Светлината и сценичните средства за емоционално въздействие на зрителя-свето и цветоефекти

1. Светлината и сценичните средства за емоционално въздействие на зрителя-свето и цветоефекти

2. Произход на светлината ЕВОЛЮЦИЯ НА СВЕТЛИННИЯ ДИЗАЙН ЦЕЛИ НА СЦЕНИЧНОТООСВЕТЯВАНЕ ИНТЕНЗИТЕТ И ЯРКОСТ ФОРМА И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ ЦВЯТ ПОСОКА и ДВИЖЕНИЕ ЕЗИКЪТ НА СВЕТЛИНАТА

4. ЕВОЛЮЦИЯ НА СВЕТЛИННИЯ ДИЗАЙН • РАННО СЦЕНИЧНО ОСВЕТЛЕНИЕСценичниясветлинен дизайн е вероятно толкова стар колкото и официалниятеатър. Древнитегърцистроелитеатритите си откритикатогиориентиралиспрямодвижението на слънцето, такаче да използватестествена светлина за осветяване на сцената. Те изнасялипредставлянията си в различни части на деня, за да се възползват от различнитетиповедневна светлина. Театърът на Дионисий (Атина, около 330 г.пр.н.е.) и театърът при Епидаврос (завършен около 340 г.пр.н.е) са пример за подобниранниобщественитеатри. Осветяването на театрите се е развивало презвековетекатоcе ползвалиестествени, а по-късно и изкуственисветлинниизточници. Слънцето, свещите, факлите, газенителампи, електрическите арки и светлините на рампата - всичкисаималисвоетомясто в раннотосвеничноосветяване. Голяма част от принципите на съвременниятсветлинен дизайн сасъздадениоще по време на Ренесанса в Италия.

5. СЪВРЕМЕННО СЦЕНИЧНО ОСВЕТЯВАНЕ • Съвременното сценично осветяванеразцъфтява с разработването на лампата с нажежаемажичка в края на ХIХ век. Откритиетопозволяваразработването на малки, безопасни, подвижнисветлинни устройства, коитомогатлесно да се поставят навсякъде по сцената и да се управляват с дистанционна електрическадимер система.По време на ератанаосветлението с газ, голямбройтеатриса били унищожени в следствие на пожар.Вначалотона 1900г., с развитието на сценичното осветление, са се зародили и другипаралелнисветлинни индустрии, коитосазаимствалиголяма част от основнитепринципи на сценичниясветлинен дизайн. Съвременните техники за създаване на светлинен дизайн на обекти, фотографии, филми и телевизионни студия са се зародили и развили от корените на ранното сценично осветяване. В наши дни сценичнотоосветяване се счита за област, в която се съчетаватнауката и изкуството.

6. БЪДЕЩЕТО НА СЦЕНИЧНОТО ОСВЕТЯВАНЕ • Бъдещето на сценичното осветление е забележително и вълнуващо. След електрическатажична лампа, в сценичното осветление през 30-те настъпваистинска революция с откриването на устройствата с елипсоиден рефлектор (Lekolite или Leko). Разработването на SCR димера (димерсъс силиконов управляем токоизправител) през 60-те години е ощееднарадикалнапромяна. В наши дни автоматизиранитеосветителни устройства (за първипътпредставенипрез 70-те години) отновоизцялопроменятразвитието на осветителната индустрия. Новите технологии вече могат да възпроизвеждатцветове, каквитоникогапреди не саизползвани в дизайна на осветлението. Вече разполагаме с разнообразнисветлинниизточници, сред коитоксенонови, метал халогенни, флуорисцентни, индукционни и сулфурнилампи. Употребата на фибро-оптикакатоносителедновременнона „светлина” и „данни”, все по-бързото развитие на проекционните технологии с течникристали, работатасъссветодиоди – товаса все частици от вълнуващотобъдеще на светлинния дизайн в ентъртейнмънт бизнеса.

7. ЦЕЛИ НА СЦЕНИЧНОТО ОСВЕТЯВАНЕ • Сченичнотоосветяванеможе да се дефиниракатоупотреба на светлината с цел създаване на усещане за ВИДИМОСТ, НАТУРАЛИЗЪМ, КОМПОЗИЦИЯ и НАСТРОЕНИЕ (или АТМОСФЕРА)ВИДИМОСТ .ВИДИМОСТТАчесто се счита за най-основната и фундаментална функция на сценичното осветление. Това, което не виждаме, трудно бихме могли да разберем. Видимосттазависи не само от интензитета на светлината, но и от много другифактори. Сред тяхса – контраст, размер, цвят и движение, те всичкивлияят на видимостта. Разстоянието, възрастта и състояние на зрениетосъщоиграят важна роля за видимостта. „Добратавидимост е силноселективна. Целтай е да разкриеобектитеизбирателно в условията на променящата се острота на усещанията • НАТУРАЛИЗМЪТ даваусещането за ВРЕМЕ и МЯСТО. Ако е важно времето от денонощието или мястото да е реалистично, тогаваМОТИВАЦИЯТАчесто се постига чрез слънчева или лунна светлина, светлината от камината, лампата или другинатуралистичнисценичниизточници. Стиловите концепции могат да бъдатнатуралистични, ненатуралистични, реалистични, сюрреалистични, пунктуални, футуристични, минималистични, импресионистични, експресионистични, експанзивни, абстрактни, модерни, религиозни, романтични, викториански, примитивни, готични, елизабетски, джорджиански и много, много други.

8. КОМПОЗИЦИЯТА се отнася към цялостното картинно оформление на сцената, което се повлиява от осветлението. Композицията работи с ФОРМАТА на предметите. • НАСТРОЕНИЕТО осмисля основните психологически реакции на публиката. Ако светлинните елементи са правилно приложени, резултатът ще е определено НАСТРОЕНИЕ, създадено от светлинния дизайн. Осветлението може да накара публиката да почувства различни емоции. Щастие, тъга, задоволство, ужас, въодушевление (и често скука) – всички те зависят от редица психологични и физиологични фактори. Това е вярно и за начина, по който публиката интерпретира натуралистичните или атмосферните настроения - слънчево, облачно, дъждовно, светло и пр. Сценичният светлинен дизайнер бързо научава, че: „Нещата не са това, което са, те са това, което изглеждат, че са” (авторът).

9. ИНТЕНЗИТЕТ И ЯРКОСТ • ИНТЕНЗИТЕТЪТобикновено се свързвасъс "силата" на светлиннияизточник. Интензитетът на източника не зависиразстоянието. Интензитет се измерва в кандели (старият термин бесвещи).ОСВЕТЕНОСТТА се отнася до количеството светлина, падащавърху единица повърхност. Старият термин за осветеност е "осветяване". Осветеността се измерва в светлиненметър (коригиран, споредкривата на човешкото око), с футосвещ (английска единица за осветеност = 10 764 lux) или лукс (метрична). Типичните нива на осветеностнасценатаса между 25 до 200 футосвещи или повече. Окотоиманевероятнатаспособност да се настройва и в природаталесно се адаптиракъмсветлинни нива от 1 до 10 000 футосвещи или повече. ЯРКОСТТАкасаевизуалнотоусещане, причинено от светлиненизточник, взаимодействащ си с даден обект и след това с окото. Яркосттазависи от интензитета на източника, от разстоянието до обекта и от неговитеотразяващи свойства. Яркостта се измервавъв Footlambert-и. Пример: В театъра, когатопроменямедимернастройките на осветителнототяло, ниепроменяменеговияизходящИНТЕНЗИТЕТ. Това води до промянана ОСВЕТЕНОСТТА (светлината, падаща на сцената), което се възприема от окотокатопромянав ЯРКОСТТА. ВИДИМОСТТАзависи от много фактори, не само интензитета на източника или яркостта на обекта. Цвят, контраст, разстояние, движение и състояние на окото и зрителната система, всички те играят важна роля за степента на видимост. Светлинният дизайнер се интересуваповече от яркостта на обекта, отколкото от интензитета на светлиннияизточник, който го осветява. Съвсем скоро е разбрал, чепредмети с по-високаяркостпривличатповече внимание на сцената. Светлинатапривлича! Обратно, тъмнинатамаскира - но може и да приспи публиката. Една от основните задачи на светлинния дизайнер е да държипубликатабудна. Няма да ви е толкова смешно, като се замислитекакво правим за средниязрител. Обикновено в къснитечасове, след вечеря и няколкопитиета, ниекарамезрителят да седне в удобен стол, а след товаизгасямесветлините! Лайтдизайнерът е длъжен да използвасилата на светлината, за да държипубликатабудна и да насочвавниманиетойкъмсцената, катойосигурява добра видимост, интерес и избирателнанасоченост.

10. ФОРМА И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ • ФОРМА - (и РАЗПРОСТРАНЕНИЕ) Светлинатадава на обектите чувство за форма. Окотоимаспособността да разпознанаобекти по форма, размер и позиция. Нашетобинокулярно зрение подпомагатозипроцес чрез усещането за ДЪЛБОЧИНА. "Чрез контролиранеразпространението на светлината и създаване на модели и композиции от светлина и сянка, е възможно да се предадаттакиваусещания на ретината, които да се възприематкатоформи в пространството."Формата зависи от разпространението на светлината или от това как тя „удря” повърхността и разкрива предмета.Формата става ощепо-сложна, когатоизползваме проектор като сценично осветителнотяло. В резултат на тази технология, светлината, излъчвана от това "устройство" може да приеме абсолютно всякакви очертания, форма или разпространение. Както в природата, сценичнитесветлинниизточниципроизвеждат или мекадифузна светлина, без сенки, или силна светлина, правеща остри сенки, или всичко, между тези крайности. Ръбът на светлинниялъчможе да варира от мек, почти невидим, до твърд и остър. Лъчътможе да бъде с начупено, неравно разпространение, когато се използваgobo или шаблон за проекция .

11. ЦВЯТ • ЦВЯТСветлината е цветна. Бялата светлина е просто смес от всичкивидимидължини на вълните (цветове).Цветътобикновено се разглеждакатоОТТЕНЪК, СТОЙНОСТ и ХРОМА ОТТЕНЪК е класифицирането на цвета, койтоокотовиждакаточервен, зелен кехлибар и др.СТОЙНОСТТАпоказвасветъл или тъмен е цвята.ХРОМА ни давачистотата или наситеността на цвета. • ОСНОВНИТЕ цветове на светлинатасачервен, зелен и син. Тези три цвятамогат да се смесват, за да постигневсеки друг цвят, включителнобяло. (Основнитецветове на пигментитесаЧЕРВЕН, ЖЪЛТ и СИН.) • ВТОРИЧНИТЕцветове на светлината се образуват, когатосекомбинират кои да са два цвята от основните. Трите вторичницвятасаМАГЕНТА (червено и синьо), ЖЪЛТО (червено и зелено) и ЦИАН (синьо и зелено). ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕцветовесаонези комбинации на първичен с вторичен цвят, които при смесването си даватбяла светлина. Примери за допълнителницветовеса: МАГЕНТА и ЗЕЛЕНО; ЖЪЛТО и СИНЬО и ЦИАН с ЧЕРВЕНО.Когато се пуснебяла светлина презцветенфилтър, се пропускат само онезидължини на вълните, коитосъответстват на цвета на филтъра. Всичкиостаналидължини се абсорбират. Това се наричаОТНЕМАЩО филтриране. Когато при осветяване на повърхността се комбинират два или повече цветни лъча, товасмесване се наричаДОБАВЪЧНО. Сценичнитеосветителни тела произвеждатцветна светлина с помощта на температуро-устойчивипластмасовифилтри. Не малко производители предлагат над 100 различницвята. Тезифилтри "пропускат" или ПРЕДАВАТ своя цвят и "блокират" или АБСОРБИРАТвсичкиостанали. Понякога се използват и стъкленифилтри. Стандартнитестъкленифилтриобикновено се предлагат в ограничен бройцветове, но саособеноподходящи при работа с високитемператури или когато се търсидълъг живот на филтъра. Новото поколение "дихроични" стъкленифилтри се използватпонякога в осветяването на развлекателнисъбития, където се търсят „живи "цветове, коитоняма да избледнеят с времето. Дихроиднитефилтрисанаправени от тънъкфилм настроен на определена дължини на вълните. Тезифилтрипропускат определен цвят и ОТРАЗЯВАТ всичкиостанали. (За разлика от обикновенитефилтри, коитопоглъщат, а не отразяватнежеланитедължини на вълните.)

14. ПОСОКА и ДВИЖЕНИЕ • ПОСОКА Посоката на светлината е един от най-важнитеатрибути в дизайна на сценичното осветление. Всяка светлина имапосока. Само свещтаизлъчва светлина въввсичкипосоки. Спота излъчва светлина в точно определена посока. В природатаголяма част от светлинатаидваотнебето, от горе. В театралното осветление принципа е горе-долу същият, тъйкатоголяма част от осветлението е поставено над сцената или публиката. Нискотопредноосветяване се счита за "плоско". Много високитеъгли на осветяване правят сенки по лицата на актьора. Осветяване от повечеотеднапосокиможе да добави "пластичност" и обем на актьора. Осветяване от светлинен мост на балкона щезапълнисенките по лицето на актьора, но може да направисенки по горната част на дънотонасцената или декора. Много нискитеъгли на осветяваневинаги се свързват с неестествено осветление и обикновено се използват само за правене на ефекти. Прожектори, монтирани на пода на сцената, честа практика в миналото, в наши дни се използват много рядко. Ясно е, чесветлинния дизайнер внимателнотрябва да изберепосоката на светлината. В театъра, както и в природата, "пода" отразявасветлината в известна степен, катообикновенозапълвасенките. Цветът и отразяващите свойства на сценичния под са много важни и за товавинагитрябва да се избратсъссъдействието на светлинния дизайнер.

15. ДВИЖЕНИЕ За движение на светлинатаобикновено се считавсякапромяна в нейния ИНТЕНЗИТЕТ, ЦВЯТ, ФОРМА или ПОСОКА. В природатанай-редовнонастъпватдинамичнипромени на всичкитези свойства. Движениетовключва, същотака, и физическотоместене на светлинниятизточник, като например: следач, полицейска лампа, цветно колело, специаленоптиченефект, движещи се проекции, огледална топка и др. Движениетоможе да бъдерязко или много фино, бавно и едва доловимо. Товапостигадизайнерът с бавнотопредвижване на слънчевата светлина от единия край на сцената до другия по време на цялатапиеса. Публикатаможе и да не забележидвижението, но често "усеща" емоционалнорезултата на промяната. Изгрев или залез могат да се променяттакабавно, чедвижението на светлината да е неуловимо, а публиката само да почувстварезултата, без действително го види. До неотдавнадвижениетобешеможебинай-малкоизползваното свойство на светлината от светлиннитедизайнери. Това се променипрез 80-те години с появата на автоматизиранитеосветителни тела. Съвременното автоматизирано устройство се движи физически – насочвайкилъча си от едната част на сцената до другата. Освентова то може да "сменя" един цвят или ефектно колело с друг с различна скорост. Промените и комбинациите на интензитет, форма, разпространение, цвят и движение сабезкрайни.

16. ЕЗИКЪТ НА СВЕТЛИНАТА • ПРЕДСТАВЯНЕ НА СВЕТЛИНА ЧРЕЗ СВЕТЛИНА Светлинния дизайнер трябва е в състояние да виждаобрази и изображения от нищото. Той трябва да можедавидифиналното осветление в съзнанието си, сцена по сцена, много предипродукцията да се роди. Светлинният дизайн е процес на "обратенинженеринг" навидяното в съзнанието и създаванетому на практика. Светлинният дизайнер трябва да се научи да обсъжда и представявизуалнитекартини с думи, сравнения и препраткикъм произведения на изкуството, периода, историята и стила. Това е важна част от дизайна и процеса на общуване. Тъйкатосветлиният дизайн обикновено е груповпроцес, задължително за дизайнера е да се научи да обяснявасвоетодизайнерско решение на другите, за да се убеди, ченеговият визуален образ е подходящ и добре разбран. Много е важно използванетотерминикато ВИДИМОСТ, НАТУРАЛИЗЪМ, КОМПОЗИЦИЯ, НАСТРОЕНИЕ, ЯРКОСТ, ФОРМА, ЦВЯТ, РАЗПРОСТРАНЕНИЕ, ДВИЖЕНИЕ и ПОСОКА. Тезитермини и понятия формиратосновата на устния речник на всекисветлинен дизайнер и за товатрябва да бъдатнапълноусвоени и разбрани. Свойствата на светлинатакатолуминесцентност, опалесцентност, полупрозрачност, прозрачност, фосфоресциране, флуоресцентност, както и качества на повърхносттакатоспектралност, отразяване, пречупване, матиране, разпръскване и разсейване, трябвасъщо да станат част от лексиката и познанието на всекизанимаващ се с осветление.

17. ВЪПРОСИ… • Какво е натурализъм ? • С какво работи композицията? • Каква е формата на светлината? • От какво зависи видимостта на светлината? • Каква е посоката на светлината?

18. Изработил : Симона Мариянова11а клас

19. Източници: • http://www.showtechnics.bg/?go=news • http://www.ometeo.net/edu/html/2010903.htm • http://www.google.bg/imghp?hl=bg&tab=wi