120 likes | 235 Views
ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ доц. д-р Даниел Вълчев. ВЛАСТТА И ДЪРЖАВАТА СПОРЕД СВЕТИ АВГУСТИН. Структура. Живот и творчество Влияния За Божия град Държавата Форми на държавата Властта Властникът Значение. 1. Живот и творчество. ЖИВОТ И ПРОИЗВЕДЕНИЯ.
E N D
ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ доц. д-р Даниел Вълчев ВЛАСТТА И ДЪРЖАВАТА СПОРЕД СВЕТИ АВГУСТИН
Структура • Живот и творчество • Влияния • За Божия град • Държавата • Форми на държавата • Властта • Властникът • Значение
1. Живот и творчество ЖИВОТ И ПРОИЗВЕДЕНИЯ • Роден през 354 г., умира през 430 г. • Преминава през различни идейни периоди (манихейство, стоицизъм, неоплатонизъм), през 387 г. приема християнството • От 396 г. до края на живота си е епископ в Хипон (Hippo Regius), Северна Африка (днешен град Анаба, Алжир) • Канонизиран през 1298 г. от папа Бонифаций VІІІ • Наричан “учител на църквата” • Много продуктивен, описва живота си в своите Изповеди, от наша гледна точка - За Божия град (De Civitate Dei)
2. Влияния • Стоицизъм, неоплатонизъм (особено Плотин), Виргилий, Цицерон, Аристотел • Неговата майка Моника (също канонизирана) • Св. Амвросий (Медиолански), архиепископ на Милано, когото той определя като свой духовен баща
3. За Божия град • Състои се от 22 книги, първите 10 опровергават езическите твърдения, че Рим загива заради приемането на християнството; останалите 12 книги са посветени на Божия град • Има два вида любов – любов към себе си, стигаща до незачитане на Бог, и любов към Бога, стигаща до отрицание на самия себе си • Върху първия вид любов е изграден земният град, върху втория – Божият град • Двата града НЕ символизират институциите църква и държава - Божият град символизира духовната общност на християните, изградена върху любовта към Бог - Земният град символизира несъвършения човек – корист, алчност, власт, държава
4. Държавата • Човекът е създаден по Божий образ и подобие и той няма право да властва над другите, но той търси общността, воден от своя социален инстинкт и за да намери там спокойствие и мир; така хората създават семейство, а то пък стои в основата на държавата • Той следва Цицероновото определение за държавата, основано върху правото • Римската държава в езическия период не е държава, защото: няма Бог – няма справедливост; няма справедливост – няма право; няма право – няма народ; няма народ – няма държава • “...народът е обединение на разумно множество, което се събира, за да се ползва заедно и с едно сърце от нещата, които обича” (народ = държава)
5. Форми на държавата • За св. Августин този въпрос е второстепенен – никоя форма няма решителни предимстваили недостатъци • Счита, че големината на държавата има значение – това е една от причините за упадъка на Римската държава • Политически идеал – духовно обединеното човечество, политически организирано в множество малки държави
6. Властта • Смисълът на властта е във възцаряването на справедливостта; тя е инструмент за постигане на справедливост • Справедливостта се състои в даването на всеки на онова, което му се дължи (римското схващане за правото като разпределяне на res) • Властта има три елемента, функции, предназначения (officia): - officium imperandi– функцията да заповядва, да действа – властта не е чест, а задължение за активно поведение - officium providendi – функцията да предвижда, да осигурява спокойствие и щастие, като дава и личен пример - officium consulandi – функцията да съветва поданиците, почиваща върху християнското разбиране за братство
7. Властникът • Властта в държавата произхожда от семейната власт – бащата е най-важната част от семейството, той се грижи за семейството и го ръководи • Само първите владетели са били посочвани пряко от Бог според техните качества, а следващите – непряко, чрез насочване на естествения ход на събитията, чрез посредничеството на човешките постъпки
8. Значение • Нов период в развитието на християнските възгледи за държавната власт – някои го наричат “августинизъм”, други “провиденциализъм” (providentia) • Властта е от Бога, но не и властникът; властта е задължение за установяване на справедливост, а не оказване на чест • Няма светска и духовна власт – властта е една, тя се упражнява от светския властник, но църквата си запазва правото да го преценява (поощрява и порицава) • Оттук по-късно следват два важни резултата: - Църквата монополизира установяването на властта(коронясването на Карл Велики) - Църквата се намесва в правотворчеството и юрисдикциятапо отношение на личния статус, разпространението на знание, свободата на съвестта
ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ доц. д-р Даниел Вълчев www.danielvalchev.com