инж. Пламен Русев

1. инж. Пламен Русев 24.01.2012 г.

2. Обща информация • Изисквания за опазването на околната среда, безопасността и качеството • Компании, работещи по проекта • Технически данни • Условия, свързани с околната среда и социални фактори, избор на локация • Съвременни и надеждни технически решения • Получаване на разрешения, свързани с опазването на околната среда,обществено обсъждане 1 2

3. Добивът на петрол в Евро-азиатския регион през 2008 година например е 12.5 милиона барела на ден (16% от световния добив на петрол) • Очаква се добивът на петрол в Евро-азиатския регион да се увеличи постепенно до 2030 година, като увеличението ще се дължи предимно на прогнозираните експортни количества от Казахстан • Европейският, Северноамериканският и Азиатско-тихоокеанският регион са целевите пазари за петрола, пренасян от ТБП • До 2030 година се очаква особено голямо нарастване на нуждите от петрол в Азиатско-тихоокеанският регион • Политиката на Турция има за цел да намали превоза на петрол през проливите • Максималният пропускателен капацитет на Босфора вече е надхвърлен през някои зимни периоди, а скоро така ще бъде и през летните месеци. 3

4. Първоначален капацитет: 35 Mt/a • Предвижда се да се увеличи до 50 Mt/a • Количествата нефт от CPC и REB (Урал) ще се транспортират на партиди • Редовен пренос от Новоросийск (с танкери Suezmax) • Терминал Южная Озереевка на CPC • Терминал Шесхарис на Транснефт • “Разпределителен пункт” Александруполис – за световния пазар, с танкери тип Aframax, Suezmax и VLCC • Оптимални технически решения с минимален капитал и разходи за експлоатация • Минимизиране на предварителните инвестиции за 50 Mt/a 4

5. Спазване на най-високи стандарти по отношение на околната среда и социалните условия • Спазване на IFC/Equator-принципите за определяне, оценка и управление на риска • Прилагане на международни технически стандарти (ISO, EN, ANSI, в най-строгия вариант) • Прилагане на най-съвременна технология и мерки за безопасност • ОВОСС (Оценка на въздействието върху околната и социалната среда) – законодателство и стандарти: • Процедурата за ОВОСС съгласно българското законодателство (Закон за опазване на околната среда, Наредби за ОВОСC) • Национално и европейско законодателство и стандарти • Международни стандарти и най-добра практика за ОВОСС (IFC, Equator Principles) • Координиран подход в България и Гърция (прилагане на сравними подходи, методология и стандарти в целия обхват на проекта) 5

6. 3. Компании работещи по проекта 6

8. 8

9. Спазване на националните и международните стандарти, свързани с опазването на околната среда и социалните фактори Опазването на околната среда е от първостепенно значение в целия процес на избор на трасе и локация Задълбочен анализ на различни алтернативни варианти с цел намиране на оптимални технико-икономически, социални и екологични решения, които са приемливи за всички участващи страни Разработен е План за оповестяване на информация и консултации (PCDP). Проведени са много консултации с държавни органи, обществеността и неправителствени организации Има трудности, свързани с противопоставящи се на проекта групи и в двете страни (предимно политически мотивирани – по време на избори) чувствителност на хората във връзка с опазването на околната среда чувствителност във връзка с въздействие върху туризма в Бургас иАлександруполис 9

10. Основни аспекти, свързани с околната среда/социалните фактори Много зони отНатура 2000; Много защитени територии според българското законодателство; Голямо международно орнитоложко значение на района (зоната е част от Виа Понтика – основен маршрут за миграция на птиците); Развиващ се туристически сектор; Културно и археологично наследство; Трансграничен проект с трансгранични ефекти, евентуално и по отношение на Турция. 10

11. Критерии за избор на местоположение на буйовете (SPM) избягване на чувствителни зони по отношение на екологични и социални фактори минимална дълбочина на водата 25 m безопасност – при навигация и спазване на разстоянието между буйовете (SPM) намаляване до минимум на дължината на нефтопроводите във водата и на сушата разположение извън транспортните коридори и външните зони за подход към пристанище Бургас визуално въздействие 11

12. Критерии за избор на място за нефтена база и помпена станция Нефтена база с капацитет до800.000 m³ с 6 - 8 резервоара, помпена станция, противопожарна система, сгради Избягване на чувствителни зони по отношение на екологични и социални фактори Равен терен Възможност за бъдещо разширение (необходими са 55 ha ) Добри условия на терена Близост до съществуващи идустриални зони Извън геологично рискови зони Наличност на добра инфраструктура, включително достъп до обекта 12

13. Критерии за избор на трасе избягване и безопасно отстояние от селищата; избягване на важни природни резервати; минимизиране на дължината в зоните на пресичане на реки; “инфраструктурно комбиниране” – определяне на трасе на тръбопровода в близост до съществуваща инфраструктура; минимизиране на необходимостта от изсичане на гори; избягване на зони, които не са безопасни в геоложко/сеизмологично отношение. • Метод на планиране на трасето • Стесняване на разглеждания коридор на трасето: • Коридор по проект: ширина - 50 km; • Предпочитан коридор: ширина - 10 km; • Определен коридор: ширина - 500 m. • Повишаване нивото на детайлност с всеки следващ етап на планиране 13

14. Нефтена база Монтиране на Система за аварийно спиране(ESD) Автоматизирани клапани на резервоарите и колекторите с дистанционно управление Система за дистанционно управление на нивото на запълване на резервоарите Резервоарите, тръбопроводите и основното оборудване ще бъдат изработени в съответствие с най-високите международни стандарти за качество 14

15. Тръбопровод Определяне на дебелината на стените в резултат на симулация на всякакви ситуации при процеса на товарене Хидротестовете ще се извършат след построяването, при налягане около 1.4 пъти по-голямо от максимално допустимото налягане, а в повечето зони над 2 пъти по-голямо от нормалното работно налягане 3-слойно PE покритиеплюс система с активна катодна защита Съвременна комплексна система за контрол и набиране на данни (SCADA), включваща системи за бързо откриване и локализиране на течове, за екслоатация и надеждност на тръбопровода съгласно най-високите стандарти Тръбите и основното оборудване ще бъдат изработени в съответствие с най-високите международни стандарти за качество 15

16. Буйове (Единични закотвени платформи) или естакада за разтоварване на суров нефт (Jetty) - сравнение Значителен обем материали за драгиране от транспортния коридор до естакадата Опасности за околната среда: Въздействие върхуморската екосистема Депониране на драгирания материал Натура 2000 Пространството и дълбочината за маневриране на големите танкери е силно ограничено повишен риск Буйовете (SPM) са широко използвани за разтоварване на танкери (Новоросийск, Супса, Констанца, Тарагона, Северно море и др.); над 1000 обекта по света 16

18. Типичен терминал с буй (SPM),какъвто ще бъде използван за Бургас и Александруполис page 18

19. Буй с въртяща се платформа 19

20. Танкерът се придърпва към буя 20

21. Експлоатация на единична закотвена платформа (буй) (SPM) 21

22. Разтоварване на буй Две съоръжения (два буя) тип CALM Всеки буй се състои от два компонента: Закотвена за морското дъно с 6-8 котви Разположена върху нея въртяща се на 360° платформа, за която се швартоват танкерите Разположение 17-20 км навътре в морето, считано от централния бургаски плаж На 2 км дистанция един от друг Далеч от маршрутите на корабите към/от пристанище Бургас Далеч от индустриални инсталации на брега Извън екологично чувствителни и защитени зони (Натура 2000) Около всеки буй – кръг за маневриране с диаметър от 2 км Безопасно швартоване/отшвартоване към/от буя на танкери от класа „Суецмакс” 22

23. Никога не е имало сериозен инцидент на буй (SPM) Сериозни инциденти с танкери ВИНАГИ са възниквали в ОТКРИТО море, вследствие на сблъсък и/или засядане при плаване в открито море Танкерите, използващи терминалите на ТБП, задължително ще бъдат с двоен корпус и двойно дъно. В зоните на функциониране на терминалите е забранен друг вид корабоплаване и те са разположени далеч от обичайния трафик Вътрешният правилник на ТБП за експлоатация на терминалите ще съдържа много строги задължения ТБП ще разполага с план за аварийни ситуации с цел справяне с всякакви инциденти. 23

24. Безопасност при разтоварване на буй Буйовете – разположени извън трасето на коработрафика Разстоянието между тях – достатъчно за маневриране без опасност от инциденти Компютърно управляеми шлангове – затварят се преди откачването на танкера от буя Позициониране на разтоварения кораб съобразно атмосферните условия благодарение на въртящата се на 360° платформа Закачване/откачване на танкерите на/от буя един по един Недопускане на риболов или маневриране на други плавателни съдове в зоните за маневри Подпомагане на маневрирането на танкерите и операциите по разтоварване от помощни плавателни съдове (влекачи) Операционните зони – под непрекъснато наблюдение 24

25. Предимства при разтоварването на буй: БУЯТЕ ПРАЗЕН Буят(SPM) НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА плаващ резервоар за съхранение на нефт Няма помпена станция във или на буя ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА БУЯ Е ЕДИНСТВЕНО ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ТАНКЕРА и НЕФТ ТЕЧЕ САМО ПРЕЗ РАЗПОЛОЖЕНАТА В НЕГО СИСТЕМА ОТ ТРЪБИ 25

26. 7. Разтоварване на пристанище • Техническо описание • Нефтено пристанище Росенец – единственото подходящо място, където може да се разположи нов нефтен пристан • Разполага с 3 корабни места • Приема танкери с капацитет до 80 000 т • Необходимо преустройство, за да приема танкери клас „Суецмакс”: • Изграждане на пирс с дължина около 1 500 м – в случай, че пространството на индустриалната зона на Росенец не е достатъчно ще се излезе извън нея и ще се навлезе в територия от Натура 2000. • Изграждане на канал за танкерите до пристанището, с минимална дълбочина 25 м • Изисква значително по обем драгиране • Депонирането на драгирания материал (близо 10 млн. куб. м дънни седименти) може да се окаже проблематично 26

27. 7. Разтоварване на пристанище • Безопасност. Рискове за безопасността поради следните факти: • Ограничено пространство за маневриране на танкерите – само в драгираната зона (опасно при неблагоприятни метеорологични условия или форсмажорни обстоятелства) • Закотвяне и маневриране в ограничена акватория като пристанище и в близост до кейове/естакади, жилищни и индустриални зони • Повишен риск от засядане на танкера • Повишен риск от сблъсък при пресичане на трафика на танкерите с този на другите морски съдове • Разтоварни процедури в близост до брега и нефтените инсталации • Ограничено пространство за маневри на екипът по безопасност в случай на инцидент • В случай на спешно/аварийно напускане на пристанището от танкера – необходими повече време, усилия и персонал, отколкото при разтоварване в открито море на буй 27

28. 7. Разтоварване на пристанище • Екологични въпроси • Драгиране и изхвърляне на 8-10 млн. куб. м дънни седименти за достигане на необходимата минимална дълбочина от 25 м на подходния плавателен канал • Основното драгиране е с голяма продължителност и е придружено от последващи рутинни драгирания • Значителна загуба на морски дънни местообитания, морска флора и фауна на три различни места: • Зоната на новия нефтен пристана и удължението на вълнолома • Каналът за заход/басейнът за маневриране • Зоната на депониране на драгираните дънни седименти. • Фауната в тези зони ще се възстанови, но може да обеднее заради повишените количества фини дънни седименти • При основното драгиране и последващите рутинни драгирания на канала за заход и басейна за маневриране ще се: • ресуспендират значителни количества фини седименти, което ще причини временно увеличение на мътността на водата в залива • освободи голямо количество седименти във водния канал 28

29. 7. Разтоварване на пристанище • Екологични въпроси • При поддържащото драгиране ще е необходимо съответното депониране на драгирания материал • ще се освобождават хранителни вещества, които обикновено са погребани в дънните седименти • може да се активира цъфтежът на водораслите в морската вода в зоната на драгираните канали, както и в открито море, където ще бъдат депонирани драгираните седименти • Непряк ефект от изграждането на нов нефтен пристан • ще се променят местните течения и вълновия режим в зоната, което води до утаяване на фини тинести седименти • предпоставки за възникване на смущения в живота на съществуващото песъчливо местообитание в плитките зони и присъщите за него фауна и водорасли. • промяна на характеристиките на пренасянето на седимент, което влияе върху естественото обновяване на плажовете по южния бряг • ще се привнесе твърд субстрат, който в последствие ще бъде колонизиран от разнообразна флора и фауна 29

30. 7. Разтоварване на пристанище • Екологични въпроси • Влияние на строителните дейности в зоната близо до брега • Естетично и шумово влияние следствие от удълженото присъствие на строителни плавателни съдове в близост до брега • Подводният шум от набиване на пилони може да окаже вредно влияние върху рибите и морските бозайници • Екологични въпроси, свързани с Натура 2000 • Част от мястото, избрано за варианта с пристанище, попада в границите на зона Натура 2000 – Бакарлъка • В непосредствена близост до друга зона от Натура 2000 – Ченгене скеле • Сериозни притеснения за влиянието, което пристанището може да окаже върху посочените зони от мрежата Натура 2000 30

31. Развитие на процеса на получаване на разрешения: Подадено е “Уведомление” до МОСВ и е получен официален отговор Дадени са препоръки от Националния експертен съвет Изпратено е техническо задание (TOR) до съответните органи, официален отговор е получен от Министерството на околната среда и водите. Изготвена е оценка за въздействието върху околната и социалната среда Проведено е публично обсъждане в предварителната фаза на проекта Изготвен е официален технически доклад (Authority Engineering Report), включително график за изпълнение, необходимо е обсъждане с министерствата и другите регулаторни органи с цел постигане на съгласие по съдържанието на необходимите приложни документи и подробно определяне на последователността от действия и графика Този проект не може да се сравни с нито един друг голям инфраструктурен проект през последните 20 години в България по отношение на свързаните с него многобройни институции и законодателство. 31

32. Преглед на обхвата на ОВОСС Оценката обхваща околната среда както на сушата, така и в морето : Физическа околна среда Екологични ресурси Начин на използване на земята и социална среда ОВОСС ще идентифицира и оцени въздействието на риска от : Съоръженията на проекта Строителството Експлоатацията на системата Извеждането от експлоатация План за управление на околната среда и за социално управление (ESMP) ще съдържа подробни данни за ограничаване на замърсяването и мониторинга, напр. постоянен мониторинг в Бургаския залив ОВОСС включва и оценка за съвместимост с Натура 2000 (напр. конкретни планове против замърсяване и компенсации) 32

33. Проучвания във връзка с ОВОСС Проучване наназемната част на трасето (флора и фауна) Подробно проучване в зоните на Натура 2000 (с цел оценка за съвместимости в подкрепа на аргументите във връзка с микротрасирането) Проучване наморската част на трасето, включително качество на водата и утаечния слой, флора и фауна Количествена оценка на риска (QRA) Моделиране на разлив на нефт – на сушата и в морето Пълна визуална оценка (вкл. фотомонтаж на танкери при буй и естакада ) Моделиране на емисиите на летливи органични съединения (VOC)в нефтената база 33

34. Обществено обсъждане Проведено е обсъждане с: Регламентираните по закон заинтересовани страни НПО Населението в района на проекта Основни етапи на обсъждането: Избор на площадка и трасе - извършено Предпроектно (изготвяне на техническо задание за ОВОСС) - извършено Преглед на ОВОСС (обществено обсъждане на резултатите от ОВОСС) Планът за оповестяване на информация и консултации(PCDP) е публичнодостъпен чрез уебсайта на проекта на английски език още от месец май 2009. След това Планът бе преработен и са качени версиите и на български и гръцки език. Механизъм за записване на коментарите и за приемане на оплаквания (последващ контрол) 34

35. Благодаря за вниманието! www.tbpipeline.com 35