Константин Преславски

1. Константин Преславски Презентация Изготвил Владимир от 9.а

2. Обществено - историческа действителност • За славянството деветият век е време на големи политически сблъсъци, на борби за престиж и свое място в света, време на прелом в идеологията и културата, епоха на могъщи таланти, които историята извика за вечен живот. Времето, по което е живял Константин Преславски, е известно като “Златен век” на българската писменост и култура.Тогава се изграждат основите на съвременната наша история и култура. • Константин Преславски е най-плодовитият от съратниците на първоучителите. Тодор Доксов го нарича „Методиев ученик”. Вероятно е малко по-млад от презвитер Наум. Според някои изследователи е дошъл в Плиска след разгрома на Кирило-Методиевото дело заедно с групата от последователи на светите братя, откупени във Венеция. Според други е оставен в Константинопол от Методий и по-късно е бил извикан в България по искане на княз Борис.

3. Убеждения и социална активност • Константин попада сред Методиевите ученици след смъртта на Кирил в 869 г. Той съпътства по-стария брат през най-драматичния период от неговата дейност, когато в продължение на десетилетие и половина той води борба срещу нескончаемите опити на немското духовенство да ликвидира славянското богослужение във Великоморавия и Панония. • В покръстената едва от двадесетина години страна Константин Преславски поема задълженията си на просветител, книжовник и църковен деец с разбиране за лични и социални трудности, застанали не само пред тружениците на перото, но и пред официалната държавна власт: да се въведе една млада народност в ново обществено–политическо и религиозно битие при наличието на непрекъсваща идеологическа експанзия от страна на Византия и в условията на жилави, неподатливи на изкореняване езически порядки. Предполага се, че още преди управлението на Симеон, т. е. преди 893 година, той вече се е наложил чрез подготовката и уменията си като проповедник. • Някои изследователи са склонни да приемат, че в проповедите на Константин са се запазили бегли следи от краткотрайното управление на Борисовия син – Владимир, който прави опит да реставрира езичеството като официална религия. В това смутно време Кирило-Методиевите ученици са на поста си и твърдо поддържат прогресивните сили в страната. • Презвитер Константин е сред най-ревностните пропагандатори на новата религия.

4. Жизнен път • 885 г. - Според някои учени Константин Преславски попада в България още преди 885 година. • 869 г. – Попада сред Методиевите ученици. • 893 г – Предполага се, че още преди управлението на Симеон (893 ) той вече се е наложил като проповедник. • След 893 г. - става пръв Преславски епископ. След окончателното преместване на архиепископията от Плиска в Преслав, презвитер Константин е поставен за викарен епископ (помощник на архиепископа) .

5. Творчество • 893-894 – написва “Учителното евангелие “, което е най-значимото произведение на Константин Преславски и се явява едно от връхните постижения от Златния век на българската литература. • То се състои от няколко части, включващи: "Азбучна молитва", "Църковно сказание", Историкии. • 894 -"Историкии" . • 906 г. - по нареждане на Симеон, Константин Преславски превежда «Четири слова против арианите» от Атанасий Александрийски.

6. Тодор Доксов, племенник на княз Борис I и представител на преславския кръг книжовници, е оставил следната бележка към преписаните от него “Четири слова против арианите “от византийския писател Атанасий Александрийски: “Тия благочестиви книги, наречени Атанасии , преведе по поръка на нашия български княз на име Симеон на славянски език от гръцки епископ Константин, ученик на Методий, архиепископ на Моравия, в годината от сътворението на света 6414 (=906), индикт 10.

7. За себе си • За религиозния човек молитвата е най-съкровеният, най-интимният израз на горещи желания и пречистващи помисли. Молитвеният порив на Константин Преславски е също дълбоко личен, но не е скован от мисъл за собствено спасение, а е облагороден от грижа за общото благо.Това, което поетът иска за себе си – “сила о мъдрост “ – ще бъде поднесено в дар на околните, на народността. Боговдъхновеното слово му е нужно, за да бъде “ в полза на всички”. Тази родолюбива готовност да служи на обществото ни вълнува, но не ни изненадва, защото с достойнство и преданост поетът я обяснява : Сега вървя по следите на учителите, следвайки името и делото им. Едва ли може да се желае по-вярна автохарактеристика, по-пълно саморазкриване! И едва ли може да се очаква друг духовен мир и друга обществена позиция от един Кирило-Методиев ученик!