280 likes | 374 Views
АГРАРНИЯТ СЕКТОР В БЪЛГАРИЯ, ГЪРЦИЯ, УНГАРИЯ И ФРАНЦИЯ (Сравнителен анализ) София, 31 март 2013 г. Цел и структура на доклада.
E N D
АГРАРНИЯТ СЕКТОР В БЪЛГАРИЯ, ГЪРЦИЯ, УНГАРИЯ И ФРАНЦИЯ(Сравнителен анализ) София, 31 март 2013 г.
Цел и структура на доклада • Целтананастоящиядоклад е дасепроследяттенденциите и различията в развитиетонааграрния сектор в България и в другитристрани-членкинаЕС – Гърция, Унгария и Франция. • Изследването обхваща следните области: • Основни сектори характеристики; • Профил на земеделските стопанства; • Заетост, доходи и производителност на труда; • Заключение
Природно-демографски профил на изследваните страни
Дял на някои земеделски продукти в общата стойност на продукцията в земеделието през 2010 г. в %
Стойност на продукцията в растениевъдството по базови цени в млн. евро
Стойност на продукцията в животновъдството по базови цени в млн. евро
Използвана земеделска площ в хил. ха
Структура на ИЗП* през 2007 г., в % от цялата ИЗП • *В ИЗП се включват и домашните градини, поради което сборът от трите компонента в таблицата за някои страни не е равен на 100. : Дял на площите със зърнени храни и зеленчуци в структура на обработваемата земя през 2007 г
Дял на площите със зърнени храни и зеленчуци в структура на обработваемата земя през 2007 г.
Значението на големите ферми, обхващащи 20% от общата ИЗП през 2007 г.
Стандартен брутен марж (СБМ) в големите и малките ферми през 2007 г.
Среден размер на стадото ЕРД и разпределение на животните в различните стопанства през 2007 г.
БДС в селското стопанство по текущи базисни цени, в млн. евро
Годишни работни единици, вложени в селското стопанство в хил.
БДС на 1 ГРЕ в селското стопанство в евро
Динамика на доходите на 1 ГРЕ в периода 2005 – 2010 г. (2005 г. = 100% ) в реално изражение
Доходи от селскостопанска дейност през 2007 г. (в евро на 1 ГРЕ)
Стойност на брутната продукция на 1 ха ИЗП през 2010 г. (в евро)
Потребление на основен капитал в аграрния сектор в млн. евро през 2008 г.
ОСНОВНИ ИЗВОДИ • Независимоотсходнитеприродо-климатичниусловия и предпоставкизаразвитиетоназемеделиетопроизводственитеструктуринаизследванитестранизначителносеразличават. ВБългария и Унгариясенаблюдавапренасочваненапроизводственитефактори (земя, капитали и труд) къмпроизводството на зърнени и технически култури.Въпрекиблагоприятнитепочвено-климатичниусловияделътнапроизводствотонаплодове, зеленчуци и вина в България е най-нисък в сравнение с останалитестрани и по-нисъкотсреднитестойности в ЕС. Това показва, че производственатаструктураназемеделието у наспрезпоследнитегодинисеопределяпредимноотстимулите и субсидиите, реализираниполиниянаОбщатаселскостопанскаполитика.;
ОСНОВНИ ИЗВОДИ • Макар и с най-високитемповенарастежабсолютнитестойностинарастениевъднотопроизводство в Българиясавпътипо-нискиоттези в Унгария и в Гърция.Причинитезатовасаразличнатапроизводственаструктура (в случая с Гърция) и различията в добивите (в случая с Унгария). Положението в животновъдството е ощепо-неблагоприятно:България е единственатастрана, кояторегистрираспад в обеманаживотинскатапродукция в краянаанализиранияпериод. Причинитезатовасакактонамаляванетонаброянаживотните, така и нискатаимпродуктивност; • Заекстензивнияхарактернабългарскияаграренсектордопринасят и такивафакторикатонискотопотреблениенаосновенкапитал, малкиятбройтракторинаединицаплощ, ограничениятдялнаполивнитеплощи в използванитеземеделскиплощи. ПовсичкитезипоказателиБългарияимапо-нискистойностикакто в сравнениесъссредните в ЕС, така и с останалитетристрани.
ОСНОВНИ ИЗВОДИ • Българскотоземеделие е с най-силноизразендуалистиченхарактернапроизводството в сравнение с останалитетристрани. Най-дребнитеферми (под 1 СИЕ) в Българияиматобачемногоголямозначениезазаетостта – в тяхсаангажиранинадполовинатаотзаетите в сектора. Особеноголяма е ролятанадребнитестопанства в някоисекторинаживотновъдствотокатонапримерговедовъдството, където в тяхсасъсредоточенипочтиполовинатаотживотните. В същотовремесредниятразмернаголемитеферми в България и Унгария е няколкодесеткипътипо-голям в сравнение с този в Гърция и Франция. Специализираниглавно в производствотоназърнени и техническикултури, големитеферми в Българияиматнай-скроменприносзазаетостта в сравнение с останалитетристрани.
ОСНОВНИ ИЗВОДИ • Българияотбелязванай-високтемпнанарастваненапроизводителносттанатруда в земеделието. ЗаразликаотФранция и Гърцияобачетозипроцесседължиединственонанамаляванетонаброяназаетите, ноне и наувеличаванетонабрутнатадобавенастойност. • ВъпрекисравнителновисокитетемповенанарастванепроизводителносттанатрудаБългарияоставанамногопо-нискоравнищекакто в сравнение с изследванитестрани, така и съссреднитестойности в ЕС. Особенообезпокоително е положението в хранително-вкусоватапромишленост, къдетопроизводителносттанатруда е едваеднадесетаотсреднитестойностизаЕС и е най-ниска в сравнение с останалитетристрани;
ОСНОВНИ ИЗВОДИ • България и Унгарияотбелязватпо-високтемпнарастежнадоходитенаединзает в земеделскотопроизводство в сравнение с останалитедвестрани. Независимоотвисокитетемповенарастеж, коитосасреднай-високите в ЕС, доходитенабългарскитепроизводителиоставатняколкопътипо-ниски в сравнение с тезинафермерите в Унгария и Гърция и няколкодесеткипътипо-нискиоттезивъвФранция. • Причинитезаголемитеразлики в доходитенафермерите в четиритеизследванистранисаразличията в производителносттанатруда, в размеранадиректнитеплащания и общияобемнапубличнатапомощ, както и в динамиката в съотношениетонаценитенасуровините и наготоватапродукция.
ОСНОВНИ ИЗВОДИ • Обобщаващиятизводотанализа е, чебългарскотоземеделиепридобивачертинамонокултурност; екстензивниятхарактернапроизводствотонесъздаваусловиязависокидобиви и продуктивностнаживотните; производителносттанатруда е ниска и независимоотвисокитетемповенанейнотонарастваненесъздавапредпоставкизазадоволителнидоходиназаетите в отрасъла; намаляванетонаролятанапроизводствотоназеленчуци, плодове и нанякоивидовеживотинскапродукцияограничававъзможноститезапо-голямазаетост в селскитерайони; възрастовиятсъставнапроизводителите е твърденеблагоприятен и продължавадасевлошава