ПРАКТИКА НА КЗД ПО ДИЛЕМИТЕ ОТ ФИЛМА “УРОЦИ ПО ТОЛЕРАНТНОСТ”

1. ПРАКТИКА НА КЗД • ПО ДИЛЕМИТЕ ОТ ФИЛМА • “УРОЦИ ПО ТОЛЕРАНТНОСТ” • ПРОЕКТ”УЧИЛИЩА БЕЗ ДИСКРИМИНАЦИЯ” • JLS/2008/FRAC/AG/1241 30-CE-0306237/00-05 • ЕПИЗОД 3 – МАЙКАТА НА ЕЛИАС • www.discriminationfreeschools.com • www.drop-discrimination.dk • http://proektuchilista.kzd.bg • модератори: Ваня Иванова Ризова-регионален гр. Габрово • Диана Николаева-регионален гр. В.Търново

2. I.ЕПИЗОД 3- МАЙКАТА НА ЕЛИАС • ЕЗИКОВА НЕТОЛЕРАНТНОСТ • КАКВО Е ТОЛЕРАНТНОСТ? • Чл. 1 на Декларация за принципите • на толерантност: • ...”уважение, приемане и разбиране на богатото • разнообразие от култури в нашия свят, • на нашите форми на самоизява и способите • за проява на човешката индивидуалност...” • Толерантността означава, че всеки е свободен • да се придържа към своите убеждения и да • признае същото право по отношение на другите. • Да признае, че хората по своята природа, • се отличават по външен вид, положение, реч, • религия и ценности и имат право да живеят • втози свят, съхранявайки своята идентичност • и индивидуалност. • 16-ти ноември - Международен ден на толерантността

3. СЪХРАНЯВАНЕ НА ИДЕНТИЧНОСТТА • Чл. 5 от Рамкова конвенция за защита на националните малцинства: • “1. Страните се задължават да насърчават развитието на условия, необходими на лицата, принадлежащи към национални малцинства, да поддържат и развиват своята култура, както и да съхраняват най-важната част от своята идентичност, а именно – религия, език, традиции и културно наследство.” • Чл.6 • “ 1. Страните насърчават духа на търпимост и диалог между различните култури и приемат действени мерки за поощряване на взаимното уважение, разбирателство и сътрудничество между всички лица, живеещи на тяхната територия, независимо то етническата, културната, езиковата или религиозната им идентичност, по-специално в областта на образованието, културата и средствата за масово осведомяване.” • Приемането на различния до голяма степен зависи от нашите познания- необходимостта да научим повече за езика, културата, навиците и традициите на другите, се превръща в основно условие за нашата толерантност. • В основата на нетолерантността стои незнанието!

4. ЕЗИКЪТ КАТО ПРЕЧКА В ОБЩУВАНЕТО • “Уважението към езиците, културите и идентичността на нашите европейски съграждани е предварително условие за създаване на атмосфера на взаимно уважение и сътрудничество в целия континент...Най-доброто средство за борба с езиковата нетолерантност и несигурността са ученето на езици и междукултурното разбирателство” • Антонио Милошоски- председател на Комитета на министрите на Съвета на Европа за Европейския ден на езиците • Чл. 10 от РКЗНМ • “1.Страните се задължават да признаят на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, правото свободно и без намеса да ползва езика на неговото малцинство в личния и обществения живот както устно, така и писмено.” • “2. В области, населени традиционно или в значителна степен с лица, принадлежащи към национални малцинства, при заявено желание от тези лица и при положение, че това желание съответства на действителна необходимост, страните полагат усилия за осигуряване, доколкото това е възможно, на условия за ползване на езика на малцинството в отношенията между лицата и административните органи.” • ЕЗИКЪТ Е ТОЗИ, КОЙТО РАЗДЕЛЯ, НО Е И ТОЗИ, КОЙТО СБЛИЖАВА НАЙ-БЪРЗО • 21 –ви февруари Международен ден на майчиния език

5. Чл. 27 от Международен пакт за граждански и политически права • “ В държави, в които съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства, лицата, принадлежащи към тези малцинства, не могат да бъдат лишавани от правото да имат, съвместно с другите членове на своята група, собствен културен живот, да изповядват и практикуват собствената си религия или да си служат с родния си език.” • Чл. 36, ал. 1 от Конституцията на Република България • “ Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българския гражданин” • Чл. 36, ал. 2 • “ За гражданите, за които българския език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.” • В днешното динамично време владеенето на поне един чужд език се превръща в необходимост, която определя по-добрата интеграция на малцинствените групи и включването на членовете на тези групи в обществения живот.

6. ПРАКТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ • ПОЛИТИКА НА МНОГОЕЗИЧИЕТО • “ЕВРОМОЗАЙКА”-масирано проучване на малцинствените езикови групи в Европейския съюз. • -“Евромозайка-производство и възпроизводство на малцинствените езикови групи в Европейския съюз”(1996г.- доклад,въз основа на проучването) • “ЕВРОБАРОМЕТЪР”- провежда две изследвания • през 2001г. и 2006г. на езиковите умения на европей- • ските граждани и тяхното отношение към езиците. • Най-многоезични са гражданите на Люксембург- 99% от тях • владеят поне още един чужд език, следвани от словаците-97% • и латвийците- 95%. • Само в шест страни се наблюдава мнозинство от едноезични • хора – Ирландия- 66%, Обединеното кралство- 62%, Италия • - 59%, Унгария- 58%, Португалия- 58% и Испания- 56%.

7. СТРАТЕГИИ ЗА ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ • 1. “ ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ 2010г.” • - Методи и начини за организирането • на преподаването на езици; • - Ранно изучаване на чужд език; • - Начини за насърчаване на изучаването • и практикуването на чужд език; • 2. “ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ 2020г.- РАЗЛИЧНИ СИСТЕМИ, ОБЩИ ЦЕЛИ” • - Превръщане на обучението през целия живот и мобилността на учащите в реалност • - Подобряване на качеството и ефективността на обучението и образованието. • - Насърчаване на равенството, социалната сплотеност и активно гражданство. • - Засилване на творчеството и иновациите, включително предприемачеството, при всички степени на образованието и обучението.

8. НАШАТА ИДЕНТИЧНОСТ ОПРЕДЕЛЕНА ОТ ИМЕТО • Имената са част от всяка култура и те са от огромно • значение както за човека, който го получава, така и за • обществото, което дава името. • Въпреки универсалността на имената в различните • страни съществуват огромни разлики относно начините, • по които се дава името. При някои народи децата носят • имена на тотеми или от родословното дърво на техните • родители. В други,името се определя от събития, които са • се случили на майката по време на бременността или • непосредствено след раждането на детето, а в трети, • имената се определят чрез магия и заклинания. • - даване на име при хората от народа “Каси” в Африка. • В развитите страни даването на име може да се определи от най-различни причини- мода, традиции, религиозност, интереси...То се превръща в паспорт на личността пред обществото, което го приема с това име и често определя отношението си към него съобразно името. • Когато получим своето име, ние ставаме част от общността, в която живеем и се съгласяваме по този начин да следваме нейните правила и обичаи,а общността от своя страна ни дава право да се ползваме от благата й. • -в САЩ на затворниците са дават индивидуални номера като по този начин обществото подчертава нарушената договореност между него и личността, която е “сключена” при регистрацията на името.

9. Друг интересен факт е свързан с произнасянето на • нашето име. Често промяната на името или грешното • произнасяне водят до обида и накърняване на достой- • нството на човека, който го носи. • Той приема това като обида към личността си и неза- • читането му като отделен, самостоятелен индивид. • Особено обидни са грешките, които водят до известна • игра на думи. • Мартин Лутер Кинг използва тази тактика, за да • омаловажи един от основните си опоненти и противни- • ци д-р Ек, като нарочно произнася името му като • “dreg”, което означава “мръсотия”. • Фройд вижда психологическо измерение в объркването • на името.Според него тези грешки се натоварват със • значение, което се носи от съзнанието на общността, • породено от негативизъм, предразсъдъци, от мястото • в социалната или политическата йерархия, от религи- • озните вярвания или просто от буквалния превод на • името в друг език.

10. ЧЛ.11 ОТ РКЗНМ • “Страните се задължават да признаят на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, правото да използва своето фамилно(бащино) име и лични имена на езика на малцинството и правото на тяхното официално признаване, съгласно условията, предвидени в правната им система.” • ЧЛ. 9 ОТ ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ • “(4) Името на чужденец, роден извън територията на Република България, се вписва в регистрите за гражданско състояние и в регистрите за населението така, както е изписано в националният му документ за самоличност или в акта за раждане, независимо от колко части се състои.” • ОБЩУВАНЕТО С ДРУГИТЕ • Умението за общуване не е нещо, с което човек се ражда, а нещо, което трябва да придобием, да положим усилия, за да се научим.Истинското, пълноценно общуване изисква много усилия от всеки да преодолее себе си, своите желания, предразсъдъци,да наруши удобството си. • Способността да общуваш така , че да бъдеш разбиран и да разбираш е едно от най-важните условия за добрата комуникация и една от най-честите причини за срив във взаимоотношенията. • Когато двама души се съберат те носят със себе си различни характери, възпитание, светоглед, навици, начин на изразяване. В близък контакт тези различия се проявяват и изпъкват:емоционални, интелектуални, религиозни, социални.Ако тези различия се обсъждат, тогава и двамата събеседници ще се обогатят с това, което другия носи в себе си. В противен случай възниква напрежение, конфликти и враждебност...

11. ПРИМЕРИ ОТ ПРАКТИКАТА НА КЗД • РЕШЕНИЕ № 21 ОТ 22.05.2006г. ПО ПРЕПИСКА № 27/2006г.,I СПЕЦИАЛИЗИРАН СЪСТАВ • Жалбоподателят(сдружение А) твърди, че рударите са отделна етническа група с майчин език румънски. • Спрямо тях е била упражнена дискриминация, тъй като въпреки желанието им през учебната 2005-2006г. Директорът на местното училище не е положил необходимите усилия за въвеждането на обучение по румънски език, който е майчин език на рударите.В жалбата се иска КЗД да упражни своите правомощия с цел преустановяване на бездействието на директора. • Голяма част от населението в с. И принадлежи към етническата група на рударите. През 2005г. В израз на желанието децата им да изучават майчиния си език- румънски, сдружението-жалбоподател е поискал разрешение от РИО гр. В за изучаване на румънски език в училището в с.И. • На практика учениците,за които румънският език е майчин, са третирани по-неблагоприятно въз основа на етническия им произход чрез неосигуряването на предпоставки за ефективно упражняване правото им по чл.8,ал.2 от Закона за народната просвета за изучаване на майчиния им език- румънски. • Съгласно тази разпоредба на ЗНП децата, за които българският език не е майчин език, имат право да изучават своя майчин език при защита и контрол от страна на държавата. В настоящият случай децата, които са рудари по етнически произход, имат право на обучение по румънски език, който за тях е майчин.

12. Не осигуряването на предпоставки и гаранции за реализиране на това законово право спрямо рударите в сравнение с фактическото положение на други деца, които изучават майчиния си език, неминуемо води до неравенство в третирането на лицата. • РЕШЕНИЕ: • 1.Предписва на директора на ОУ в с. И да информира и уведоми по подходящ начин всички родители и ученици, включително и тези, които през 2005г. Са депозирали заявления за изучаване на майчин език, за нуждата от подаване на нови изрични заявления за изучаване на майчин език през учебната 2006г.-2007г. В срок до края на настоящата учебна година. • 2. Директорът да предприеме всички необходими мерки за въвеждането на обучение по майчин език в повереното му училище начиная от началото на учебната 2006г.-2007г. съобразно заявеното желание на правоимащите лица. • РЕШЕНИЕ № 59 А ОТ 30.11.2006г.ПО ПРЕПИСКА №21/2005г.,НА ПЪРВИ СПЕЦИАЛИЗИРАН СЪСТАВ • Жалбоподателят Т.М. Твърди, че през месец септември при посещение на съпругата си,задържана в РПУ гр.С, е бил обект на неравностойно третиране от ответната страна- служител в РПУ гр. С. Последният с груб, заповеднически тон е забранил да говори на ромски език със съпругата му. Т.М. твърди,че служителят се държал грубо с него, бутал го е и го е заплашвал. • Жалбоподателят твърди, че е накърнено достойнството му изразяващо се в забрана за говорене на ромски език,бутане, обиди, които са провокирани от неговата етническа принадлежност. Служителят е заявил, че “в България вие сте българи, няма цигански вестници и се говори на български език”, заплахи за “разплакване на мръсното циганско племе”.

13. Гореизложеното мотивира състава да приеме, че е налице по- неблагоприятно третиране на основата на признак етническа принадлежност и е на лице тормоз, основан на същия признак. • Съгласно Директива 2000/43/ЕС от 29.06.2000г. Дискриминацията основана на расов или етнически произход може да попречи на целите на Договора за Европейския съюз, в частност на достигане на високо равнище на заетост и социална закрила, повишаването на жизнения стандарт и качеството на живота, икономическата и социалната интеграция и солидарност. • Според същата директива важно е да се защитават всички физически лица срещу дискриминация, основана на расов и етнически произход.Чл. 2 от тази директива гласи: • “ За целите на тази директива принципа на равно третиране ще означава, недопускане на пряка и непряка дискриминация основана на расов или етнически произход”. • Рамковата конвенция за националните малцинства осигурява правото на ползване на майчиния език в личния и обществения живот. • РЕШЕНИЕ: • Служителят физически и словесно е накърнил достойнството на Т.М., изразяващо се в забрана за говорене на ромски език, бутане, обидни квалификации на етническа основа, както и е извършил тормоз по признак етническа принадлежност. • НАЛАГА на Служителя на РПУ гр. С административно наказателна глоба в размер на 500лв. • ПРЕДПИСВА въздържане занапред от извършване на установеното нарушение спрямо други лица от ромски етнос.

14. РЕШЕНИЕ № 158 ОТ 17.09.2009г.ПО ПРЕПИСКА №58/2008г.НА ПЪРВИ СПЕЦИАЛИЗИРАН СЪСТАВ • Жалбоподателят твърди, че е от турски етнически произход, роден е през 1974г. И при раждането му е именован от неговите родители с турските имена Н.С.А., които са записани като негови рождени имена в акта му за раждане. Твърди , че на 24.01.1985г., както хиляди други български граждани с турска етническа принадлежност, е бил принуден насилствено да смени турските си имена с други български имена, в резултат на което в графа бележки на акта му за раждане била отразена промяната на имената му. • В последствие през 1991г. По реда на Закона за имената на българските граждани(отм.) жалбоподателят е възстановил турските си имена, което било отбелязано в графа бележки на акта му за раждане.През 2007г. От Общината му издават удостоверение за идентичност на имената. • Жалбоподателят смята, че с издаването на удостоверението, което удостоверява, че в акта за раждане е записан с българските си имена, което не отговаря на обективната истина, спрямо него е проявено тенденциозно отношение и дискриминация под формата на тормоз и расова сегрегация, основани на етническа принадлежност. • Оплакванията на жалбоподателя имат отношение към правото на име на езика на малцинството и правото му на официално признаване, установено в чл.11, ал.1 от РКЗНМ. Подобно право е признато от вътрешния правен ред и е регламентирано в разпоредбите на чл.12 и чл.13 от ЗГР. • Правото на име на езика на малцинството е част от гаранциите за съхраняване на идентичността на националните малцинства и недопускането на принудителна асимилация.(чл.5 от РКЗНМ)

15. РЕШЕНИЕ: • Установява по отношение на жалбоподателя Н.С.А. Дискриминация по чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с §1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., на основата на признак етническа принадлежност, нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с чл.5 от ЗЗДискр,§1,т. 1 от ДР на ЗЗДискр. • Налага на Община И. Принудителни административни мерки за отстраняване на вредните последици от констатираното нарушение, като Предписва на длъжностното лице Кмета на Общината А.Р. Следното: • Да разпореди и осигури издаването на жалбоподателя Н.С.А. на удостоверение за идентичност на лице с различни имена..., с текст удостоверяващ, че възстановеното(промененото) име на лицето и името, което то е имало до този момент, са имена на едно и също лице. • Да предприеме мерки занапред издаваните от Община И. Удостоверения за идентичност на лице с различни имена на лице с променени по принудителен ред имена да съдържа удостоверителен текст, че възстановеното(промененото) име на лицето и името, което е имало до този момент, са имената на едно и също лице.

16. СВОБОДНА ДИСКУСИЯ ПО ЕПИЗОД 3 • 1. Кога езиковата бариера е проява на • дискриминация? • 2. Какво се случва, когато в диалога • доминират предразсъдъците? • 3. Кой е толерантен- майката на • Елиас или Анна?Защо? • 4. Знаете ли какво означават вашите • имена и как родителите Ви са ги избрали?

17. БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ бул. “Драган Цанков” № 35 гр. София 1125 РЕГИОНАЛЕН ОФИС ул.”.........................” № гр........................... тел........................ e-mail:....................