Изготвила: Мартина 11а

1. Карл Линей - начин за класификация на животните Изготвила: Мартина 11а

2. История и развитие Първата известна днес подредба на различни животни в проста йерархична система е създадена от древногръцкия философ Аристотел. В нея той описва познатите нему 520 вида животни. Използваното от него разделение е на животни с кръв и животни без кръв, които отговарят на днешните гръбначни и безгръбначни животни. Той разделя първата група на пет, а втората на четири „висши рода“.

3. Други опити за класификация има едва през 17 век. Шведският ботаник Карл Линей през 1735 г. описва всичките известни до негово време растения и животни. • Карл Линей (латинизирано Carolus Linnaeus), по-късно получил благородническа титла като Карл фон Линѐ (Carl von Linné).Той се смята и за един от бащите на съвременната екология.Основател на научната класификация на организмите, Карл Линей предлага видовете да се означават с две имена - родово и видово, записани на латински език.

4. През 1735 г. е публикуван неговия труд Sistema Naturae, представляващ голямоформатен том с обем от едва 12 страници. В него Линей очертава класификационна система за всички членове на "трите природни царства" (по неговото определение) - животни, растения и минерали.

5. Животните например, той представя на две страници в шест колони, като всяка носи името на един от Линеевите класове - Четириноги, Птици, Земноводни, Риби, Насекоми, Червеи, - като Четириногите са разделени на няколко разреда - Човекоподобни, Диви животни и др

6. Освен тези шест класа Линей отделя и половин колона на т. нар. от него "парадокси", към които причислява митични животни като еднорог, грифон, феникс, дракон и т. н. • Карл Линей каталогизира около 4400 животни и 7700 растения.

7. Класификация на организмите или систематика е област в биологията, която описва естесвените връзки между различните видове организми и да ги класифицира по единен начин. И под двете понятия може да се разбира и крайният резултат на такава дейност - създадената при класифицирането таксономия.

8. Всеки организъм се смята за принадлежащ към неопределен брой таксони с последователно намаляващ ранг. Видовете в един таксон имат общи прилики (характери), а степента на сходство между видовете се увеличава с намаляващия ранг. Традиционните първични рангове по намаляващ ред са следните (в скоби са посочени латинските наименования):

9. Основният ранг в йерархията е видът. Всеки организъм принадлежи към един (и само един) вид, всеки вид принадлежи към един (и само един) род, и т.н. за всички първични рангове. (Тип и отдел отговарят на един и същ ранг в йерархията, но е прието тип да се използва само в зоологията, а отдел за всичко останало.) Освен първичните съществуват и други рангове като родов вид (tribus) между семейство и род или (в ботаниката) разновидност (varietas) и форма (forma) под вид. Също така се използват допълнителни рангове, формирани чрез представките под- или над- (sub- или super-/supra-). За разлика от първичните, тези рангове не са задължителни и се ползват само в случай на нужда.

10. Класификацията на организмите не е неизменна. Научни открития, като ДНК-анализ на генома, налагат промени както в йерархията, така и в самите рангове. Повечето (но не вскички) биолози днес приемат т.н. империя (imperium, англ. domain) като най-висш ранг. Сегашната система поставя бактериите, археите и еукариотите в собствени империи. (Империята Еукариоти съдържа царствата Протиста, Гъби, Растения и Животни.)

11. Научно наименование на видовете Линей въвежда и двойното наименование или бинерна номенклатура на видовете, където първата дума е името на рода, а втората е т.н. характерен епитет, който определя вида. Такива имена за назоваване на видовете са общоприети в научната сфера. Те се пишат на латински език.Родът е с главна буква, а епитетът — с малка, като обикновено се поставят в курсив.

12. Когато видът има няколко подвида, зад видовото име се прибавя трето име, с което се означава подвидът. Така например нашият обикновен маларичен комар е подвидът Anopheles maculipennis typicus. От същия вид (Anopheles maculipennis) у нас има и други подвидове. Такива са А. maculipennis messeae, А. maculipennis atroparvus.

13. Когато известни индивиди на даден вид се отличават по един или няколко незначителни белега от останалите индивиди на вида и се срещат заедно с тях, се приемат за форми, например Entamoeba histolytica forma minima. • Латински имена имат и всички по-висши систематични категории, като семействата, разредите, класовете и типовете.

14. Пример за човека: • Царство Animalia(Животни) • Тип Chordata(Хордови) • Подтип Vertebrata(Гръбначни) • Клас Mammalia(Бозайници) • Подклас Eutheria(Плацентни) • Разред Primata(Примати) • Подразред Catarrhini • Семейство Hominidae(Хоминиди) • Род Homo (Човек) • Вид Homo sapiens (Разумен човек)

15. Групови наставки На таксоните с ранг, по-висок от род (genus), често се дават латински имена, произлизащи от т.н. типичен род. Наставките, които се ползват при образуването на имената, зависят от царството и понякога от по-нисши таксони:

16. Класификация на организмите • Империя Bacteria — Бактерии, (включват се в понятието Прокариоти) • Империя Archaea — Архибактерии (Археи), (включват се в понятието Прокариоти) • Империя Eukaryota — Еукариоти • Царство Protista (Protozoa) — Едноклетъчни (Първаци, Протиста) • Царство Fungi — Гъби • Царство Plantae — Растения • Царство Animalia — Животни

17. Край