Танцово-театрална студия

1. Танцово-театрална студия към 153 ПГ "Н. Рилски" София

2. Историята на началото Мотото на първата ни професионалнадипляна се оказа наша запазена марка през петнадесетгодишната ни история: ”При нас в театъра, е като на коридата – впускаш се до последното предизвикателство; не, до поредното предизвикателство!” Репортери, журналисти, професионални актьори все ме питат: „Театър в гимназията? В тази шеметна тийнейджърска възраст???” Безспорно е предизвикателство. От моята дългогодишна работа със студенти, професионални актьори, деца, аматьори разбрах едно: -Гимназиалните класове са последната спирка, където все още може да се направи нещо за духовното спасение на личността. И театъра е велико възпитателно средство за съществуване на това дело. Това е и отколешна световна практика - във всички престижни колежи (Иейл, Кеймбридж, Харвард ) се изучава актьорско майсторство и най-значимото годишно събитие е театралната постановка в края на учебната година.

3. Защото театъра възпитава. Възпитава съзряващата личност в усет към красивото, към същностното в живота; възпитава в отговорност, толерантност, точност...Каквото и да си избрал като професия, тези качества ще са ти необходими за сцената Живот. Директният допир до изкуството Театър със своята синкретика (съчетаване в едно слово, музика, танц) разкрепостява чрез магията на превъплъщението. Не може да не започнеш от магията, магията на театъра. Защото ако не беше тя, ако не беше здравото ни „прихващане” от нея, едва ли бихме оцелели петнадесет години! Като нестинарките – гледат пламъците на мегданския огън и се „прихващат” от магията му , изпадат в транс и се впускат в своя вихрен танц върху жарава. Така е и при нас в театъра – въпроса е да събереш сили (колкото са ти останали в резерв от предишната битка), за да се впуснеш към новотопредизвикателство…

4. И не на последно място в отговор на въпроса „Защо театър в гимназията?”- възстановяване на старите традиции: възрожденският училищен театър в помощ на даскала по българско четмо и писмо. Всички знаем колко ни е нужно едно ново българско възраждане – днес! Единствената гимназиална театрално-танцова студия сме не само в София, но и в България. …Започнахме от празен бивш склад. Без нито един костюм в гардероба, без нито един реквизит, без сценично осветление. Само една прекрасна училищна актова зала - на бившето спортно училище на “Локомотив”. Но сякаш с Божията благословия - 23.12.92 г.- „Рождество Христово”- спектакъл. Изграден по текстове от Библията, великолепната музика на Бах и Хендел, пламъчето на свещите, озаряващо като Божие сияние лицата на четците. С Рождеството се роди и нашата театрална студия. С огромна любов и творческо вдъхновение и къртовски труд, за да се докажем се завъртя колелото на успеха - започнаха да се шият костюми, афиши да се правят… Семействата на децата се включиха, наши приятели и колеги - кой с каквото може: с финанси, с обичта и подкрепата си, с вярата си в значимостта на онова, с което сме се заели…

5. 19.05.93г. –най смешното шоу, което съм правила- „Обичам те”. Да не забравяме, че в онази тийнейджърска възраст идва първата истинска любов и затова само много силна, истинска емоция може да ги заинтригува -и то поднесена по възможно най- шантавия начин. Тогава завършваше последния випуск от спортното училище и гимназията вече беше основана. Наред с актьорите, отборът по водна топка на „Локомотив” (многократни републикански шампиони) се превъплътиха на лебеди. Един от тях изигра „Умиращият лебед” по музика на Сен-Санс, баскетбола - мъже и жени играха кан-кан, джудистите и борбата -партнираха на волейболистките в испански танц на музика на песента „Гранада”, лекоатлетите и нашите актьори се впуснаха в незабравим цигански танц.

6. Постановките 19.06.93г. театрален дебют с комедията на Ст. Костов - „Женско царство”. Декорите направихме от кашони, но преподавателя по рисуване ги направи фантастични! Костюмите ни бяха автентични - децата ги събираха от различни села, от баби и дядовци с дъх на старата ракла… И така дойдоха първите аплодисменти, първите цветя, поднесени с признателност, опианението, че си артист! Първите статии в пресата - дебюта беше отразен във вестник „24 часа”; първите ТV записи - в предаването „Час по всичко”… Първата покана за участие на първият международен фестивал „Театър, младост и море” - 1994г. в Бургас под патронажа на АИТА- международна асоциация на аматьорските театри. Бяхме единствената трупа, представила се и отличена за два спектакъла за откриването на феста с „Женско царство” за най-харесаната танцова постановка „Обречената душа” по музика на Горан Брегович от филма „Аризонска мечта”. Изпратиха ни накрая с гръмки аплаузи. На всички участници бе подарена касета с тази наша хореография.С нея се роди и спецификата, като жанр на студията - танцов театър.

7. С невероятен успех „Обречената душа” беше филмирана за БНТ и обявена за най-добро изданието, включващо нея, на “Час по всичко” за 1994 година! Аз самата обожавам да работя коренно противоположни жанрове едновременно - разбира се като част от предизвикателството. Следващите две постанови са доказателство на този факт : - 26.01.95г. приказната „Златоперко” по Леда Милева, съвместна постановка на Двореца на децата и нашия театър. - 18.04.95г. – „И огънят си спомня за искрата”.Поетично-танцов спектакъл по стиховете на Румен Леонидов и гениалните реквиеми на Верди и Моцарт. Премиерата – зала 12 на НДК (сегашната студия на BTV) единствен спектакъл и до днес по изключителнителните стихове на Леонидов. Много мощен отзвук в медиите. Децата, като че ли израснаха няколко нива в духовното си развитие. Покана за втори път на второто издание на международния фест „Театър, младост и море” 1995година, в Бургас. Цял филм се излъчва за нас по бургаската TV Скат. За да отидем и на двата фестивала имахме финансова подкрепа на община „Надежда” и лично от кмета д-р Гърневски.

8. И чудото- намериха ни фондация „Солон” чрез излъчваните записи и репортажи по TV. Всичко, което поисках се реализира като в приказките –защитих блестящ проект, в който бях изложила необходимостта от това да има балетна зала с огледала, да има прожектори в залата, за да се усети от изграждащият се актьор магията на театъра. Поисках финансиране за следващата постановка - „За историята на едно и разни други падения” – по книгата на Ст.Стратиев „Пътешествие без куфар”. По наша драматургична версия. И всичко това се превърна в действителност. Младежкият театър ни подаде ръка - по обясними причини. Осветителите им ни монтираха прожекторите, шивашките ателиета ушиха костюмите, сценичните работници направиха декора, художниците - паната и не без неоценимата помощ на художничката Юлия Самоволска, и до днес преподавател в гимназията по рисуване. Премиера - 02.05.96г.зала 2 НДК. Цели три сезона играехме историята на крушата Рагаца, която искала да падне по-далече от корена си, напук на всички народни поговорки. Но историята не започва въобще от там…

9. Вечната тема за завръщането-у дома, до корена си. Днес за младите хора у нас, разпилели се по света, бягащи от корена си, тази тема звучи гротесктно. А гротеската е винаги безкомпромисна оценка на н. в. Живота! И не случайно изборът ни беше пак от заглавията в българската драматургия. Акцент върху танца - своеобразна увертюра към театралното действие. Музиката на А. Вивалди „Четирите годишни времена” в изпълнение на Н. Кенеди (неизвестен тогава за България канадски-цигулков виртуоз) взривяваше залата! И отново български автор – Теодора Димова. Най-малката дъщеря на гениалния Д. Димов. 23.04.1998г. премиера на „ Игрила” в зала 12 на НДК в рамките на „Салон на изкуствата”. Може би няма по грандиозно предизвикателтво от това да правиш митология и то в театрална постановка! Сякаш нямам в поредицата от заглавията по-трудна и по-аплодирана постановка! И дори играех в пиесата, до моите деца, моите актьори… И до днес колегите ни правят това сравнение с новите ни продукции - „Това е много добро, но „Игрила” беше върхът…”. Много я изстрадах тази „Игрила”! Исках сценограф от такъв край, където има кукерски празници.

10. Сценографа на пернишкия драматичен театър Танани Чифлички ме караше три месеца да пътувам до там! За да попие окултното звучене на текста, което трябваше в декора да се покаже. Връщала съм се в зимните месеци с последния влак в 23:30 ч., но и много щастлива и заредена! Това е първата сценична версия на пиеса от Т. Димова в онази 1998 година, а сега е доста игран автор носител на „Аскеер” за драматургия!!! На живо танците бяха съпровождани от гайда и тъпан. Вещерки, кукери, самодиви оживяват в митологичния свят, свят от съня на Рада главната героиня. Т. Димова след премиерата ходеше след Ани и като обезумяла повтаряше „Не, вие не може да сте ученичка” , но Ани беше абитуриентка 12 клас в гимназията ни и се справи с главната роля – нейната незабравима Рада. Мавриков Васко беше неотразим в ролята на Лечителя. Сега е в „Господари на ефира” -репортер. „Суматоха” - предаването за култура на Канал 1 и всички национални TV отразиха премиерата и то след една обстойна пресконференция, танали това беше театрален дебют за Т. Димова! Преди нас театър “София” (там играят само българска драматургия), но се отказаха – просто това е текст, който театрално не става. За филм – да! В Нов Български Университет Възкресия Вихарова също я започна с нейния клас, но се отказаха… Както казва театралната критична Мария Касимова в нейна статия и интервю по повод премиерата: „С професионалисти може да си представя този текст на сцена, но с деца…изумително!Те играеха всеотдайно – с изключителни предизвикателства: текст и звъна на кукерски чанове в игра, в танц!!!” А намирането на тези кукерски хлопки е отделна история. Чак от село Турия, Казанлъшко ги докарахме! От където е коренът на едно от момичетата в студията – Севдалина Петкова. Кой ще ти ги даде така, без гаранция? Че те бяха по на два века предавани от поколение на поколение!

11. Финансирането беше друга сага. Покойната ми леля и покойният ми баща дадоха 500 хиляди лева навремето, за да я има тази незабравима „Игрила”. И ми е на сърцето, много ми е скъпа. Като най-скъп спомен. 1989 година “обърна” репертоара за дълго време. Испанското посолство и Министерството на образованието имаха идея да се направи фестивал на училищата изучаващи испански език. Национален фестивал с цел да се докоснат учащите до оригинална испанска драматургия – Лорка, Сервантес, Лопе де Вега… Избраха нашата актова зала и нашето домакинство, което продължи 6 години. За мен и децата беше удоволствие срещата с испанската музика и драматургия. Та това е и мое амплоа! Афиша на първото издание на фестивала изключително артистично беше решен от преподавателката по изобразително изкуство в гимназията Налян Конакчиева. Открихме като домакини с пламенната „Гранада „ – на актрисите и актьорите се наложи да танцуват нова техника - фламенко. От публиката ставаха да им гледат краката и обраха овацийте! Изключително впечатлен беше и посланика на кралство Испания у нас - Хосе Кодерк. 2000 година с поставянето на „Кармен” по повод откриването на второто издание на фестивала изживяхме триумф -в нашата скромна зала бяха дошли всичките посланици на страните, където испанският език е официален - Аржентина, Чили, Перу, Бразилия, Куба, Венецуела… Пред гимназията имаше кордон от дипломатически коли!

12. “Циганката” или “Кармен” беше една експериментална постановка между студията, професионални оперни певци и танцьори. По новелата на Проспер Мериме и откъси от балета на Шчедрин: Бизе – Шчедрин. Една страстна история за Любовта и Смъртта. Една история за жената, чието име става любовен синоним – име означаващо дори любовна магия. За първи път говоряща Кармен – такава, каквато е в новелата на Мериме. Най-популярните арии на Кармен, Хосе и Ескамилио доведоха публиката до екстаз. Та посланиците пееха с певците! Надежда Миленкова - Кръстанова, която пееше Кармен днес е солистка на Виенската Щатсопер!!! Трудна постановка като реализация, даже трябваше на толкова много хора да се стикова времето за репетиции.Тук се роди и един прекрасен танцов дует , който дълги години след това ни радваше – Таня Аръкова и НиколаЗахаринов. Прекрасни бяха, макар тя да беше абитуриентка , а той деветокласник. Веднага разбира се „Кармен” влезе в салона на изкуствата, в премиерните театрални заглавия . Това беше и първата подкрепа на новодошлата директорка на гимназията ни - Мая Куцарова, която и до днес оглавява гимназията. Посвещението беше ясно – 7 години танцово-театрална студия! И тъй като няма невъзнаграден труд, наградата не закъсня.

13. Още на следващият ден след премиерата посланик Кодерх поиска среща с нас, с театралите създали “Кармен”. Бяхме приятно изненадани от този жест. На певците им връчиха дискове, на студията – луксозно издание на “Историята на Испания”. На мен – великолепни дискове на Де Файя, неиздавани в България. По-късно от музиката на Де Файя се роди „Любовна магия”- Кралство Испания дадоха съгласието си да направим езикова испанска паралелка в гимназията! Така вече имахме възможност и за участие в националния фестивал, не само ролята на домакини, която ни се отреждаше.

14. 2001 година - дебют за испанската ни паралелка, по-голяма част от тази паралелка постъпиха в студията – нали ги очакваше фестивал! Роди се „Любовна магия” на Де Файя, “Болеро” на Равел, „Цигански напеви” на Сарасате оживяха като танц. На 09.03.2001 година освен откриването на феста, имахме изненада за Кодерк. За жалост той напускаше България и се отправяще към знойна Бразилия като посланик на Испания. Цялото изпращане беше от нас сътворено - със страстното танго „Ревност”, на живо изпята „Гранда”, нов дует по прекрасната песен „Мрази ме и после ме обичай” … И раздялата дойде. За жалост - завинаги. Остана записа от концерта на наша сцена, които от посолството ни подариха (специално копие имаше за г-н Кодерк – точното обръщение би трябвало да бъде Негово Превъзходителство г-н Хосе Кодерк) …Остана споменът за невероятния човек и бохем, любител на изкуствата, голям приятел на България… Но н.в. Живота продължава… На четвъртото издание на фестивала на испанския театър посрещнахме новият посланик - негово превъзходителство Хосе Анхел Лопез Хорин.

15. 2002година Фантазия - спектакъл „Дуенде” Открих една невероятна философска студия на Ф. Г. Лорка - „Теория и същност на “Дуенде”. Никъде не бях получавала по-ясна представа какво всъщност е „Дуенде”. Това е испански феномен сравнен с Ангела и Музата, които осеняват творците и изпълнителите. За да добие сценичен вид Ангела и Музата въплатих в танц по великолепната музика на Жул Масне от операта “Тайс”. За “Дуенде” взех различни откъси от драми на Лорка – “Кървава сватба”, “Домът на Бернарда Алба”… Много странно, че сега в една 2007 година в театралния фиш на София се появи „Домът на Бернарда Алба” в Народния театър, а Мариус Куркински в Пловдив направи „Кървава сватба”! Неизразима е силата на един текст на оригиналният си език! После дойде завистта - от това, че се явявахме със спектакли - с декор, костюм, танц…Професионално поднесен! Не винаги сме склонни да приемаме победата на по- добрия, а не нашия си фаворит, предварително избран…

16. 17.V.2002 годинаДесет годишнината на студията! Грандиозен концерт – спектакъл в зала № 3 на НДК! Три часов театрален маратон, събрал най – значимите заглавия от дотогава извървеният път! Реализиран със съдействието на училищното ръководство, родителското настоятелство към гимназията и община „Надежда”. И празникът имаше много елегантен завършек – коктейл в един от салоните на НДК . Изумителното беше събирането на сцената на пет поколения театрали – от начинаещата група до вече играещите актьори, бивши възпитаници на студията. Повече от четиридесет момчета и момичета играеха „Болеро” на Равел! Сплотени от ритъма на музиката и огъня на театъра в сърцата си! Даже едно момиче ( Диана Панчева), което беше в Китай дизайнерка долетя със самолет!!! За да бъде част от огъня, от Вечният огън!

17. И отново връщане към българският корен, българската митология и фолклор – танцовата драма „Самодивска легенда”. Музиката на легендата ме омагьоса и даде старт на тригодишното активно сътрудничество с композитора Гриша Петков. 2003г. – 2006година. До този момент нямахме музика, писана специално за нас, която дори ни беше подарена изцяло с авторските си права от самият композитор! Легендата беше филмирана и излъчвана многократно в телевизионния ефир. Една наша, авторска инициатива беше стартирането на концерт - спектакли в НДК : „ Вие, с които този свят е украсен”. Периодични издания от 2001 година до днес в рамките на Коледния фестивал в НДК и „Салон на изкуствата” месец V – VI.

18. Театъра като обединяваща изкуство събира слово, танц и музика. Около нас обединихме талантливите възпитаници на НМУ „Любомир Пипков”, бъдещата оперна слава на България - от НМА „Панчо Владигеров”, Национално училище за класически и народни танци, по – големите батковци и каки от Националната академия за театрално и филмово изкуство ... Разбира се, че експеримента ни водеше – танц, изигран по музика, изсвирена на живо – цигулка, пиано и т.н. Невероятно усещане за правене изкуство на живо!!! За общия полет към Красотата.

19. Танците Като отделни танцови хореографии през всичките тези 15 години създадохме шедьоври, които просто си останаха във времето – вечни. И създадоха, определиха жанрово студията като танцов театър. Така, както сега има такъв клас в Нов Български университет и в НАТФИЗ (сега завършва първият му випуск и примата, разбира се е наша възпитаничка !). При нас термина „Танцов театър” присъстваше още в далечната 1994 година с поставянето на танцовата миниатюра „Обречената душа” или „Смъртта” по музика на Горан Брегович от филма „Аризонска мечта”. На международният театрален фестивал в Бургас същата година, след финалните звуци публиката ставаше на крака с викове „Браво!”, а на излизане от театъра имаше шпалир от почитатели, аплодиращи нашите актьори! В онези, началните години имаше дори цяло сатирично – танцово шоу „Карнавалевада”… Цели поколения актьори израснаха, обгърнати от прекрасни музикални шедьоври, претворени по наш начин, наситени с мисълта за онова, което искаме да изкажем чрез езика на танца: „Ваяние” – музика Жул Масне, танц вдъхновен от скулптурите на Огюст Роден, пресъздаващ творческия процес – благословен от Ангела и активизиран от Музата Твореца.

20. “ “Цигански романс” – невероятна музика от филма „Жесток романс”, станала емблематична за студията. Няма завършващи, които да не горят от циганския огън и темперамент на танца! Отделно танците от сюитата на Шчедрин „Кармен” взривяват и до днес публиката. Отново експеримент – текст и хореография (даже и на испански сме имали сценичен вариант! ). „Гранада” и „Любовна магия”на Де Файя, дописват представата за огнените испански ритми. Страстното аржентинско танго не можеше да го подминем – с цялата драматичност на изказа „Ревност” и „Маската” - онова невероятно обяснително танго от филма „Молен Руж”…

21. И финесът на „Лебеда”или по-точно „Умиращия лебед”на Сен – Санс … Колко ръце – крила са затваряли движенията в последната си, смъртна поза! В последствие дойде по същата музика на Сен – Санс танцовата миниатюра „Сянката” – лебедовата песен „покорена от Смъртта”… Една класическа картина - „Фантазия” по музика на Гриша Петков, съчетала всички техники в танц. “Самодивска легенда” поведе и хореографията на песента “Катерино моме”, където си дадоха среща прекрасния глас на Деси Добрева, музикалната кавър – версия на Ку – Ку бенд и сюжетното развитие разиграно от босоногите актьори… Пластиката в класическите ни театрални етюди „Столчето” и „Клоунада” доказва защо владеенето езика на тялото е необходимост. Изгря звездата на Никола Захаринов – рядко се случва танцуващо момче да спечели сърцата на съученици, преподаватели, публика. И то в тази възраст! Посвещението към невероятният му талант дори кодирахме в заглавието на неговият бенефис:

22. “Танцът – свещеният огън” 3.VI.2004 година зала № 2 на НДК Момчил Младенов, солистът на балета на Софийска опера (понастоящем балетен педагог в Ню Йорк) каза на Ники преди започването на един съвместен концерт – „Ти и сега си по – добър от мен!” А Ники беше едва в 9-ти клас!!! Всъщност срещата на младия актьор на сцената със звездите на балета, изпълнителското музикално изкуство, операта и театралните колоси е цялостна линия в методиката ми. Така аз съм се градила като изпълнител, така уча и тях, младите – рамо до рамо с МАЙСТОРИТЕ. Господи, какви имена са присъствали в афишите ни. В началото бяха скъпи за мен момичета, които и до ден днешен играят с нас – Ани Тодорова и Марияна Караиванова. Прекрасни актриси и танцьорки! Солистките на танцовата драма “Смъртта или обречената душа”. После се намеси Съдбата и ролята на Смъртта играеше Ани Ганчева (днешната ръководителка на балет “Модел”). Прекрасната вледеняваща зима на Марияна и нежната уханна пролет на Ани, в съчетание с музиката на Вивалди, звучаща под пръстите на канадския цигулков виртуоз Найджъл Кенеди- това е незабравимо! И още: грациозният лебед на Ани, главната вещерка на Мариана от „Игрила” и още и още…

23. Ярко артистично присъствие (и човешко) през годините имаше и една майсторка от европейска класа на стандартните танци - Валя Руменова. Неин дългогодишен партньор и член на студията Тихомир Ерменков, и до днес е моят фаворит - с добротата и всеотдайността си към работата в театъра остана с незаменимо присъствие. И още един солист - Мирослав Методиев и до днес партниращ в танците. Стотиците концерти сме играли заедно с най-добрите солисти на балета на Националната опера - Ясен Вълчанов и Диляна Никифорова, Веса Толова и Момчил Митев, М. Крънчева и Росен Канев, Емануела Мерджанова….

24. Оперните прима Христина Ангелова, Стефка Минева, Дойков, Георги Илиев, незрящата Кристина Александрова… Хор „Йоан Кукузел”, хора кьм катедралния храм „Александър Невски” под диригентството на маестро Димитър Димитров, хор „Бодра смяна” с диригент Лиляна Бочева, оркестри… Срещите ни със световно известната шапкарка Ирина Сардарева не могат да бъдат пропуснати - танцово ревю- балет с най- великолепните шарки, които някога момичетата вероятно ще носят - в Чехов стил (на 10-годишният ни юбилей ревюто беше с сватбени шапки). Сардарева изработи всички мантилии в „Кармен „ и част от костюмите… Световно известната пианистка Анжела Тошева многократно е украсявала с майсторството си концертите ни. Един много труден концерт остава завинаги в спомените ми „Вяра, Надежда, Любов”, зала номер 3 на НДК, под патронажа на кмета г-н Софиянски. Анжела Тошева свиреше „Лунната светлина” на Дебюси, а актьора Иван Налбантов с изключителния си глас рецитираше „Господи колко си хубава” на Хр. Фотев. Слово и музика се сляха в едно! Многократни, детски са участията на пианистката Малена Шейтанова. Тя дори дебютира като певица специално на изпращането на посланик Кодерк;

25. Цигуларките Дамяна Иванова( водеше на живо музикалното оформление на “Дуенде”) спектакъл на испански език на студията) и Цветина-Маргарита Панайотова. Цвети направи „революция” в музикалното училище на концерта по повод завършването на випуска им. Тя и нашите актьори пресъздадоха на сцената легендата за нимфата Аретуза и речният бог Алфей. Всъщност тази цигулкова пиеса е на композитора Шимановски и се казва „Фонтанът на Аретуза”…

26. Фестивалите Те вървят съответно с наградите. Имахме дори и наша награда „Осер” и се връчваше на церемония! „Бургас, театър и море”- 94-95 година - приз и дипломи за постановките „Женско царство”, „Обречена душа” и „Огьнят си спомня за искрите”. Дипломи - грамоти от столична община за високи постижения в театралното изкуство на фестивалите на школите по изкуства в София - с ежегодно издание и под патронажа на столичният кмет. Първа награда статуетка на фестивала „Младежта твори” - 2001 за постановката „Любовна магия” по музика на Де Файя. 2003 гододина-Медал и диплома за участие в международен проект за представяне на Евроинтелекта - иновации (под патронажа на президента Първанов). Дипломи и награди от всичките седем издания на националния фестивал на испанския театър (шест години на които бяхме домакини 1999-2006) Похвали и грамоти от общински съвет за култура и образование, община Надежда. Ежегодно участие в коледния фестивал на НДК и салон на изкуствата…

27. Проекти Някои от тях: 95 година „Сцена Еко-утопия театър” с организатор фондация „Вселената на човека” 2004-2005 година “Стоп на дрогата!” - „Преоткрий себе си чрез изкуство” 2006 година – еко-проект „Моята надежда за чиста София” - участие в заключителния концерт по повод приключване на проекта. Включвали сме се във всички проекти за подпомагане на деца в неравностойно положение съвместно с фондация „Бъдеще за децата”, фондация „Прометей”, фондация на г-жа Райна Кабаиванска ( за подпомагане на талантливите деца-сираци); Проект за деца с увреден слух и незрящи - по повод 03.12, - деня на инвалидите и под патронажа на царица Маргарита; проекти (съответно концерти за събиране средства за деца нуждаещи се от трансплантация и ортопедични проблеми ( както беше големият концерт “На Моника - с любов”). Участие в почти всички проекти на фондацията „ Звезден старт на талантите”… Като в изпълнение на нашият човешки дълг.

28. Медии Разбира се шумотевицата около нас е приятна, но аз никога не съм я превръщала в цел, тъй като за изграждащият се творец е вредна. Някои от изданията, отразили живота ни: преса: “24 часа”, “Стандарт”, “Пари”, “Култура” TV ефири: Канал 1- два филма за нас от поредицата „Човешка комедия” , „Час по всичко”, „Чай”, „Седмоднев”, „Суматоха” BTV: спорт –реалити младежка програма Канал 2001 участие в „ Звездите не спят ” Kанал 3 и TV 7- редовно излъчване на концерти от изданията на „Звезден миг”.

29. Настоящето Много пъстро! Севдалина Петкова, Силвана Пишимарова отдавна са актриси. Силвана – крушата Рагаца беше с номинация за “Аскеер” за изгряваща актриса, рекламно лице е и на веригата сладкарница „Неделя”; Една незабравима Нора Ибсен! Савина Кинова и Марияна Петрова са кино актриси. Криси Димитрова от шест години е режисьор в Ню Йорк, Стоян Попов отдавна завърши театрална режисура във Вършава - в класа на световно известния режисьор Анжей Вайда. Виктория Арсова се размина за малко с голямата награда от СТАР АКАДЕМИ.

30. Четири момичета сега завършват НАТФИЗ – Ана Митева завършва клас танцов театър( превъзходната Рада от “Игрила”) Екатерина Кирилова (от тв поредица “Морска сол”), Пупи завършват актьорско майсторство за драматичен театър… Две момичета от студията сега завършват гимназията - Ани Стоева и Силвина Владова и ще кандидатстват тази година НАТФИЗ. Малките актьори им предстои продължаване на щафетата на традицията. Участие в салона на изкуствата май-юни 2007 година. Собствен спектакъл – продукция в края на месец юни. Тази година - годишно изпращане на випуска – 23.05... И така както в заглавието на един от старите концерти:„Продължението на шоуто, което продължава!” 21.03.2007 година