като отношение на броя на сключените бракове (B) през годината и средногодишния брой на населението () през същата година. • Коефициентът за бракоразводност (p) показва броя на разводите на 1 000 души от населението. Изчислява се (в промили) като отношение на броя на разводите през годината и средногодишния брой на населението () през същата година.

26. ОСНОВНИ ДЕМОГРАФСКИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА 2001, 2004 и 2005 ГОДИНА

27. Етнически състави Източник: НСИ, 2005

28. СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ Източник: НСИ, 2005

29. Източник: НСИ, 2005

30. Структура на населението по образование Източник: НСИ, 2005

31. Демографски показатели за динамика на населението

32. Показатели за механично движение на населението • Външната миграция • Вътрешната миграция • Махаловидната миграция

33. Показатели за естествено движение на населението Основни понятия • “Раждане" означава завършване на бременност, която има за резултат раждане на дете • За живородено се смята дете, което при завършване на бременността, независимо от продължителността й, е с тегло 1 000 или повече грама и е дало признаци на живот • За мъртвородено се смята дете, което при завършване на бременността не е показало признаци на живот и дължината му е 35 и повече сантиметра или бременността е продължила не по-малко от 28 седмици • За аборт се смята прекратяване на бременността, когато плодът не е показал признаци на живот и дължината му е под 35 см., или бременността е продължила по-малко от 28 седмици

34. Брой живородени деца през годината х 1000 Раждаемост = Средногодишен брой на населението Коефициент за раждаемост(Birth rate) • За оценка на раждаемостта се използва тристепенна скала: • ниска раждаемост – под 15%, • средна – 15-25% • висока – над 25%.

35. Брой живородени деца х 1000 Фертилност = Средногодишен брой на жените от 15 до 49 г. Тотален коефициент на плодовитост (фертилност) (Generalfertilityrate) Раждаемост и тотален коефициент на плодовитост на населението(1990-2005) Години Раждаемост(на 1000 души) Тотален коефициент на плодовитост3 1990 12.1  1.81 1995 8.6  1.23 2000 9.0  1.27 2001 8.6  1.24 2002 8.5  1.21 2003 8.6  1.23 2004 9.0  1.29 2005 9.2  1.31 Източник: НСИ, 2006

36. Коефициента за повъзрастова фертилност (Age-specificfertilityrate) Представлява честотата на раждане на живи деца на 1000 жени от дадена възраст за една година

37. Повъзрастова плодовитост в България за периода 1980-2000 г. Източник: НСИ, 2006

38. Специфични показатели за оценка на възпроизводството на населението • Сумарна плодовитост (Total fertilityrate) – представлява средния брой деца, които би родила една жена през целия й фертилен период, ако повъзрастовата плодовитост се запази такава, каквато е в момента, за който тя се изчислява; • Бруто процент на възпроизводство на населението е сложен показател и означава средния брой на момичетата, родени от една жена във фертилна възраст; • Нето коефициента на възпроизводство на населението е средния брой момичета, родени от една жена през целия й фертилен период (15-49 г.), които ще доживеят до възрастта, която майка им е имала в момента на раждането им.

39. Пример за изчисляване на сумарна плодовитост и бруто коефициент за възпроизводство Взимаме данните за коефициента за повъзрастова плодовитост за дадена година. Коефициентите за всяка възрастова група се умножават по 5 (колона 3 от таблицата), което ще ни даде информация колко живи деца биха родили 1000 жени през съответния пет годишен интервал. Произведенията от колона 3 се сумират (сумата е 1259,6) – това са броя на живородените деца, които биха родили 1000 жени за следващия след 2000 година пет годишен интервал.

40. Пример за изчисляване на сумарна плодовитост (продължение) Накрая разделяме тази сума на 1000 и получаваме сумарната плодовитост, която е 1,26, което означава, че ако не настъпят промени в повъзрастовата плодовитост, то една жена от поколението на 15-годишните, които през 2000 година са встъпили в репродуктивна възраст, до своята 49 годишнина ще имат средно по 1,26 деца. Ако се има в предвид, че една семейна двойка се самовъзпроизвежда ако има поне две деца, то от този показател е ясно, че към 2000 година България е в стадий на стеснено възпроизводство. Сумата на колона (3) е 1259,6. 1259,6 : 1000 = 1,26 Сумарна плодовитост = 1,26 Бруто коефициента се изчислява като сумарната плодовитост (БКСП) се умножи по относителния дял на момичетата в структурата на живородените за съответната година. За 2000 г. относителния дял на момичетата е 0,488. Следователно бруто коефициента за 2000 година е: БКСП = 1,26 х 0,488 = 0,61

41. Брой мъртвородени деца х 1000 Брой аборти на дадена територия в даден период х 1000 Мъртвораждаемост = Честота на абортите = Брой родени (живо- и мъртвородени) Брой на жените (15-49 г.) на същата територия и същия период Мъртвораждаемост и честота на абортите

42. Общ брой аборти за всички възрасти 200000 150000 100000 50000 0 1970 1975 1980 1985 1990 1995 2000 2004 Източник: World Health Organization, Regional Office for Europe . European health for all database (HFA-DB)

43. Причини за смърт „Всички онези болести, патологични състояние или травми, които са довели до настъпване на смърт или са способствали за нейното настъпване, а също така и обстоятелствата, довели до нещастен случай или до акт на насилие, предизвикали всякакви такива травми”

44. Първоначална причина за смъртта Първоначалната причина за смърт е определена като: „а) болест или травма, предизвикващи редица болестни процеси, непосредствено водещи до смърт, или б) обстоятелства, довели до нещастен случай или акт на насилие, които са предизвикали смъртоносна травма.”

45. Международна форма на медицинско свидетелство за причина за смърт

46. Примерза определяне на причината за смърт Медицинското свидетелство за смърт, съдържащо четири явления във веригата от събития, довели непосредствено до настъпването на смърт, трябва да се попълва по следния начин[1]: а) Емболия на белодробната артерия б) Патологично счупване в) Вторичен рак на бедрената кост г) Рак на млечната жлеза [1] Примерът е от МКБ Х ревизия том ІІ.

47. Смъртност групи показатели • Нестандартизирани – интензивни показатели, измерващи честотата на здравното явление за дадена година на дадена територия. • Стандартизирани – при сравняване на брутни коефициенти или специфични показатели по причини (изчислявани за цялото население), но при съществуващи различия във възрастовата структура на населението на сравняваните популации. • Стандартизацията има за цел да отстрани различията в тези фактори и да покаже каква би било здравното явление, ако сравняваните популации имат еднаква структура по възраст. • Специфични коефициенти - измерват честотата на здравните явления при различни подгрупи от населението или по различни причини. • Пропорции – структурни или екстензивни показатели. Показват структурата на причините за умирания

48. Брой умрели лица х 1000 Обща смъртност = Средногодишен брой на населението Нестандартизирани показатели за смъртност • При оценка на общата смъртност • може да се използва скала от три степени: • ниска – под 10 ‰, • средна – 10-15 ‰ и • висока – над 15 ‰.

49. Обща смъртност ‰ в България (1965-2005 г.) с изчислен тренд Източник: НСИ, 2006

50. Фиг.10. Стандартизиран коефициент на смъртност в България на 100000 1500 1400 1300 1200 1100 1000 1980 1985 1990 1995 2000 2005 2010 Стандартизирани показатели за смъртността Източник: World Health Organization, Regional Office for Europe . European health for all database (HFA-DB)