Съдържание

1. Осигуряване на широколентов достъп до Интернет в селски райони на България чрез VSAT технологииКонференция на Асоциация Телекомуникации 12-13 май 2009г., НДК, София

2. Съдържание • За автора • Информация за финансирането на ШЛ достъп от ЕС • Интернет в селските райони • Доставчици и услуги • За VSAT • Предложение

3. 1. За автора Минчо Панков: инженер по радиоелектроника, изпълнителен директор на Трансат АД,www.transat.bg (VSAT оператор от групата на Петрол Холдинг), на 53г., работил в: • ВМЕИ София (1981-88); • МВР (10 години - от програмист до зам.началник по ИТ в СКИАД-МВР и предшестващите структури); • Телепорт България АД (VSAT оператор на Мтел) –2 години; • Информационно обслужване АД –2 години; • OTE Consulting (GR) –2 години; • от 2002г – в Трансат АД.

4. 2. Информация за финансирането на ШЛ достъп от ЕС (1) Последна информация от “Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 май 2009 г. относно предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1698/2005 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (COM(2009)0038 – C6-0051/2009 – 2009/0011(CNS))” (резолюцията е докладвана от българския евродепутат Петя Ставрева): • Предвижда се финансиране за ШЛ достъп до Интернет в селските райони за над 1020 млн.евро за всички страни, от които 25-30 млн.евро (29 млн.евро?) за България (83% за усвояване за 2009г. и 17% за 2010г.?); • Сумата е свързана с друг финансов пакет, (пре)разпределението на който се прави на национално ниво, като основното предназначение е за: • ШЛ Интернет; • Млечния сектор; • Възобновяемите енергийни източници; • Биоразнообразието; • Водите.

5. 2. Информация за финансирането на ШЛ достъп от ЕС (2) • Средствата за ШЛ Интернет са предназначени за широколентови инфраструктури и съпътстващи инсталации и поддръжка; • Средствата се очертава да се управляват от МЗХ или може би от ДАИТС; • Бенефициентите не се конкретизират или ограничават; определят се на национално ниво; • Държавите-членки следва да актуализират националната референтна рамка като предвидят в програмите си за развитие на селските райони списък на видове дейности, свързани с развитие на ШЛ инфраструктура и оборудване. Срок за промени – 30.06.2009г.; ЕК одобрява в срок до 6 месеца, като последната дума е на Съвета на министрите; • Практически действия могат да се предприемат след обнародване на решенията.

6. 3. Интернет в селските райони (1) България: 253 града и 5078 села, 7.6 млн.жители НСИ; Селски райони: Общините, в които няма населено място с над 30 хил.души – 231 от 264 общини; 81% от територията и 42% от населението (3.2 млн):

7. 3. Интернет в селските райони (2) В 3850 села с население под 2000 души живее 50% от селското население: В 1300 села населението е под 100 души.

8. 3. Интернет в селските райони (3) От Програмата за развитие на селските райони 2007-2013:

9. 3. Интернет в селските райони (4) Обобщение: • Няма актуална информация за наличието на ШЛ Интернет във всяко едно населено място на страната; • Може обосновано да се предположи, че не повече от 1.3 млн.души (около 17% от населението или около 500 хиляди домакинства) в не повече от 3800 села не могат да получат ШЛ достъп; • По наше мнение не повече от 10-15% от домакинствата в селските райони реално се интересуват от достъп до Интернет. Почти всички фирми са си решили проблема; • Домакинствата не могат да си позволят да плащат повече от 15-20 лв месечно за Интернет достъп; • Общият брой потенциални потребители изчисляваме на 50-75 хиляди домакинства; • В повечето от населените места, в които живеят потенциалните потребители липсва бизнес-интерес за изграждане на оптическа мрежа; • Необходимо е ново проучване на нивото на основните услуги в селските общини за нивото и качеството на ШЛ достъп до Интернет; • Намесата на държавата за преодоляване на “цифровата пропаст” в селските райони е наложителна.

10. 4. Доставчици и услуги (1)

11. 4. Доставчици и услуги (2)

12. 4. Доставчици и услуги (3)

13. 4. Доставчици и услуги (4)

14. 4. Доставчици и услуги (5)

15. 4. Доставчици и услуги (6) Покритие на Мтел По данни от год.отчет за 2008: Мобилтел 2-2.5G (до 236 kbps) – 98.3% от населението Мобилтел 3G (до 384 kbps) – 64.7% от населението

16. 4. Доставчици и услуги (7) Покритие на Глобул 3G Покритие на Вивател

17. 4. Доставчици и услуги (8)

18. 4. Доставчици и услуги (9) Един положителен пример за проект с национален обхват, реализиран в момента от МОН, показал добри резултати за преодоляване на “цифровата пропаст” (информацията е от Орлин Кузов от 10 май т.г.) : • През м.март т.г. беше открита процедура, отворена към всички ISP за доставка на IP свързаност (чрез Интернет) за 2615 училища + 153 помощни звена. Нямаше ограничения на броя и класирането се извършва по критерии най-високо съотношение скорост/цена. Договорите се сключваха с крайните потребители – директорите на училищата, като МОН практически свърши “черната” работа, но отговорността за крайния избор е на директорите. • Оферти бяха събирани за около седмица чрез специален web-site и за още толкова беше направена класацията. Получени са 9630 оферти от 280 доставчика, като 177 фирми са спечелили по нещо (най-много БТК – около 700 обекта и най-малко 10 доставчика по 1 обект) • Брой населени места, в които са обектите – около 1500; • Постигнати скорости • Минимални – 0.5 mbps download • Средни – 20-25 mbps • Максимални – 100 mbps • Постигнати цени (общ бюджет – около 1.5 млн.лв за 1 година) • Минимални – 1 ст за 40 mbps – за 20 училища в Хасковско; • Средни – 40-45 лв • Максимални – 526 лв за 1 mbps – за района на Годеч (не са от Трансат); • Време за активиране на свързаността – вече над 40 дни, все още не всички обекти са свързани. • Крайна свързаност по технологии – LAN, ТВ кабелен и оптичен достъп, ADSL, VSAT, мобилен и WiMax достъпняма; • Проблеми – малките оператори имат проблем с установяване на VPN Layer2 с контролния център, а и въобще с работата с Cisco рутери. Допълнително: Предстои обявяване на инициатива за субсидиран домашен Интернет достъп за учители, в рамките на която 70 хил.учители ще получат по 15 лв/месечно за период между 9 и 12 месеца.

19. 5. за VSAT (1) VSAT (Very Small Aperture Terminal) е крайно потребителско устройство - приемо-предавателен терминал с антена с малък диаметър за връзка чрез сателит. Инсталира се близо до оборудването на потребителя. Управлява се от централна станция (HUB) Основни параметри на съвременна VSAT мрежа: • Капацитет на VSAT мрежа – до 135 mbps; • Брой едновременно използвани сателита – до 5; • Брой обслужвани VSAT – до 150 000; • Скорост на download от VSAT – до 30 mbps; • Скорост на upload от VSAT – до 6 mbps; • Работен честотен обхват – Ku, C, Ka; • Мощност на предавателя на VSAT – 0.5, 1 или 2 W; • Наличност на услугата – типично 99.7% на годишна база.

20. 5. за VSAT (2) Достъпът до Интернет чрез VSAT е възможен навсякъде на територията на страната, но има специфични особености: • Закъснение при преноса – над 250 ms (single hop); • Ограничения в обема пренесена информация поради използването на споделен ресурс; • Известна зависимост от тежки атмосферните условия; • Място за монтаж на антената; • Първоначални разходи за инсталиране; • Р2Р ограничения (на броя едновременни връзки); • Високи цени на оборудване и услуга:

21. 6. Предложение (1) Инсталира VSAT и обслужва клиентите (“Земен” оператор) Доставя пренос на данни (управлява ресурсите на мрежата – VSAT оператор) Доставя и управлява преносната среда (сателитен оператор) Инсталира VSAT и обслужва клиентите (“Земен” оператор) Доставя пренос на данни (управлява ресурсите на мрежата – VSAT оператор) Доставяи управлява преносната среда (сателитен оператор) Вертикални модели на интеграция при ШЛ достъп чрез VSAT: Доставчици на услуги Комуникационен доставчик Инфраструктурен доставчик Модел Равен Достъп Доставя и управлява преносната среда (сателитен оператор) Доставя пренос на данни (управлява ресурсите на мрежата – VSAT оператор) Инсталира VSAT и обслужва клиентите (“Земен” оператор) Изгражда се една мрежа, при която всички доставчици на услуги имат равен достъп Доставчици на услуги Доставчик “на едро” Модел на доставчика “на едро” EU Доставчик на услуги “от край до край” Модел на доставчик на услуги “ от край до край” Всеки доставчик изгражда собствена затворена инфраструктура

22. Икономика на участниците 6. Предложение (2) Обща икономическа схема: ПриходиOPEXCAPEX Такса услуга - ползване Управление на сателитИзграждане и изстрелване на сателитен капацитетна сателит на ГСО Инфраструктурен доставчик Такса за предоставена Такса услуга – ползване Активно оборудване услуга – пренос на данни на сателитен капацитет Централна станция (HUB) Управление на HUB Комуникационен доставчик Приходи от предоставени Такса за услуга - пренос ШЛ услуги на данни Допълнителни приходи от предоставена свързаност Доставчици на услуги

23. 6. Предложение (3) Някои съображения: • Вече да не считаме, че ШЛ достъп е със скорости над 144 kbps, а със скорости на download не по-малко от 1 mbps. • Проекта на МОН за училищата показва, че поне в 1500 населени места в България вече има ШЛ достъп; • Необходимо е ново и цялостно проучване на положението. За местата, където вече има ШЛ достъп не е оправдано да се дават средства; • Необходимо е да се проведе информационна кампания; • Има идея средствата да се дадат само на един регион, което ще бъде дискриминация към останалите с всички произтичащи последици; • Като страна можем да си поставим и по-висока цел в програмата за ШЛ достъп: През 2010г. 100% от населението в селските райони да има достъп до Интернет в населеното място, в което живее (а не на 20 км от дома си, както се предвижда в проекта на ДАИТС); • Като страна можем да осигурим по-бързо развитие на административния капацитет, като въведем изискване във всички 2440 кметства в страната да има свързаност към Интернет и обществен WiFi достъп до Интернет в района им; • Интернет услугата за крайните потребители трябва да е на поносима цена (като водата, електричеството или телевизията), за да може всяко домакинство да си го позволи. Достъпът до Интернет става основна услуга.

24. 6. Предложение (4) Някои съображения (продължение): • Целева група: цялото население на селските райони (всички села) или част от тях (например селата с над 100 жители) – дискриминация; • Как да се разбере колко жители от всяко село имат интерес? Защо да се изгражда инфраструктура, ако няма? А ако се появи внуче на село?; • Ако за бенефициенти се обявят само общини, то те са далеч от телеком-бизнеса. Защо да се правят нови (до 231) общински телеком-фирми? • Ако за бенефициенти се обявят телеком-операторите, то те така или иначе развиват мрежите си на принципа търсене-предлагане. Те биха развили мрежите си в райони, в които досега не са го направили, ако се субсидира част или цялата инвестиция, а и може би част от услугата; • Би трябвало всички възможни изпълнители на задачата да имат право да участват; • Основен критерии за оценка на бизнес предложенията би трябвало да бъде постигане равнопоставеност (и дори поставяне в по-благоприятно положение) на достъпа до Интернет за населението от селските райони с това на градските и това може да бъде направено при въвеждане на единни критерии в рамките на териториален обхват на селските райони – национален / общински / отделни населени места.

25. 6. Предложение (5) В актуализираната програма за развитие на селските райони 2007-2013 да се предвидят следните дейности: • Провеждане на проучване в селските общини в България на нивото и качество на ШЛ достъп до Интернет (скорост над 1 mbps) като основна услуга и определяне на целеви зони с отсъствие на ШЛ достъп във всички населени места в селските общини; • Провеждане на информационна кампания, насочена към възможните бенефициенти; • Провеждане на открит конкурс за субсидирани проекти за доставка на ШЛ достъп за целевите зони с оглед постигане на същите ценови равнища, както в големите градове при скорост на връзката над 1 mbps; • Определяне размерите на субсидиране по начин, осигуряващ равни възможности за крайни потребители във всички целеви зони; • Договаряне и сключване на договори; • Изграждане на необходимата инфраструктура; • Провеждане на информационна кампания, насочена към жителите на целевите зони; • Начало на предоставяне на услугите в целевите зони – м.01’2010г.

26. БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО ТРАНСАТ АД магистрала “Тракия”, 1-ви км телефон (02) 976 3303 факс (02) 976 3333 web: www.transat.bg email: office@transat.bg