“А ктуални проблеми на отбранително-мобилизационната подготовка”

1. “Актуални проблеми на отбранително-мобилизационната подготовка” ИВАН КАРАБАШЕВ Началник на отдел “Отбранително-мобилизационна подготовка и Държавен военновременен план” Министерство на отбраната

2. СЪДЪРЖАНИЕ 1. Същност и задачи на отбранително-мобилизационната подготовка. 2. Институционална рамка. 3. Основни нормативни документи. 4. Актуални проблеми на ОМП. 5. Наредба за планиране на граждански ресурси за отбрана.

3. 1. Същност и задачи на ОМП Отбранително-мобилизационната подготовка е част от подготовката на страната за отбрана. Подготовката на страната за отбрана включва: • Подготовка на въоръжените сили. • Подготовка на населението. • Подготовка на територията. • Подготовка на икономиката. ОМП включва последните три елемента без подготовката на въоръжените сили.

4. Място и роля на ОМП Необходимостта от провеждането на ОМП се обуславя от първата мисия на отбраната – отбранителна мисия на територията на страната, с прилагане механизмите на колективната отбрана, за гарантиране на суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитата на нейната териториална цялост.

5. Основни задачи по ОМП 1. Разработване и поддържане в готовност за изпълнение на плана за привеждане в готовност за работа във военно време, военновременния план и други планове и документи, свързани с отбраната на страната; 2. Организиране подготовката на ръководния състав за работа във военно време; 3. Организиране работата на Съвета по сигурност; 4. Организиране поддържането в готовност за използване на системата за управление за военно време; 5. Планиране и координиране на дейностите по изграждането и поддържането на комуникационно-информационните системи за управление във военно време;

6. Основни задачи по ОМП 6. Организиране на денонощно оперативно дежурство за поддържане на готовност за оповестяване при привеждане от мирно на военно положение; 7. Осигуряване на граждански ресурси в интерес на отбраната на страната чрез: а) осигуряване на заявените мобилизационни ресурси за въоръжените сили и структурите, ангажирани с отбраната на страната; б) координиране и контролиране изграждането и поддържането на мощности и инфраструктура за военновременна дейност; в) създаване на организация за усвояване и поддържане производството на стоки и услуги по военновременните планове; г) планиране на военновременните запаси и държавните резерви; д) организиране отсрочването от повикване във въоръжените сили на резервисти и техника от националното стопанство и осигуряване на трудови ресурси за военновременна дейност;

7. Основни задачи по ОМП 8.Подготвяне и организиране на режимното и ограничителното снабдяване на населението с основни хранителни и нехранителни стоки; 9. Планиране и разпределяне на финансовите средства за осигуряване на дейностите, свързани с отбраната; 10. Водене на оперативен отчет и организиране защитата на обектите от критичната инфраструктура за военно време; 11. Координиране на дейностите по проучване и поддържане на военните паметници и гробове; 12. Методическо ръководство и контрол на дейностите по отбранително-мобилизационна подготовка по компетентност на функционален и териториален принцип; 13. Други задачи, свързани с отбраната.

8. 2. Институционална рамка. Регламентирана в чл. 7, ал. 1, т. 6 на Закона за администрацията: 6. "Управление при отбранително-мобилизационна подготовка"

9. 2. Институционална рамка. • Министерският съвет чрез Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките; • Министърът на отбраната – общо методическо ръководство и контрол; • Всички министерства, ведомства и бюджетни организации и техните териториални структури; • Областните управи и общините /районите/; • Юридическите лица с поставени военновременни задачи.

10. Основни нормативни документи по ОМП • Закон за отбраната и въоръжените сили на РБ; • Закон за държавните резерви и военновременните запаси; • ПМС № 258/2005 г. за дейностите и задачите по ОМП на държавните органи и юридическите лица с военновременни задачи; • Директива за привеждане на централната и териториалната администрация, търговските дружества, организациите и държавните предприятия в готовност за работа във военно време, прета с РМС № 166 от 25 март 2002 година; • ПМС № 212 от 10.11.1993 г. за организиране на денонощно дежурство за оповестяване при привеждане от мирно във военно положение, при стихийни бедствия и крупни производствени аварии; • ПМС № 351 от 19.09.1997 г. за приемане на Наредба за организацията и поддържането на системата за военновременно управление на държавната и местната администрация, дружествата и организациите в мирно и военно време; • Наредба за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси; • НАРЕДБА за отсрочване от повикване във Въоръжените сили при мобилизация на резервисти и техника преета с ПМС № 150/2001 г.;

11. Основни нормативни документи по ОМП • ПМС № 293 от 1.12.2008 г. за утвърждаване на военновременни задачи на юридически лица за производство на основна военна и гражданска продукция и услуги; • РМС № 363/2009 г. – за определяне на номенклатурни списъци на военновременните запаси, нормативите за тях и разчет за необходимите финансови средства; • Наредба за планиране на граждански ресурси за отбрана, приета с ПМС № 267/16.11.2010 г.; • ПМС № 286 от 18.10.2011 г. за възлагане на военновременни задачи по отбраната на страната на държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и на юридическите лица – бюджетни организации; • ПМС № 98 от 02.05.2012 г. заприемане на Държавен военновременен план; • Методически указания за разработване на военновременните планове /Методика за военновременно планиране/.

12. 4. Актуални проблеми на ОМП Обективно протичащи процеси: - реформите и трансформациите в системата за сигурност и отбрана; - преходът от централизирана към либерална пазарна икономика и приватизацията; - световната икономическа криза; - периодични промени в структурата на изпълнителната власт

13. 4. Актуални проблеми на ОМП Резултати: - остаряла концептуална и нормативна база; - затруднения при задължаването на икономическите субекти; - намалено финансиране; - недобре структурирани звена по ОМП; - липса на обучени кадри.

14. Мерки за решаване на проблемите Какво се предприема: - преглед, промяна на редица нормативни актове – ЗОВСРБ, ЗДРВВЗ, подзаконови нормативни актове и разработване на нови нормативни актове; - организация по прилагане на Наредбата за планиране на граждански ресурси за отбрана и разработване на прилежаща методика; - подобряване работата по обучението и подготовката на кадрите по ОМП.

15. 5. Наредба за планиране на граждански ресурси за отбрана С наредбата се уреждат условията и реда за планиране на граждански ресурси за отбрана. Планирането на граждански ресурси за отбрана е система от дейности за: - определяне на военновременните потребности на страната от военна и гражданска продукция и услуги; - възлагане на военновременни задачи; - разработване на военновременни планове и програми; - сключване на договори и споразумения за осигуряване на плановете и програмите.

16. 5. Наредба за планиране на граждански ресурси за отбрана „Граждански ресурси за отбрана” са трудови (човешки) ресурси, стоки и услуги (включително ремонт на изделия) от национално производство или внос, материални, финансови и други ресурси, необходими на Въоръжените сили, другите сили от системата за национална сигурност на Република България, държавната и местната администрация, населението и икономиката за изпълнение на нормативно възложени задачи по отбраната на страната, защита и осигуряване на населението, поддържане на административни, социални и икономически дейности и инфраструктура за устойчиво функциониране на държавата във военно време.

17. 5. Наредба за планиране на граждански ресурси за отбрана „Военна продукция” представлява въоръжение, техника, бойни припаси и други, попадащи в списъка на оръжията по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, необходими на Въоръжените сили и другите сили от системата за национална сигурност на Република България за изпълнение на задачи по отбраната на страната. „Гражданска продукция (стоки) и граждански услуги” са стоките и услугите, необходими на Въоръжените сили и другите сили от системата за национална сигурност на Република България, населението, държавната и местната администрация и икономиката за работа във военно време, които не попадат в категорията военна продукция.

18. 5. Наредба за планиране на граждански ресурси за отбрана „Стоки от стратегическо значение” са част от гражданската продукция и са тези стоки, които са от особена важност за функционирането на държавата във военно време. „Услуги от стратегическо значение” са част от гражданските услуги и са тези административни, икономически и социални дейности, които са от особена важност за функционирането на държавата, защита и осигуряване на населението и поддържането на инфраструктурата във военно време.

19. „Услуги от стратегическо значение” • а) административна дейност на държавните органи; • б) функциониране на банковата система и паричното обръщение; • в) съдопроизводство и функциониране на съдебната система; • г) опазване на обществения ред и функциониране на правоохранителната система; • д) здравеопазване; • е) социални и социално-осигурителни дейности; • ж) логистика, транспорт, съхраняване и спедиция; • з) информационно осигуряване и комуникации; • и) добив, преработка и доставка на енергоносители; • й) производство, пренос и разпределение на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ; • к) услуги по водоснабдяване и канализация; • л) поддържане на енергийната, транспортната, комуникационната и ВиК инфраструктура; • м) опазване на околната среда и водите; • н) образование (обучение); • о) опазване на културни ценности; • п) изследвания и развойна дейност и др.

20. Военновременните потребности на страната от граждански ресурси отразяват потребностите за въоръжените сили, населението, поддържането на инфраструктурата и функционирането на икономиката на страната във военно време. Чрез военновременните задачи на държавните органи се определят техните задължения по осигуряване с граждански ресурси на въоръжените сили и населението, поддържането на инфраструктурата, функционирането на икономиката и държавната администрация във военно време. Чрез военновременните задачи на юридическите лица се определят техните задължения за производство или доставка на граждански ресурси във военно време.

21. Задължени субекти: Планирането на граждански ресурси за отбрана се извършва от: - министерствата, ведомствата и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към тях; - органите на съдебната власт (съд, прокуратура и следствие); - областните управи; - общините (районите към тях); - организациите и юридическите лица с възложени военновременни задачи.

22. Основа за планиране: Планирането на граждански ресурси за отбрана се основава на: - документите по чл. 11, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; - задачите по отбраната на страната, възложени с нормативен акт; - стратегическите и оперативните планове на въоръжените сили; - плановете за привеждане от мирно във военно положение и плановете за мобилизация на въоръжените сили и другите сили от системата за национална сигурност на Република България; - статистически данни за брой на населението, потребление и др.

23. Области за планиране: 1. производство или внос на стоки и услуги, необходими за въоръжените сили и другите сили от системата за национална сигурност на Република България с възложени задачи по отбраната на страната.; 2. производство или внос на стоки от първа необходимост и друга гражданска продукция за населението; 3. производство или внос на стоки от стратегическо значение за икономиката на страната; 4. извършване на услуги от стратегическо значение за осигуряване устойчиво функциониране на държавата; 5. трудови, материални, финансови и други ресурси, необходими за изпълнение на дейностите по наредбата.

24. Възлагане на задачи: • Министерският съвет, по предложение на министъра на отбраната, възлага военновременни задачи на държавни органи и на юридически лица за осигуряване на граждански ресурси за отбрана. • На юридическите лица се възлагат военновременни задачи за: 1. производство, ремонт и доставка на основна военна продукция; 2. производство и доставка на стоки и услуги от стратегическо значение.

25. Видове военновременни планове: • Държавен военновременен план; • Ведомствени военновременни планове; • Териториални военновременни планове; • Военновременен план на юридическо лице.

26. Разработване на планове: Военновременните планове включват текстуална и таблична част: 1. В текстуалната част се описват: основанието и целта за разработване на плана; мирновременния предмет на дейност и характерните особености на съответната организация, разработваща плана; ограничения и други предпоставки; приложима отраслова икономическа информация; приложима регионална (териториална) географска, демографска, социална, икономическа и друга информация. 2. В табличната част се включват таблици и форми, съдържащи информация за: поставените военновременни задачи; дейности и производствени програми за тяхното изпълнение (когато е приложимо); разчети за ресурсното осигуряване на плановете; друга приложима информация.

27. Ресурсно осигуряване на плановете: Субектите, които изготвят военновременни планове, планират трудови, материални, финансови и други ресурси за осигуряване изпълнението на плановете и поставените им военновременни задачи. • Планирането на трудови ресурси има за цел да осигури необходимия капацитет от ръководни кадри, специалисти и работници за изпълнение на военновременните задачи. • Материалните ресурси, необходими за изпълнение на военновременните планове, включват: мощности, суровини, материали, възли, детайли, инструментална екипировка, резервни части, гориво-смазочни материали и други. • Планиращите субекти, заявяват и необходимите им финансови средства за изпълнение на плановете. Финансовите средства се включват във военновременния бюджет на страната.

28. Методическо ръководство и контрол: • Общото методическо ръководство по разработването и поддържането на военновременните планове се извършва от министъра на отбраната, а прякото от съответния държавен орган, непосредствено контролиращ изпълнението на военновременните задачи.

29. БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!