ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ доц. д-р Даниел Вълчев

1. ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ доц. д-р Даниел Вълчев ДЪРЖАВАТА И ПРАВОТО ВЪВ ВЪЗГЛЕДИТЕ НА СВ. ТОМА АКВИНСКИ

2. Структура • Живот и произведения • Аристотел и християнския свят • Общество и човек • Властта и държавата • Законите • Значение

3. 1. Живот и произведения (1) • 1225 – 1274 г. • Роден в замъка Рокасека, близо до Неапол, в аристократично семейство • Учи в Неапол (там вероятно се запознава за пръв път с Аристотел, Авероес и Маймонид), в Париж (при Албер Велики –Albertus Magnus) и в Кьолн (следвайки своя учител) – там започва да преподава • Преподава в Париж, Орвието и Рим, пак в Париж • Канонизиран е през 1323 г. от Йоан ХХII, на Първия Ватикански събор (1868 г.) е провъзгласен за “учител на църквата”, а в своята енциклика от 1879 г. Папа Лъв ХIII обявява неговата теология за окончателно излагане на християнството; през 1880 г. е обявен за патрон на всички католически учебни заведения

4. 1. Живот и произведения (2) ЖИВОТ И ПРОИЗВЕДЕНИЯ (2) • Основни произведения - “Теологичен сборник” или “Сума на теологията” – SummaTheologica (1266 – 1274 г.) - “За управлението на владетеля” – DeRegiminePrincipum (1265 – 1266 г.)

5. 2. Аристотел и християнския свят • Аристотел е познат през патрическия период и е ползван от Св. Августин, след това забравен за няколко века • През ХII в. отново се заговорва за Аристотел под влияние на арабски и еврейски автори (през Испания) – Авероес (Ибн Рушд), Авицена (Ибн Сина), МозесМаймонид(МоисейбенМай-мун) • Първият превод на Аристотел на латински се появява около средата на XII век • Реакция на отхвърляне – 1209 г. – забрана на Аристотел от Синода на Парижките епископи; 1215 г. – забранен е в Сорбоната; 1230 г., 1270 г. и 1277 г. архиепископът на Париж Etienne Tempier издава едикти, с които остро осъжда авероизма и аристотелизма, а с това и голяма част от учението на Тома • Реакция на признаване – влиянието в началото на ХII в. бързо се засилва; още папа Григорий IХ (1231 – 1237 г.) прави опит да приспособи Аристотелевото учение към християнските постулати (Симон Отийски, Стефан от Прованс, Уилям от Оксер)

6. 3. Общество и човек • Човекът е социалносъщество, но участиетому в различни общности не му е достатъчно, нужно му е участие в civitas • Човекът е политическосъздание – нужнисамусигурност, ред и справедливост • Не човекът е създадензарадиобществото, а обществотовъзниквазарадичовека • Обществото не е само естественообразувание; при неговотоизграждане активно участва и човешкият разум • Счита, че“обществото е организирано множество под справедлив закон, приет в общ интерес” – идея много близка до Цицерон (ролята на правото и общността на интересите) • Общ интересможе да бъде не само материалният, но и духовният интерес; частният интересможе да бъдесъчетан с общия, затова той трябва да имаминимум обществена ориентация, катоизраз на добродетел

7. 4. Властта и държавата (1) • Произход на властта - Властта, както и държавата, имаестествен произход– такава е природата на човека - Но целият свят е творение на Бог, затова и властта, макаринепряко, е Божие творение • Елементи на властта -Същност – тя е от Бога - Произход и конкретниформи - Упражняване

8. 4. Властта и държавата (2) • Форми на управление - чисти – монархия, аристокрация, демокрация (политическа власт) - изкривени – тирания, олигархия, демагогия (деспотична власт) • Политически идеал – монархията • Аргументи: - исторически – монархиите показват по-голяма устойчивост и ред - философски – политическото общество трябва да следва природата, а нейн основен принцип е единството - теологични – Христос е пожелал централизирана организация на църквата, а светската власт трябва да я следва

9. 5. Законите (1) • Вечен закон (lexaeterna) – той е най-висшиятетичен императив, идващ направо от Божиятасъвършенамъдрост, приложена къмтворението; той идва до нас под две форми: - Божий закон (lexdivina) – Божието откровение достигащо до човека чрез свръхестественавръзка с трансцедентното - Естествен закон (lexnaturalis) – онази част от вечния закон, до коятоможе да се стигне по рационален път • Човешки закон(lexhumana) – онази част от вечния закон, която е потвърдена от законодателя (позитивно право)

10. 5. Законите (2) • Правото (законът) – “правило или мярка за действията, по силата на коеточовек се насочва да осъществявададени действия и да се въздържа от осъществяването на други”(SummaTheologica) • Правото (законът)“не е нищодруго, освенеднорационалноподреждане на нещата, коитозасягатобщото благо, обявено от този, който е натоварен с грижата за общността”(SummaTheologica) • Законътимадва вида действие – направляващо (показваправилното поведение) и принудително(необходимо, за да бъдезаконътефикасен); принудителната сила принадлежи или на обществотокатоцяло, или на негов официален представител

11. 6. ЗНАЧЕНИЕ • Съчетава Аристотел с християнската догматика (нарича Аристотел “Философът” – с главна буква) - по отношение на държавата – примирява естествения й произход със света като Божие творение (възникване, легитимиране) - по отношение на правото– примирява и поставя в отношение вечния закон (идващ до нас като Божий закон и естествен закон) и човешкия закон

12. ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ доц. д-р Даниел Вълчев www.danielvalchev.com