Североизточен приморски регион

1. Североизточен приморски регион Георги АРНАУДОВ Калоян КИРОВ Нели ВЕЛИКОВА Теодор ПЕТРОВ ХIIА клас

2. Съдържание • 1. Географско положение, граници итериториален обхват • 2. Природни условия и ресурси: • 2.1 Релеф • 2.2 Полезни изкопаеми • 2.3 Климатични условия и ресурси • 2.4 Водни ресурси • 2.5 Почвени ресурси • 2.6 Горски ресурси • 3. Население. Селищна мрежа • 4. Стопанство: • 4.1 Първичен сектор • 4.2 Вторичен сектор • 4.3 Третичен сектор • 4.4 Място на региона в националното стопанство • 5. Териториално-административно деление • 6. Селища • 7. Проблеми и перспективи за развитие на региона

3. Географско положение, граници иголемина на региона • разположен в североизточната част на страната; • географското положение и границите на региона определят до голяма степен стопанския му и демографски облик; • площ: 11852,2км2.

4. Релеф и полезни изкопаеми • Разнообразен релеф: • платовиден; • нископланински; • долинен. • Полезни изкопаеми: • рудни: манган; • нерудни: глина, варовик, каменна сол, каолин, кварцов пясък; • горивни: въглища, нефт, газ.

5. Климат и води • Климат: • умерено-континентална климатична област; • влияние на Черноморското крайбрежие; • летни засушавания, снежни бури. • Води: • реки: Камчия, Провадийска, Батова; • естествени езера: Варненско, Белославско; • лагунни езера: Балчишката тузла, Шабленско, Дуранкулашко.

7. Почвени и горски ресурси • Видове почви: • черноземни, сиви горски, алувиално-ливадни, кафяви горски; • Горски ресурси: • преобладават широколистни видове: дъб, бук, габър, акация, липа; • лонгозни /влажни/ гори; • 5-6% от дървесината на страната.

9. Население • Население: 887517д. /10,8% от това на България/; • Гъстота: 74,9д/км2 /най-голяма е във Варненска област – 116,0д/км2/; • Дял на лица под 16г. – над 20%, а в пенсионна - ~22%; • Висока раждаемост (8,4‰); смъртност (13,5‰); • Нямаположителен естествен прираст на населението; • В региона живеят около 11% от всички заети лица в страната и около 10,5% от безработните.

10. Селищна мрежа • 524 населени места, от които 23 са градове; • Средната гъстота е 4,4 селища/100км2 /равна на средната за България/; • С максимална гъстота е селищната мрежа в Шуменска област (4,6/100км2).

11. Първичен сектор • Земеделие: • 7000000дка обработваема земя /14,9% от тази в страната/; • Над 96% от площите са заети с маслодайни култури. Първо място по призводство на слънчоглед в страната; • Около 1,7% от посевните площи на техническите култури са заети с тютюн /6% за страната/; • В района се намира и Житницата на България – Добруджа; • По производство на зеленчуци регионът отстъпва само на Западния Тракийско-Родопски и Югоизточния регион /около 14% от общия добив в страната/; • Животновъдство: • Водещите му подотрасли в региона са говедовъдство, свиневъдство и птицевъдство; • Силно развит е и риболовът.

13. Вторичен сектор • Промишленост: • ХП дава 30,2% от ОПП в региона; • Осн. предприятие “Соди” в Девня /приватизирано през 1996г. от белгийската фирма “Солвей”/; • Енергетиката заема незначително място, тъй като регионът НЕ разполага с енергоносители; • основните предприятия са концентрирани около плавателния канал “Варна-Девня” и ж.п. линията от Варна за Шумен; • Машиностроенето в регионапредоставянад 16% от продукцията в страната. 

15. Третичен сектор • Транспорт (развити са всички видове транспорт): • Железопътен транспорт - първата ж.п. линия в страната и региона /Русе-Каспичан-Варна/ - пусната в експлоатация още през 1866г.; • Автомобилен транспорт - 11% от шосейната пътна мрежа в страната. ~50км автомагистрали по трасето на магистрала “Хемус” от Варна-Девня-Шумен; • Морски транспорт- основни пристанища: Варненските /”Варна”, ”Варна-Запад”, фериботно пристанище, пристанището на ТЕЦ ”Варна” и др./; • Въздушен транспорт - летище във Варна - поема голяма част от полетите /вътрешни и външни/ през летния сезон; • Тръбопроводен транспорт - представен от газопровод и продуктопроводи от Мирово за Девня и от Бургас до Девня.

17. Третичен сектор • Туризъм: • осн. фактори – атрактивността на Черноморското крайбрежие, обекти като ”Аладжа манастир”, ”Мадарски конник”; • осн. туристически обекти – Златни пясъци, Албена, Русалка, Кранево.

19. Място на региона в НС • Заема водещо място в производството на сода, торове, двигатели с вътрешно горене, пшеница, олио, маргарин; • Водещ в областта на транспорта и туризма; • Важно значение за развитието на НС за страната.

20. Териториално-административно деление • 3 области /Варненска, Шуменска, Добричка/; • 30 общини /12 във Варненска, 10 в Шуменска и 8 в Добричка област/.

21. Варненска област Добричка област Добричка област Шуменска област

22. Територия: 3834км2 Население: 475 074ж.; Естествен център на областта: гр. Варна /334 870ж./; селището е наследник на гръцка колония /Одесос/, основана през VIIв. пр. Хр.; морската столица на България – главно туристическо селище /1922г. – статут курортно селище/; развива машиностроене, хр. промишленост; По-малки градове: Белослав /7813ж./, Девня /8730ж./, Долни Чифлик /6644ж./, Провадия /13 255ж./ Варненска област

24. Добричка област • Територия: 4711,4км2 • Население: 189 677ж. • Областен център: гр. Добрич /91 030ж./. Център на цяла Южна Добруджа. • развити са машиностроенето, обувната, кожухарската, шивашката, ХВП. • една от двете зали по лека атлетика в страната - ”Добротица” /другата е в гр. София/. • По-малки градове: Балчик /11 610ж./, Генерал Тошево /6928ж./, Каварна /11 549ж./, Тервел /6062ж./.

26. Шуменска област • Територия: 3306,8км2 • Население: 93 649ж. • Център на областта: гр. Шумен. • възниква през XIв. като българска крепост; • след Освобождението – бирена фабрика, фабрика за бои и химикали; развита хранително-вкусова промишленост; • По-малки градове: Велики Преслав /7694ж./, Каспичан /3116ж./, Нови пазар /12 000ж./, Смядово /3846ж./.

27. Проблеми и перспективи за развитие на региона • Основни проблеми: • замърсяването на Варненския залив; • високото ниво на безработица; • забавеното връщане на земите; бързото намаляване на селскостопанските животни; • използването на остаряла техника в предприятията; • непълно използване на туристическите ресурси.