Необходимост от анализ на дефиницията на селски райони в България

1. Анализ на дефинициятаза селскитерайони в БългарияТипологизацияна селските общиниЯнуари 2013

2. Необходимост от анализ на дефиницията на селски райони в България • Настояща дефиниция за селски район - всяка община, в която няма населено място с повече от 30 000 жители. • Дефиницията е всеобхватна - покрива 231 от общо 264 общини и 81% от територията на страната. • Не отразява нивото на развитие и проблемите на общините. • Критерий “необлагодетелстваност” е заложен в ПРСР, РБ 2007-2013 г., но той включва географски критерии за необлагодетелстваност - планински райони и други – с влошено качество на почвите.

3. Дефиниране и типологизация на селските райони в страните от ЕС (1) Анализ на Joint Research Centre (JRC) към ЕК надгражда дефиницията на ОИСРза разграничаване на селски и градски райони, като използва показатели достъпност (периферност) и процент на територията, заета от естествени природни площи. Разграничават се 4 типа райони: • селски достъпен • селски периферен • градски с преобладаваща изкуствена среда • градски с преобладаваща естествена среда

4. Дефиниране и типологизация на селските райони в страните от ЕС (2) В аналитичен доклад на тематична работна група 1 на Европейската мрежа за развитие на селските районисе препоръчва използването на следните показатели за идентифициране на най-силно нуждаещи се от развитие райони: • демографски фактори • социално-икономически фактори • структурни фактори • фактори за достъп до градски услуги • гъстота на населението

5. Аналитичен подход за селските райони в България Анализирани бяха следните икономически и демографски показатели за селските общини в България (ниво LAU2) и взаимовръзките между тях: • Равнище на безработица - % към 2012г.; • Дял на населението в селата към 2012г.; • Територия – кв.км; • Гъстота на населението – жители на кв.км към 2012г.; • Дял на жителите над 60г. към 2012г.; • Отдалеченост в минути до областния център от центъра на общината; • Брой предприятия за 2010г.; • Приходи от дейността на предприятията за 2010г.; • Заети лица в предприятията за 2010г.; • Наети лица в предприятията за 2010г.

6. Изводи от корелационен анализ на икономическите и демографските показатели за общините в България (1) • Нивата на безработица са сравнително силно корелирани с процента на населението, живеещи в села – общините с по-висок дял на селското население се характеризират с по-висока безработица. • Гъстотата на населението е силно корелирана с показателите за икономическа дейност – брой предприятия, приходи на предприятията и брой наети. Икономическата активност е по-висока в по-гъсто населените райони. • Между гъстотата на населението и равнището на безработица има умерена отрицателна корелация. В гъсто населените райони безработицата е по-ниска.

7. Изводи от анализа на икономическите и демографските показатели за общините в България (2) • Между територията на общината и равнището на безработица има умерена отрицателна корелация. В по-големите по територия общини безработицата е по-ниска. • Процентът на възрастни хора над 60 г. е по-висок в малките по територия общини, в районите с по-малка гъстота на населението и в общините с по-висок процент на населението, живеещи в села. Корелацията на този показател с останалите изброени е умерена. • Между равнището на безработица и показателите за икономическата дейност в общините има умерена отрицателна корелация.

8. Фактори, използвани в типологизацията на селските общини От използваните в анализа показатели бяха избрани следни три: • равнище на безработица • жители над 60г. като процент от населението на общината • гъстота на населението Първите два показателя директно адресират степента на икономическа и социална изолация на общините. Гъстотата на населението е силно корелирана с икономическата активност и е свързана с потенциала на общините за повишаване на заетостта.

9. Резултати от типологизацията на общините в България – групи

10. Карта на общините в България по групи

11. Основни изводи • Група 4 – най-силна степен на застрашеност обхваща 61 общини, които са разположени във всички области на България с изключение на област Столична, Бургас и Габрово. • Областите с най-голям дял на общините от група 4, както и с най-голяма територия, заета от такива общини, са области Видин, Монтана, Плевен, Враца, Добрич, Силистра, Ямбол и Велико Търново. • Областите с най-голям дял на общините от група 1 – с най-добри показатели за развитие, са областите Благоевград, Бургас, Кърджали и Варна. • Територията на области Пловдив и Хасково са заети над 80% с общини от група 2, а делът на общини от група 3 и 4 е нисък.

12. Иконометричномоделиране на факторите, влияещивърхуразвитието на селскитерайониКоличествена оценка на влиянието на факторите за развитиеЯнуари 2013

13. Дефиниране на фактори, които оказват влияние развитието на общините в България; Прилагане на иконометрични модели с цел количествена оценка на влиянието на факторите в различните групи общини Цел на анализа

14. За всички общини в страната значимите фактори са: Заетост; Дял на икономически активното население; ДМА на предприятие през 2010г. в хиляди лева; Абсолютен прираст в изплатени суми по ОП на ЕС на глава от населението за 2010 г в хиляди лева; Произведена продукция в преработващата промишленост за 2009г./ 2008г. Фактори за цялата страна

15. Факторите, които имат статистически значимо влияние върху размера на продукцията на глава от населението в селските общини в страната, са: Заетост; Дял на икономически активното население; ДМА на предприятие през 2010г. в хиляди лева; Абсолютен прираст в изплатени суми по ОП на ЕС на глава от населението за 2010 г в хиляди лева; Произведена продукция микро предприятия за 2009г./ 2008г. Фактори за селските райони

16. Сравнение между селски и градскирайони

17. Сравнение между селски и градскирайони

18. Оценка на ефекта в селските общини и страната (1)

19. Оценка на ефекта в селските общини и страната (2)

20. Оценка на ефекта в отделните групи селски общини

21. Оценка на ефекта в отделните групи селски общини