Проект „Ключови компетенции на българските работодатели

1. Проект „Ключови компетенции на българските работодатели за активно участие при формиране на политиките за индустриално развитие в Европейския парламент”

2. “Възможностите на българските членове на Европейския парламент – практика и предизвикателства” Кристиан Вигенин Български член на Европейския парламент 1 февруари 2008 година

3. І. Европейският съюз и индустрията Подкрепата за индустрията е отговорност, споделяна между ЕС и страните-членки. В момента индустрията на ЕС е изправена пред много предизвикателства и възможности. Бързото навлизане на нови технологии и продукти, съчетано с нарастващата глобализация и интернационализация на световната икономика поставя политическите и индустриални фактори пред предизвикателството да се изправят срещу международната конкуренция и да запазят Европа като добро място за инвестиции и производство. За да се осигури конкурентоспособността на индустрията на ЕС, ключовите фактори са приспособимост, структурни промени, производителност и иновации. Политиката на ЕС съчетава хоризонтален подход, целящ създаването на стимулираща рамка и регулаторни условия в различни области, със секторен подход, в който се взимат предвид индивидуалните характеристики на всеки сектор. Въпреки, че индустриалната политика е основно в компетенцията на отделните страни-членки и често се формира на национално, регионално и дори местно ниво, на европейско равнище също се предприемат много мерки, за да се укрепи основата на конкурентоспособността на ЕС.

4. І. Европейският съюз и индустрията Мерки • Седмата рамкова програма за научни изследвания заделя близо 50 млрд. евро за периода 2007-2013 г. за финансиране на изследвания на европейско ниво в различни сфери. • Друга програма на ЕС е Програмата за конкурентоспособност и иновации, която предвижда приблизително 3 млрд. евро за насърчаване на технологичния трансфер и “комерсиализацията на знанието” между университети и индустрия. • Инициатива за засилване на взаимодействието между университетите, компаниите и институтите за изследвания е предстоящото създаване на Европейски технологичен институт. Неговата цел е да създаде “общност” на знание, за да развива приложни изследователски проекти, които отговарят на нуждите на индустрията и бизнеса. Голяма част от структурните фондове (с обща стойност около 300 млрд. евро) ще бъде насочена към инвестициите в наука и иновации. • Други мерки за подобряване на конкурентоспособността са защитата на авторските права, достъпът до международния пазар и премахването на търговските бариери, достъпът на МСП до финансиране, прилагането на мерки, свързани с конкретни сектори.

5. ІІ. ЕП и индустриалната политика В Европейския парламент с въпросите, свързани с индустриалната политика, се занимава Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE). Тя отговаря за индустриалната политика на Съюза и приложението на новите технологии, включително и на мерките, отнасящи се до малките и средни предприятия. Парламентът може да действа по няколко начина: • когато се отнася до законодателни актове, инициирани на основата на член 157 от договора от Маастрихт, Парламентът взима решения съвместно със Съвета; • Парламентът може да гласува незаконодателни резолюции, например да призовава Комисията да дава предложения за регламенти по специфични въпроси; • Парламентът може да организира изслушвания, конференции и т.н.

6. ІІІ. Дейности на ЕП в мандат 2004-2009 1. Насърчаването на структурни промени: индустриална политика за една разширена Европа, базирана на съобщение на Европейската комисия. В това съобщение, очертаващо бъдещето на индустриалната политика в контекста на разширяването и деиндустриализацията на ЕС, Комисията предлага три вида действия: • по-добро законодателство и създаването на регулаторна рамка, която е в услуга на индустрията; • кохерентност на различните политики на ЕС, които имат влияние върху конкурентоспособността на индустрията; • развитие на секторните измерения на индустриалната политика. В своята незаконодателна резолюция, базирана на доклад по собствена инициатива, Парламентът определя това съобщение като основен елемент за формирането на една здрава и балансирана индустриална политика чрез комбиниране на конкретни секторни действия с междусекторни инициативи за политики. В същото време заявява, че Комисията не е успяла да положи необходимите усилия, за да подпомогне секторите, които са засегнати от индустриалната промяна.

7. ІІІ. Дейности на ЕП в мандат 2004-2009 2. Рамкова политика за укрепване на производството в ЕС: към един по-интегриран подход към индустриалната политика, базирана на съобщение на Комисията. Съобщението на Комисията за една “нова” индустриална политика, обявена като част от Лисабонската програма за растеж и работни места през юли 2005 г., цели да засили индустриалния сектор на ЕС чрез развиване на по-интегриран подход към индустриалната политика (СОМ(2005)0474). Доброто състояние на индустрията е жизненоважно за способността на Европа да расте. Това съобщение има за цел да разшири и завърши съществуващата рамка на индустриалната политика на ЕС като се фокусира на неговото индивидуално приложение в различни сектори. В своята резолюция ЕП заявява, че подкрепя развиването на съгласувана индустриална политика на европейско равнище. Парламентът също припомня, че ЕС трябва да се стреми да остане основна индустриална сила, а не да се ограничава само до развиването на сектора на услугите.

8. ІІІ. Дейности на ЕП в мандат 2004-2009 3. Междинен преглед на индустриалната политика: принос към стратегията на ЕС за растеж и работни места - в процес на подготовка. 4. Секторни политики В допълнение, от Парламента често се иска становище - или чрез процеса на взимане на съвместно решение или чрез процедурата за консултации относно регулациите във всички сектори на индустрията. Поради тяхната тясна свързаност с други общи политики на ЕС, при такива секторни предложения обикновено водещата комисия не е тази по промишленост, изследвания и енергетика. Докладите на парламента третират политиката в сектори като: химическа промишленост; черна и цветна металургия; автомобилостроене; корабостроене; аеронавтика; електроника; текстил; оптика и т.н.

9. ІV. Роля на българските членове на ЕП Представителите на България са 18 от общо 785 или 2,3%. Реалните възможности да влияят върху решенията обаче - в зависимост от редица фактори - могат в едни случаи да бъдат 0%, в други - 100%. Колкото по-добра е координацията с националните институции и неправителствени организации, работещи в сферата на индустриалната политика, толкова по-големи са шансовете на българските представители да повлияят върху едно или друго решение.

10. ІV. Роля на българските членове на ЕП 1. Форми на участие в подготовката и вземането на решения: • в комисиите - както в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, така и в секторните комисии; могат да се търсят съюзници както в рамките на представителите от съответната политическа група, така и извън политическата група по други общи критерии - често например вижданията в тази сфера на представителите на новите страни-членки са сходни, независимо от политическата им принадлежност; • в парламентарните групи - с търсене на възможности за предварително съгласуване на сходни/общи предложения от ПЕС, АЛДЕ, ЕНП за гласуването в пленарна зала; 2. Съпътстващи форми на работа: • писмени декларации - нямат обвързващ характер, но привличат вниманието към даден проблем (инициативата "Направено в..."); • организиране на семинари, срещи, дискусии с цел популяризиране на дадени теми; • участие в неформални работни групи по дадена тема - дългосрочно или по конкретен повод;

11. ІV. Роля на българските членове на ЕП 3. Координация с институциии и организации: • предварително съгласуване на позиции с представителите на България в Съвета на ЕС (министри) - като съ-законодатели, често ЕП и Съветът разглеждат паралелно предложеното от ЕК законодателство и е важно да има синхрон в позициите; • съгласуване на позициите на представителите на България в ЕП и в Европейския икономически и социален комитет - на практика по всички въпроси, по които се произнася ЕП по инициатива на Комисията, се произнася и ЕИСК; • обсъждане на предварителен етап с представители на работодателските организации и особено с браншовите организации на инициативите на Европейската комисия в областта на индустриалната политика

12. ІV. Роля на българските членове на ЕП 4. Комисии, през които обикновено минават доклади по хоризонтални или секторни инициативи в областта на индустрията: • Комисия по промишленост, изследвания и енергетика (Атанас Папаризов, Владимир Уручев); • Комисия по икономически и парични въпроси (Мариела Баева, Слави Бинев, Биляна Раева, Кристиан Вигенин); • Комисия по земеделие и развитие на селските райони (Петя Ставрева, Димитър Стоянов); • Комисия по транспорт и туризъм (няма български представител); • Комисия по международна търговия (Маруся Любчева); • Комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите (Илияна Йотова).