РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

1. РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО Традиции и ритуални практики по време на зимните празници

2. Коледните празници в България • Игнажден е денят, в който според календара на Източноправославната църква се почита паметта на свети Игнатий Богоносец, чествана на 20 декември. Обикновено с Игнажден започват коледните празници. В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

3. Защо Игнажден? • Връзката между почитането на паметта на Св. Игнатий и началото на коледните празници е доста късна. На 21 декември, когато денят е най-кратък (зимното слънцестоене) е бил празникът Иняжден, Полязовден, Млад Бог, Млад ден. След покръстването, към него е "прикрепен" християнският Св. Игнатий и празникът е преименуван в Игнажден и е преместен на 20 декември.

4. Св. Игнатий Богоносец • Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква, ако не се брои нейният основател, апостол Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже. На престола в Антиохия той наследява епископ Еводий през 67 г. и остава начело до смъртта си през 107 г. Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от св. Симеон Метафраст (10 век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1-5). • За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Приема се, че свети Игнатий първи е въвел в богослужението антифонното песнопение - по подобие на ангелите, възпяващи Светата Троица от две противоположни страни.

5. КАК СЕ ПРАЗНУВА ИГНАЖДЕН? • Най-характерен за празника е обичаят "полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден, се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако "сполезът" е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. • Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: "Колко искрици, токова яренца (агънца, теленца , кончета …)". В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите. • След това на сполазникът дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като благославя: "Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!". • За благословията си сполазникът е обсипван с пшеница и сушени плодове — за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна. • Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.

6. ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ • Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша. • Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие. • Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг. • Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие. • Времето през следващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.

7. Не бива да се изнася нищо от къщата - най-вече огън, жар или сол - за да не излезе берекетът. • Не се иска и не се дава нищо назаем. • Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. • Не се вари боб, за да не бие градушка. • Не се пере, за да не налети болест. • Мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.

8. БЪДНИ ВЕЧЕР • Бъдни вечер (24 декември), наричана още Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка, е денят преди Рождество Христово. • Денят завършва с празнична постна вечеря, свързана в езическата епоха с вярата в раждането на новото Слънце и новата астрономична година, а в християнството - с раждането на Иисус Христос. Кога точно е роден Иисус Христос не е известно, но през 6 век Църквата поставя празника на 25 декември, за да премахне почитането на персийското божество Митра, чието рождение се почита на същата дата. • Този ден се нарича "Бъдни вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини.

9. ТРАПЕЗАТА НА БЪДНИ ВЕЧЕР • Трапезата на Бъдни вечер е тържествена. По традиция се приготвят постни ястия: варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, плодове, обреден хляб с паричка и др., за да бъде годината пълна с много храни. Техният брой трябва да бъде нечетен, най-често 7, 9 или 11. При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, за да може Бог да дойде и да вечеря.

10. Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прекадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането на новото Слънце и на Иисус Христос. На Бъдни вечер се извършват магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството. Среднощ по домовете тръгват коледарите. • В езическата традиция празникът е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването над нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.

11. ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ • Зад палешника (широкото остро желязо на ралото) се оставят живи въглени, наречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въгленът е почернял, предсказанието не е добро. • На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се 12 въглена за 12-те месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека. • Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички. • Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката. • На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени на всеки още на Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината. • Моми, на които им е време да се женят, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата. • Пепелта от бъдника и сламата не се изхвърлят.

12. ЗАЩО ПРАЗНУВАМЕ РОЖДЕСТВО НА 25 ДЕКЕМВРИ? • В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на Богоявление (6 януари) още по времето на император Константин Велики, преди 336 г. Църковните отци от 3 и 4 век посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово, тъй като тази дата имала специално значение.

13. На този ден древните народи в Европа, Северна Африка и Мала Азия празнували раждането на своите богове - египетския Озирис (Сарапис при гърците и римляните), персийския Митра, гръцкия Дионис и др. В популярния през 2 и 3 в. в Рим култ на Митра на 25 декември се е празнувал "Денят на раждането на Непобедимото Слънце" (Dies Natalis Solis Invicti), а римският император, който в 270 г. утвърждава този празник с указ, се е отъждествявал със слънцето. Вплетени са преклонението пред големия природен кръговрат, завършването на един природен цикъл и раждането на света отново, завъртането на слънцето и на деня към светлина и пролет с новата вяра за раждането на духа, поглеждането към истината и светлината. • На упреците срещу християните, че празнуват в един и същ ден с езичниците, св. Августин отговорил: „Ние празнуваме не както неверниците, които зачитат слънцето, а честваме този, който е създал слънцето.“

14. БЪЛГАРСКИТЕ ОБИЧАИ • В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последният ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари — мъже — ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. • Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.

15. КОЛЕДАРИТЕ • Коледарите си избират цар или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце. • Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално разрешение от царя, което говори за посветителските функции на този обичай. С коледуването, сурвакането на Нова година, къпането на Йордановден (Богоявление) момчетата доказват, че вече са пораснали и могат да се оженят. • Една от основните цели на коледуването е да се оповести раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света отначало. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.

16. ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ • На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат. • Ако две групи коледари се срещат, не е на добре — през лятото ще вали град или друго зло ще сполети. За да не се случи това, двете групи се бият помежду си

17. КОЛЕДНАТА ЕЛХА • Коледната елха е една от най-разпространените традиции, свързани с празнуването на Рождество Христово. Преди Коледа вечнозелено иглолистно дърво се отсича, внася се в дома и се украсява с разноцветни светлини, орнаменти и лакомства.

18. Макар че днес коледната елха се счита за християнски обичай, всъщност той възниква в древността. В Древен Египет са украсявали палмите. Германските племена по-късно украсяват вечнозелени клонки, за да отпразнуват дара на светлината около най-късия ден на годината - 21 декември. В началото хората са украсявали само клонки от елхи, ели, борове и чак през 1597 г. започват да украсяват цели дървета. Вечнозелените дръвчета символизират вечен живот. Те са сред най-значимата част от празничния обред. Постепенно украсите на елхата стават по-богати; коледните дръвчета се обкичват с гирлянди, множество светлини и коледни играчки. • Обикновено на върха на коледната елха стои голяма звезда, която символизира пътеводната звезда, показала пътя на тримата мъдреци при раждането на Исус Христос.

19. ЩАСТЛИВИ ПРАЗНИЧНИ ДНИ!