Изпратени напред като разузнавачи ( Холи Л. Муди )

1. Изпратени напред като разузнавачи (Холи Л. Муди) В началото на 2001 година Господ ми показа как стоя на брега на голям океан. Аз бях заедно с други хора. Всички ние се плискахме в плитчините, играехме, събирахме мидени черупки, забавлявахме се. Тогава изведнъж аз бях отделена от тази група. Намерих се с лице напред към дълбочините. Господ беше далеч напред в океана и ми махаше да го последвам. Аз се колебаех и се страхувах, но бавно започнах да газя във водата. И колкото повече навлизах навътре, странни, красиви и забележителни гледки се разкриваха пред очите ми. Никога преди не бях виждала нещо подобно и бях много удивена. На определени интервали, когато изглежда нещо важно се случваше с мен във водата, аз оставях нещо като малки шамандури или маркировки. Не разбирах какво означава това, нито пък за какво служи. Понякога аз като че ли спирах и Господ отново ме подканяше да продължа. А понякога вълните ставаха силни и високи и беше много объркващо и плашещо за мен. Тогава аз хвърлях поглед назад към брега. Хората, с които бях, продължаваха да се плискат сред вълните. Слабо чувах техните викове от радост и техния смях и ми се искаше да се върна при тях. Веднъж се обърнах, за да се присъединя към тях, но Господ ми каза, че след като съм стигнала толкова далеч, няма връщане назад и дори да се върна това няма да ме задоволи.

2. Неохотно аз отделих поглед от брега и продължих напред, следвайки Господа. Имаше приливи, при които трябваше да се науча да плувам. Трябваше да се науча да различавам морския животински свят - кои създания са опасни и кои не. А през цялото време се чувствах толкова самотна. Когато почти бях прекосила океана, Господ ми каза да се обърна и да погледна брега отзад. Направих го и там видях, че някои от хората навлизаха в океана първо до колене, после до бедрата. След това спряха и започнаха да махат на другите и да ги подтикват и те да дойдат. Отначало мнозинството въодушевено се присъедини към другите във водата. Някои останаха на брега. Усетих, че бяха уплашени и объркани. Един от хората във водата се върна на брега при колебаещите се. Някои от тях влязоха във водата. Да, те не изглеждаха щастливи и безгрижни както преди. Бавно голямата група от брега започна да навлиза в океана. Някои бяха очевидно нервни и изплашени. Други бяха много развълнувани. А трети изглеждаха много сериозни за всичко, което се случваше. Докато групата се приближаваше към мен, си помислих да тръгна с плуване към тях. Сега, след като те бяха във водата, аз исках да съм с тях. Господ ме спря и ме насочи да преплувам остатъка от океана. Без особено желание се подчиних. Исках толкова много да се присъединя към останалите и да бъда с тях. Чувствах се самотна, плувайки през целия океан. Исках да имам компания.

3. Почувствах дъно под краката си, когато се приближих към отсрещния бряг. Започнах да излизам от водата. Когато бях вече на сушата, се обърнах, за да видя какво правят останалите. Гледах ги как плуват и понякога се затрудняваха при големите вълни. При по-трудните моменти те спираха при моите маркировки и почиваха известно време. Аз отново се учудих, какво би могло да означава всичко това. Колкото повече те се приближаваха към брега, толкова повече аз се вълнувах. Чувствах как най-после ще се съберем отново. Исках да бъда с тях, да си говорим за пътуването през океана, което бяхме осъществили. И тогава чух как Господ ме вика и погледнах в посоката откъдето идваше гласът Му. Той стоеше на известно разстояние от брега. Махаше ми да отида и да го последвам. Вгледах се зад Него и видях нещо като парче земя. Там имаше храсталаци, много пясък и малки камъчета. Аз неохотно тръгнах натам, където Господ ме очакваше. Той ми каза: "Следвай ме". Аз се поколебах. "Къде отиваме, Господи?“ - попитах аз. "Защо не мога да изчакам останалите и да те последваме заедно? Не искам повече да съм сама." Господ се обърна към мен. Видях милост и благост в очите му, докато Той се взираше в мен. "Аз те направих да си като разузнавач. Изпратих те пред останалите, за да определиш и да маркираш границите.“ - каза Той. "Границите на какво?"-попитах. Почувствах се много объркана.

4. "Границите откъдето искам да водя народа си“ - отговори Господ. "Искам да ги заведа в земя на изобилие. Ти ще вървиш пред тях и ще разучаваш земята, ще изпращаш рапорти какво те да очакват. Ще оставаш предупреждения за тях на опасните места и ще означаваш местата на благословение. Земята на изобилие, за която ти говоря, не е място на лично благословение за народа. Тя е място на изобилни души. И докато душите на моите изгубени деца се събират, народът ми ще бъде благославян." "Защо искаш това точно от мен?“ - попитах аз Господа. "Аз не искам това само от теб" - отговори Той. "Има много други, които изпращам по същия начин. Опасността за тези разузнавачи е обезсърчението, негодуванието и объркването. Стоейки настрана от хората, които водят, много от тях са обезсърчени от раздялата. Други изпадат в дух на негодувание, защото се чувстват недоразбрани и неоценени. Трети са объркани от посоката, в която ги водя. Те няма да разберат какво точно искам от тях и защо. Ако те слушат внимателно гласа ми, Духът ми ще им даде ясно водителство и посока. Следвай ме." И този път аз го направих. Докато се молех за всичко това, Господ ми каза, че това пътуване през океана е започнало за мен преди година. По онова време не съм знаела и разбирала всички различни пътища, по които явно Господ ме е водел. Понякога се чувствах толкова самотна.

5. Отначало си мислех, че това се отнася само за мен (докато Господ не отговори на самосъжалителния ми въпрос "Защо точно аз, Господи?"). Сега мисля, че сигурно има и други хора в Тялото Христово, които са изпратени като разузнавачи на земята. Те са поставени пред група от хора, за да слагат маркировка и да изпращат рапорти назад. Опасно е за тези разузнавачи да станат нетърпеливи относно хората, които водят напред. Те може да не разберат защо са пред групата. Може да я презрат и да се почувстват горди от това, че тя се благославя или изпитва от неща, които те вече са преминали. “Разузнавачите" може да се почувстват отчуждени и отделени от хората, които водят, да се обезсърчат и да спрат да "разузнават". Усещам, че това може да накара някои от тях да напуснат групата, пред която са поставени, и да продължат без нея. След като продължих да се моля и да искам от Господ да ми помогне да разбера и приема това, се почувствах водена да прочета за река Йордан и Ханаанската земя. Третата глава от книгата на Исус Навиев говори за преминаването на река Йордан. Трети и четвърти стих ни казват: "И заповядаха на людете като казаха: Когато видите ковчега за плочите на завета на Господа вашия Бог и че левитските свещеници го носят, тогава и вие да се дигнете от местата си и да вървите след него. Но между вас и него да има около две хиляди лакътя разстояние по мярка; да се не приближите при него, за да знаете пътя, по който трябва да вървите; защото до сега не сте минавали през тоя път."

6. Помислих си също и за дванадесетте шпиони, които Мойсей прати да разузнаят обещаната Ханаанска земя. Всеки от тях се върна с отчет, но само двама от тях имаха вяра, че ще могат да превземат земята. Останалите десет говориха с неверие и страх на хората. В резултат на това никой от народа на възраст над двадесет години не бе допуснат в обещаната земя, освен двамата шпиони с добрата новина. Те трябваше да внушават вяра и надежда в сърцата на хората, че каквото Господ е обещал със сигурност ще го изпълни. Числа 14:7-8: "И говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя. Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде - земя гдето текат мляко и мед." Това е денят и времето, и сезонът, в който Господ даде жетвата, за да бъде прибрана. Сега е ден, време за работа. Идва нощ, когато никой не може да работи (Йоан 9:4). Много и различни служения ще са необходими, за да се прибере жетвата. Всички заедно сме работници.Нека да работим така, както Господ ни е призвал.