160 likes | 250 Views
Връзката между образованието и бизнеса. необходимо зло или осъзнато партньорство Гергана Раковска. За какво ще говорим?. Връзката между бизнеса и университетите няма да реши проблемите, нужно е дългосрочно партньорство, от което страните да не търсят бързи изгоди
E N D
Връзката между образованието и бизнеса необходимо зло или осъзнато партньорство Гергана Раковска
За какво ще говорим? Връзката между бизнеса и университетите няма да реши проблемите, нужно е дългосрочно партньорство, от което страните да не търсят бързи изгоди • Защо университетите работят успешно по света • Митове за българското висше образование • Проблемите на университетите • Можем ли да променим статуквото и как
Актуалност на темата • Нова конкурентна среда за България с европейските работодатели и университети; • Нарастваща вътрешната конкуренция на пазарите на висше образование и на труда; • Сериозни демографски проблеми; • Гобализацията влияе негативно върху българското висше образование и пазара на труда; • Образованието и здравеопазването в България сериозно изостават по отношение на реформите; • Темата е благодатна за натрупването на политически дивиденти, но реални действия не са предприети;
Висшето образованиеи бизнеса по света • Университетите произвеждат “мозъците”, които задвижват икономиката на знанието, те осигуряват и гръбнака й – от лаборатории до библиотеки, инкубатори; • Между 1985 и 1997 г. приноса на високотехнологичните браншове към общия размер на реализираната добавена стойност се е увеличил от 51% на 59% в Германия и от 45% на 51% във Великобритания (по изчисления на ОИСР); • Най-добрите компании понастоящем заделят поне 1/3 от средствата си за инвестиции във високотехнологични проекти, които обикновено се извършва от университетите;
Бизнеса на университетите в развитите страни • Процентът на хората с висше образование в страните членки наОИСР почти се е удвоил между 1975 и 2000 г. – от 22% на 41%; • През последните 20 години броят на хората от страните от ОИСР, учащи в чужбина се е удвоил и е скочил на 1,9 млн; • Университетите разкриват свои филиали из целия свят- висшето образование се е превърнало в износна индустрия; • По изчисления на Световната банка в глобален мащаб за висше образование се харчат $ 300 милиарда публични средства на година или 1% от глобалния икономически продукт;
Митове, свързани с висшето образование у нас • Голяма част от българските младежи кандидатстват в университет, защото е престижно да са студенти Да, има и такива мотиви, но доколко имат място днес? Те намаляват своето влияние и значение, а тенденциите са положителни. • Голяма част от българските студенти учат за дипломи, а качеството на подготовката им не ги интересува В контекста на членството ни в ЕС този фактор се променя. • Българските университети не трябва да се тревожат за бъдещето си, защото те и без друго са привлекателни, ако се съди по броя на кандидатстващите Мит, защото това са «кухи»бройки
Митове, свързани с висшето образование у нас • Влизането на България в ЕС не застрашава привлекателността на българските университети (в старите страни-членки е скъпо, следването е трудно) Да, но с членството ни в ЕС студентските такси за българите в Европа се редуцират, подобряват се и икономическите възможности в България и придобиването на образование в ЕС става по икономически изгодно • Координацията между средното професионално образование, висшето образование и нуждите на пазара на труда е прерогатив а държавата Мит, защото от една страна всички сме данъкоплатци, а от друга държавата вече не е толкова голям работодател
Проблемите на българските университети • Политиката на висшето образование се изработва от Министерство на образованието, а не от самите университети • Финансирането не следва студента • Остарялата материално техническа база и липсата на визия и възможности за промяна • Механизма за определяне на приема по държавна поръчка и кандидатстването са не релевантни на съвременните тенденции • Преподавателите и учебните програми имат нужда от осъвременяване • Частно финансиране на университетите • Проблемите на средното образование пряко рефлектират върху висшето образование
Някои вероятни тенденции на пазара на труда у нас • Пазарът на труда ще се нуждае от повече специалисти с висше образование, но на практика кандидатите ще бъдат по-малко; • Същевременно търсенето на “таланти” от страна на корпорациите се увеличава в световен мащаб; • Вдига се стойността на българските студенти и висшисти; • Глобализацията ще продължи да въздейства негативно върху привличането на кандидат-студенти и задържането на преподаватели от българските университети;
Партньорство между бизнеса и университетите • Двустранен процес, който изисква усилия и резултатите рядко са положителни и за двете страните; • Трябва да бъдат регламентирани прозрачни правила; • Търси се обществена полза независимо, че компаниите първо искат да решат собствените си проблеми; • Публичните институции трудно осъзнават сериозността на проблемите • Трудно е да се намери начин за осъществяване на партньорството на макро ниво;
Възможни решения без партньорство • Бизнесът да отвори свои образователни институции; • Да се обучават допълнително кадрите, които подготвят университетите; • Да се привличат кадри отвън; • И много други .....
Защо мислим, че сме поставили основи за партньорство • 24 кариерни центрове, но .... • 100 кариерни специалисти в средното образование и планове за усилена работа през 2007, но .... • Магистърска програма по кариерно консултиране в България, но... • NBCC България, но ....
Притеснения • Наистина ли нещата са толкова сериозни? • Кой трябва да вземе мерки? • Ролята на Министерство на образованието и университети? • Могат ли те да се справят сами? • Макро или микро подход от страна на бизнеса?
Някои идеи • Да се започне с малки стъпки за да се изгражда партньорство; • Прозрачно корпоративно финансиране на конкретни образователни инициативи, но кои ще ги предлага – университетите на бизнеса или обратно; • Какво би накарало бизнеса да се включи – увереност за решаването на проблемите, публично признание, възможности за социален PR, друго? • Може ли да бъдат обединени микро усилията на компаниите под общ знаменател (branding)?
Търсим съмишленици • Не става дума за еднократни усилия • Процесът е дълъг, почти сигурно неблагодарен • Най-вероятно в началото ще има отпор • Кои са най-подходящите хора (HR, управляващите, други)