Гео Милев

1. Гео Милев (1895-1925) “Всички пътища водят в Рим. Само един път води в Рая: Пътят на свободата!”

2. Георги Касабов Милев, известен като Гео Милев, е българси поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. • Експресионизъм – в това направление се разглеждат следните теми: • войната, страха • големия град, разпадането • самопогубване, апокалипсиса • любовта, опиянението, природата

3. Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в с. Раднево, Старозагорско. Две години след раждането му семейството се премества в Стара Загора, където бащата започва да се занимава с книгоиздаване и книжарство. Още като ученик малкият Георги се увлича от заниманията на баща си и започва да издава ръкописни вестници, в които сам пише, превежда руска поезия и рисува. Неговите „Литературни бележки” свидетелстват за силно изявен литературно-критически талант, голяма начетеност и разностранни културни интереси. Още тогава рисува добре, от това време са първите му карикатури на цар Фердинанд. От това време датират и първите му опити в лириката, повлияни от поезията на Пенчо Славейков. Завършва гимназия през 1911 г. и едва шестнадесетгодишен става студент в Софийския университет. На следващата година се прехвърля в Лайпциг. До 1914 г. слуша лекции по философия, литература и театрално изкуство. Опознава културния живот в Германия и сам започва да пише литературна критика.

6. През 1914г. заминава за Лондон, където среща Емил Верхарн. През първата световна война го връщат в Германия, от където бива изпратен обратно в родината. Бурно навлиза в литературния живот, но е призован да служи в ШЗО – Княжево, а след това в 34ти Троянски полк край Дойран. Поетът е тежко ранен в областта на черепа и загубва едното си око. Заминава за операция в Берлин, което повлиява на творчеството му. В сп. Пламък публикува много статии и поеми. Заради поемата „Септември“, през януари 1925г. списанието е забранено, а през 14ти май същата година поетът е осъден на година затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Обжалва делото пред Апелативия съд, но на 15ти май бива арестуван и изчезва безследно. Откриват го едва през 1956г. в масов гроб край Илиянци като го разпознават по изкуственото око. Когато го среща за първи път, Верхарн възкликва: „Вие сте цяла пламенност!“ Именно тази пламенност предизвиква едни да го обичат, а други да го ругаят. Поради същата причина бащата на поета – Милю Касабов му казва следното: „Много си смел, Гео. Смени си мерника. Времената са опасни!“, а той отговаря: „Типично защото времената са опасни, някой трябва да каже истината. Смятам, че съм способен да направя това!“

7. . . . Видях това око. В зеницата му е написана цялата история на революцията — сини картини от кървави години. Сини картини с червени знамена. Загинали борци, които носят високо на ръцете си синия ден. Това око не се затваря никога. Това око е една синя звезда за всички нощи. . . /Янис Рицос/

8. През май 1925 голяма част от интелектуалната светлина на България замръква.

10. В поемата "Септември" на Гео Милев е разкрит е процесът на човешкото самоосъзнаване чрез преосмисляне на традиционните исторически и морално етични възгледи.Възражда се гордата самоувереност и изравняването на човека с Бога.Това е изява на извоюваната независимост,на реабилитираните права,осъзнато могъщество и духовен възход. "Без Бог,без господар,земята ще бъде рай,Човешкия живот,ще бъде един безкористен възход" Постигането на вярата ,сбъдването на надеждата-това са основните оптимистични насоки на поемата "Септември" от Гео Милев.Те определят и патос,който осмисля жертвеността,страданието и мъченичеството.

11. През януари 1924 година, няколко месеца след погрома на септемврийския метеж, Гео Милев започва издаването на сп. "Пламък".В програмната статия на списанието "И свет во тме светится" Гео Милев пише: "Над родната страна премина ураган, какъвто не помним нито ний, нито бащите ни. Та потрепераха и най-дълбоките дебри на Балкана, и най-глухите долове на нашите планини. Братска кръв плисна по треви и шубраци, мозък от разбити черепи полепна по зидове. Писъци на мъже и ридания на майкц удариха в не бесния купол. Зимните ниви почерняха от траурни чембери. Хиляди." Този пасаж обявява естетиката на ужаса и гнева, чрез която девет месеца по-късно Гео Милев ще напише поемата "Септември". Тази статия очертава и определена политическа линия, която "Пламък" ще следва. Не на "активната политика", "дето сме некомпетентни" — пише Гео Милев, а на "културната етика". Тук "Власт" и "Държава" са обобщени политически символи, противопоставени на духовните категории "Човек" и "Народ": "Народ и Човек. Посред страшните перипетии на политиката, дето се намесва чуждата ръка на Властта, на Държавата. Но ний знаем: над Властта и Държавата стой Народът. Свещеният Народ."

12. Статията е конкретна политическа реакция срещу терора на Закона за защита на държавата в културен план. Тя е страстна естетическа защита на революцията като тема и същност на изкуството. Гео Милев отстоява принципи, които е следвал в цялото си творчество — за "нова поезия, ново изкуство: изкуство на динамика и ритъм", "стихийния ритъм на безименната, раздвижена маса". Тези полемично отстоявани естетически принципи Гео Милев ще използва при създаването на "Септември". А по оспорвания от него Закон за защита на държавата ще бъде осъден за написването й: Така ще превърне в реален граждански и културен жест фразата: "Ний ще останем там, дето е Народът: при Народа, сред Народа." За да докаже, че Творчеството е създаване и постигане на Абсолюта на Духа.

13. “Аз бях арестуван заради една моя поема, в която смятам, че съм сложил една немалка мисъл: отхвърляне на всичко, което тежи върху ЧОВЕКА като кървава случайност (съдба) на някакви неизвестни тъмни стихии, събрани в една сляпа фикция, наречена Бог. Аз съм се помъчил да излея в моята поема ужаса на ЧОВЕКА пред събитие като това, което съм избрал за тема, и вярата му във възможността на едно друго бъдеще…”/Отворено писмо до г-н Борис Вазов”/

14. „ Гео Милев е много българин и много европеец…той се стреми да надмогне нашето национално развитие, да се пребори с една вековна традиция…” /Здравко Петров/ „Такъв човек се ражда веднъж на сто години.”/А.Страшимиров/ „ Рядко в нашата литература, в нашата култура е имало такава жадна, неспокойна, трескава, взривяваща личност. Такава бунтовна душа, страстно устремена към отричане и откриване на истини…” /В.Андреев/

15. „И свет во тме светится, и тма его не объять" – учи благовестието Христово. Благодарим за вниманието! Изготвили: Десислава, Илияна К., София, Теодора, Юлия 12а клас