160 likes | 312 Views
Прозрачно и предвидимо развитие на широколентовия достъп. Конференция АСТЕЛ 2010 София, 27 април 2010. 2009: Широколентова България. Изследване: ~ 1300 населени места с ШД ~ 85% от населението с възможност за достъп. 2009: Правителствена Стратегия. Наличност Достъпна цена
E N D
Прозрачно и предвидимо развитие на широколентовия достъп Конференция АСТЕЛ 2010София, 27 април 2010
2009: Широколентова България • Изследване: ~ 1300 населени места с ШД ~ 85% от населението с възможност за достъп
2009: Правителствена Стратегия • Наличност • Достъпна цена • Регулация при нужда • ПЧП • Triple-Play инфраструктура • Надеждност • Качество • Отвореност • Неутралност
201х: Технологии • Големи и средни градове • Хибридни решения: • Оптика (FTTN/C/B) + VDSL2 • Оптика (FTT N/C/B) + DOCSIS 3 • Оптика: FTTH • Отдалечени/слабонаселени райони • Хибридни решения • Оптика (FTTN/C/B) + АDSL2 • Оптика (FTTN/C/B) + VDSL • Оптика (FTT N/C/B) + DOCSIS 2/3 • Безжични решения: 3.5G, LTE, WiMax
201х: Икономика - пазар • Средни цени • Единична услуга ШД: 10-25 лв. • Тройна услуга: 20-30 лв. • Потенциал на пазара • 12% плътност: < М 200 лв./год. • ЕС плътност: < М 500 лв./год.
201х: Икономика - инвестиции • По технологии • VDSL2 € 150-200/абонат • DOCSIS € 200-250/абонат • FTTH € 400-700/абонат • Общи инвестиции – единична инфраструктура • 12% плътност: € 400-700 М • ЕС плътност: € 800-1,500 М
201х: Икономика - експлоатация • Програмата отчита наличност и достъпност на цената, но реално не третира надеждността и отвореността (споделянето на инфраструктурата) • Експлоатационни разходи • 8-12% от инвестициите годишно:€ 50-100 М/година
201х: Дилемите • Пазара може да плати за 10 години€ 1,000 - 2,000 М • При ЕДНА мрежа за 10 години инфраструктурата изисква€ 1,500 – 2,500 М • Изводи: • Конкурентният пазар не може да плати дори ЕДНА (монополна, но КАЧЕСТВЕНО функционираща) инфраструктура за следващите 10 години • Необходима е ЗНАЧИМА, но ВНИМАТЕЛНА намеса на държавата • И в недоосигурените райони • И в районите с недостатъчни скорости
Трите лица на държавата • Държавата като регулатор • Държавата като законотворец и механизъм за изпълнение на нормативната уредба • Държавата като инвеститор
Държавата - Регулатор • Досегашният отказ на държавата да регулира: • невъзможността да се осигури споделяне на ресурсите • неумението да се осигури здрава и лоялна конкуренция в стратегически направления • нежеланието да се гарантират стандартите на достъпа и услугите • липсата на синхрон между политиката и регулацията • свръхконкуренцията като бариера за национално покритие • Основни изисквания към телеком регулациите • Прозрачност на политиката в споделянето на ресурсите • Диалога с бизнеса, потребителите и НПО (в този ред) • Гарантиране изпълнението на нормативната уредба • Недопускане на свръхрегулации • Определянето на технологичната неутралност за услугите, не за мрежи
Държавата – Законодателство и върховенството му • Разработването на концепция, адресираща Информационното общество 2020 • Отразяването на новите концепции в нормативната уредба • Пълен одит и значително оптимизиране на междуотрасловите процедури, влияещи на ефективността и ефикасността на телекомуникациите • “Революционно” изменение на разпоредбите за достъп до обществени инфраструктури и права на преминаване и изграждане на инфраструктура • Нормативно регулиране на “последния инч”
Държавата - Инвеститор • Тенденция за държавата като оператор • Намаляване приходите на операторите • Мрежа на държавната администрация • Мрежа на МО • Мрежи на МВР • Риск от нелоялна конкуренция • Значими възможности за подпомагане на операторите: • Проблема с каналната мрежа • Проблема с вътрешно-сградните мрежи • Проблема с медните мрежи на Виваком в селските райони • Собствеността и надеждната експлоатация на инфраструктурата, построена с обществени средства от общините към регионите
Трите пилота: добре, но защо? • Позитиви: • Запознаване на държавните институции с: • Телеком технологиите • Технологиите по изграждането, вкл. Нормативната уредба • Доказване възможността за усвояване на средства • Негативи: • Насоченост единствено към мрежата на държавната администрация: • Крайния клиент не е във фокуса на проектите • Споделянето на инфраструктурата не е осигурено • Експлоатацията на мрежите не е гарантирана от надежден субект • Няма модел(и) за бъдеща мултипликация на пилотите, гарантираща устойчиво развитие • Не попада в обхвата на подходите/политиките приети от ЕС за държавно подпомагане
От стратегията до потребителя Стратегия - визия Програма – политика, бизнес модели, финансиране Проекти Експлоатация Услуги за потребителите
Ролята на операторите • Незадоволителен диалог • Минимално участие на операторите • Отсъствие на прозрачност на аргументите и решенията • Готовност на операторите да подпомогнат изготвянето на РЕАЛНА ПРОГРАМА
Изправяне на кривата: от нас или от тях? • Ясна и защитима визия • Интелигентно и специфично решение за специфична среда • Устойчив икономически растеж ПРИЕМЛИВА и ЗАЩИТИМА ПРОГРАМА