180 likes | 460 Views
ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ. БАЛКАНСКИ ПОЛУОСТРОВ. 1. РЕЛЕФ. В западната част на Балканския п-ов са младонагънатите Динарски планини (част от южния клон на Алпо-Хималайската планинска система и с най-висок вр. Езерце – 2694 м. );
E N D
ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ БАЛКАНСКИ ПОЛУОСТРОВ
1. РЕЛЕФ • В западната част на Балканския п-ов са младонагънатите Динарски планини (част от южния клон на Алпо-Хималайската планинска система и с най-висок вр. Езерце – 2694 м.); • В средната част е Македоно-Тракийският планински масив(най-старата суша на Балканския п-ов, с най-висок връх на Балканите – Мусала – 2925 м.); • Най-висока от гръцките планини е Олимп (най-висок вр. Митикас – 2917 м.);
На север са младонагъната система на Стара планина (част от северния клон на Алпо-Хималайската планинска система и с най-висок вр. Ботев – 2376 м.) и изградената от стари скали Мизийска плоча; • Най-големи котловини на п-ова са Скопската, Косовската и Софийската; • Областта Карст в Словения – пещерата “Постойна”.
2. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ • въглища(Горнотракийската низина, п-ов Пелопонес и п-ов Истрия); • железни руди (Динарските планини, Стара планина); • оловно-цинкови руди (Македоно-Тракий-ския масив); • медни руди (Средна гора); • каменна сол (Динаридите); • сяра (п-ов Пелопонес).
3. КЛИМАТ • На прехода между умерения и суб-тропичния климатичен пояс; • Средногодишни to между 10 и 19 oС; • Валежи от 5314 мм (Църквице, Черна гора) до 370 мм (Констанца, Румъния) и 300 мм (о-в Тира, Егейско море). ЦЪРКВИЦЕ СЕ НАМИРА НА БРЕГА НА АДРИАТИЧЕСКО МОРЕ
4. ВОДИ Най-дълги реки: • Сава – 940 км. • Морава – 550 км. • Марица – 537 км. • Дрина – 460 км. • Струма – 415 км. • Вардар – 388 км. • Искър – 368 км. • Места – 246 км. Езера: • Тектонски: Шкодренско (най-голямо на п-ова), Охридско, Преспан-ско; • Ледникови(в Рила, Пирин, Шар планина, Пинд) и др.
река Сава Водосборният басейн на р. Сава Вливането на река Сава в Дунав при Белград
5. ПРИРОДНИ ЗОНИ • Зона на лесостепите и степите – Дунавската равнина (черноземни почви,покрай реките – алувиално-ливадни почви с тревни формации – коило, власатка и малки горички от широколистни дървета); • Широколистни гори – сиви горски и канелени горски почви, средноевропейски видове – мечки, вълци, лисици, сърни, диви свине, кълвачи,сови и др.
Твърдолистни вечнозелени гори и храсти – западните и южните части на п-ова (жълтоземни и червеноземни почви, подходящи за отглеждането на маслини, цитрусови плодове, тютюн; бодливи храсти – фригана); • Планинска област – кафяви горски почви с иглолистна растителност; над тях – планинско-ливадни почви с алпийски пасища; срещат се диви кози, орли, вълци, мечки, диви свине, глухар и др.
Защитени територии:В резерватите “Сребърна” (до Силистра) и “Летя” (делтата на р. Дунав) гнездят патици и пеликани; националните паркове “Галичица” (Македония), “Плитвички езера” (Хърватия), “Пирин” (България), “Дайти” (Албания) и др. Националният парк “Галичица” , гледан от манастира “Свети Наум”