Увод

1. Представата за човека в текстовете от българската литература (“Дервишово семе”,”Преди да се родя”,”Потомка”,”Да се завърнеш”,”Тихият пролетен дъжд”,”Зимни вечери”,”Дамата с рентгеновите очи”)

2. Увод Темата за представата на човека е засегната сериозно в българската литература.Тази представа олицетворява човешката личност, устояла на суровите повели на рода, запазила своите ценности и морал, съхранила любовта в сърцето си. Българската литература дава възможност да разбере, че с течение на времето са се формирали етноси и общества с различни представи за човешката личност. Но постепенно се е формирала съвършената представа за физическа и душевна същност.

3. Теза Микротеза №1: Представата за човека, която изгражда разказа “Дервишово семе” е подтисната, пряко зависима от семейните закони. Микротеза №2: Повестта “Преди да се родя” е поглед към миналото, патриахалните ценности и устойчивостта на родовите традиции. Дистанцията на времето в творбата е пародия на автобиографията още в заглавието на произведението. Микротеза №3: В стихотворението си “Потомка” Елисавета Багряна разкрива един своеобразен израз на съвършената чиста душевна същност. Зовът на родната кръв представя човека в копнежа му по себеотрицание. Микротеза №4: Романтичният копнеж по дома е израз на силното желание на лирическия герой в стихотворението “Да се завърнеш” да намери успокоение и утеха в своя път. Уморен от тревоги, той търси пристан в ласкавата тишина на родния дом.

4. Микротеза №5: Лирическият герой в стихотворението “Тихият пролетен дъжд” изпитва желание за живот, а духовното му търсене на щастието е част от същността му, която осмисля живота му, но въпреки това не е способна да го извади от нещастието и мъката. Микротеза №6: В цикъла “Зимни вечери” на Христо Смирненски човекът е представен като жертва, изпитала социалното страдание, безнадеждността , изгубил е естествените си човешки права. Микротеза №7: Разказът “Дамата с рентгеновите очи” разкрива хора-автомати, лишени от чувства и емоции, избрали сами този начин на живот.

5. Микротеза №1: 1. Драмата на героя е една дълбоко психологична борба със себе си. 2.Драматичната съдба на героя е подчинена на стриктното спазване на родовите закони и на многовековните традиции. “Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се завърза. “Нямаше кой къщната работа да върши и дядо впря очите си в мене да ме жени.” Доказателство

6. 3. Любовта на Рамадан към Силвина е силна и успява да го спаси от престъплението да убие. “в затвора няма дупчица да има за Силвина” Извод 1:Николай Хайтов чрез избора на своите герои- Силвина и Рамадан, преминали през мимолетното щастие на любовта, изпитанията и ада на душите си, потвърждава истината, че човек може да се превърне в пълноценна личност, като спазва основните принципи на общочовещкия морал.Преходно 1:Николай Хайтов в разказа “Дервишово семе”и Ивайло Петров в повестта “Преди да се родя” представят свой модел на “обръщане” към отминалото време, в което откриват човешката същност, осмисляйки я според обстоятелствата в социален и морално- етичен аспект.

7. 1.В повестта “Преди да се родя” Ивайло Петров осмисля противоречивото единство на доброто и злото в човешката общност. 2. На мястото на чистата и неподправена любов- пресметливо търсене на по- богатичък съпруг или пък просто на две работни ръце. “Гледай какъв народ…Ще заколи прасето без да му мигне окото, а след малко ще заплаче за чуждото нещастие. Мъже и жени ли са това, или деца? Май че едното и другото. То ще е, защото мъжете и жените са създали нашата голяма и тъжна история, а децата- тези песни. Все пак трудно ми бе да разбера.” “Баба и дядо… решиха да се сдобият с още две работни ръце. Микротеза №2:

8. 3. На човека единствено му остава да се съобразява със света и с неговите противоречия. “ Е, добре като е тъй, ще мием лицето на циганчето, вместо да го цапане с ръцете си, и ще се надяваме, че един ден ще го видим чисто, светло и приветливо!” Извод 2:Човекът е важна градивна частица от родовото дърво и затова ролята му да поддържа неговия живот, е неотменима.Преходно 2:За разлика от повестта “Преди да се родя, където авторът постига обобщения при характеристиката на взаимоотношенията между хората, стихотворението “потомка” на Елисавета Багряна е пряко доказателство за това, че обръщането към миналото на рода е неизбежно за човека.

9. 1. Лирическата героиня от стихотворението “Потомка” е дръзка, непокорна и смела в мечтите си. 2. Силата на мислещия човек винаги се проявява в грижата за другите, чиято сигурност не е застрашена, защото промяната е в името на любовта. 3. Човек е способен да престъпи обществените табута в моменти, когато е сигурен в правилността на избора си. Но усещам, в мене бие древна, скитническа, непокорна кръв. Тя от сън ме буди нощем гневно, тя ни води към греха ни пръв. Конски тропот може би кънтял е из крайдунавските равнини и спасил е двама от кинжала Вятърът, следите изравнил… “Затова аз може би обичам” Микротеза№3:

10. Извод 3: Стихотворението “Потомка” очертава дълга линия на приемственост в характера на българската жена. Преходно 3: В стихотворението “Потомка” на Елисавета Багряна и в “Да се завърнеш” на Димчо Дебелянов лирическите им герои притежават качества, присъщи на българския фолклор: свободолюбие, волност и широта на духа.

11. 1. Лирическият Аз изпитва неудовлетворение от живота, който преминава някъде далеч от дома, останал в сърцето му като сигурен сакрален център. 2. Лирическият Аз се обръща към майка си и към спомените в граничните състояния на духа, в моментите на изпитания, неспокойствие и раздвоение. “Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне … ти с плахи стъпки да събудиш в двора Пред гостенин очакван радост плаха. “О, скрити вопли на печален странник, Напразно спомнил майка и родина!” Микротеза №4:

12. 3. Завърнал се в света на патриархалния уют, лирическият герой разголва душата си и чака опрощение. “аз дойдох да дочакам мирен заник, Че мойто сърце своя път измина… Извод 4:Лирическият герой на Димчо Дебелянов е сложна противоречива личност, в която се борят силата и безсилието.Преходно 4:Докато в стихотворението “Да се завърнеш” на Димчо Дебелянов лирическият герий изпитва неудовлетвореност от живота, който преминава някъде далеч от дома му, то в “Тихият пролетен дъжд” на Николай Лилиев главният герой има желание за съществуване, у него се събужда стремежът към щастрие.

13. 1. Лирическият герой изпитва желание за живот, у него се събужда стремежът към щастие. 2. Лирическият герой е неудовлетворен, изгубил пътищата на живота човек. 3. Надеждата, радостта, красивите копнежи са само един миг от вечността, моментно състояние на лирическия герой. “Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха! “пролетни приказки шъпне” “колко искрици изтляха” Микротеза№5:

14. Извод 5: Духовното търсене на щастието е част от същността на лирическия герой, която осмисля живота, но въпреки това не е способна да го изкара от нещастието и мъката. Преходно 5: В стихотворението “Тихият пролетен дъжд” Лилиев създава бодро и весело настроение представяйки на читателя настъпилата пролет, която променя душевната нагласа на лирическия герой. Тази картина обаче контрастира на представата за човешката неволя, мизерията и болката от бедността в цикъла “Зимни вечери” на Христо Смирненски.

15. 1. Ролята на плача. 2. Образът на жената, децата и старците. “децата пищят и се молят”; “жена проридава едва” -на жената: “а вънка привела глава сред своята скръб и неволя жена проридава едва”; -на децата: “децата пищят и се молят”; “стоят две деца и треперят и дреме в очите им скръб” Микритеза №6:

16. 3. Образът на бащата. “…безхлебен,/ пиян пак,- бащата ругай”; “размахва ръце в закана от помисли страшни обзет” Извод 6:За хората в покрайнините страданието е всеобщо. Бедността, мизерията и нещастието обграждат техния живот.Преходно 6:За разлика от цикъла “Зимни вечери” на Христо Смирненски, където основен мотив е човешкото страдание, в “Дамата с рентгеновите очи” Светослав Минков представя на читателя дълбоко изстраданите истини за изчезващата духовност на човека.

17. 1. Ограничеността на посетителите в салона за разхубавяване. 2. Алчността и лицемерието на Чезарио Галфоне. “царици на грозотата” Името в превод означава “цар на глупостта”; “изкуството да побеждава грозотата на своите клиентки”; “серум патешки мозък” Микротеза №7:

18. 3. Новите открития на Мими. “нямат никакъв мозък”; “кой знай сигурно хората от висшето общество разсъждават с някакви други части на тялото си. Извод 7:“Дамата с рентгеновите очи” е едно своеобразно предупреждение за настъпващата автоматизация на мисловните реакции, което е сериозна заплаха на човешкия интелект.

19. Заключение Извод 1: Николай Хайтов чрез избора на своите герои- Силвина и Рамадан, преминали през мимолетното щастие на любовта, изпитанията и ада на душите си, потвърждава истината, че човек може да се превърне в пълноценна личност, като спазва основните принципи на общочовешкия морал. Извод 2: Човекът е важна градивна частица от родовото дърво и затова ролята му да поддържа неговия живот, е неотменима. Извод 3: Стихотворението “Потомка” очертава дълга линия на приемственост в характера на българската жена.

20. Извод 4: Лирическият герой на Димчо Дебелянов от стихотворението “Да се завърнеш” е сложна противоречива личност, в която се борят силата и безсилието. Извод 5: Духовното търсене на щастието е част от същността на лирическия герой от стихотворението “Тихият пролетен дъжд” на Николай Лилиев, която осмисля живота, но въпреки това не е способна да го извади от нещастието и мъката. Извод 6: За хората в покрайнините от цикъла “Зимни вечери” на Христо Смирненски страданието е всеобщо. Бедността, мизерията и нещастието обграждат техния живот. Извод 7: Разказът “Дамата с рентгеновите очи” на Светослав Минков е едно своеобразно предупреждение за настъпващата автоматизация на мисловните реакции, което е сериозна заплаха на човешкия интелект.

21. Изготвили: Ивелина, Нели, Михаела, Жейна, Ралица и Иван 8е клас