ПРОФИЛАКТИКА И ПРОМОЦИЯ

1. ПРОФИЛАКТИКА И ПРОМОЦИЯ ДОЦ.Д-Р ПЕТКО САЛЧЕВ, ДМ

2. Предотвратими събития • Това са събития, които не биха се случили, ако няма силна експозиция към даден фактор или няма пропуски в стандартно предприеманите здравни интервенции или лечебни грижи

3. Практически подход при определяне на модел за здравна интервенция

4. Стъпки Стъпка 1.Изграждането на популационна диагноза – основава се на данните от епидемиологичните проучвания чрез описване и количествено определяне на характеристиките на общественото здраве, сред конкретна популация, в зависимост от времето, мястото и индивидуалните характеристики на лицата, включени в тази популация. Стъпка 2. Определяне и оценка на рисковия фактор – основава се на задълбоченото изучаване на етиологията и влиянието на един или група рискови фактори върху определени здравни явления в популацията. Стъпка 3. Определяне на причинно-следствената връзка между изучаваното здравно явление и рисковия фактор – използват се аналитичните и експериментални епидемиологични проучвания. Стъпка 4. Определяне на приоритетите – извършва се на базата на измерване нивото на риска и количественото определяне на ефекта от последователното елиминиране на различните рискови фактори, влияещи върху популацията.

5. Стъпки Стъпка 5. Избиране и определяне на подходящия метод на здравна интервенция – основава се на познаване на влиянието на различните методи и целевите групи. Стъпка 6.Мониториране на провежданата интервенция – продължителен период на оценка прилагането на различните етапи и постигнатите резултати от разработения интервенционен план. Стъпка 7. Оценка на ефектите – основава се на оценка на резултатите от прилаганите мерки на съответната интервенция – ефективност, ефикасност и т.н. Използват се методи на различни науки – епидемиология, икономика, социология и т.н. Стъпка 8.Формулиране на стабилна здравна политика – на базата на постигнатите резултати и оценка на ефектите се формулират определени приоритети и цели, стабилни във времето, които се прилагат като политически решения, свързани с опазване на общественото здраве – напр. въвеждането на имунизационен календар.

6. Модели (методи) на целенасочена здравна интервенция

7. Промоция на здравето • организирано усилие на обществото за обучение на индивида по проблемите на личното здраве и развитието на обществена система, осигуряваща на всеки индивид стандарт на живот, адекватен на поддържането и подобряването на неговото здраве(C. Winslow, 1923) Промоцията е „действие за подпомагане, съдействие, поощряване, поддръжка, подкрепа на растеж или развитие на нещо” (Webster’sDictionary, 9thEdition, 1984) Отавската харта за промоция на здравето- 1986 год.

8. Елементи на промоцията • Фокусиране върху здравните проблеми на населението като цяло; • Целенасочени действия за елиминиране на рисковите фактори; • Подкрепа на факторите, водещи до по-добро здраве на населението; • Поощряване участието на обществото и индивида при дефиниране на проблемите и вземане на решения за целенасочените дейности; • Подкрепа за подходяща здравна, социална и екологична политика; • Окуражаване участието на здравните професионалисти в здравното възпитание и здравната подкрепа.

9. Приоритетите на здравните дейности • от болния и болестта към здравия и здравето; • от правото на здраве към отговорността за здраве; • от здраве за хората към здраве чрез хората; • от медицински детерминизъм и професионална изолация на медицинските специалисти към партньорство и междусекторно сътрудничество (интегриран подход).

10. Принципи(Отавска харта) • създаване на политика, укрепваща здравето; • създаване на подходяща жизнена среда, укрепваща здравето; • засилване на общественото участие в здравните дейности • засилване на личната отговорност и развитие на лични умения, знания и възможности за укрепване на индивидуалното и общественото здраве; • преориентация на здравната служба към промоция на здравето, междусекторно сътрудничество и партньорство за постигане на по-добро здраве.

11. Допълнени принципи(Декларация от Джакарта – 1997) • развитие на социална отговорност за здравето; • нарастване на инвестициите в здраве; • разширяване на партньорството за здраве; • повишаване на възможностите на личността и обществото; • осигуряване развитие на инфраструктурата за промоция на здравето.

12. Основните механизми за осъществяване • Създаване на равни възможности – осигуряване на еднакви възможности на всички хора за здраве чрез осигуряване на поддържаща жизнена среда, достъп до информация, контрол над детерминантите; • Подкрепа – комбинация между индивидуални и социални действия с цел ангажираност, социално приемане и системно подпомагане; • Посредничество – координиране на действия на всички заинтересовани за здравето и балансиране на различните интереси в обществото;

13. Основните механизми за осъществяване • Включване – уважение към всички идеи, ценности и стандарти от организационната и културна структура на обществото с цел постигане по-високо ниво на здраве; • Уважение – уважение на човешкото достойнство, равенство, солидарност при отчитане на разликите в потребностите, ценностите и културата на отделния индивид или група; • Фокусиране – определяне на приоритета здраве

14. Теоретичен модел за промоция на здравето (Tannahile-1990)

15. Здравно възпитание • Здравното възпитание е целенасочен метод за създаване на положително лично поведение и подпомагане на индивида, групата и обществото като цяло, чрез придобиване необходимата информация за развитие на позитивни здравни характеристики, здравна мотивация и утвърждаване на положителни здравни навици и жизнени умения.

16. Здравна защита • Здравната защита е съвкупност от правни, социални, финансови и други обществено регулативни мерки, целящи повишаване на позитивното здраве и създаване на благоприятна за здравето жизнена среда.

17. Здравна профилактика • Здравната профилактикаса всички мерки, предприемани от здравните специалисти и обществото по предотвратяване разпространението на рисковите фактори и заболяванията и техните усложнения сред населението

18. Жизнена среда • Жизнената средае съвкупността от всички предмети, явления, свойства и отношения, с които човек взаимодейства през своя живот и се разделя на два основни компонента: физическа и социална

19. Физическа среда • Физическата средавключва природната среда, преобразуваната от човека или създадена от него физическа среда – атмосфера, почви, води, отпадъци и т.н.

20. Социална среда • Социалната средаса всички елементи на социалната, икономическата и политическа инфраструктура, в която функционира индивида, и която регулира и контролира неговия живот.

21. Жизнени умения • Жизнените уменияса способностите на индивида за адаптиране и позитивно поведение, което му позволява да се справи с изискванията и предизвикателствата на всекидневния живот.

22. Здравна мотивация – видове мотиви • мотиви от здравно-рационално естество – основаващи се на познаването и рационалното оценяване на ползата от извършване на определено здравно действие; • мотиви от психо-физиологическо естество – основаващи се на емоциите или физическите преживявания, свързани с определено здравно действие (страх, болка) • мотиви от естетическо естество – базирани на определени естетически възгледи и идеали на личността; • мотиви от социално-психологическо естество – базирани на влиянието на общественото мнение и нормите на неформалната група; • мотиви от морално естество – опиращи се на съзнанието за морален дълг, хуманност, взаимопомощ, солидарност; • мотиви от икономическо естество – свързани с материалното състояние, цени и т.н.

23. Участието на обществото в здравната промоция • партньорство; • улесняване на диалога и постигане на консенсус; • ангажираност; • споделена отговорност; • зачитане на достойнството; • социална подкрепа; • консолидация на дейностите; • приоритетизиране на ресурсите.

24. Модел на система за социална подкрепа

25. Профилактика • Профилактиката е съвкупност от медицински и немедицински мероприятия, които обществото предприема за постигане на по-добро здраве и качество на живот чрез изолиране на рисковите фактори, предотвратяване на заболяванията и намаляване на техните последици (хронификация или трайна неработоспособност-инвалидност) и преждевременните умирания.

26. Нивата на профилактични мерки • началното взаимодействие между рисковата експозиция и възприемчивия индивид • безсимптомен клиничен стадий – това са промени на ниво на организма, които обаче нямат ярко изявена клинична изява и ясно установими клинични белези; • клинично изявено заболяване (ранен) – открива се с обичайните методи на диагностиката; • следлечебен (късен) стадий на заболяването – може да протече в различни направления – клинично оздравяване, хронификация на заболяването, трайно увреждане на организма или смърт.

27. Нивата на профилактика • преморбидна – насочена към началния стадий на контакт между рисковия фактор и възприемчивия индивид и приложима върху цялото население или рискови групи; • първична – насочена към специфични причинни фактори, влияещи в предклиничния безсимптомен стадий и приложима върху цялото население избрани групи лица или здрави лица; • вторична – насочена към ранния стадий на клинично изявеното заболяване и приложима само при пациенти; • третична профилактика – насочена към късния стадий на заболяването и приложима при пациенти.

28. Предимства и недостатъци на прилаганите стратегии при първичната профилактика

29. Оценка на профилактични програми • Оценка на реализацията – отчита се степента на осъществяване на планираните профилактични дейности и обхвата на планираната (целевата) популация. Сравняват се извършени с предварително планирани дейности, и ако се установи, че има разминаване в планирани и осъществени, то реализацията е ниска и не се преминава на последващите етапи на оценка. • Оценка на ефектите – отчита се степента на постигане на предварително планираните цели. Преди започването на профилактичната програма трябва да се дефинират предварително критерии и индикатори за измерване, които да дават възможност за оценка на ефектите. Ако при оценката има разминаване или непокриване на предварително дефинираните индикатори, то програмата не е постигнала ефектите си и не се преминава на следващо ниво на оценка.

30. Оценка на профилактични програми • Оценка на процеса – оценяват се в детайли последователните стъпки на програмата, нивото на рисковите фактори и промените в заболеваемостта във времето чрез подходящо избрани системи на мониториране и контрол. Целта е да се определи по какъв начин отделните компоненти на програмата, интегрирани с дейността на отделните здравни звена и действията на общността постигат целите на програмата. • Оценка на последиците – това може да са случайно изявени последици, които не са планирани в програмата, но водят до извести промени в социалната, психологическата и друга среда. • Оценка на разходите – за осъществяването на тази оценка се прилагат преди всичко икономически методи като разход-полза, разход-ефективност и т.н., като дава информация за ефективността на разходваните средства.

31. Разлики между промоция и профилактика