210 likes | 425 Views
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОГРАМА ЗА ЗАЩИТА НА ДЕЦАТА В ИНТЕРНЕТ. Д-р Мария Йорданова София, юли 2009 г. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
E N D
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОГРАМА ЗА ЗАЩИТА НА ДЕЦАТА В ИНТЕРНЕТ Д-р Мария Йорданова София, юли 2009 г. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА“АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ” ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ
Децата в Интернет – преимущества и предизвикателства • Непълнолетните – най-активни потребители на новите информационни и комуникационни технологии (около половината от децата в Европа използват Интернет и повечето от тях имат достъп до друг вид медия) • Необходимост децата да подобрят своята “медийна грамотност”, за да могат правилно да разбират, използват и оценяват съдържанието в различните медии
Безопасността на децата в Интернет – приоритет на ЕК, ГД “Свобода, сигурност и правосъдие” • На 4 юли 2006 г. ЕК прие комюниике “Към европейска стратегия за правата на детето” ("Towards an EU Strategy on the Rights of the Child“) • Вече са предприети някои от мерките, предложени в комюникето - напр., горещия телефонен номер 116000
Предприети мерки на европейско ниво • Популяризиране – Директивата “Телевизия без граници” (Television Without Frontiers Directive) определя правилата за реклама по време на детските предавания; Директива 2005/29/EC и препоръка 98/560/EC определят правилата за рекламите, носочени към деца; Директива 84/450/EEC определя общи правила за рекламата. • Защита на непълнолетни при използване на аудиовизуални и информационни услуги - Препоръка 98/560/ЕС. • Медийна грамотност – 30 проекта на стойност €3.5 млн. Са подкрепени от ноември 2000 г. до момента. • Интернет - Решение на Съвета от 29 май 2000 г. за противодействие на разпространението на детска порнография в Интернет (2000/375/JHA).
История на програмите за безопасен Интернет • Safer Internet Action Plan (1999–2004 г.) • Safer Internet (1999-2005 г.) • Safer Internet plus (2005-2008 г.) • Решение на Европейския парламент и на Съвета на ЕС за нова многогодишна програма за защита на децата при използване на Интернет и други комуникационни технологии - COM (2008) 106. • Нова многогодишна програма на Общността за защита на децата при използване на Интернет и други комуникационни технологии (2009-2013) с бюджет : 55 млн. eвро, с 10 млн. повече от последната програма.
Основни сфери на дейност на новата програма • Намаляване на незаконното съдържание в Интернет, основно чрез Международната асоциация на операторите на горещи линии за Интернет INHOPE, http://www.inhope.org; • Развиване на безопасна за децата Интернет-среда чрез инструменти за защита и стимулиране на саморегулацията от родителите; • Повишаване на общественото осъзнаване – чрез национални информационни центрове за безопасен Интернет; • Изграждане на база от знания за развитието на нови ИКТ и средства и тяхното ползване от непълнолетните. (първите три сфери – приоритетни и досега, се основават на 2 ключови понятия – “незаконно съдържание” и “вредно съдържание”)
Дефиниции • „Незаконно съдържание” - дефиницията варира в отделните страни-членки, определя се от приложимото вътрешно законодателство, а съответното съдържание се преследва от правоприлагащите органи и други държавни институции. • „Вредно съдържание” - което родители, учители и други възрастни определят като вредно за психологическото, емоционалното и физическото здраве на децата. Определенията за такова съдържание също варират, като включват от порнография и насилие до сайтове за расизъм, ксенофобия, враждебна реч, пропагандиране на наркотици, анорексия, самонараняване и самоубийства.
Инструменти и форми за борба с вредното съдържание Инструменти: • стриктно прилагане на законовите разпоредби; • саморегулация на основните играчи – доставчици на Интернет, уеб-съдържание и мобилни услуги; • механизми за родителски контрол; • повишаване на общественото осъзнаване; • обучение. • събиране и анализиране на количествени и качествени данни за развитието на Интернет-средата и нейното ползване от непълнолетните(нов компонент в сравнение с предишните програми) Фокус се поставя върху: • активното въвличане на младите хора в дейностите по осигуряване на безопасен Интернет; • използването на училищните мрежи за повишаване на информираността на децата.
Проблемът в България (1) Проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение сред 800 деца, ползващи Интернет (12 - 18 години). • 91% ползват Интернет всеки ден, 8% – почти всеки ден, 1% - по-рядко от веднъж седмично. • 80% нямат инсталирани програми за родителски контрол. • Още при първия контакт с непознат в Интернет, 58% от децата споделят истинското си име, а 36% показват своя снимка или видео в реално време. • 35% от участвалите в изследването осъществяват първата среща с познат от Интернет след повече от една седмица от първия им разговор, а едва 9% - след няколко дни.
Проблемът в България (2) Децата признават, че в Мрежата са попадали на: • Материали с порнографско съдържание – 58% от интервюираните; • Покани за срещи от виртуални познати – 51% от интервюираните; • Материали, съдържащи насилие – 37% от интервюираните; • Покани за виртуален секс – 26% от интервюираните; • Материали, враждебни по отношение на етноси и религии – 24% от интервюираните; • Информация за разпространение на наркотици – 14% от интервюираните. Децата не си дават ясна сметка за опасностите, които крие за тях Интернет.
Публично-частни партньорства в България • Участие на България в предишните две програми на ЕС за безопасен Интернет; • Участие на Фондация „Приложни изследвания и комуникации” (ФПИК) в програмата Safer Internet и Гореща линия за борба с незаконно и вредно за деца съдържание в Интернет - от май 2006 г.; От 2008 г. в консорциум с Асоциация “Родители”, Българска федерация по електронен спорт и дружество”Декони” ФПИК изпълнява 2-годишен проект по програмата Safer Internet plus • Обществен съвет за безопасен Интернет с участието на повече от 20 държавни институции; • От октомври 2006 г. ФПИК е член на INHOPE; • Национален Информационен център за безопасен Интернет; • Центърът за изследване на демокрацията – Национален координатор на Европейската информационна мрежа по проблемите на расизма и ксенофобията, координирана от Агенцията на ЕС за основните права – срещу разпространението на расистко и ксенофобско съдържание в Интернет
Препоръки (1) • Европейската комисия да приеме директива, с която да поиска от мобилнитеоператори в Европа да предприемат стъпки за защита на децата от незаконно и вредно съдържание. • Саморегулация от доставчици на услуги базирани на сайтове-социални мрежи и за обмен на видео-клипове в Интернет. • Изграждане на доверие и сътрудничество между НПО, изпълняващи проекти по програмата за безопасен Интернет, и съответните министерства на образованието. • Предшестващи задълбочени интердисциплинарни изследвания и проучвания (психология, социология, педагогика, компютърни науки).
Препоръки (2) • Република България да подпише и ратифицира Допълнителния протокол от 2003 г. към Конвенцията за компютърните престъпления. • Да се следи за изпълнението на Конвенцията на Съвета на Европа за защита на децата от сексуална експлоатация и сексуална злоупотреба от 2007 г. • Приложение на системата PEGI (Паневропейска система за информация за игрите) за възрастов рейтинг (България е една от страните, която не е предприела никакви законодателни мерки, за да регулира продажбата на компютърни игри). • Държавните органи да оказват съдействие на Център за безопасен Интернет. • Да бъде създаден междуведомствен механизъм за прилагане на програмите на Общността за защита на децата при използване на Интернет и други ИКТ.
Обобщение 1. Защитата на децата при използване на новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ) се превръща във все по-важен приоритет на ЕС. 2. ЕК следва да се ангажира с по-директни препоръки към мобилните оператори и образователните администрации. 3. Новата програма за безопасен Интернет трябва да включва финансиране на интердисциплинарни изследвания. 4. Българските институции следва да предприемат конкретни стъпки, за да създадат подходяща законодателна, социална и бизнес-среда, защитаваща децата при използването на Интернет и другите нови ИКТ. 5. Публично-частните партньорства са основен залог за успешна реализация на програмата.
За повече информация:http://ec.europa.eu/justice_home/fsj/children/internet/fsj_children_internet_en.htmБлагодаря за вниманието !
За повече информация:http://ec.europa.eu/justice_home/fsj/children/internet/fsj_children_internet_en.htmБлагодаря за вниманието !