НАЙДЕН ГЕРОВ

1. НАЙДЕН ГЕРОВ

2. В историята на Българското възраждане и на българската литература името Найден Геров заема по-особено и твърде почетно място. Неговите разнообразни склонности, както и ширината на делото му, колкото и да отразяват типичните стремежи на онова време, имат нещо изключително. Найден Геров Хаджиберович е български писател, езиковед, фолклорист, общественик и създател на едно от първите класни училища в България.

3. Найден Геров е осмото по ред дете на даскал хаджи Геро. Роден на 23 Февруари в Копривщица, добива първоначалното си образование при баща си. На единадесетгодишна възраст заминава за Пловдив, да изучи гръцки език. От 1836 година до 1839 той е ученик на прочутия тогава педагог Неофит Рилски, който учителствува и в Копривщица. Добил основно образование и проявил вече склонности към науката, той през 1839 г. бива изпратен в Одеса. Като най-даровит и примерен ученик на отца Неофит, Геров бил препоръчан на живеещия в Одеса богат копривщенец Христо Стойкович, който поел издръжката му.

4. Геров свършва гимназия и подава заявление да бъде приет в прочутия в България Ришельовски лицей, след това преименуван в "Новороссийски университет.

5. Едновременно със заниманията си в лицея, Найден Геров взема активно участие в живота на българската колония. Одеса по това време е от главните културни средища на българската емиграция. Тук се явяват първите сериозни стихотворни трудове в българската литература. В това отношение два външни фактора са изиграли решително и благотворно влияние: руските образци и запознанството с българската народна песен.

6. Откакто Геров открива своето училище в Пловдив, постепенно българите започват да забравят старото гръцко название на града Филибе, Филипополис; на негово място добива гражданственост българското - Пловдив. Тук Геров въвежда празнуването на деня славянските апостоли Кирил и Методий. Българите се събуждат и организират. Училището и къщата на Геров са главният културен български център.

7. През Кримската война (1854-1856) той, като руски поданик, е трябвало да напусне турската империя. Заминава за Русия, където печата и първите три букви от речника си в Известията на Императорската Академия на науките, Петербург. След свършването на войната той пак се връща в Пловдив, но гърците му пречат да продължи учителската си дейност.

8. Най-важното дело на Геров, в което е отразена неговата широка култура и неизчерпаема енергия, е прочутия "Речник на български език, с тълкуване речите на български и руски’’.

9. Още през 1855-1856 г. Геров печата първите три букви на речника си в Известията на Императорската Академия на науките, което е било отбелязано от Цариградските "Български книжици" като "най-голяма, най-радостна новина". Значението на труда на Геров и до ден днешен е несравнимо и друг по-пълен и системен речник ние нямаме.

10. От 1857 г. се открива нова ера в живота на Геров: руското правителство го назначава за пръв вицеконсул в Пловдив. На този си пост той стои до Априлското въстание, цели двадесет години, и играе изключителна роля в процеса на нашето духовно събуждане и в организирането на народните сили. Независимостта, с която се ползува като руски поданик и консул, позволява на Геров свободно да насърчава всеки просветителен и родолюбив почин.

11. През 1876 г. той е трябвало да напусне консулството и да дири убежище в цариградската руска легация, понеже е бил заподозрян като организатор на Априлското въстание. Пловдив тогава е център на турските жестокости и съществуването на Геров там било застрашено...

12. Старините си Найден Геров преживява в Пловдив. Мечта на неговия живот е да издаде, да види готов целия си речник. За него той е работил неуморно, подпомаган в последно време и от сродника си Т. Панчев. Но съдбата отсъдила да види само първите три части на речника. През октомври 1898 г. след една обиколка, той пада тежко болен и след две години боледуване почива, на 9. Х. 1900 г. Три години преди това пловдивският общински съвет го провъзгласява за почетен гражданин.

13. Това, което ще запази името на Геров в нашата история, е неговият речник и архивът му. В тях е отразено велико трудолюбие и творческа воля. Чрез тия си качества те стават общонародна културна ценност и добро начало за бъдещи проучвания из областта на нашия език, народонаука, политическа и културна история.